№ 415
гр. Перник, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500211 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И.А.И.., чрез пълномощника му
адв. Г.Б. – ПАК срещу Решение № № 10 от 21.01.2022г., постановено по гр. дело №
990/2021г. по описа на Районен съд – Радомир, с което И.А.И.. е осъден да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 8441,70 лева (осем хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща заплатено от ищеца
обезщетение за вреди, причинени на л. а., марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. №
РК *** ВА, от ПТП, настъпило на 27.07.2014 г. в с. К., причинено виновно от
ответника, като водач на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Тигра“, с рег. № РК ***
АР, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със ЗД „Бул Инс“ АД, валиден към датата на произшествието, както и сумата
от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение
И.А.И.. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 438,67 лева
(четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) – направени
разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че правните констатации
на първоинстанционния съд са непълни, неточни и не кореспондират с
доказателствения материал по делото. Жалбоподателя счита, че моментът на
1
плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание. Задължението на застрахователя да
обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка, което
обосновава и извода за приложимост на едни и същи материалноправни норми. Сочи,
че застрахователното събитие е настъпило на 27.07.2014г., а застрахователят по
имуществената застраховка на увреденото лице е извършил плащане на
застрахователното обезщетение на 04.12.2014г. и именно от тази дата настъпва
изискуемостта на регресното притезание, респ. започва да тече давността относно
предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредата. Сочи още, че
действително ЗД“ БУЛ ИНС“ АД е заплатил изплатеното застрахователно
обезщетение на ЗАД „Армеец“ АД по предявената претенция по регресния иск на
15.03.2019г., но счита, че не от тази дата започва да тече погасителната давност спрямо
причинителя на вредата, а от датата, когато е удовлетворено увреденото лице. Поради
това намира, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен, поради което иска неговата отмяна.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се сочи необходимост
от събирането на нови такива.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, е депозирала писмен
отговор, с който изразява становище по жалбата. Същата намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно, и прави искане за потвърждаването му. По отношение
на релевираните от въззивния жалбоподател възражения, въззиваемата страна посочва,
че за регресен иск на застрахователя важи общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като
началният момент започва от плащането на застрахователните обезщетения на
пострадалите лица. Сочи, че съгласно чл. 410 КЗ застрахователят, при настъпване на
застрахователното събитие, заплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
договорно задължение, встъпвайки в правата на увредения срещу причинителя на
вредата. Сочи още, че този срок тече от датата на извършеното плащане от страна на
застрахователя или от причинителя на вредата. Счита, че давността на иска по чл. 410
КЗ започва да тече не от момента на настъпване на застрахователното събитие, а от
момента на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя. Поради
това намира атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, и иска
потвърждаването му.
Нови доказателства с писмения отговор не се представят, а и не се иска
събирането на нови такива.
И двете страни претендират разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалбата е допустима (подадена против подлежащ на
2
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на окончателен доклад.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 26.05.2022г. от 10.05 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по МЕДИАЦИЯ, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
3
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4