№ 752
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110217494 по описа за 2021 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Н.М А. срещу наказателно постановление
№*************** г., издадено от директора на СДВР, с което за нарушение
на т. I, 7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, във вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗдр./ и на осн.
чл.209а, ал.1 и ал.4 от ЗЗдр., на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуланите правила, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и изразили се в това, че в АУАН и НП
грешно е написано името на жалбоподателя. Освен това се оспорва
извършването на деянието, описано в АУАН и НП, като жалбоподателят
твърди, че е имал плътно поставена маска, покриваща носа и устата, а
напротив – служителките на Столичния инспекторат към Столична община са
носили маските си по неправилен начин, тъй като същата покривала само
устата им, но не и носа им. Отделно от това се претендира, че посочената
като нарушена заповед на министъра на здравеопазването не е породила
1
действието си на общовалидно правило за поведение, поради това, че не е
била обнародвана в Държавен вестник. С тези съображения се моли за отмяна
на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и дава подробни
обяснения. За разлика от изложеното в жалбата, той заявява, че действително
преди проверката е бил с маска, поставена на лицето, която е покривала само
устата му, но не и носа. Обяснява, че същият е служител в търговския обект, в
който е извършена проверката и в процеса на работа често се случва
предпазната маска да се свлече надолу и се налага непрекъснато да бъде
повдигана и именно в такъв момент е бил забелязан от контролните органи.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата и считайки, че
обжалваното НП е постановено при спазване на процесуалните правила и
правилно приложение на материалния закон, моли за потвърждаването му.
По редовността на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е подадена
в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и от лице, имащо право на жалба, намира същата
за редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН
№**************** г. е констатирано, че "на 09.12.2020 г., около 11:45 часа,
в гр. София, район ***********************, лицето М.В.Н А., намиращо се
в търговски обект *********, не е изпълнило въведената противоепидемична
мярка със Заповед на министъра на здравеопазването, като маската му не
покрива носа, само устата“. Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел, както и от
жалбоподателя в графата „нарушител“, с отбелязване, че има възражения,
които ще представи в писмен вид. Такива са подадени по пощата с пощенско
клеймо от 11.12.2020 г. и входирани в СИ към СО на 14.12.2020 г.
Съображенията изложени във възражението са идентични на изложените в
жалбата, по която е инициирано настоящето съдебно производство, като към
него е приложена и снимка, на която се вижда свидетеля по акта – св. В.Ю.С,
която е с предпазна маска, която покрива само устата, но не и носа й.
2
Така подаденото възражение срещу АУАН очевидно е оценено като
неоснователно и е издадено обжалваното НП, с което при изцяло
възпроизвеждане на фактическата обстановка, описана в АУАН, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева. В НП е уточнено, че с деянието си описано в акта, А. е нарушил т. I, 7 от
Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването.
По доказателствата:
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по един
категоричен и несъмнен начин въз основа на показанията на актосъставителя
В.Й. С. /ст. инспектор при Столичен инспекторат към Столична община/ и св.
В.С, обясненията на жалб. А. и писмените материали, съдържащи се по
преписката. Между доказателствените източници липсват каквито и да е
противоречия, което дава възможност на съда да приеме за несъмнено и
безспорно установена гореописаната фактическа обстановка.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата
констатации се установяват от показанията на свидетелите С. и С., а също и
от обясненията на жалб. А., който не отрича, че непосредствено преди
легитимацията на контролните органи, предпазната маска която е носел е
покривала само устата му, но не и носа, тъй като се е била изместила по време
на работа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните двама свидетели и
обясненията на жалбоподателя, тъй като са логични, последователни и
кореспондиращи помежду си. От тях се установява и факта, че обектът е бил
търговски и е бил предназначен за обслужване на клиенти на закрито. С оглед
на това съдът намери, че от фактическа страна действително жалбоподателят
А. е извършил вмененото му нарушение, тъй като маската му не е покривала
устата и носа, както е предвидено в т. I, 7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020
г. на Министъра на здравеопазването.
Въз основа на обсъдените доказателства и установените по делото факти,
съдът направи следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на
3
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на
атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите
длъжностни качества, правомощията, делегирани с приложените по делото
заповеди и изричните разпоредби на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ.
В хода на административнонаказателното производство обаче е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на
АУАН, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Видно от
съдържанието на АУАН в същия не е посочена заповедта на министъра на
здравеопазването, с която е била въведена противоепидемичната мярка, която
не е била изпълнена от В. А.. Това води до опорочаване на акта и съставянето
му в противоречие с нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Посочването на конкретната нарушена заповед е необходимо, доколкото
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е препращаща именно към заповед на
МЗ, с която се въвеждат съответните мерки. Съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
изисква привързване към други конкретни норми, като още при образуване на
административнонаказателното производство посредством съставяне на
АУАН се дължи прецизно определяне на правната квалификация на деянието
и е необходимо да се посочи освен конкретната противоепидемична мярка,
която се твърди, че е нарушена, какъв е териториалният й обхват на
приложение, за какъв срок същата е въведена, предвид временния характер на
тези мерки, както и изобщо да посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, което настоящата инстанция установява, че не е било
сторено в конкретния случай. Ето защо, липсата на посочване на конкретната
заповед на МЗ рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице,
което следва да знае всички съставомерни факти и обстоятелства, срещу
които следва да се защитава, още от започване на
административнонаказателното производство, за да има възможност да
организира адекватно защитата си.
Обстоятелството, че в НП е посочена процесната заповед на МЗ не
санира така допуснатото процесуално нарушение при издаване на АУАН, тъй
4
като същото касае съществени факти, които липсват в акта и води до
несъответствие между АУАН и НП относно правната квалификация на
деянието. Ето защо, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно – издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че и деянието извършено от жалбоподателя в
конкретния случай носи характеристиките на маловажен случай по смисъла
на чл.28 ЗАНН. Това е така защото, жалбоподателят В. А. все пак е имал
предпазна маска, която е покривала устата му. Макар и същата да не е
покривала плътно носа му, то причината за това е факта, че се е изместила в
процеса на изпълнение на служебните му задължения, това е било
кратковременно и към този момент в непосредствена близост /на разстояние
1.5 метра/ до него не се установи да е имало клиенти или други лица, с които
той да е контактувал, а съгласно показанията на св. С., той е зареждал стока
по рафтовете на търговския обект – магазин *********. Всичко това, според
съда дава основание да се приеме, че конкретното деяние е със сравнително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид – примерно изцяло липса на поставена маска е
закрити обществени места като малки магазини, обществен транспорт и т.н.
По възраженията в жалбата.
Грешно изписаната поредност на имената на жалбоподателя съдът
намира, че не представлява процесуално нарушение, водещо до ограничаване
правото му на защита, доколкото същият в достатъчна степен е
индивидуализиран с посочване на ЕГН, който представлява номер за
несъмнена идентификация на едно лице.
Факта дали лицата, извършващи контролни функции в конкретния
случай са спазвали стриктно предписанията на действащата към този момент
заповед на МЗ също не се отразява по какъвто и да е начин на
съставомерността на деянието на жалбоподателя, доколкото неспазването на
правилата от едни лица, не е оправдание за неспазването им от други.
5
Естествено, че е укоримо неспазването на тези правила именно от лица,
изпълняващи контролни функции по силата на нормативен акт, и в този
смисъл възмущението на жалбоподателя е основателно, но този факт не
оневинява неговото лично поведение.
Що се отнася до възражението, че заповедите на МЗ, уреждащи
противоепидемичните мерки за овладяване на Ковид-кризата не са породили
правно действие, тъй като не са били обнародвани в Държавен вестник, съдът
намира това възражение за абсолютно неоснователно.
Цитираната в НП като нарушена Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр,
съгласно която разпоредба, при обявена извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Съгласно чл. 63,
ал. 11 от ЗЗдр заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които
се издават по реда на чл. 73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на
регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. В
случая липсва спор относно това, че коментираната заповед е била
публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
При така направения анализ на относимите законови разпоредби
следва, че цитираната в НП заповед е оповестена надлежно по начин, който е
направил напълно възможно запознаването със същата на всеки субект, вкл. и
на жалбоподателя, поради което не са налице пречки за реализиране на
описаното нарушение от субективна страна.
Следователно формално това деяние покрива признаците на
административно нарушение по чл. 209а ЗЗдр., но доколкото в АУАН изобщо
не е посочена заповедта на Министъра на здравеопазването, в която е уредено
конкретното правило за поведение, което е нарушено, то това с оглед на
изложените по-горе съображения е довело до съществено ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл представлява формално
основание за отмяна на обжалваното НП.
В хода на производството страните не са претендирали присъждане
на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
6
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.3, т.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*************** г., издадено
от директора на СДВР, с което на В.Н.М А., за нарушение на т. I, 7 от Заповед
№РД-01-675/25.11.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, във
вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗдр./ и на осн. чл.209а, ал.1 и ал.4 от
ЗЗдр., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.София
в 14-дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7