Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260209
гр. Пловдив,03.08.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети
състав, в открито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 212 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 260100 от 28.10.2020 г., допълнено в частта за разноските с определение №
260232 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 633 от 2019 г., Пловдивският
окръжен съд е:
- осъдил ЗАД „А.“ АД, ЕИК ...., да
заплати на: М.А.Н. ЕГН **********; на Х.М.Н. ЕГН ********** и на К.М.Н. ЕГН
**********, сумата по 170 000 /сто и седемдесет хиляди лева/ за всеки от
тях, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически болки и
страдания от смъртта на М. Х. Н., ЕГН ********** - съпруг на М.А.Н. и баща
на Х.М.Н. и К.М.Н., настъпила на 09.07.2017 г., в резултат на пътнотранспортно
произшествие на път III –
375 в отсечката от пътя между град П. и с. К., обл. П., причинено по
непредпазливост от Д.С.Т., родена на *** ***, живуща ***, при управление на
моторно превозно средство автомобил, марка „Б..“, с рег. № .., за което е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица … със ЗАД „А.“ АД, ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от 30.07.2017 г. до окончателното им изплащане;
- отхвърлил предявените от М.А.Н., Х.М.Н. и К.М.Н. искове за разликата до пълния предявен от всеки от тях
размер на обезщетението от 300 000 лв. – като неоснователен;
- осъдил ЗАД „А.“ АД, ЕИК .... да заплати на адвокат П. М. М. от САК – П., в качеството му на
процесуален представител на М.А.Н., както и на адвокат Г.К.Т. ***, в качеството
му на процесуален представител на Х. М. Н. и К. М. Н. адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно с чл. 38,
ал.
2 ЗАдв., в размер на 4930 лева без ДДС за всеки от двамата
адвокати.
- осъдил ЗАД „А.“ АД, ЕИК .... да заплати по сметка
на Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете
в размер на 20 400 лв.
- осъдил М.А.Н. ЕГН
**********; Х.М.Н. ЕГН ********** и К.М.Н. ЕГН **********, да заплатят на ЗАД
„А.“ АД, ЕИК .... деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 414 лева.
- осъдил ЗАД
„А.“ АД, ЕИК .... да заплати на
адвокат адвокат Г.К.Т. ***, в качеството му на процесуален представител
на Х.М.Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Окръжен съд - Пловдив, съобразно чл. 38, ал.
2 ЗАдв., в размер на 4930 лева.
Решението е обжалвано и от двете
страни.
Ответникът по иска ЗАД „А.“
АД е обжалвал описаното решение в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди –
психически болки и страдания от смъртта на М. Х. Н., както следва:
- на М.А.Н. – за сумата над 130 000 лева до присъдените
170 000 лева;
- на Х.Н. – за сумата над 130 000 лева до присъдените 170 000
лева;
- на К.Н. – за сумата над 150 000 лева до присъдените 170 000
лева,
- в частта относно началната дата на законната лихва върху присъдените
обезщетения считано от 30.07.2017 г., както и в частта за присъдените
разноски.
В подкрепа на жалбата си ответното дружество
чрез процесуалния си представител
изразява становище, че в обжалваната от част решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Искането е в тази част решението да се отмени
и да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят за
посочените разлики в застрахователните обезщетения, както и да се промени началната дата на
законната лихва на 30.07.2018 г. вместо от посочената в решението 30.07.2017
г., и да се присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от представителя на ищците М.А.Н., Х.М.Н. и К.М.Н., с която се
изразява становище, че в обжалваната част решението е правилно и следва да се
потвърди. В същия срок от ищците и е постъпила и насрещна въззивна жалба против
решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове, както и в
частта за началната дата на лихвата за забава с оплакване, че в тази част
решението е неправилно. Искането и в обжалваната от тях част решението да се
отмени, като се постанови друго, с което предявените искове се уважат в пълните
им размери и се присъди законна лихва
върху всяка от главниците, смятано от 13.06.2017 г., както и сторените
деловодни разноски.
Всяка от страните е оспорила жалбата на другата
страна.
Третото лице помагач на страната на ответника –
Д.С.Т. чрез процесуалния си представител изразява становище, че дължимите
обезщетения следва да се определят по справедливост, съгласно закона и
практиката на ВКС.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от
М.А.Н., Х.М.Н. и К.М.Н. против
„З.а.д. „А.“ АД
субективно съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане сумите
от по 300 000 лв. на всеки от ищците, представляващи застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди, претърпените от тях в резултат на непозволено увреждане -
претърпени болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща – М. Х. Н.,
настъпила вследствие на травми от ПТП на 09.05.2017 г., ведно със законната
лихва от 13.06.2017 г. – датата на уведомяване на ответното дружество до
окончателното изплащане на сумите.
Исковете се основават на следните
установени по делото и поначало безспорни факти:
На 09.05.2017 г., на път III –
375 в отсечката от пътя между град П. и с. К., обл. П., вследствие на получените травми от сблъсъка между лек
автомобил марка „Б.“, с рег. № .. управляван от Д.С.Т.
и лек автомобил „Ф.“ модел „Б.“ с рег. № .., е починал водачът на
този автомобил - М. Х. Н..
С влязла в сила присъда №
5/13.01.2020 г., постановена по НОХД № 1209/2019 г. на ОС – Пловдив, Д.С.Т., е призната
за виновна в това, че на 09.05.2017 г. на път .. в отсечката от пътя между град
П. и с. К., обл. П., при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил, марка „Б.“, с рег. № .., е нарушила правилата за движение, а именно
– чл. 20, ал. 1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинила
смъртта на М. Х. Н. ЕГН **********.
Влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието съгласно разпоредбите на чл. 413 ал. 2 от НПК и чл. 300
от ГПК.
Безспорно установено е също, че ищцата М.А.Н. е съпруга на починалия от травмите, причинени му при процесното ПТП – М. Х. Н., а Х.М.Н.
и К.М.Н. са негови синове.
От събраните по делото
доказателства категорично се установява, както наличието на действително
претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, свързани със смъртта на техния родственик, така и причинната връзка
между тези вреди и настъпилото по вина на водача на автомобила ПТП.
Безспорно установено е също, че
отговорността на делинквента Д.Т. за причинените от нея имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от
ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
полица № …, сключена между собственика на автомобила с
марка „Б.“, рег. № ..и застрахователя,
със срок на действие от 11.09.2016 г. до 10.09.2017 г.
Установените по делото обстоятелства са
достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия
иск по чл. 432, ал.1 и чл. 493, ал. 1
във връзка с чл. 380, ал.1 КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са
доказани по основание.
В настоящото производство се поддържат две
основни възражения, свързани с размера на безспорно дължимите застрахователни
обезщетения – за неотговарящ на критериите за справедливост размер на
присъдените обезщетения, както и за различна от посочената в решението начална
дата на дължимата лихва върху главните вземания – 30.07.2018 г. според
ответника и 13.06.2017 г. според ищците.
Отношенията между М. Н. приживе и
неговата съпруга М.Н., както и неговите синове – Х.Н. и К.Н., са изследвани
подробно от първоинстанционния съд въз основа на достоверни свидетелски
показания от близки до тях лица, като изводите на съда в тази връзка са
конкретни, прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от
въззивната инстанция.
Установено е, че семейството е
било много сплотено, отношенията в него са били хармонични, изпълнени с
разбирателство, привързаност и обич.
Установено е, че връзката на
ищците с техния съпруг и баща е била особено силна, не само заради грижите,
които е полагал, не само заради
осигуряваната издръжка и подкрепа на семейството, но и заради обичта,
вниманието и уважението, които проявявал към всеки един от тях. М. е бил добър,
грижовен, отговорен и любящ съпруг и баща, който дарявал с обич и внимание
близките си, осигурявал им е уют, сигурност и възможности за добро образование
и развитие, бил е пример за синовете си. С неговата смърт, този свят за
съпругата и за синовете му буквално е рухнал.
Определяйки размера на дължимото
обезщетение, Пловдивският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по
делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от всеки от
ищците неимуществени вреди, които са определящи за размера на обезщетението, с
оглед изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и утвърдената в
тази насока съдебна практика, като мотивите му в тази насока са изчерпателни,
задълбочени и обосновани, поради което въззивният съд не намира за необходимо
да ги повтаря, а препраща към тях съгласно с разпоредбата на чл.272 ГПК.
В тази връзка Пловдивският
апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба
на ответника и насрещната въззивна жалба на ищците оплаквания относно
несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на
причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.
Действително, като най-висше
благо, естествено присъща и неотменима за човека ценност, животът поначало е
неоценяем в смисъл, че не съществува съответстващ материален еквивалент, с
който да бъде сравнен и съответно категоризиран като материална величина. Освен
това в случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които ищците са
претърпели в резултат от смъртта на техния родственик. Тези вреди,
представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни
негативни промени в психичния, емоционален и социален статус на ищците в случая
намират конкретен израз не само в душевната болка от загубата на най-близкия
човек - тяхна емоционална, морална и житейска опора, но - и в непреодолимия шок
от внезапния и трагичен край на неговия живот; в стреса от неочаквано
настъпилия разпад на хармонията в семейството; в непоносимото терзание от
осъзнаване необратимостта на случилото се; и в крайна сметка – в мъката,
предизвикана от усещането за несправедливост и безнадеждност, от разбитите
надежди за реализиране на общите житейските планове, вдъхновявани и подкрепяни
от техния съпруг и баща.
В конкретния случай,
първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства,
отразяващи характера и тежестта на претърпените персонално от всеки един от
ищците неимуществени вреди, поради което настоящият състав намира, че
определените обезщетения в размер на по 170 000 лева за всеки от тях
съставляват справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
Относно началната
дата на дължимата лихва:
В конкретния случай ищците са подали
уведомление до ответното застрахователно дружество за настъпило застрахователно
събитие по чл.429, ал. 3 КЗ /л.141/, заведено с вх. № 100-1902 от 13.06.2017
г., а с уведомление от 30.07.2018 г. /л. 142 – л.145/ до ответника, вече са предявили
претенциите си за заплащане на застрахователни обезщетения.
Неоснователна е поддържаното от ищците
становище, че в случая лихвата се дължала от датата на уведомлението по чл.
429, ал. 3 КЗ т.е. от 13.06.2017 г., доколкото посочените в тази разпоредба
начални дати за дължимата от застрахователя лихва се отнасят до покриване
отговорността на застрахования в хипотезата на чл. 429, ал. 2, т. 2 ЗК, която е
неприложима за настоящия случай, доколкото е налице специална норма по чл. 497 КЗ.
В разпоредбата на чл. 497 КЗ – приложима за застрахователните
обезщетение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - изрично
е посочен момента, от който застрахователят дължи лихва за забава, както
следва:
- от изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3;
- от
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
Предвид установената
дата на подаване на уведомлението от ищците до ответното дружество – 30.07.2018
г. и съобразно с разпоредбата на чл.497 КЗ, в случая лихвата е
дължима, считано от датата, следваща изтичане на 15-дневния срок за произнасяне
по претенцията на ищеца, т.е. от 15.08.2018 г., поради което от тази дата
следва да се присъди и законната лихва върху главните вземания, след като се
отмени решението в тази част.
В останалата обжалвана част решението е правилно
и следва да се потвърди.
Относно
разноските.
Ищците претендират присъждане на
адвокатско възнаграждение за представляващото ги в производството Адвокатско дружество „Т. и П.“ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана
безплатна помощ, което, съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съразмерно с уважената от исковете във въззивното производство възлиза както
следва: за М.А.Н. и за Х. М.Н. – по 2076 лева с ДДС, за К.М.Н. – 1356 лева с
ДДС или общо 5508 лева с ДДС.
Ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, които, с оглед представения списък и документи
удостоверяващи извършването им, за това производство възлизат на 2000 лева -
държавна такса, от които следва да му се присъдят 1592 лева съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове. В полза на ответника следва да се присъди и
адвокатско възнаграждение за представляващия го във въззивното производство
юрисконсулт, на основание чл.78, ал. 8 във вр. с чл. 37, ал.1 ЗЗП вр. с чл.23,
ал.1 НЗПП в размер на 358 лева съразмерно
с отвърлената част от исковете или общо – 1950 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 260100 от 28.10.2020 г., допълнено в частта за разноските с определение №
260232 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 633 от 2019 г. на Пловдивският
окръжен съд в частта с която:
ЗАД „А.“ АД, ЕИК .... е осъдено да заплати както следва:
- на М.А.Н. ЕГН ********** сумата от 40 000 лева като разлика над
сумата 130 000 лева до сумата 170 000 лева;
- на Х.М.Н. ЕГН ********** – сумата от 40 000 като разлика над
сумата 130 000 лева до сумата 170 000 лева;
- на К.М.Н. ЕГН **********, сумата от 20 000 като разлика над сумата над
150 000 лева до сумата 170 000 лева, обезщетения за претърпени
неимуществени вреди – психически болки и страдания от смъртта на М. Х. Н. ЕГН **********,
съпруг на М.А.Н. и баща на Х.М.Н. и К.М.Н., настъпила на 09.05.2017 г., в
резултат на пътнотранспортно произшествие на път .. в отсечката от пътя между
град П. и с. К., обл. П., причинено по непредпазливост от Д.С.Т., родена на ***
***, живуща ***, при управление на моторно превозно средство автомобил, марка
„Б..“, с рег. № .., за което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица … със
ЗАД „А.“ АД.
ОТМЕНЯ решение № 260100
от 28.10.2020 г., допълнено в частта за разноските с определение № 260232 от
04.02.2021 г., постановено по т. д. № 633 от 2019 г. на Пловдивският окръжен
съд в частта, с която ЗАД „А.“ АД, ЕИК .... е осъдено да заплати на М.А.Н.,
на Х.М.Н. и К.М.Н. законна лихва върху всяка главниците от по 170 000 лева,
считано от 30.07.2017 г. до окончателното им изплащане, като вместо това в
тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Осъжда ЗАД „А.“
АД, ЕИК ...., да заплати на М.А.Н. ЕГН **********, на Х.М.Н. ЕГН ********** и на
К.М.Н. ЕГН ********** законна лихва върху всяка от главниците от по 170 000 лева,
считано от 15.08.2018 г. до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260100
от 28.10.2020 г., допълнено в частта за разноските с определение № 260 232
от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 633 от 2019 г. на Пловдивският окръжен
съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М.А.Н., Х.М.Н. и
К.М.Н. против З.а.д.
„А.“ АД субективно съединени
искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане сумите
над присъдените размери от по 170 000 лева до пълните предявени размери от
по 300 000 лв. за всеки от ищците, представляващи застрахователни обезщетения, за неимуществени вреди
претърпените от тях неимуществени вреди
в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от
смъртта на техния съпруг и баща – М. Х. Н., настъпила вследствие на травми от
ПТП на 09.05.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260100 от 28.10.2020 г., допълнено в
частта за разноските с определение № 260 232 от 04.02.2021 г., постановено
по т. д. № 633 от 2019 г. на Пловдивският окръжен съд в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА З.а.д. „А.“ АД да заплати на Адвокатско
дружество „Т. и П.“ с БУЛСТАТ .., представлявано от адвокат Г.К.Т. сумата от
общо 5508 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъщественото процесуално
представителство и защита на М.А.Н. ЕГН **********, на Х.М.Н. ЕГН ********** и на
К.М.Н., по т. д. № 212 по описа за 2021 г. на
Пловдивския апелативен съд, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН
**********, Х.М.Н., ЕГН ********** и К.М.Н. ЕГН ********** да заплатят на З.а.д. „А.“ АД, ЕИК .... сумата
1950 лева - деловодни разноски, от които 1592 лева за внесена държавна такса и
358 лева за адвокатско възнаграждение за представлявалия дружеството
юрисконсулт в
производството по т. д. № 212 по описа за 2021
г. на Пловдивския апелативен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
В останалата необжалваната част
решението е влязло в сила.
Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на страната на ответника – Д.С.Т., ЕГН
**********.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.