Р Е Ш Е
Н И Е
№ 285
град В. Търново, 04.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В. Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.А. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административен съд – В. Търново, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. чл. 38 от Закона за държавната собственост
/ЗДС/.
Образувано е по жалба, подадена от „РОМФАРМ
КОМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Овча купел“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 168, ет. 3, офис 34, представлявано от
управителя В.С.Г., чрез пълномощника му С.И.С., чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д.,
против Решение № 211 от 07.04.2022 г. на Министерски съвет на Република
България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за
държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус",
участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303)
= км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в
частта, с която е определен размера на обезщетението за отчужден за държавна
нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ поземлен имот с
идентификатор 21244.3.18, местонахождение землище на с. Дичин, ЕКАТТЕ 21244,
общ. В. Търново, обл. В. Търново, собственост на жалбоподателя, представляващ
нива с обща площ от 16,539 дка, от която площ за отчуждаване 10,144 дка и цена на
обезщетението 3774 лв. Според жалбоподателя са нарушени правилата на ЗДС за
определяне размера на обезщетението, като органът неправилно е приел, че не са
налице сключени сделки на пазарни цени в процесното землище, което е довело до
прилагането на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи,
която не гарантира присъждане на разумен и справедлив размер на обезщетението. Сочи
конкретен нотариален акт, който според жалбоподателя неправилно не е взет
предвид като аналог при определяне на обезщетението. Позовава се на практика на
ЕСПЧ. Предвид изложеното от съда се иска да измени решението на МС относно
определеното му парично обезщетение за отчуждената част от посочения имот. Претендира
се присъждане на направените
разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Министерски съвет
на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва жалбата, като излага
доводи по съществото на спора.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник, излага доводи
за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението
на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен -
Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е
обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за
национален обект по смисъла на § 1
от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък
(разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш,
общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с.
Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021
г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в
сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и
обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.
34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна
инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране
на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост,
намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за
изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени
коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а
също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по
вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация
за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ,
оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По
възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите - предмет на
отчуждаване е изготвена Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката
на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с
писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от
агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
След допълнително извършени уточнения
и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.202 г., министърът
на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с
мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в
посочените по-горе землища. Към
предложението е била приложена и административната преписка от проведеното
административно производство по чл.
34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението
Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022
г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект
имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението –
неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на
паричното обезщетение и собственици. Съгласно
приложение към т. 1 от решението, в землище с. Дичин, ЕКАТТЕ 21224, общ. В.
Търново, обл. В. Търново, земеделска територия, се отчуждава от „РОМФАРМ
КОМПАНИ“ ООД следния имот: 10,144 дка от имот № 21244.3.18, представляващ
"нива" с площ от 16,539 дка,
за сумата от 3774 лева.
Съгласно представените от
заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило
уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област В.
Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и
уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
След като „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД не е било открито чрез изпращането на писмо с
обратна разписка, обжалваното решение е връчено на дружеството по реда на чл.
34б, ал. 3 от ЗДС – чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“, бр. 68
от 23.08.2022 г.
Жалбата на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД е подадена
чрез ответника на 01.09.2022 г.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително
експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. От
жалбоподателя е представен нотариален акт от 27.09.2012 г. за закупуването на
процесния имот, както и 2 бр. нотариални актове за сключени сделки с поземлени
имоти в землището на с. Дичин: НА от 02.02.2021 г. и НА от 10.09.2020 г. В хода
на съдебното производство е прието заключение на съдебно-оценителска експертиза
със задача да се определи пазарната стойност на обезщетението за отчуждаването
на процесния имот.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред
местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания
имот, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение
на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване
на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от
идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км.
223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на
територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на
паричното обезщетение за 10,144 дка от поземлен имот с идентификатор №
21244.3.18 в землището на с. Дичин, общ. В. Търново, представляващ
"нива" с площ от 16,539 дка, отчуждени за държавна нужда за
изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“.
Съгласно разпоредбата на чл.
34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1
от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №
250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното решение е постановено от
Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от
имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален
обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е
регламентиран със Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от
закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността
на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл.
34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението,
регламентирани в чл. 34, чл.
34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По отношение приложението на
материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.
32, ал. 2 от ЗДС.
В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се
отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това,
съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените
цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека
– обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които
поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата
на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако
в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията
по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на
пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се
извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“. Целта на посоченото
изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които
отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо
парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която
биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при
отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой
105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат
използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива
които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите
имоти.
Съгласно §
1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.
32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се
в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
Видно от
заключението на изготвената в хода на административното производство експертна
оценка от лицензиран оценител, въз основа на което е определено обезщетението в
оспореното решение, оценителят е установил, че няма вписани сделки за имоти със
сходни характеристики в землището на с. Дичин. Поради това на основание чл. 32,
ал. 3, т. 2 от ЗДС, оценителят е определил размера на обезщетенията за
отчуждените земеделски територии в това землище, по реда на наредбата по чл. 36
от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /Наредбата за реда
за определяне на цени на земеделските земи/. Оценката за имотите е изготвена в
съответствие с разпоредбите на чл. 7б от посочената наредба, приложими в
случаите на определяне на парични обезщетения по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС,
при съобразяване на установените като приложими рентни бонификации, коефициенти
за площ, за отстояние от основни пазари и отстояния от автомагистрали и пътища,
при констатация за липса на годни за експлоатация поливни съоръжения. Съобразно
посочените критерии от оценителския доклад, в решението на МС в оспорената му
част, е определено парично обезщетение от 3774,00 лв. за отчуждена земеделска
територия с площ 10,144 дка или средна
цена на декар в размер на 372 лв.
Във връзка с оспорването на размера на
обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение, определено в два варианта:
Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за периода 11.03.2020 –
11.03.2021г.; Вариант 2 – определено по същия ред за периода 07.04.2021 –
07.04.2022г., т.е. съобразно актуалните пазарни цени към датата на издаване на
оспорения акт. При съобразяване с изискванията на ЗДС и съгласно установените
пазарни аналози за периода 11.03.2020 – 11.03.2021г. вещото лице е определило
размер на паричното обезщетение за процесния имот във Вариант 1.А от 15073,98
лв. /при единична цена 1486 лв/дка/, а във Вариант 1.Б – 15029,25 лв. /при
единична цена 1481,59 лв/дка/. При Вариант 2 вещото лице не е установило годни
пазарни аналози за периода 07.04.2021 – 07.04.2022г., поради което е определило
размера на обезщетението съобразно разпоредбите на Наредбата за реда за определяне
на цени на земеделските земи, съответно 1290 лв./дка и 13085,76 лв. – размер на
обезщетението за отчуждената част от имота.
При тези данни съдът намира, че с
обжалваното решение е неправилно определен размера на обезщетението за
отчуждената част от имот 21244.3.18. в землището на с. Дичин. Основателно е
оплакването на жалбоподателя, че размерът на обезщетението е определен
неправилно по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските
земи, тъй като оценителят неправилно е приел, че липсват извършени две или
повече сделки на имоти с подобни характеристики в съответната служба по
вписванията. Вещото лице по назначената СТЕ е установило, че през периода 11.03.2020
г. – 11.03.2021 г. са извършени 2 сделки със земеделски земи в землището на с.
Дичин, по които една от страните е търговец. С НА от 10.09.2020 г. 3 физически
лица продават на „Сортови семена - Вардим“ АД 5 бр. поземлени имоти с обща площ
28,884 дка за сумата от 40 151 лв. /или 1390,08 лв./дка/, като един имот с
площ 0,899 дка е с начин на трайно ползване /НТП/ „лозе“ и един имот с площ
0,700 дка с отбелязан НТП „зеленчукова градина“, а останалите продадени имоти са
с НТП „нива“. С НА от 02.02.2021 г. 2 физически лица продават на „Слънчев дар“
АД 3 бр. поземлени имоти с НТП „нива“ с обща площ 14,900 дка за сумата от 22 350 лв. /или 1500
лв./дка/ Тоест при наличието на тези сделки пазарната оценка е следва да бъде
определена съобразно чл. 32, ал. 2 вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а не съгласно
чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Съдът счита, че неоснователно оценителят е изключил
сделката по НА от 10.09.2020 г. Формално
основателни са възраженията на заинтересованата страна АПИ, че при тази сделка
част от имотите са с отбелязан начин на трайно ползване /лозе и зеленчукова
градина/, различен от този на процесния имот – нива. В случая обаче, площта на
имотите, отбелязани като заети с лозе и зеленчукова градина, е пренебрежимо
малка спрямо общата площ на имотите – предмет на сделката /общо около 5 %/,
поради което цената на тези имоти не би могла да окаже съществено влияние върху
общата стойност на сделките, а освен това при изрично отбелязаната в
оценителския доклад липса на годни за експлоатация поливни съоръжения, вкл. в
землището на с. Дичин, фактическото ползване на даден имот като зеленчукова
градина, не повишава стойността му, спрямо такъв, използван като нива. Предвид
това сделката по този нотариален акт не следва да бъде изключена като аналог и
следва да послужи за определяне на справедливо и равностойно обезщетение.
При тези факти съдът счита, че средната
цена при сделки със земеделски земи в землището на с. Дичин за периода 11.03.2020
– 11.03.2021г. следва да бъде определена на 1445,04 лв./дка /сборът от средните
цени по нотариалните актове от 10.09.2020 г. и 02.02.2021 г., разделен на две,
какъвто е подходът при изготвянето на оценката в административното производство
при установени пазарни аналози/. Настоящият състав не кредитира нито един от
вариантите на изготвената СТЕ. При варианти 1.А и 1.Б вещото лице не е взело
предвид при своите изчисления площите на поземлените имоти с НТП „лозе“ и
„зеленчукова градина“, но същевременно не е нанесло съответните корекции в
цената, съответстващи на тези имоти. Вариант 2 е изготвен изцяло съгласно Наредбата
за реда за определяне на цени на земеделските земи поради липсата на пазарни
аналози, а съгласно Решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото „Костов и
други срещу България“, по жалба № 66581/ 2012 г. и № 25054/ 2015 година, този
ред не гарантира даването на еквивалента оценка на отчуждаваните имоти –
земеделски земи. Следователно, при установената от съда цена за декар от
1445,04 лв. обезщетението за отчуждената част от 10,144 дка от ПИ 21244.3.18.,
определено съгласно чл. 32, ал. 2 вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, възлиза на
14 658,49 лв. С определянето на неравностойно обезщетение за отчуждения
имот Министерския съвет на Република България е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде изменен с увеличаване размера на
обезщетението.
При този изход на делото, с оглед
уважаване на жалбата, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ
размер на 350 лв., от които: 50 лв. – внесена държавна такса, 200 лв. – внесен
депозит за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер съгласно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 211 от
07.04.2022 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект
от 2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по
техническия проект от 2020 г. на територията на област В. Търново, в частта му,
касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на площ
от поземлен имот с идентификатор 21244.3.18, местонахождение землище на с.
Дичин, ЕКАТТЕ 21244, общ. В. Търново, обл. В. Търново, с обща площ от 16,539 дка и засегната от отчуждаването площ в
размер от 10,144 дка, за която е определено парично обезщетение в размер от 3774
лв., като УВЕЛИЧАВА размера на
паричното обезщетение на 14 658,49 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин
петдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/
ОСЪЖДА
Министерски съвет на
Република България да заплати на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Овча купел“, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 168, ет. 3, офис 34, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: