РЕШЕНИЕ
№ 1342
гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101722 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД – град София срещу Е. А. А.. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че на 29.07.2017 година между "Фератум България"
ЕООД и ответника е сключен Договор № 529083 за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, в съответствие със ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, съгласно който
дружеството е отпуснало на ответника заем в размер на 300.00 лева. Твърди, че
кредиторът е изпълнил задължението си и е предоставил договорената сума по
посочения от заемателя начин – на каса в ИзиПей. Посочва, че страните по договора за
заем са уговорили възнаградителна лихва върху отпуснатата сума в размер на 3.38%,
фиксирана за целия срок на договора, а уговорения ГПР е в 49.85%. Твърди, че
ответникът е поел задължение да върне посочената по-горе сума, в срок от 30 дни с
еднократно плащане, като след неколкократно удължаване на срока падежната дата на
задължението – 26.12.2017 година. Навежда доводи, че на 29.07.2017 година
ответникът е сключил с „Фератум Банк“ Ltd. договор за поръчителство, по силата на
който дружеството се е задължило да отговоря солидарно с кредитополучателя, в
качеството му на поръчител, за задължението по процесния договор за заем. Твърди, че
ответникът не е изпълнил изцяло и в срок задължението си по договора за заем, поради
което кредиторът е поискал изпълнение от поръчителя. Посочва, че след като
1
поръчителят е заплатил на заемодателя в пълен размер изискуемото задължение, на
27.01.2018 година, на основание чл. 146 ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор. Сочи, че с договор за покупко-продажба на вземания от 31.12.2018 г.
„Фератум Банк“ Ltd. е прехвърлило вземанията си срещу ответника на „Пактум
Кълекшънс GmBH“, а с договор за покупко-продажба на вземания от 12.12.2019
година „Пактум Кълекшънс GmBH“ е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД
същите вземания. Посочва, че в качеството си на пълномощник на двете дружества,
ищецът е изпратил уведомление до ответника в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което
прилага и към исковата молба. Твърди, че за вземанията си се е снабдител със заповед
за изпълнение по Ч.гр.д. № 843/2022г. на ВТРС, срещу която длъжникът е възразил.
Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на Е. А. А., че дължи
на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД – град София сумата в размер на 300.00 лева -
главница по Договор № 529083 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние от 29.07.2017 година; сумата в размер на 58.65 лева - лихва за забава, от
която 7.56 лева – за периода от 12.12.2019 година до 13.03.2020 година и 51.09 лева за
периода от 14.07.2020 година до 28.03.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2022
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 338 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022
година по Ч.гр.д. № 843/2022 година на ВТРС. В условията на евентуалност, при
отхвърляне на предявения иск поради недействителност на договора за заем, е
направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
300.00 лева, представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. С допълнителна молба, вх. № 17476 от 08.11.2022 година процесуалният
представител на ищцовото дружество посочва, че внесената от ответника сума в
размер общо на 420.00 лева представлява такса, начислена на основание чл. 9.9 от ОУ
към договора, въз основа на направено от него искане, съответно одобрено такова, за
удължаване на срока за погасяване на задължението по кредита. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове са оспорени изцяло. Развити са съображения, че задълженията на
ответника към „Фератум България“ ЕООД са изцяло погасени преди подаване на
исковата молба. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни, както и да бъдат присъдени направените от ответника разноски по
делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложеното заверено
копие на Договор № 529083 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние от 29.07.2017 година, ведно с общи условия /л. 7-13/, "Фератум България"
ЕООД - град София е предоставило на ответника кредит в размер на 300.00 лв., като
последният се задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в
общ размер на 310.14 лева в срок от 30 дни – на 26.12.2017 година с еднократно
плащане, извършено на падежната дата. Страните по договора са уговорили и
обезпечаване на заема с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на
дружеството. В т. 9.9 от ОУ към договора е предвидено, че по искане на заемателя и
със съгласието на дружеството, срока за връщане на заема може да бъде удължаван с
30 дни при всяко искане, за което заемателят дължи допълнителна такса в размер на
35% от заетата сума, за всяко едно отделно удължаване с 30 дни. По делото са
приложени и Извлечение от регистър на електронни съобщения по договор № 529083;
Извлечение от електронен регистър по договора /л. 22-24/.
От приложения по делото Договор за гаранция (поръчителство) от 30.07.2017
година, ведно с ОУ /л. 14-21/ се установява, че на същата дата между ответника по
делото и Фератум Банк Ltd. е сключен договор за гаранция /поръчителство/, съгласно
който гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя за
изпълнението на всички задължения по Договор № 529083 от 29.07.2017 година,
сключен с „Фератум България“ ЕООД срещу задължението на клиента да заплати на
гаранта такса в размер и по начин, посочен в ОУ.
От Договор за придобиване покупко-продажба на вземания по необслужвани
потребителски кредити от 12.12.2019 година, ведно с извлечение от таблица 1 /л. 25-34/
се установява, че „Пактум Кълекшънс GmBH“ се е съгласило да прехвърли на
Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - град Софи свои вземания, произтичащи от непогасени
в срок задължения по договори за кредит, предоставени на физически лица от
„Фератум България“ ЕООД, както и непогасени в срок такси за предоставяне на
гаранции, съгласно договори за гаранция, сключвани с Фератум Банк Ltd. С писмено
потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 37/ цедентът е потвърдил, че
посочените в приложение към Договор за придобиване покупко-продажба на вземания
по необслужвани потребителски кредити от 12.12.2019 година вземания са
прехвърлени на цесионера.
По делото е приложено и пълномощно във връзка с цесията от Фератум Банк
Ltd. и „Пактум Кълекшънс GmBH“ /л. 35/. Приложено е и Уведомление до ответника, с
което ищецът, в качеството си на пълномощник на Фератум Банк Ltd. и на „Пактум
Кълекшънс GmBH“ /л. 38/ го уведомява за извършеното прехвърляне на задълженията
му по процесния договор за заем, което е връчено на ответника, ведно със съобщението
по чл. 131 ГПК.
3
Не е спорно между страните по делото, а и от приложените заверени копия на
Разписка № 07000614796496 от 29.07.2017 година на ИзиПей, Разписка №
03000627241174 от 26.08.2017 година на ИзиПей, Разписка № 03000639135087 от
27.09.2017 година на ИзиПей, Разписка № 03000651413327 от 27.10.2017 година на
ИзиПей; Разписка № 03000663260710 от 27.11.2017 година на ИзиПей /л. 62-66/ се
установява, че ответникът е платил по договора за кредит сумата общо в размер на
420.00 лева.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 843 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.04.2022 година е издадена Заповед №
338 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. А. А. за
сумата в размер на 300.00 лв. – главница по договор за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние с № 529083 от 29.07.2017г. за сумата в размер на 10.14 лв.
- договорна възнаградителна лихва за периода от 29.07.2017г. до 26.12.2017г., сумата в
размер на 58.65 лв. - лихва за забава, от която 7.56 лв. - начислена за периода от
12.12.2019г. до 13.03.2020г. и 51.09 лв. – начислена за периода от 14.07.2020г. до
28.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за сумата в размер на
25.00 лв. - държавна такса и сумата в размер 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на редовно на длъжника, който в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по
кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията
по кредита на „Пактум Кълекшънс GmBH“, респективно – на ищеца с договори за
цесия, за които ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
4
извършеното прехвърляне на вземанията.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, сключен между „Фератум
България“ ЕООД и Е. А. А. - Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 529083 от 29.07.2017 година. Кредитодателят е бил изправна страна по
договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата в
размер на 300.00 лв., обстоятелство което не се оспорва от ответника, а се установява и
от приложената по делото Разписка № 07000614796496 от 29.07.2017 година на
ИзиПей. Това от своя страна е породило задължението му да върне заетата сума,
заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва в размер на 10.14 лева или
общо сумата в размер на 310.14 лева в срок от 30 дни – на 26.12.2017 година с
еднократно плащане, извършено на падежната дата. Не спорно по дело, а и от
приложените писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е
извършил плащания по договора за кредит общо в размер на 420.00 лева.
В случая по делото ищецът основава исковата си претенция на извършено от
поръчителя по Договора за гаранция от 30.07.2017 година - „Фератум Банк“ Ltd,
плащане в полза на кредитора по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние № 529083 от 29.07.2017 година, съответно след встъпването му в правата
на удовлетворения кредитор прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ЗЗД на
вземанията си на „Пактум Кълекшънс GmBH“, въз основа на Договор за покупко-
продажба на вземания от 31.12.2018 година, респективно - прехвърляне по реда на чл.
99 ЗЗД от „Пактум Кълекшънс GmBH“, на ищцовото дружество въз основа на Договор
за придобиване покупко-продажба на вземания по необслужвани потребителски
кредити от 12.12.2019 година и Таблица 1 към него.
На първо място следва да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да е
доказателства за извършено от поръчителя по Договора за гаранция от 30.07.2017
година - „Фератум Банк“ Ltd, плащане в полза на кредитора по Договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 529083 от 29.07.2017
година. Не са ангажирани доказателства, че кредитодателят е отправил искане за
плащане до поръчителя, респективно – последният да е извършил такова. Доколкото по
делото липсват данни за изпълнение на задължението на поръчителя, не може да бъде
направен и извод за встъпването му в правата на удовлетворения кредитор.
На следващо място, от събраните по делото доказателства, не може да бъде
направен категоричен извод, че между „Фератум Банк“ Ltd и „Пактум Кълекшънс
GmBH“ има сключен валиден договор за цесия, по силата на който поръчителят по
договора за гаранция е прехвърлил процесното вземане. По делото не е приложен
посочения в исковата молба Договор за покупко-продажба на вземания от 31.12.2018
5
година. По делото е представен единствено Договор за придобиване покупко-продажба
на вземания по необслужвани потребителски кредити от същата дата - 12.12.2019
година, ведно с извлечение от таблица 1, като в последната е отразено вземане от
ответника. След като кредиторът по договора за гаранция не е прехвърлил вземанията
си от ответника на „Пактум Кълекшънс GmBH“ и съответно дружеството не е
придобило тези вземания, няма как в последствие да ги прехвърли на ищеца по делото
с покупко-продажба на вземания от 12.12.2019, тъй като към този момент цедентът по
него не е бил негов носител, респективно - не може и валидно да го прехвърли на
ищеца. Приложените по делото пълномощно и уведомление във връзка с цесиите,
макар от името на цедентите и по двата договора /л. 35 и 38/, не могат да установят
наличието, респективно – съдържанието на облигационната връзка между „Фератум
Банк“ Ltd и „Пактум Кълекшънс GmBH“.
Не на последно място следва да бъде посочено, че по аргумент от § 13, т. 12, във
връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в производството вземания произтичат от
договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3
ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Освен това трайна и
постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи служебно за нищожни
договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на
тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези,
при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява
поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г.
по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че вземането за такса за
удължаване срока на заема, предвидена в т. 9.9 от ОУ към договора за кредит, се
основава на неравноправна клауза, респективно - на такава, която противоречи на
закона и/или добрите нрави и независимо, че същата не се претендира в настоящото
производство, това обстоятелство следва да бъде съобразено доколкото при
извършените от ответника плащания по договора за паричен заем, сумата е отнесена
изцяло за погасяване именно на това вземане. Задължаването на длъжника да заплати
такса за удължаване на срока на действие на кредита, и то в размер на 35% от
стойността на кредита, води до липсата на еквивалентност между права и
задълженията на двете страни по отношение на тази такса. В този смисъл и по
аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за дължимост на подобна
такса представлява неравноправна клауза. Отделно от това уговарянето на такава такса
6
е в пряко противоречие със закона /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва
да заплаща такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а
предоговарянето на срока на действие на договора – респективно падежната дата за
изпълнение на задължението е част от процеса на управлението му и такса за тази
дейност не следва да се дължи. Нещо повече, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗПК кредиторът не
може да събира повече от веднъж такса за едно и също действие, какъвто е случаят по
делото. Предвид на това клаузата е нищожна и поради противоречие със закона /чл. 26,
ал. 1 ЗЗД/. Установеното противоречие на клаузата за такса за удължаване срока за
връщане на заема, със закона и добрите нрави прави същата нищожна, като съгласно
чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за заемателя не е
възникнало задължение за заплащане на сумите по нея. В останалата си част договорът
е породил действие и за заемателя е възникнало задължение за връщане на дадената му
в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. В случая по делото не е спорно, а и от
приложените писмени документи безспорно се установява, че ответникът е заплатил по
договора сумата общо в размер на 420.00 лева, като последната вноска е преведена на
27.11.2017 година, с което същият е изпълнил задълженията си към кредитодателя,
респективно - към 12.12.2019 година не е имал неизпълнени задължения по договора за
кредит, съответно не е бил в забава за изпълнение на което и да е задължение по него,
за да дължи лихва за забава.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД – за сумата в размер на 300.00 лева – представляваща главница по Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние № 529083 от 29.07.2017 година и за
сумата в размер на 58.65 лева – представляваща лихва за забава за периода от
12.12.2019 година до 28.03.2022 година, се явяват неоснователни, поради което и като
такива следва да бъдат отхвърлени. Предвид всичко изложено по-горе и доколкото
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е изпълнил задълженията си по
договора за кредит, включително - да върне заетата сума, неоснователен се явява и
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответника за
сумата в размер на 300.00 лева, представляваща чистата стойност на кредита.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, със
7
седалище и адрес на управление град София, ул. „Хенрих Ибсен “ № 15, ет. 6, с ЕИК
********* срещу Е. А. А. от *, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на
300.00 лева /триста лева/ – представляваща главница по Договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние № 529083 от 29.07.2017 година и ЗА СУМАТА в
размер на 58.65 лева /петдесет и осем лева шестдесет и пет стотинки/ –
представляваща лихва за забава за периода от 12.12.2019 година до 28.03.2022 година,
ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 година до изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 338 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022 година по Ч.гр.д. № 843/2022г. по описа на
Районен съд - Велико Търново, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.
„Хенрих Ибсен “ № 15, ет. 6, с ЕИК ********* срещу Е. А. А. от *, с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на 300.00 лева
/триста лева/ – представляваща главница по Договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние № 529083 от 29.07.2017 година, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2022 година до изплащане на
задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „Хенрих Ибсен “ № 15, ет. 6, с ЕИК ********* да заплати
на Е. А. А. от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин
лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 843 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2022 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8