Решение по дело №2027/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Съединение, [улица], представлявано от Б. Ш., чрез адв. Д. А. и адв. Н. А., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623007262-091-001/17.06.2024 г., издаден от А. А. Д. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и В. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ - Пловдив, потвърден с Решение № 387/28.08.2024 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 161760,40 лева главница и 17 619,36 лева лихва.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, тъй като е издаден при неправилно приложение на закон и в противоречие със събраните в хода на производството доказателства. Иска се отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски.

3. Ответникът Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., е на становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Моли да бъде потвърден ревизионният акт. Претендира съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. Административната процедура:

5. Началото на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623007262-091-001/17.06.2024 г., издадена от А. А. Д. /л. 502/ на В. Г. К. /главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията и Л. М. М. /старши инспектор по приходите/, с която е възложено извършване на данъчна ревизия на „Инвест две“ еоод, еик ***, за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г., като е определен срок за приключването му – до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 12.12.2023 г. по електронен път. Срокът на ревизията е удължен със заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001623007262-020-002/12.03.2023 г. и № Р-16001623007262-020-003/12.04.2024 г., издадени от органа, възложил ревизията, до 12 04.2024 г., респ. до 10.05.2024 г., без да се променя нейният предмет и обхват.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001623007262-092-001/27.05.2024 г. /л. 130-141/, въз основан на който възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали РА № Р-16001623007262-091-001/17.06.2024 г.

По жалба на ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД е издадено Решение № 387/28.08.2024 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени: заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена включително със заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., както и заповед № РД-09-788/13.05.2022 г., изменена със заповед № РД-09-2802/07.12.2022 г., заповед №РД-09-2277/30.11.2023 г., изменена със заповед № РД-09-192/06.02.2024 г. всички издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 3 – 26/.

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2, във вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

ІV. Фактите по делото:

6. „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД в ревизирания период извършвало дейности свързани със застрахователни услуги и застрахователно посредничество в нает офис, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „България“ № 4. Л. В. И. П. била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, с последна регистрация по ЗДДС, считано от 11.11.2013 година.

„ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД отразило в дневниците си за покупки и съответно упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/31.08.2023 г., издадена от доставчика Д. Ш. ЧЗП, с ЕИК *********, за период 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г., на стойност 900 000 лв. и начислен ДДС в размер на 180 000 лева. Предмет на стопанската операция в съставения първичен счетоводен документ е кравеферма до 100 крави и складови помещения съгласно нотариален акт № 110 от 31.08.2023 г. Фактурата намерила отражение в подадените от доставчика отчетни регистри по ЗДДС – дневник за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период.

При проверка в ИМ на НАП и данъчната сметка на Д. Ш. ЧЗП било установено, че дружеството - доставчик не е внесло в приход на републиканския бюджет декларирания ДДС за периода, по фактура № **********/31.08.2023 г., в общ размер на 180 000 лв.

Във връзка с извършената сделка за продажба на кравефермата в с. Правище, от страна на Д. Ш. били представени: инвентарна книга, хронологични ведомости на група 20 - Активи и сметка с шифър 4110, оборотна ведомост за месеците август и септември 2023 г., платежни нареждания и банкови извлечения за платени суми от „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД.

Според писмените обяснения на Д. Ш., причина за продажбата на процесния недвижим имот била невъзможността да обслужва заем, отпуснат от „Ти Би Ай Банк“ АД, с който е закупена кравефермата. Контактът с „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД бил осъществен чрез близки хора от неговото обкръжение. Преди сделката нямал други търговски взаимоотношения с В. И. П. в качеството и на едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество. Д. Ш. имал търговски взаимоотношения с „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД във връзка с продажба на фуражи. Д. Ш., заявява че е брат на Б. П. Ш., който се явява съдружник във „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, заедно с техния баща П. Ш..

7. В хода на ревизията от страна на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД са представени документи, включващи: фактура № **********/31.08.2023 г. за покупка на кравефермата в с. Правище, община Съединение, област Пловдив; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 110, том I, рег. № 2756, дело № 109 от 31.08.2023 г., по силата на който Д. П. Ш. и С. И. В., действащи чрез пълномощника си Б. П. Ш. продават на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД поземлен имот, намиращ се в с. Правище, местност „Кармазюк“, включващ земя - 9 383 кв. м, сгради със застроена площ - 1 887 кв. м, помощни сгради с площ 918,60 кв. м и допълнителни постройки с площ 437,88 кв. м, за сумата от 1 080 000,00 лв. с ДДС; договори за банков ипотечен кредит и овърдрафт с „П. инвестиционна банка“ АД; копия на банкови извлечения; хронологични ведомости на определени счетоводни сметки; оборотна ведомост и главна книга за месец август 2023 г.; протоколи-решения за закупуване на недвижим имот с банков кредит - 3 бр.; договори за заем между „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД и „ИНВЕСТ ИНС“ ЕООД; споразумителни протоколи за прихващане на вземания срещу задължения - 4 бр.; договор от 09.08.2023 г. за паричен заем, сключен между „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД и „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, ведно със споразумение към него от 04.10.2023 г.; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 111, том I, рег. № 2757, дело № 110 от 31.08.2023 г.; пазарни оценки на закупения недвижим имот и оборудването в кравефермата; данъчна оценка на имота.

Според писмените обяснения на В. И. П. – като управител на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, през 2023 г. дружеството реализира инвестиционно намерение и закупува кравеферма в с. Правище, местност „Кармазюк“, която към настоящия момент се отдава под наем. Лицето сочи, че контактът с продавача на имота - Д. П. Ш. е установен чрез общи познати. Преди сделката с въпросния имот не е имало други търговски взаимоотношения между двете страни, освен посредничество за сключване на застраховки чрез представляваното от В. П. дружество. Същата твърди, че Д. Ш. е закупил кравефермата в с. Правище с банков заем от „Ти Би Ай Банк“, който не е бил в състояние да обслужва, затова продажбата на имота бил единственият начин да бъде погасен дългът към банката, която от своя страна обявила кравефермата за продажба поради лош кредит. Предвид наличието на горните обстоятелства, В. П. взела решение за закупуване на имота в с. Правище. Твърди, че консултанти на „П. инвестиционна банка“ АД са й предложили изгодни условия за кредитиране срещу ипотека.

8. Установено е, че по поставено от В. П. в качеството си на представляващ „ИНВЕСТ ИНС“ ООД задание, от страна на „АДВАНС ЕКСПЕРТНИ ОЦЕНКИ“ ООД, са изготвени два доклада за определяне на пазарните цени на имота в с. Правище и движимите дълготрайни активи в него. С доклад от 20.06.2022 г., изготвен от инж. Б. К. при извършено от него на 10.06.2022 г. посещение на въпросния имот е определена пазарна цена от 763 162,00 евро за земята от 9 383 кв. м и сградите с разгърната застроена площ от 2 042 кв. м. В съставения доклад от 02.11.2022 г. от инж. Н. С. е определена обща пазарна стойност на машини, съоръжения и оборудване в размер на 358 700,00 лв. след извършен от него оглед на 27.10.2022г.

9. В констативната част на съставения РД е представена в табличен вид подробна информация за датите и сумите на всички извършени разплащания по повод издадената от Д. Ш. ЧЗП фактура № **********/31.08.2023 г. Осъществени са общо 20 банкови превода през периода от 09.08.2023 г. до 05.10.2023 г. за сумата от 1 080 000,00 лв. /л. 133/.

10. По искане на органите по приходите от страна на ревизираното дружество са представени: договор за наем на кравеферма от 01.09.2023 г., сключен между „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД и Д. Ш. ЧЗП, ведно с приложение № 1 към него и споразумение за прекратяване на договора, считано от 01.10.2023г., както и фактура № **********/01.09.2023 г. с предмет на доставката - наем на имот през месец септември 2023 г., по която няма осъществено плащане на договорената наемна цена; договор за наем на кравефермата от 01.10.2023 г., сключен между ревизираното дружество и „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, ведно с приложение № 1 към него, както и съставени 5 бр. фактури за наем на имот през месеците октомври и ноември и декември 2023 г. и януари и февруари за 2024 г., всяка от които е с данъчна основа 2 000,00 лв. и начислен ДДС - 400 лева.

Във връзка с дължимия наем за имота от Д. Ш. ЧЗП, управителят на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД твърди, че след направено устно запитване към Д. Ш. относно намеренията му за заплащане на дължимата за месец септември 2023 г. наемна сума в размер на 2 400 лв., същият е заявил, че се намира в затруднено положение и може да направи плащане не по-рано от 6 месеца.

По повод сключен с „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД договор за наем на кравефермата, В. П. сочи, че наемната цена била определена съобразно пазарните условия за наеми на недвижими имоти с производствено предназначение и с оглед обстоятелството, че въпросният имот се намира на повече от 20 км. от град Пловдив в местност с ограничен достъп.

11. От „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, поради кредитната задлъжнялост на дружеството във връзка със закупуването на имота от Д. Ш. ЧЗП, бил сключен договор за паричен заем с „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, представлявана от П. Б. Ш.. Контактът между двете дружества бил осъществен по повод извършваната от „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД застрахователна дейност на територията на гр. Съединение. Заемът е усвоен изцяло по банков път, съгласно представени 16 бр. банкови извлечения от „Българо-американска кредитна банка“ АД за периода от 10.08.2023 г. до 06.10.2023 г. за сумата от 339 850,00 лв. В хода на ревизията било констатирано, че от страна на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД няма извършени погасявания във връзка с отпуснатия от „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД заем.

12. От „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД били представени: счетоводни регистри за отчитане на разчети по сметка 2692 - Заеми; оборотна ведомост за месец август 2023 г.; споразумение за продажба и вземане от 30.12.2022 г. между „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД и „Ш. АГРО“ ЕООД, по силата на което последното прехвърля вземането си от Д. Ш. ЧЗП в размер на 181 678,78 лв. за сумата от 180 000,00 лв., която е задължение на „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД към прехвърлителя и ще се разплати след събиране на вземането; договор за цесия от 30.12.2022 г. между Д. П. Ш. и „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, съгласно който цедентът прехвърля бъдещи вземания от „Ем Джей Дериз“ ЕООД до покриване на задължението си от 181 678,78 лв. по предходното споразумение, както и 9 000 лв. по договор за наем; споразумение за продажба и вземане от 01.07.2023 г. между „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД и „Ш. АГРО“ ЕООД, съгласно което последното прехвърля вземането си от Д. Ш. ЧЗП в размер на 269 850 лв. за сумата от 268 000 лв., която е задължение на „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД към прехвърлителя; споразумение за продажби и вземане от 01.10.2023г. между „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД и „Ш. АГРО“ ЕООД, съгласно което последното прехвърля вземането си от ЧЗП Д. Ш. в размер на 71 800 лв. за сумата от 71 000 лв., която е задължение на „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД към прехвърлителят.

Едноличен собственик на капитала и управител на „Ш. АГРО“ ЕООД с ЕИК ***е Б. П. Ш.. Двамата братя - Д. П. Ш. и Б. П. Ш. били съдружници и притежавали равни дялове в „Ш. АГРО БГ“ ООД.

„ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД с идентификационен номер на ЮЛ ********* била със съдружници - Б. П. Ш. (брат на Д. Ш.) и П. Ш. (баща на Д. Ш. и Б. Ш.).

13. Въз основа на горната фактическа обстановка органите по приходите достигнали до извод, че между „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД, „Ш. АГРО“ ЕООД, „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, „ИНВЕСТ ИНС“ ЕООД и Д. Ш. ЧЗП има сложни финансови взаимоотношения, свързани прехвърляния на парични средства, вземания и задължения. В този аспект е съобразено, че счетоводното обслужване на всички субекти, имащи отношение към търговската и финансова ангажираност с покупко-продажба на процесния недвижим имот, се осъществява от дружеството „Актив“ ООД, чиито управители били Н. П. М. и В. П. К..

В обобщение ревизиращите установили следните връзки: ЧЗП Д. Ш. - продавач на имота; „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД - купувач на имота; „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД - заемодател на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, изкупило задължения на Д. Ш.; „ИНВЕСТ ИНС“ ЕООД - съдлъжник по договор за заем от „П. инвестиционна банка“ АД; „Ш. АГРО“ ЕООД с едноличен собственик на капитала - Б. П. Ш., брат на Д. П. Ш. и упълномощено лице, осъществило продажбата на имота по сделката, сключена между ЧЗП Д. Ш. и „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД.

Подаваните в НАП отчетни регистри и справки-декларации по ЗДДС на горепосочените лица били подписвани с квалифициран електронен подпис от Н. П. М..

На следващо място било констатирано, че пазарните оценки на обследваните недвижими имоти в с. Правище са извършени от „Адванс експертни оценки“ ООД по задание на „ИНВЕСТ ИНС“ ЕООД, в което едноличен собственик на капитала е В. П. - управител и представляващ „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД. От това обстоятелство органите по приходите направили извод, че В. П. е знаела и е била наясно, че собственикът на кравефермата - Д. П. Ш. е в затруднено финансово положение и същият има намерение да продава имота поради задлъжнялост към банкова институция. Поради това било прието, че горепосочените две лица се познават преди 10.06.2022 г. - датата, на която е възложена от „ИНВЕСТ ИНС“ ЕООД с управител В. П. оценката на имота.

14. Установено било също, че към датата на извършената продажба на имота - 31.08.2023 г., Д. Ш. ЧЗП е имал задължения към бюджета. За същите било образувано изпълнително дело № *********/13.07.2020 г. при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, като лицето фигурира и в списък на длъжниците с неуредени публични задължения над 5 000 лв., съгласно чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК, публикуван на интернет страницата на НАП, с актуализирани данни към 30.06.2023 г. Предвид това обстоятелство е направено заключението, че към датата на подписване на нотариалния акт и осъществяване на покупко-продажбата на недвижимия имот в с. Правище, В. И. П. в качеството и на представляващ „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД е имала възможност да се информира, че Д. П. Ш. има задължения към бюджета и е била наясно, че въпросното лице не покрива задълженията си по отпуснатия банков кредит. В допълнение органите по приходите отбелязват фактът, че по-голяма част от сумите по издадената фактура № **********/31.08.2023 г. са платени след срока на подадената от Д. Ш. ЧЗП справка-декларация по ЗДДС, касаеща периода месец август 2023 г. - т.е. след 14.09.2023 г., което сочи, че купувачът „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД е бил наясно, че дължимият размер на декларирания косвен данък по обследваната доставката няма да бъде платен от продавача.

Относно кредитните взаимоотношения между субектите, органите по приходите са отчели, че по силата на Договор № 000LD-S-001950/01.08.2023 г. „П. инвестиционна банка“ АД предоставя на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД банков кредит в размер на 630 000 лв. за инвестиция - закупуване на поземлен имот, кравеферма и складове за съхранение на зърно и земеделска продукция, ведно с находящи те се в тях машини, съоръжения и оборудване, намиращи се в с. Правище, местност „Кармазюк“. Съгласно Договор № 000OD-S-001327/01.08.2023 г. за овърдрафт същата банка приема да извърши разплащания при условията на овърдрафт по сметката за обслужване на дълга при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 180 000 лв. за заплащане на ДДС по сделката за закупуване на процесния поземлен имот, ведно с машините и оборудването в него. По силата на сключен на 09.08.2023 г. договор за паричен заем, „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД предоставя на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД сума от 315 000 лв., която да се ползва за стопанската му дейност, като със споразумение от 04.10.2023 г. заемодателят променя размера на отпуснатата в заем сума на 340 000 лв. С оглед последното обстоятелство органите по приходите са формирали заключение, че „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД със съдружници П. Ш. (баща на Д. Ш.) и Б. Ш. (брат на Д. Ш.) е разполагало с финансов ресурс да подпомогне с парични средства Д. П. Ш. да погаси частично задълженията си към „Ти Би Ай Банк“, но вместо това дружеството предоставя без обезпечение финансови средства на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД с представляващ В. П.. В този аспект не са кредитирани с доверие и твърденията на представителите на двете дружества, че преди отпускането на кредита не са имали други взаимоотношения, освен тези, свързани с направени застраховки.

Като ясен индикатор за намерението на Д. Ш. ЧЗП да не внесе размера на дължимия данък по фактура № **********/31.08.2023 г. е посочено и обстоятелството, че веднага след продажбата е наел ползването на имота срещу договорена месечна наемна цена от 2 400,00 лв. с ДДС /л. 223-225/, която обаче не заплащал именно поради затруднено финансово състояние. В тази насока е отбелязано, че непосредствено след прекратяване на договора със споразумение от 01.10.2023 г., на същата дата при същите условия за същия имот е сключен договор за наем между „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД и „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД.

При така установените търговски и финансови взаимовръзки между участниците в процесната доставка, органите по приходите приели, че е било налице знание за управителя на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, че дължимият по сделката данък няма да бъде внесен от Д. Ш. ЧЗП. Поради това органите по приходите счели, че в конкретния случай са налице предпоставките за реализиране на отговорност на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД чрез прилагане разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС, тъй като дружеството се явява получател по облагаема доставка и отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице - доставчик, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължим и невнесен данък и е знаело, че данъкът по доставката няма да бъде внесен.

На основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 предположение първо, във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС за данъчния период месец август 2023 г. е вменена солидарна отговорност на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД в размер на 161 760,40 лв., съответстващ на невнесения ДДС по справка-декларация, касаеща периода месец август 2023 г. съгласно наличните към 17.06.2024 г. (датата на издаване на оспорения РА) данни от данъчно-осигурителната сметка на Д. Ш. ЧЗП. За несвоевременното разчитане с бюджета на така установеното данъчно задължение на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания са начислени прилежащи лихви, в размер на 17 619,36 лв. 

15. По делото бе допусната ССЕ, с вещото лице И. Н. С. /икономист/, чието заключение се прие с възражения от страна на ответника. Съдът кредитира експертизата като компетентна и безпристрастно изготвена. Експертът установява, че сумата в размер на 630 000 лева по кредита, отпуснат на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД от ПИБ АД, с условие да послужи за рефинансиране на задължения по банков кредит № 1553/16 от 10.11.2016 г. и 1554/15 от 10.11.2016г, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ЗП Д. Ш., е постъпила по банковата сметка на РЛ на дата 08.09.2023 г., с което кредита е изцяло усвоен. В изпълнение на сделката за продажба на процесния имот, към 31.08.2023 г. от „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД са извършени плащания по банков път към ЗП Д. Ш. в размер на 287 254,30 лева. От страна на ЗП Д. Ш. били извършени последващи преводи от същата разплащателна банкова сметка към „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД с основание „по договор за цесия“ в размер съответно: 235300 лева за цесия на дати в периода 11.08.2023г. – 23.08.2023г.; 36300 лева за цесия на дати 02.10.2023г. и 03.10.2023г.; 26700 лева за цесия на дата 04.10.2023г. и 05.10.2023г.

Общият размер на извършените плащания към 14.09.2023 г., извършени от „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД към ЗП Д. Ш. са в размер на 287 254,30 лева.

V. От правна страна:

16. Съгласно по нормата на чл. 177 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.

В случая се касае за отговорност на пряк получател по реда на доставките, какъвто се явява ревизираното лице. Тази отговорност е особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице по веригата, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, Отговорността възниква при кумулативно наличие на следните законово определени предпоставки: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Тежестта да се докаже наличието на всеки един елемент от фактическия на чл. 177 от ЗДДС е изцяло върху данъчната администрация.

Внимание заслужава и съдебната практика на Съда на ЕС, отразена в т. 29 и т. 30 от решението по дело С-384/04, според която, когато държавите - членки упражняват предоставените им от директивите на Общността правомощия, те трябва да спазват общите принципи на правото, които съставляват част от правния ред на Общността, което включва, по-специално, принципите на правната сигурност и пропорционалността. По отношение на принципа на пропорционалността следва да бъде посочено, че макар и да е законно с мерки, приети от държава-членка на основание на чл. 21, § 3 от Шестата директива, да се цели опазване правата на хазната по възможно най-ефективен начин, такива мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тази цел. Задача на националния съд е да се определи, дали националното законодателство, разглеждано по главното производство, спазва общите принципи на правото на Общността /т. 34/.

Според т. 33 цитираното решението на СЕС, в случаите на предвидена отговорност от типа на тази по чл. 177 от ЗДДС, на търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, следва да се признае право да се позовават на законността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължимо от друго данъчнозадължено лице.

В настоящото производство не се спори по факта, че „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД е получател по облагаема доставка, предмет на фактура № **********/31.08.2023 г., издадена от Д. Ш. ЧЗП. Безспорно е също, че ревизираното лице е включило фактурата в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер.

На следващо място, налице е пряка доставка, по която стоката не е претърпяла обработка или друг вид изменение, т.е установява се идентичност.

Няма спор, че именно прекият по веригата доставчик - Д. Ш. ЧЗП, не е внесъл дължимия по фактурата данък върху добавената стойност в размер на 180 000 лв., представляващ деклариран резултат за м. август 2023 г. Тук следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, когато е налице пряка доставка неуспешното събиране на данъка – предполагащо извършване на действа по установяване и принудително изпълнение, не е поставено като условие за реализиране на солидарната отговорност на получателя.

При тази фактическа и правна обстановка, за да бъде ангажирана солидарната отговорност на РЛ следва да са налице доказателства, че същото е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Доколкото в случая става въпрос за отговорност на юридическо лице, съставът на правната норма следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица като изкуствено създадени правни субекти. Тоест, когато ревизираното лице е юридическо, субективният елемент - знанието респ. задължението за знание, следва да се установи по отношение на физическите лица, които го представляват по закон или въз основа на надлежно упълномощаване. В двете хипотези, когато субектът на отговорността е имал представа, че данъкът няма да бъда внесен или е нямал познанието, но е бил длъжен, винаги ще е налице субективният елемент от състава на отговорността. При доказване на условията по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС се приема, че е налице знание, когато лицето е било длъжно да знае, без значение дали познанието е възникнало, ако са установени кумулативните елементи по т. 1 и т. 2 от същ. правна норма. Следва да се отбележи, че е възможно проявлението както на двете хипотези, така и на само една от тях. В този смисъл, когато са налице преки доказателства, че съответните физически лица са знаели за неправомерното развитие на данъчното правоотношение, по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС не е необходимо доказване на елементите по т. 1 и т. 2 на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС.

В случая съдът намира за безспорно доказано, че по отношение на ревизираното лице и доставчика съществува обвързаност, която надхвърля рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател. В процеса на извършените стопански операции едни и същи лица – В. И. П., Д. П. Ш., Б. П. Ш. и П. Б. Ш. са били управители, респ. упълномощени представители на дружествата: „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, „ИНВЕСТ ИНС“ ЕООД, „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД и „Ш. АГРО“ ЕООД. Безспорно е също наличието на финансов поток, облечен под формата на цесии, плащане по сделка и кредити, който стартира през месец декември 2022г. и месец юли 2023 г. чрез прехвърляне на вземанията на „Ш. АГРО“ ЕООД от Д. Ш. ЧЗП към „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД и преминават през месец август 2023г. в кредитни взаимоотношения между „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД и „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, като последното дружество в същия период извършва и плащане по процесната сделка към Д. Ш. ЧЗП, който на свой ред погасява задължения по цесиите в полза на „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД.

Безспорно е също обстоятелството, че преди покупко - продажбата от м. август 2023г., всички участващи в описаните финансови взаимоотношения дружества са обслужвани от една и съща счетоводна кантора.

Не се спори и по обстоятелството, че В. И. П. е имала изградени търговски взаимоотношения със същите тези дружества в качеството й на управител на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, при упражняване на посредническата дейност на дружеството. П. потвърждава и обстоятелството, че преди получаването на доставката по фактура № **********/31.08.2023 г. е знаела за затрудненото финансов положение на доставчика Д. Ш. ЧЗП, който не можел да обслужва кредита си към „Ти Би Ай Банк“ АД.

Установената обвързаност между дружествата и очертаният цикъл на движение на паричните потоци, без съмнение разкрива верига, която включва сделка, опорочена с ДДС измама. В този аспект, след като управителят на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД - страна по тази сделка, не е проявил добросъвестност и не е взел нужните предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани за избягване на данъчна измама, както и при наличието на безспорни данни за наличието на обективните му възприятия за намеренията и финансовото състояние на контрагента му, обосновано е да се приеме, че същият е имал представа, че данъкът няма да бъда внесен. Този извод се подкрепя от ретроспекцията и хронологията във взаимоотношенията на всички участвали по веригата данъчни субекти. Именно в този аспект безспорно се установява и участието на РЛ в изкуствено създадени търговски взаимоотношения, чиято фактическа реализация предполага наличието на пряк умисъл. В подкрепа на това се явява и обстоятелството, че към настоящия момент по данни от Търговския регистър, считано от 06.08.2024г. собственик и управител на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД е Б. П. Ш..

Привидността на съответните стопански операции ясно се разкрива, при търсенето на отговор по следните резонни въпроси: Защо при наличието на роднински връзки и на съдружнически взаимоотношения между Д. П. Ш., Б. П. Ш. и П. Б. Ш. е било необходимо дружеството „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, което няма никакво отношение към животновъдството, да закупува процесната кравеферма от Д. П. Ш. със съдействие на Б. П. Ш.?; Защо от „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД е предоставен кредит на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД след закупуване на обекта, с цел обезпечаване на задължението по сделката, вместо тези средства да бъдат дадени на Д. Ш. ЧЗП за покриване на кредита към „Ти Би Ай Банк“ АД?; Защо „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД не е наела ползването на обекта от Д. Ш. ЧЗП преди продажбата му, а това се е случило след сделката от новия собственик „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД?; Защо „ФЕРМА ПРАВИЩЕ“ ООД не е изискала никакво обезпечение за предоставения кредит в полза на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД?

В хода на проведената ревизия така поставените въпроси не са получили убедителни отговори, които да са подкрепени от елементарна житейска и/или търговска логика. При липсата на промени в установената фактическа обстановка съдът намира, че закупуването на процесната кравеферма е целенасочено реализирана като част от верига за неправомерно постигане на данъчна облага. Осъществените стопански операции сочат за наличието на умисъл, който е извън принципите на свободната конкуренция и обичайните търговски взаимоотношения. Тоест в случая, не само се предполага знание, но и се изключва всякакво разумно очакване за получателя по доставката, че данъкът ще бъде разчетен с държавния бюджет.

Установяването на всички кумулативни предпоставки от състава на чл. 177 от ЗДДС водят до извода, че правилно и законосъобразно е ангажирана солидарната отговорност на ревизираното лице като са му определени допълнителни задължения ДДС в размер на 161760,40 лева главница и 17 619,36 лева лихва.

На следващо място, в смисъла на т. 29 и т. 30 от решението по дело С-384/04 на СЕС, действията на приходната администрация се явяват съобразени и с принципа за пропорционалност, залегнал в чл. 13 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, доколкото с издаването на процесния ревизионен акт не се цели засягане на правна сфера на оспорващия в степен по – голяма от необходимата за защита на установения фискален ред, а именно отстраняване на пряката вреда за бюджета, в рамките на ползвания данъчен кредит.

VI. За разноските:

17. Съобразно изхода на делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 11825,19 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Съединение, [улица], представлявано от Б. Ш., чрез адв. Д. А. и адв. Н. А., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623007262-091-001/17.06.2024 г., издаден от А. А. Д. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и В. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ - Пловдив, потвърден с Решение № 387/28.08.2024 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 161760,40 лева главница и 17 619,36 лева лихва.

ОСЪЖДА „ИНВЕСТ ДВЕ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Съединение, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 11825,19 лева /единадесет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.