№ 36
гр. Нова Загора, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100804 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев,
чрез адв.Н. К. от АК - Сливен против М. А. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска 284.78 лв., от които: 260.11 лв. – главница и
24.67 лв. – мораторни лихви.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за
недвижим имот, находящ се в ***, който бил свързан с водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида
за процесния период бил ответника по настоящия иск М. А. М. с абонатен № 63068.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от
представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като
след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно
общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на всички
потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в забава и дължал и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния
период.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение
в срок на задълженията. Поддържа се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2018 г. до
30.09.2021 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от „Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен“
одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно „Потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране“. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора“, поради което ищцовото
дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната
лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на
завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
1
Сочи се, че предвид възникналото задължение, ищеца подал заявление по чл.410 от
ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 301/2022 г. по описа на Районен съд -
Нова Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и
ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода
за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2021 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в
законоустановения срок по делото постъпило възражение /наличието на хипотезата на
чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество бил
налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
За посочения период ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния
имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не
сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал
на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД следните суми,
които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 260.11 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2019
г. до 30.11.2021 г., мораторна лихва върху главницата – 24.67 лева натрупана към дата
05.01.2022 г. или общо сумата от 284.78 лева. Освен тези суми ответника дължал на
ищцовото дружество и разноските, които последното сторило в заповедното производство,
възлизащи на 26.20 лева.
Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че
ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и да го осъди да му заплати направените разноски в
заповедното и настоящото производства.
Представят се писмени доказателства по опис.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител - адв.Г. Михйалов Я. от АК -
Сливен, в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск,
като го счита за допустим, но недоказан.
Посочва своите възражения и обстоятелства на който се основават:
Съгласно ТР № 3/2011 г. на ВКС и във връзка с чл.111, б.В от ЗЗД, според
действащото българско право само паричните задължения имали предмет на плащане.
Характерен признак на това плащане била неговата периодичност без оглед на това по
какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуем -
годишен, месечен, седмичен, или дневен. „Периодично“ било това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или повтарящо се
изпълнение. Тези множество престации се обединявали от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът настъпвал периодично. Изискуемостга, забавата и давността
на всяка престация настъпвала поотделно, тъй като се касаело за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържали изброените
признаци на понятието, което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„В“ от ЗЗД и
за тях се прилагала тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните
от тези дружества услуги били за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпвал през предварително
определен интервал от време, а размерите им били изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Сочи се, че от фактурите за калкулиране на изразходвана вода било видно, че
дворното място намиращо се в с.Дядово е с изправен водомер № ********* и на всяка от
фактурите срещу водомер бил записан номера му и количеството изразходвана вода.
Твърди, че от съседи на длъжника научил, че той от 3-4 години работи и живее в
чужбина с цялото си семейство. Ако били проверявали водомера служителите на ВиК, то
как били влизали в двора му, за да проверяват изразходваната вода, след като никой да
живеел там. Те без разрешение на собственика не можели да влизат в частна собственост,
понеже щели да носят наказателна отговорност. Това показвало, че проверяващите сами
били написали фактурите, без да има извършена проверка на място. Ако данните за водата
били подадени от собственика, то той се подписвал на ведомостта, където се отчитала
водата, кой я е проверявал.
2
Предвид неяснотите по отношение изразходваната вода от титуляра, дали
действително е изразходвана или е само по документи, то моли съда да отхвърли иска на
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, като недоказан.
На последното по делото открито съдебно заседание ищецът „ВиК - Сливен“ ООД,
редовно призован – не се явява законен представител, за него се явява адв.Рафаилов от АК -
Сливен, преупълномощен от адв.Н. П. К. от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ответника М. А. М., редовно призован чрез адв.Г. М. Я. - не се явява, за него се
явява адв.Г. М. Я. определен от АК - Сливен за негов особен представител по искане на
съда.
Адв.К. поддържа иска и представя още доказателства – препис от карнет за с.Дядово
– 3 листа, както и овди 1 свидетел – Аксения Маринова Иванова – инкасатор на с.Дядово,
тъй като не навсякъде в карнета имало подписи – да обясни как става отчитането на водата.
Адв.Я. оспорва предявения иск, оспорва дали е направена проверката както трябва,
но не възразява да се преме като доказателство по делото представения карнет от адв.К.,
както и не възразява да се допусне до разпит водения от ищцовата страна свидетел.
Съдът е разпитал свид.Аксения Маринова Иванова, която разяснява, че от месец
октомври 2020 г. работи като отчетник измервателни уреди към ВиК-Сливен, район Нова
Загора, включващ и с.Дядово, общ.Нова Загора, като имала прекъсвания от януари 2021 г.
до октомври 2021 г. в който период била в отпуск по майчинство - гледала внучето си и през
този период имала заместник.
За водомера на М. А. М. от с.Дядово свидетелства, че когато минавала да отчитам
водата и когато са били в имота е отчитала водомера, но когато не е била на работа /докато е
била в отпуск по майчинство/ и е бил друг колега - не може да каже. По принцип, ако има
някой в имота, след като се отчете водомера, се подписвал някой от домакинството, който в
момента е там. През 2020/2021 г., когато започнала пандемията имали устно разпореждане
от началниците да не дават химикала на всеки да се подписва и тогава, като се отчете
водомера, вместо да се подписват пишели „видян“, а там където в карнета било написано
„ав.“ това означава, че в имота е нямало никой и пишели авансово, но когато имало някой от
домакинството им давали да се подписват.
Адв.К. – поддържа иска, като основателен и доказан, както и моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, за което представя списък за разноските.
Адв.Я. в заключителната си пледоария заявява, че предвид събраните по делото
доказателства, а именно от представения от ищеца карнет и от разпитания в днешното
съдебно заседание свидетел се установило, че процесния имот е обитаван през процесния
период, поради което счита, че следва да се признае исковата сума и иска следва да бъде
уважен. Моли да му бъде изплатено възнаграждение за особен представител на ответника М.
А. М..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: Ч.гр.д.№ 301/2022 г. по
описа на Районен съд – Сливен, Квитанция за платенa държавна такса, квитанция за
заплатен депозит за особен представител, адвокатско пълномощно и фактура за процесуално
представителство № ********** от 03.06.2022 г., ведно с платежно нареждане от
06.01.2023г., Списък на разноските сторени от „Водоснабдяване и канализация-Сливен“
ООД по гр.д. № 804/2022г. по описа на РС-Нова Загора, фактури за периода от 30.11.2019 г.
до 30.11.2021 г., и заверено копие от карнет на л.27, 28 и 29 по делото.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. А. М. с ЕГН ********** и адрес ***.
Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 219/23.02.2022 г. за сумата от 260.11 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
от 01.11.2019 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 24.67 лв. – лихва за периода от
31.12.2019 г. до 05.01.2022 г., както и 26.20 лв. – държавна такса в заповедното
производство.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК
оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за
издадени фактури за период от 01.11.2019 г. до 30.11.2021 г., на адрес: ***, Аб. № 63068.
3
Заповедта била връчена на длъжника М. А. М. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на
26.20 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД е депозирал в Районен съд - Нова Загора искова молба срещу М. А. М. за установяване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на М. А. М. с ЕГН **********, че дължи
сумата от 284.78 лева, като от тях 260.11 лева - главница и 24.67 лева мораторна лихва,
както и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със
сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са налице
договорни отношения между страните.
За посочения период били предоставена и консумирана от имота на ответника
питейна вода, която ответника не бил заплатил, докато ищеца бил коректен в отношенията
си.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовото дружество
следваше да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, за наличие на
договорни отношения между страните, за размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
В конкретния казус се оспорваше обстоятелството, че ответницата е потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в недвижимия имот на ответницата – абонат
през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност, въз
основа на което дължи на ищеца посочените суми по партидата му.
Ищецът ангажира писмени и гласни доказателства, с който безспорно се обори
наведеното от особения представител на ответника, че проверяващите сами били написали
фактурите, без да има извършена проверка на място и имало неясноти по отношение
изразходваната вода от титуляра, дали действително е изразходвана или е само по
документи, съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства, както и тези в последното
съдебно заседание, а именно карнет за процесния имот и свидетелските показания на
Аксения Маринова Иванова, както и от заявеното от страна на особения представител на
ответника съгласие, по така установената фактическа обстановка, претендираните с
установителния иск суми се явяват основателни и доказани по размер.
Установи се, че партидата е отчитана редовно и са правени съответните вписвания
като пояснения и забележки по нея.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че претендираното
вземане на ищцовото дружество, е дължимо от ответника.
4
С оглед уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в
размер на 26.20 лв., както и направените по настоящото производство разноски, съгласно
представения списък за разноски в размер на 735.00 лв., от които: 75.00 лв. - държавна такса,
300.00 лв. - депозит за особен представител и 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. М. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев,
СРЕЩУ М. А. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за СУМАТА от
284.78 лв. /двеста осемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, от които: 260.11
лв. /двеста и шестдесет лева и единадесет стотинки / – главница, представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2021 г. в
имот, находящ се в ***, по Абонатен № 63068, както и 24.67 лв. /двадесет и четири лева и
шестдесет и седем стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 05.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, СУМАТА 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляващи
направените разноски по ч.гр.д.№ 301/2022 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, СУМАТА 735.00 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ – разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5