РЕШЕНИЕ
№ 165/21.11.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №345/2016 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.52, вр. чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД от ищцата А.Р.Р., ЕГН **********, срещу ответника А.Н.М., ЕГН **********,
за заплащане на обезщетение за следните,
виновно причинени от ответника неимуществени
вреди на ищцата: 150.00 лв за ожулвания по страничната повърхност на
левия крак; 1000.00 лв за наранявания на лявата подбедрица; 2300.00 лв за
порезна рана с дължина около 8 см в областта на ходилото на левия крак; 350.00
лв за загуба на кръв; 3000.00 лв за преживян стрес и уплаха.
Ищцата
твърди, че с одобрено от РС Девня споразумение по НОХД №49/2016 г.
ответникът е признат за виновен за извършено от него, в съучастие с група
неустановени лица, престъпление по чл.216, ал.1, пр.1, и пр.2, вр. чл.20, ал.2 НК, изразяващо се в унищожаване и повреждане на вещи, оборудване и обзавеждане
на заведение, находящо се в с. Стефан Караджа. Твърди също, че по време на
извършване на престъплението, тя се намирала в същото заведение като работела в
кухнята и в резултат на предизвиканата от нападателите суматоха от техните
викове, трошенето на стъкла и оборудване, тя се уплашила и се скрила под
стъблище, водещо към мазата, при което настъпила паднало на пода парче от
натрошените от нападателите стъкла и загубила значително количество кръв, а в
последствие била откарана за оказване на спешна помощ в здравно заведение,
където било установено, че е получила следните увреждания: порезна рана с
дължина 8 см в областта на ходилото на левия крак, наранявания на лявата
подбедрица, изразяващи се в ожулвания и кръвонасядания с диаметър 6-7 см,
ожулвания по страничната повърхност на левия крак. Твърди, че получените
увреждания са резултат от противоправните действия на ответника и
придружаващите го неустановени лица.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответната страна оспорва иска като
неоснователен. Не възразява срещу твърдението,
че с одобрено споразумение по НОХД №49/2016 г. по опис на РС Девня, ответникът е
признат за виновен за съответното престъпление по чл.216, ал.1, пр.1, и пр.2,
вр. чл.20, ал.2 НК, но оспорва ищцата да се е намирала по същото време там,
както и че е налице причинно-следствена връзка между неговото поведение и уврежданията, които
тя сочи като получени в резултат на неговото поведение.
След преценка на събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактеческа страна
следното:
Независимо от липсата на отправени доказателствени
искания и представени документи, съобразно изричното изявление на ответната
страна, следва да се приеме за безспорно установено обстоятелството, че с
одобрено от РС Девня споразумение по НОХД №49/2016 г. отв. А. М. е признат за
виновен за извършено на 22.07.2013 г. престъпление по чл.216, ал.1, пр.1, и пр.2,
вр. чл.20, ал.2 НК, изразяващо се в унищожаване и повреждане на вещи,
оборудване и обзавеждане на заведение, находящо се в с. Стефан Караджа.
Видно от обстоятелствената част на приобщения
обвинителен акт по преписка №747/2013 г. на РП Девня, в същия се съдържат
фактически твърдения за осъществени на 22.07.2013 г. от отв. А. М. съвместно с
други неустановени лица действия по взломяване на входна врата, проникване в
заведение в с. Стефан Караджа и събаряне и изпочупване на налично голямо
количество стъклени чаши и бутилки, както и за непосредствено присъствие при
тези техни действия в заведението на ищцата А. Р., която видяла и усетила
стъклата под ходилата си и докато тичала уплашена от случващото се към задния
вход, срязала ходилото на левия си крак.
Видно от заключителната част на приобщения
обвинителен акт, фактическия състав на престъплението, за чието извършване отв.
А. М. е признат за виновен въз основа на сключено с РП Девня споразумение по
НОХД №49/2016 г., включва унищожаване на: 80 бр. чаши за бира, 40 бр. чаши за
бяло вино, 15 бр. чаши за водка, 20 бр. чаши за уиски, 10 бр. дискотечни
огледални (стъклени) топки, 27 бр. алкохолни бутилки, 2 бр. витринни стъкла с
размери 2.7/2.4 м.
Видно от кредитираните от съда като безпристрастно
дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. З.Ч., докато
се намирала пред заведението в с. Стефан Караджа, тя възприела пристигането на
голяма група мъже с два автомобила и извършеното от тях нападение в заведението
с изпочупване на множество стъкла, а в последствие, след оттегляне на
нападателите, се притекла на помощ на намиращата се вътре ищца А. Р., чийто
крак бил порязан, а тя била изпаднала в паника и не можела да говори.
Видно от представеното медицинско удостоверение
№786/2013 г., на 24.07.2013 г. е установено наличие на следните травматични
увреждания по тялото на ищцата А. Р.: хирургически обработена със 7 шева
порезна рана с дължина около 8 см в областта на ходилото на левия крак, в
основата на втори пръст и към външната повърхност; червеникави ожулвания с
размери 7-8/5-6 см и травматичен оток, синкаво кръвонасядане с диаметър около
6-7 см по предната повърхност на лявата подбедрица, в горна и средна трета;
пръснати червеникави ожулвания с размери 2-3 см на площ с диаметър 5.5 см по
страничната повърхност на левия лакът.
Видно от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт №1694 от 09.09.2013 г., около месец и половина след
претърпяното увреждане, ищцата родила детето Гюляр Мехмедова.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени
в резултат на непосредствени лични възприятия и взаимно допълващия се, показания
на всеки от свидетелите З. Ч. и С. А., възстановителния период за ищцата от
порезната рана на ходилото на левия крак продължил около един месец.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя
следните правни изводи:
Кредитираните от съда показания на свид. З. Ч.
установяват категорично наведеното от ищцовата страна твърдение, че ищцата се е
намирала в заведението в с. Стефан Караджа към момента на извършване на
престъплението, за което отв. А. М. е признат за виновен с одобреното от РС
Девня споразумение по НОХД №49/2016 г., както и че тогава именно тя е получила,
удостовереното на 24.07.2013 г. нараняване в областта на ходилото на левия
крак, а също и обстоятелството, че непосредствено след приключване на
нападението, ищцата е намерена от свид. З. Ч. на пода зад бара в състояние на
силна паническа уплаха без способност да говори. Също така, предвид конкретното
съдържание на фактическия състав на престъплението, за чието извършване отв. А.
М. е признат за виновен, следва да се приеме за доказано и обстоятелството, че
в резултат на собствените му действия съвместно с останалите неустановени лица,
пода на съответното заведение действително е бил осеян с безразборно
разпръснати огромно количество парчета стъкло от значителното множество счупени
стъклени чаши, бутилки, дискотечни огледални топки и стъклени витрини. А
наличието на множество стъкла по пода и констацията за порезна рана именно по
ходилото на ищцата, обуславя и извод за съответствие с твърдения от нея и
визиран в медицинското удостоверение механизъм на получаване на увреждането
чрез съприкосновение на ходилото с намиращо се на пода парче стъкло. Наред с
това, фактическият състав на престъплението недвусмислено обуславя и констатация
за осъществен брутален погром в заведението, който обективно е в състояние да
предизвика у всеки неволен присъстващ реална уплаха и стрес. Виновното
извършване на това посегателство от отв. А. М. като пряк извършител в съучастие
с неустановени други лица, обуславя и основание за ангажиране на неговата
отговорност за всички вредоносни последици, които са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с това му поведение. В този смисъл, както обективно
и реално съответстващото на подобно брутално нападение, състояние на панически
уплах за всеки непосредствено присъстващ, каквато се е оказала ищцата А. Р.,
така и обективно и реално наличното по пода на заведението огромно количество
счупени парчета стъкла, а също и непосредствено последвалото стъпване на ищцата
върху едно от тях при обективната невъзможност в състоянието си на панически
уплах да върви бавно и внимателно и да избегне всяко от безразборно
разпръснатите натрошени стъкла, се явяват пряка причинно обусловена последица
от установеното престъпно поведение на отв. А. М. При тази констатация,
предявеният иск се явява доказан по основание в частта относно претенциите за
обезщетяване на преживени стрес и уплаха и на причинена порезна рана в областта
на ходилото на левия крак. За другите претендирани увреждания, доказателства в
хода на производството не са представени. Загубата на кръв представлява
самостоятелно увреждане само когато е в значително количество, надхвърлящо
присъщото за обикновено порезно нараняване, а конкретни данни в такава насока
не са представени нито в показанията на разпитаните свидетели, нито в
обсъденото медицинско удостоверение. Също така, относно визираните в
медицинския документ други наранявания на ищцата, от една страна изобщо липсват
наведени с исковата молба фактически твърдения за конкретен механизъм на
тяхното получаване, който да се намира в причинно-следствена връзка с
твърдяното противоправно поведение на ответника, а от друга страна, за разлика
от порезната рана на ходилото, не са представени и съответни доказателства за
тяхното настъпване и обективно проявление непосредствено след престъпното
посегателство. Поради изтъкнатото, в частта относно тези твърдени увреждания,
предявения иск се явявя недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
Обезщетенията за неимуществени вреди за претърпените
от пострадалото лице физическо увреждане и силна уплаха и психически стрес, нямат
принципно определена парична равностойност и следва да бъдат определени от съда
по справедливост. Вида и
характера на конкретното порезно нараняване на ходилото на левия крак отличават
същото от най-леките случаи на подобни травми, доколкото сериозността и
големината на разреза са наложили не само елементарно промиване и превръзка, но
и прибягване до хирургично обработване със седем шева на 8-сантиметровата рана.
При това, наред с болките и страданията при самото причиняване на увреждането,
пострадалото лице е търпяло и съпътстващите болки, дискомфорт и двигателни
затруднения през целия възстановителен процес в рамките на не по-малко от месец
като този период в конкретния случай е съвпадал с последната фаза на
бременността на ищцата, за която съответните затруднения тогава са били
значително по-осезаеми и натоварващи. При тези констатации, съдът намира
претендирания размер 2300.00 лв за обезвреда на причинената травма за напълно
съответстващо и справедливо обезщетение спрямо вида, характера и конкретната
тежест на търпените болки и страдания от пострадалото лице. Както бе изтъкнато,
силната уплаха и сериозен психически стрес се явяват не само обективно присъща
реакция при конкретната брутална форма на погром от множество нападатели, но и
са били реално проявени и външно обективирани при пострадалото лице като са и
възприети от трето лице. А конкретните данни от възприятията на свид. З. Ч.
сочат и съществено висока степен на тежест на преживения стрес, който е довел
до временна неспособност на ищцата да говори, включително след като нападението
е било вече преустановено и нападателите са били напуснали обекта.
Същевременно, доколкото все пак по делото липсват данни за настъпили в резултат
на това стресогенно събитие други последващи усложнения за пострадалата, а и
поради факта, че въпреки началната тежка проявна форма на изживяната уплаха,
липсват данни, това състояние да е продължило и след описания от свид. З. Ч.
времеви период, следва да се приеме, че тежката и силна уплаха са имали
значително сериозно, но не особено продължително и без допълнителни утежнения
въздействие върху ищцата. При тези констатации, съдът определя сумата 800.00 лв
като справедлив и съответстващ паричен еквивалент на вида и конкретната тежест
на претърпените от ищцата уплаха и психически стрес от извършеното в нейно
присъствие противоправно поведение на ответника. За разликата над тази стойност
до претендирания размер на обезщетението за това травматично изживяване,
съответния иск следва да бъде отхвърлен. Присъдените стойности за отделните
обезщетения са дължими ведно със законната лихва върху глвницата, считано от
датата на причиняване – 22.07.2013 г. до окончателното плащане.
Предвид частичното уважаване на предявените искове и
съобразно отправеното искане по чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата съразмерно на уважената част, обезщтение за
направените разноски в настоящото производство, възлизащи съобразно
предоставения списък на 480.00 лв, от която съразмерна на уважената част от
иска се явява сумата 218.82 лв. Сторените от ищцовата страна разноски по
приключеното наказателно производство по НОХД №49/2016 г. не може да бъдат
претендирани и присъждани като част от разноските в настоящото производство.
Същите може да бъдат обект на самостоятелна искова претенция, каквато в
настоящото производство не е отправена. Предвид отхвърлянето на част от предявените
претенции срещу ответника и съобразно отправеното искане по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника, обезщетение за направени разноски,
съразмерно на отхвърлената част, чиято стойност с оглед посочения в списъка по
чл.80 ГПК общ размер 1500.00 лв, възлиза на 816.18 лв. Съдът намира за
неоснователно отправеното от ищовата страна възражение за прекомерност на
платеното възнаграждение за адвокат от ответника, доколкото, от една страна, Наредба
№1 от 9.07.2004 г. регламентира все пак само минималните параметри на
адвокатските възнаграждения и платената от ответника стойност надвишава
неособено съществено двукратната минимална стойност, а от друга страна,
фактическата и правна сложност на делото не е от най-леките и наред с
представените от процесуалния представител отговор на исковата молба и писмени
бележки, при първоинстанционното разглеждане са проведени три заседания с
пълноценно лично участие на упълномощения адвокат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.Р., ЕГН
**********,
сумите: 1. 2300.00
лв (две хиляди и триста лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.07.2013 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
противоправно причинено телесно увреждане – порезна рана на ходилото на левия
крак; 2. 800.00 лв (осемстотин лева,
00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2013 г.
до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в изживян страх и психически стрес при извършено
от ответника престъпление по чл.216, ал.1 НК; 3. 218.82 лв, (двеста и осемнадесет лева, 82 ст.), представляваща
съразмерно на уважената част от иска обезщетение за направени разноски по
делото, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.52, вр. чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Р.Р., ЕГН **********, срещу А.Н.М.,
ЕГН **********, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, в частта относно: 1. разликата над
присъдената стойност 800.00 лв до претендирания размер 3000.00 лв за изживян страх
и психически стрес при извършено от ответника престъпление по чл.216, ал.1 НК;
сумата 350.00 лв за загуба на кръв при противоправно причинена от ответника
порезна рана на ходилото на левия крак; сумата 1000.00 лв за противоправно
причинено от ответника нараняване на лявата подбедрица; сумата 150.00 лв за
противоправно причинени от ответника ожулвания по страничната повърхност на
левия крак, на основание чл.45, ал.1, вр.
чл.52 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Р.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.М., ЕГН **********, сумата 816.18 лв (осемстотин и шестнадесет лева, 18 ст.), представляваща
съразмерно на отхвърлената част от иска обезщетение за сторени от ответника
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: