РЕШЕНИЕ
гр.София,
25.06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Боряна Петрова
при
секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 3 374
по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 16.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 41 229/2016 г. по описа на СРС,
ІIІ ГО, 88 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и
на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.В.К., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата 1 346,91 лева – главница, представляваща
незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.„********”, за периода от м.12.2012 г. до м.05.2015
г., включително и такса за отчет на уредите за дялово разпределение от 19,72
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.01.2016 г. до окончателното й изп-лащане,
както и сумата 185,96 лева – законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода: 31.01.2013 г. до 21.01.2016 г. /от която 2,34 лева
относно вземането за дялово разп-ределение, съгласно ССЕ/, за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 4 274/2016 г. на СРС, 88 състав е издадена
заповед за изпълнение.
Със същия съдебен акт В.В.К. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 553,22 лева – разноски за исковото производство и
сумата 330,66 лева – разноски за заповедното произ-водство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в осъдителната му част
е обжалвано от ответни-цата В.В.К.,*** – чрез
процесуалните й представители адв.Х. и адв.М.. В жалбата се поддържа, че атакуваното
решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства, в противоречие с мате-риалния закон и в нарушение на съдопроизводствените
правила. Инвокират се доводи, че липстав доказателства за извода на
първоинстанционния съд за установено обстоятелство, че страните се намират в
облигационна връзка; че в доклада съдът е разпределил доказателст-вената тежест
за установяване на този факт върху ищеца, но въпреки това доказване в тази
насока не е било проведено, както и че представения договор за продажба на
държавен недви-жим имот от 18.05.1988 г. не може да установи, че установи по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателката е собственик или ползвател на
процесния имот през процесния период. Твърди се и че СРС при постановяването на
решението си е взел предвид заключението на ССЕ, а не тази на СТЕ, което също е
неправилно, тъй като именно СТЕ дава данни относно реално доставената в имота
топлинна енергия, съобразявайки при изчисленията си нормативната уредба,
изравнителните сметки и данните, подадени от ФДР, докато ССЕ работи само
счетоводните документи, едностранно изготвени от ищеца. Сочи се и че съдът по
отношение на сумата в размер на 14,94 лева, която е изравнителна сметка за
периода от 01.05. 2012 г. до 30.04.2013 г., искът трябва да се отхвърли, тъй
като е извън процесния период, така както и стойността за дялово разпределение
по фактурата от 30.06.2012 г., която също е изда-дена преди исковия период,
като се навеждат и съображения, че извън този период е и фактурата за дялово
разпределение от 31.05.2015 г. Релевира се оплакване и че съставът на СРС не е
обсъдил възражението на жалбоподателката, че в цената на иска съгласно
приложе-ното към исковата молба извлечение е включена и обща фактура от
31.07.2015 г., която също е извън заявения като процесен период в исковата
молба, че падежът й на същата е 15.09.2015 г. и че ищецът не може да претендира
сумата по нея, тъй като изискуемостта й настъпва след наведения като исков период.
Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови
ново, с което да отхвърли предявените срещу жалбоподателката искове. Претендира
присъждането на направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. В хода
на въззивното производство с молба от 16.10.2018 г. е релевирал становище за
неоснователност на жалбата. Заявил е иска-не за присъждане на разноски по
настоящото производство и юрисконсултско възнаграж-дение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД
не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно ре-шение е
валидно и процесуално допустимо в
обжалваната част, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на
жалбоподателя относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положител-ни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответ-ницата В.В.К. е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден
имот – апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к. „*******”,
абонатен № 245053 – като собственик на този имот, както и че за доставената й
топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлин-на
енергия от 2002 г., 2005 г., 2008 г. и 2014 г. му дължи сумите: 1 327,19
лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода: м.12.2012 г. – м.04.2015 г., 183,62 лева – лихва за забава върху
същата за периода: 31.01.2013 г. – 21.01.2016 г., 19,72 лева – сума за
разпределение на топлинната енергия за периода: м.12.2012 г. – м.04. 2015 г. и 2,34
лева – законната лихва за забава върху това вземане за времето: 31.01.2013 г. –
21.01.2016 г. Поддържа се и че във връзка с подадено на 27.01.2016 г.
заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 4 274/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 143
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
заедно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателното им изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответницата е депозирала възражение. Заявено е искане съдът да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е
постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата В.В.К.,***, в който
същата оспорва изцяло предявените срещу нея искове. Инвокира възражение, че „Т.С.”
ЕАД й вменява, че е клиент на топлинна енергия, а видно от техните разпечатки
от 2001 г. радиаторите са свалени /демонтирани/ и същата няма уреди за отчитане
на топлинна енергия, с оглед на което поставя въпросите: как тогава се отчита
топлината в апартамента й без радиатори и уреди, как се начислява лихва, като
няма топлина. Навежда доводи и че ако „Т.С.” ЕАД не им е „извивала” ръцете с
различни правни хватки, целият вход от 96 апартамента, нямало да се откажат
преди 2 години от услугата им; че ответницата се е обърнала за правна помощ към
омбудсмана, както и че същата е пенсионер с 300,00 лева пенсия и има нужда от
топлина.
Със заявление вх.№ 3005307/27.01.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.В.К., ЕГН ********** за сумите:
1 327,19 лева – главница за доставена топлинна енергия за времето:
м.12.2012 г. – м.04.2015 г., 183,62 лева – лихва за същата за периода:
31.01.2013 г. – 21.01.2016 г., 19,72 – стойност дялово разпределение за
времето: м.12.2012 г. – м.04.2015 г. и 2,34 лева – лихва върху нея за периода:
31.01.2013 г. – 21.01.2016 г. относно топлоснабден имот – апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.„*******”, абонатен № 245053.
На 16.02.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4 274/2016 г. по описа на СРС, І
ГО, 143 състав срещу посоченото лице общо за сумите: 1 346,91 лева – главници
за периода: м.12.2012 г. – м.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2016
г. до изплащане на вземането и 185,96 лева – мораторна лихва за периода: 31.01.2013
г. – 21.01.2016 г., като на заявителя са присъдени и направените в
заповедното производство разноски на стойност 330,66 лева, от които: 30,66 лева
– държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за юрискон-султ.
На 25.05.2016 г. са депозирани възражения от длъжника В.В.К. по чл.414 ГПК, в което същата
е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК
– на 22.07.2016 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване
съществуването на вземанията му срещу длъжника по издадената заповед.
Съдът
е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на
оспо-рените от длъжницата В.В.К. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството
му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и
неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител го-реща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна-та енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В
производството не е спорно обстоятелството, че ответницата е
собственик на процесния имот, което се пот-върждава и
от ангажираните от ищеца писмени доказателства: писмо на Столична Община, Район
„Люлин“ с рег.№ ОИ-30-103/1/ от 07.12.2015 г. и договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 18.05.1988 г. /неоспорени
в про-цеса/, в които е удостоверено, че недвижимият имот с адрес: гр.София,
ж.к.„*******вх.”А”, ап.28 е продаден от Столична Община на В.В.К.. Пред
първоинс-танционния съд ответницата нито е поддържала, нито е ангажирала
доказателства, че след закупуването на имота същата се е разпоредила с него или
че валидно е учредила ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице.
Като собственик на процесния имот в исковия
период от м.12.2012 г. до м.04.2015 г. В.В.К. има качеството на
клиент на топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топ-лопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на догово-ра. С оглед тази
нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г. и Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и
не установява да е упражнила това нейно право срещу Общите условия на „Т.С.“
ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата
ги е приела.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обекти-вирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп./. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл. 142, ал.2 ЗE се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топ-ломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и устано-веното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота на ответника са начисля-вани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
двете изслушани съдебни експертизи, като
след края на отопли-телния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпре-деление на база документи за индивидуален
отчет в процесния апартамент, като от последните и заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, неоспорени от страните, което съдът кредитира като обективно,
обосновано и компетентно изготвено, настоящата инстанция приема, че по делото е
установено количеството и стойността на действително потребената топлинна
енергия за процесния имот в исковия период.
Ответницата не твърди и не
установява да се е възползвала от предвиденото реклама-ционно производство и да
е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в
установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г. и чл.33,
ал.3 от Общите условия от 2014 г., имащи силата на закон за страните – в
45-дневен срок след пе-риода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации
за отчет на уредите и разпределението по чл.73, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което съдебният състав намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата екс-пертиза
начин в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно
кредитираното заключение на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.Б.В.-Т., през процесния период сградата в
режим на етажна собст-веност, в която се намира апартамент № 28 с абонатен № 245053, е била топлоснабдена, като
до м.11.2013 г. в Етажната собственост се е ползвало отопление, както и че за
целия исков период „Т.С.” ЕАД редовно, ежемесечно е отчислявала за своя сметка
техно-логичните разходи /загуби на топлина в самата абонатна станция от
топлоподаване на съоръ-женията, които се намират в нея/. Констатира се и че в
процесното жилище па данни на ФДР няма монтирани отоплителни тела и
топлоразпределители; че в имота се полза топла вода, като поради липсата на
водомер за същата, разходът за БГВ се изчислява на база един брой потребител
при норма 140 литра за денонощие, съгласно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, както и че за процесния период за имота
на ответницата е начислявана топлинна енергия, отдадена на сградна инсталация,
разпределено пропорцио-нално на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата. Топлинна енергия за отопление на имота – не е начислявана.
В изслушаната експертиза е отразено и че
проверката на документацията и извърше-ният от експерта анализ показват, че
фирмата за дялово разпределение „Т.С.” ЕООД е разпределяла топлинната енергия, потребена
в процесния имот – за БВГ и отдадената за сградна инсталация редовно и в
съответствие с правилата на действащата нормативна уред-ба.
От разглежданото доказателство се установява и че
въз основа на данните от израв-нителните сметки на фирмата за дялово
разпределение, и с помощна на аналитични пресмя-тания размерът на задължението на клиента по абонатен № 245053 за потребената
топлинна енергия за заявения като предмет на спора период от м.12.2012 г. – м.04.2015
г. възлиза на 1 315,78 лева, която
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза няма данни да е
заплатена от клиента. До посочената сума искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ се явява доказан по
основание и размер, поради което последният подлежи на уважаване. В останалата му част – до пълната предявена стойност от 1 327,19
лева, призната за дължима от СРС като част от сумата 1 346,91 лева, като
неоснователен искът подлежи на отхвърляне. Като неправилно решението на СРС в тази му част
следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което визираната претенция да
бъде отхвърлена.
Във връзка с дължимата се
стойност на топлинната енергия за сградна инсталация следва да се посочи, че на
настоящия съдебен състав е служебно известно решение № 4 777/ 13.04.2018 г. по
адм.дело № 1372/2016 г. на ВАС – невлязло в сила, с оглед на това, че е пред-мет
на последващ инстанционен контрол пред 5-членен състав на ВАС, с което е
отменена формулата по т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение, установена
с Наредба № 16-344/ 2007 г., касаеща единствено топлинната енергия, отдадена за
сградна инсталация. Дори този съдебен акт да бъде потвърден, то съдебното
решение за отмяна на ВАС ще има действие само за в бъдеще – от момента на
влизането му в сила, съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК, и не би рефлектирало
върху приложимите правни норми за дадения случай.
По силата на чл.22 от Общите
условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. дяловото разпре-деление на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /в ред. до изм. с ДВ бр.94/2013
г., в сила от 01.06.2014 г./ дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от топло-преносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложе-нието
към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец – ОУ 2014 г./, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2008 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача и се обявява по подходящ начин на
купувача, а в тази на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. – че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявя-ва по подходящ
начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдър-жанието
на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание
чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материално-правно легитимиран
да получи цената на извършваната услуга дялово разпреде-ление, като предвид
данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена в процеса, за
процесния период плащане на същата не е налице извършвано. За да се произнесе
по въпроса относно размера на това вземане за времето от м.12.2012 г. –
м.04.2015 г., настоя-щата инстанция съобрази неоспореното в тази част заключение
на изслушаната съдебна експертиза на вещото лице В.П., съгласно която начислена
на ответницата стойност за дялово разпределение е в размер на 19,72 лева,
формирана като сбор от следните суми: 2,04 лева по фактура № **********/30.06.2012 г., която
е извън исковия период; 2,04 лева по фактура № **********/30.06.2013 г.; 2,04 лева
по фактура № **********/30.06.2014 г. – попадащи в исковия период и 13,40 лева
по фактура № **********/31.05.2015 г., която също е извън исковия период. Въз
основа на тези данни дължимото се от ответницата задължение на това основание за
исковия период: м.12.2012 г. – м.04.2015 г. вкл. по фактурите от 30.06.2013 г.
и 30.06.2014 г., възлиза на сумата 4,08 лева. До визираната стойност искът по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД относно това главно вземане подлежи на уважаване. В останалата им част –
до пълния му предявен размер от 19,72 лева /част от общата присъдена сума от
1 346,91 лева/, последният не е доказан по основание и размер и като такъв
следва да бъде отхвърлен, с оглед на което първоинстанционното решение в тази му
част следва да бъде отменено, като неправилно и за посочената разлика претенцията
на разглежданото основание – да се отхвърли.
Тъй като клиентът
на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната си престация
спрямо ищцовото дружество, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
всяка месечна вноска от неиздължената главница, чийто падеж в съответствие с
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния период: 31.01.2013 г. – 21.01.2016 г. ответницата е в
забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно дължими суми,
представляващи стойността на топлинната енергия за времето от м.12.2012 г. до м.01.2014
г. вкл. За периода на забавата от датата на
падежа на всяко отделно вземане, начиная от 31.01.2013 г. – датата, следваща
датата на падежа за първата дължима вноска, до 21.01.2016 г., размерът на разглеж-даните вземания по отношение на дължимите
се от ответницата главници за топлинна енер-гия, определен при условията на чл.162 ГПК съгласно данните на БНБ за основните лихвени проценти
за периода от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на сумата 105,01 лева.
СГС намира, че по отношение на
главните вземания, представляващи стойността на дължимата се топлинна енергия
за периода: м.02.2014 г. – м.04.2015 г. вкл., ответницата не е изпаднала в
забава относно плащането им, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2
от приложимите за този период от време Общи условия от 2014 г. – в сила от
12.03.2014 г., на основание чл.146,
ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни
клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата
на чл. 143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението
за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните
сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публикуването им
на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящата съдебна инстанция
приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задъл-жението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потре-бителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интер-нет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спря-мо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. С оглед горното решаващият състав на СГС приема, че
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП –
са нищожни. Предвид това обстоятелство съдът намира, че за вземанията на ищеца
за дължимата се стойност на топлинната енергия за времето: м.02.2014 г. –
м.04.2015 г. вкл., които попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г.
/в сила от 12.03.2014 г./, ответницата не е изпаднала в забава, тъй като липсва
договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена и
покана за изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на нормата
на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно главното задължение за
топлинна енергия като доказан по основание и размер следва да бъде уважен до
размера на сумата 105,01 лева за времето от 31.01.2013 г. до 21.01.2016
г. относно главниците за неиздължена топлинна енергия за периода: м.12.2012 г.
– м.01.2014 г. вкл., а за разликата над тази стойност до уважения с обжалваното
решение размер от 183,62 лева /част от сумата от 185,96 лева/ и за периода: 03.03.2014
г. – 21.01.2016 г. относно главни-те вземания от м.02.2014 г. до м.04.2015 г. вкл.
решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което заявеният иск за посочената сума и период – да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК относ-но главницата за стойността
на дялово разпределение, присъдена в пълния й предявен размер от 2,34 лева,
като част от сумата 185,96 лева, настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната страна по нея.
Съгласно разпо-редбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за опреде-ляне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по
чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница
сумата. До прик-лючване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото
дружество не е ангажи-рало доказателства за връчването на ответницата на такава
покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
последната не е изпаднала в забава и не дължи на „Т.С.” ЕАД обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД относно това задълже-ние до датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК.
С оглед формирания от съда
извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава
върху стойността на дялово разпределение, обжалваното решение след-ва да се
отмени в частта, с която искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
е уважен за сумата от 2,34 лева /като част от присъдената обща сума от 185,96 лева/,
представ-ляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода:
31.01.2013 г. – 21.01. 2016 г. върху главницата, касаеща цената на услугата
дялово разпределение за времето от м.12.2012 г. до м.04.2015 г. вкл., и да се
постанови друго, с което искът в посочената част да се отхвърли.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба твърдения във връзка с общата фактура от 31.05.2015 г. Процесните
вземания за незаплатена топлинна енергия са заявени в исковата молба за
конкретен период на доставка, в който попадат и посочените такива в съоб-щението
по визираната фактура, представено като доказателство по делото.
Обстоятелството, че отразеният в него срок за плащане е след крайния период на претенцията,
не обуславя невъзможност за предявяване на вземанията-предмет на стопанската
операция, тъй като последните касаят доставки, извършени в процесния период, а
въпросът за дължимостта на същите е такъв, който касае съществото на спора и по
него съдът дължи произнасяне в крайния си съдебен акт.
Освен в посочените по-горе
части първоинстанционното решение трябва да бъде от-менено и в частта му, с която
ответницата В.К. е осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство за разликата над сумата 307,36 лева и за исковото производство –
над сумата 514,24 лева.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора в
патримониума на ответницата се са породили права на основание чл.78, ал.3 ГПК, като
в полза на същата за първоинстанционното производство следва да се присъди
сумата 23,77 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от жалбата на жалбопода-телката В.К. се дължат разноски в размер на 23,77
лева – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Дължимите се на
жалбоподателката-ответник разноски за адвокатско възнаграждение са изчислени за
един адвокат при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наведените от ищеца-въззиваема
страна възражения за прекомерност в молбите му от 26.09.2017 г. и 16.10.2018 г.,
които съдът намира за основателни с оглед липсата на фактическата и правна
сложност на спора, материалния интерес, броя на проведените открити съдебни
заседания по делото и обема на осъществената защита, като размерът е съобразен
с предвидения минима-лен такъв в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдС, възлизащ на сумата 337,30 лева.
Разноски по чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат на въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД,
която е заявила искане за заплащане на такива, съразмерно с отхвърлената част
от жалбата на ответника. Във въззивното производство от упълномощения от тази
страна процесуален представител – юрисконсулт не са извършени реално никакви
про-цесуални действия, извън депозираната бланкетна молба, с която единствено е
заявено общо, немотивирано оспорване на жалбата. Писмен отговор на жалбата не е
подаден, нито дружест-вото е било представлявано в открито съдебно заседание от
пълномощник. Доказателства за извършването на някакви други разноски в това
производство – не са ангажирани.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 16.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 41 229/2016
г. по описа
на СРС, ІIІ
ГО, 88 състав – в ЧАСТТА, с която по
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД е признато
за установено, че В.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** разликата
над сумата 1 315,78 лева до сумата 1 327,19 лева /част от присъдената
сума от 1 346,91 лева/, представ-ляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент
№ 28, находящ се в гр.София, ж.к.„*******”, абонатен № 245053, за времето от м.12. 2012 г. до м.04.2015
г. вкл., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2016
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното й изплащане; в ЧАСТТА, с която
по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че В.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********
разликата над сумата 4,08 лева до сумата 19,72 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода: м.12.2012 г. – м.04.2015 г. вкл. /част от присъдената
сума от 1 346,91 лева/; в ЧАСТТА,
с която по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
е признато за установено, че В.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********
разликата над сумата 105,01 лева до сумата 183,62 лева /част от присъдената
сума от 185,96 лева/, представляваща лихва за забава на плащането на потребената
топлинна енер-гия от м.12.2012 г. до м.01.2014 г. вкл., както и за времето от
03.03.2014 г. до
21.01.2016 г.
относно главниците от м.02.2014 г. до м.04.2015 г. вкл.; в ЧАСТТА, с която по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че В.В.К., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата 2,24 лева лихва за забава
на плащането за услугата дялово разпределение от м.12.2012 г. до м.04.2015 г.
за периода от 31.01.2013 г. до 21.01.2012 г. /част от присъдената сума от 185,96
лева/; в ЧАСТТА,
с която В.В.К.,
ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.78, ал.1 ГПК
разнос-ки за заповедното производство за разликата над сумата 307,36
лева до сумата 330,66 лева и в ЧАСТТА,
с която В.В.К.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинс-танционното
исково производство за разликата над сумата 514,24 лева до сумата 553,22
лева,
като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седа-лище и адрес на управление:***, срещу В.В.К., ЕГН **********, с адрес:
*** искове за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че В.В.К., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** разликата
над сумата 1 315,78 лева до сумата 1 327,19 лева, предс-тавляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.„*******”, абонатен № 245053,
за времето
от м.12.2012 г. до м.04.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 27.01.2016 г. до окончателното й изплащане; за признаване за установено на
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че В.В.К., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** разликата над сумата 4,08 лева до сумата 19,72
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода: м.12.2012
г. – м.04.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заяв-лението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.01.2016
г. до окончателното й изплащане; за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******** разликата над сумата 105,01
лева до сумата 183,62 лева, представ-ляваща обезщетение за забава на
плащането на потребената топлинна енергия за периода от м.12.2012 г. до
м.01.2014 г. вкл., както и за времето: 03.03.2014 г. до 21.01.2016 г. относно главниците от
м.02.2014 г. до м.04.2015 г.вкл., както и за признаване за установено на основа-ние
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.В.К., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата 2,34
лева – обез-щетение за
забава на плащането на цената на услугата за дялово разпределение за времето от
м.12.2012 г. до м.04.2015 г. вкл. за периода: 31.01.2013 г. – 21.01.2016 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4
274/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 143 състав от 16.02.2016 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 41 229/2016 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 88 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
да ЗАПЛАТИ
на В.В.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 23,77 лева /двадесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки/ –
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да
ЗАПЛАТИ на В.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 26,35 лева /двадесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.