Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 28.11.2018 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1968 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ищецът „Д.А.А."
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** твърди, че на
30.08.2010 г. е сключен Договор за банков кредит № 518/30.08.2010 г. между „Б.ДСК"
ЕАД, ЕИК ********, в качеството й на кредитор от една страна и „А.2." ООД,
ЕИК: ********, като кредитополучател и предвид разпоредбата на чл. 26 от
договора за кредит - А.С.А., ЕГН **********. в качеството му на солидарен
длъжник.
Съгласно договора за кредит финансирането е в
размер на 318 092 Евро, който има за цел рефинансиране на инвестиционни
кредити, отпуснати от Б.„У.Б." АД и заплащане на дължимите суми по
изпълнително дело срещу кредитополучателя във връзка с трудова злополука.
Съгласно чл. 26.2 от Договора за кредит,
както и Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека всички съдлъжници по
него отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя „А.2."
ООД, ЕИК: ******** за неизпълнението на неговите задължения по договора.
Сочи, че след
сключването на Договора за кредит същият е бил изменен с последващи анекси,
както следва: Анекс № 1/27.10.2010 г., Анекс № 2/24.01.2011 г., Анекс №
3/24.09.2013 г., Анекс № 4/26.02.2014 г. и Анекс № 5/06.03.2015 год. Съгласно
чл. 4 от Договора за кредит крайният срок за изпълнение на задълженията по него
е 29.08.2017 г.
Във връзка с договора за кредит са сключени и
4 договора за поръчителство, по силата на който „Л.П." ЕООД се е задължило
да отговаря солидарно спрямо кредитора „Б.ДСК" ЕАД за задълженията по
договора за кредит, както следва: Договор за поръчителство от 24.01.2011 г.,
Договор за поръчителство от 24.09.2013 г., Договор за поръчителство от
26.02.2014 г. и Договор за поръчителство от 06.03.2015 г.
За обезпечаване
на изпълнението на задълженията по Договора за кредит е учредена ипотека на
недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 53, том I, per. № 2294, дело № 44/2015 г.
Излага, че
последното плащане по Договора за кредит е от 28.04.2017 г., което покрива
вноската по погасителния план с падеж 25.04.2017 г. След тази дата настъпва
забава по отношение на последващите непогасени вноски от 25.05.2017 г.
Счита, че
кредитът е предсрочно изискуем на основание чл. 22, буква „б", поради
настъпила забава, като дължимите към датата на подаване на заявлението, респ.
на настоящата искова молба, са всички вноски по погасителния план от
25.05.2017г., които са 3 от по 4080,00 Евро и една от 9 237,00 Евро или общо
сума по претендираната главница от 21 477,00 Евро.
По силата на Договор за продажба на вземане от
22.08.2017 peг. № 18017 на нотариус Ц.Г., peг. № 594 на Нотариалната камара
ищецът е придобил вземането от "Б.ДСК" ЕАД
В потвърждение
на сключения Договор за цесия и на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът „Б.ДСК"
ЕАД е издал на „Д.А.А." ЕООД - цесионер и съответното писмено потвърждение
за осъщественото прехвърляне на вземанията.
За сключването
на Договора за цесия ответниците- длъжници са уведомени надлежно от цедента „Б.ДСК"
ЕАД на 04.10.2017 г., посредством нотариални покани, връчени на А.С.А., в
качеството му на законен представител на "А.2." ООД и „Л.П."
ЕООД и в лично качество (нотариални покани с per. номер 18982 до „Л.П."
ЕООД, per. номер 18989 до „А.2." ООД и per. номер 18990 до А.С.А. на
нотариус Ц.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под per. № 594.
От датата на
връчването на уведомленията за осъществената цесия (04.10.2017 г.), тя е
породила действие спрямо длъжниците „А.2." ООД и А.С.А..
Последното
частично плащане на вноски по Договора за кредит, които са били просрочни е
извършено още на стария кредитор - „Б.ДСК'' ЕАД на 28.04.2017 г.
След тази дата „А.2." ООД
/кредитополучател/, „Л.П." ЕООД /поръчител и ипотекарен длъжник/ и А.С.А.
/солидарен длъжник/ не са изпълнявали своите задължения за заплащане на
дължимите парични суми.
С
оглед продължаващото неизпълнение на задълженията по Договора за кредит, с
нотариални покани от „Д.А.А." ЕООД, изпратени до „А.2." ООД (per. №
22402 на нотариус Ц.Г.), „Л.П." (per. № 22404
на нотариус
Ц.Г.) и А.С.А. (per. № 22406 на нотариус
Ц.Г.), ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията на ответниците
по Договора за кредит, като длъжниците са поканени да изпълнят задълженията си,
в т.ч. дължимите главница, законови, договорни и наказателни лихви, както и
всички други разноски към момента на изпълнение към кредитора „Д.А.А."
ЕООД, като е даден 3-дневен срок за изпълнение, считано от връчването на
поканите (осъществено на 20.10.2017г.), т.е. до 23.10.2017 г.
Поради липса на
изпълнение е образувано заповедното производство - ч.гр.д. № 15889/2018 г. по описа на СРС, 35
състав, в рамките на което съдът е издал Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист въз основа на нотариалния акт, както следва:
дължимата главница в размер на 21 477
Евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417, т. 6 ГПК. т.е., 08.03.2018 г. до окончателно изплащане на вземането;
дължима
договорна възнаградителна лихва в размер на 1 105,90 Евро.( Според чл. 9.3. и 9.4., които не са
променяни с анекси олихвяването на кредита се извършва на 25-то число, като
само до изтичане на гратисния период се олихвява сумата, представляваща
използваната и непогасена част от кредита. Претендираният период - от
25.04.2017 г. до 22.02.2017 г. е извън гратисния, предвид което се олихвява
цялата дължима сума по главницата в размер на 21 477 Евро - обявена за
предсрочно изискуема. Периодът на претенцията е от деня в месеца, в който по
договор се извършва олихвяването на усвоената сума по кредита - 25.04.2017 г.
до22.02.2018 г. Размерът на лихвения процент на възнаградителната лихва е
предоговорен между страните с Анекс № 5 от 06.03.2015 год. на 5,038 % /пет цяло
и тридесет и осем хилядни/ процетни пункта, формирана от тримесечен EURIBOR
плюс договорена надбавка в размер на 5 /пет/ процетни пункта, което е
определено и в Нотариалния акт, станал основание за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение. Предвид изложеното, претенцията за заплащане на
възнаградителна лихва е определена въз основа на целия размер на усвоената, но
неизплатена сума от 21 477 Евро и с приложимият лихвен процент, уговорен между страните
с добавения индекс възлиза на 1 105,90 Евро /хиляда сто и пет евро и 90 евро
цента/.
договорна
лихва за забава (санкционираща лихва) в размер на 1232,14 Евро за периода от
25.05.2017 г. до 22.02.2018 г.(
Основанието за дължимостта й от ответниците е чл. 21, буква „в" от
Договора за кредит в хипотезата на предсрочна изискуемост. Размерът й, според
договора, се образува, като върху размера на цялата неиздължена главница,
включваща и договорната лихва по чл. 9.1., се начисли наказателна надбавка от 7
процентни пункта. Датата на настъпване на забавата е 25.05.2017 г., когато е
падежът по погасителен план на първата неплатена вноска по Договора за кредит.
За забава в претендирания период от 274 дни от 25.05.2017 г. до22.02.2018 г.,
при наказателна надбавка от 7 проценти пункта върху главницата с включената
договорна лихва за същия период от 25.04.2017 г. до22.02.2018 г., се формира
претендираният размер на неустойката за забава в размер на 1232,14 Евро. )
Законна лихва за
забава, дължима върху главницата за периода от 08.03.2018 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 417, т. 6 ГПК по ч.гр.д. № 15889/2018 г. на
Софийски районен съд, 35 състав) до окончателното погасяване на всички
вземания;
При
подадени възражения и указания на заповедния съд, предявява установителен иск
за съществуване на вземания, както и осъдителен
иск за стойността от 509,16 Евро представляваща разликата между договорна лихва
за забава в издадената заповед за незабавно изпълнение, която е в размер на
722,98 Евро и формирания размер с исковата молба от 1232,14 Евро.
Ответникът А.С.А.
оспорва иска.
Прави възражение
за изтекъл преклузивен срок по чл.147 ЗЗД, съответно за недопустимост на иска.
Оспорва кредитът
да е бил обявен за предсрочно изискуем.
Твърди, че е
погасил задължението си, но ответникът е отнесъл платените суми към други
договори.
Твърди, че
цесията не е била вписана в имотния регистър в съответствие с нормата на чл.171 ЗЗД, от което прави извода, че не е породила своето правно действие.
Третото лице помагач
на страната на ищеца „Б.ДСК“АД изразява становище за основателност на иска
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения по делото документ,
на 30.08.2010 г. е сключен Договор за банков кредит № 518/30.08.2010 г. между „Б.ДСК"
ЕАД, ЕИК ********, в качеството й на кредитор от една страна и „А.2." ООД,
ЕИК: ********, като кредитополучател и - А.С.А., ЕГН **********. в качеството
му на съдлъжник.
Съгласно договора финансирането е в размер на 318 092
Евро, който има за цел рефинансиране на инвестиционни кредити, отпуснати от Б.„У.Б."
АД и заплащане на дължимите суми по изпълнително дело срещу кредитополучателя
във връзка с трудова злополука.
Съгласно чл. 26.2 от Договора за кредит
всички съдлъжници по него отговарят с цялото си имущество солидарно с
кредитополучателя „А.2." ООД, ЕИК: ******** за неизпълнението на неговите
задължения по договора.
Договорът
е изменен с последващи анекси, както следва: Анекс № 1/27.10.2010 г., Анекс №
2/24.01.2011 г., Анекс № 3/24.09.2013 г., Анекс № 4/26.02.2014 г. и Анекс №
5/06.03.2015 год. Съгласно чл. 4 от Договора за кредит крайният срок за
изпълнение на задълженията по него е 29.08.2017г.
Във връзка с договора са сключени и договори за поръчителство, по силата на който
„Л.П." ЕООД се е задължило да отговаря солидарно спрямо кредитора „Б.ДСК"
ЕАД за задълженията по договора за кредит.
За обезпечаване на изпълнението на
задълженията по Договора за кредит е учредена ипотека на недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 53, том I,
per. № 2294, дело № 44/2015 г.
Съгласно чл.11 от Договор за банков кредит
№ 518/30.08.2010 г:
,,Главницата и лихвите се събират служебно от
кредитора на датите, съгласно т.т. 5 и или на пълвия следващ работен ден , ако
падежът е в неприсъствен ден, от слредствата по разплащателната сметка на
кредитополучатеря, открита при кредитора. ”
По
силата на Договор за продажба на вземане от 22.08.2017 per. № 18017 на
нотариус Ц.Г., per. № 594 на Нотариалната камара ищецът е придобил вземането от
"Б.ДСК" ЕАД
По делото са представени нотариални покана от „Б.ДСК" ЕАД до "А.2." ООД, до „Л.П."
ЕООД и А.С.А., като съгласно отразяванията
в тях, те са били връчени на 04.10.2017 г. на А.С.А., законен
представител на "А.2." ООД и „Л.П." ЕООД и в лично качество
(нотариални покани с peг. номер 18982 до „Л.П." ЕООД, peг. номер 18989 до
„А.2." ООД и peг. номер 18990 до А.С.А. на нотариус Ц.Г., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под peг. № 594.
Разписките съдържащи саморъчния подпис на
получателя са били представени в заверени копия, като във връзка с искане на
ответника, съдът е задължил ищцовата страна да представи оригиналите Тъй като
указанята на съда не са били изпълнени, тези документи следва да се изключат от
доказателствата по делото.
С нотариални покани от „Д.А.А." ЕООД,
изпратени до „А.2." ООД (per. № 22402 на нотариус Ц.Г.), „Л.П." (per.
№ 22404 на нотариус Ц.Г.) и А.С.А. (per. № 22406 на нотариус Ц.Г.),
ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията на ответниците по
Договора за кредит, като длъжниците са поканени да изпълнят задълженията си, в
т.ч. дължимите главница, законови, договорни и наказателни лихви, както и
всички други разноски към момента на изпълнение към кредитора „Д.А.А."
ЕООД, като е даден 3-дневен срок за изпълнение, считано от връчването на
поканите.
За дължимите суми по ипотечния НА е образувано заповедното производство - ч.гр.д. № 15889/2018 г. по описа на СРС, 35
състав, акто съдът е издал Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист въз основа
на нотариалния акт, както следва: сумата
от 21 477,00 евро, незаплатена главница по Нотариалния акт и свързания с него
Договор за кредит № 518/30.08.2010 г. (ведно с Анекс № 1/27.10.2010 г., Анекс №
2/24.01.2011 г., Анекс № 3/24.09.2013 г., Анекс № 4/26.02.2014 г. и Анекс №
5/06.03.2015 год.), ведно със законна лихва от 08.03.2018 г. до изплащане на
вземането; договорна възнаградителна лихва в размер на 1
105,90 евро ; лихва за забава (санкционираща
лихва) в размер на 722,98 евро за периода от 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г.;3
646,60 лв. разноски по делото, включващи 911,65 лв. държавна такса и 2734,95
лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист „Д.А.А.“
ЕООД е образувал и.д. № 20187900400512, а длъжниците, след надлежно уведомяване
от съдебния изпълнител за издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист,
са подали възражения по чл. 414 ГПК.
По
делото е изслушана ССЕ, дала следното заключение:
Неизплатеният
размер на задълженията по Договор за
кредит № 518/30.08.2010 г.. ведно с Анекс № 1/27.10.2010 г., Анекс №
2/24.01.2011 г.. Анекс № 3/24.09.2013 г.. Анекс № 4/26.02.2014 г. и Анекс №
5/06.03.2015 год. са:
главница– 21 477,00 евро; договорна възнаградителна
лихва за периода от 25.04.2017 г. до 22.02.2018 – 1 105,90 евро; лихва за забава за периода 25.04.2017 г. до 22.02.2018
- 722,98 евро
При така установената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
При
наличие на издадена заповед по чл.417 ГПК, депозирани в срок възражения и
предявен своевременно иск по чл.422 ГПК, по което не се спори по делото,
исковете са допустими.
Предявяването на иска по чл.422 ГПК цели
стабилизиране на правните последици на заповедта и по специално на изпълнителната ѝ сила и на издадения
въз основа на нея изпълнителен лист, когато с оглед естеството на документа,
въз основа на който е издадена, тя се ползва с привилегията на незабавно
изпълнение в хипотезите на чл.
417, т. 1-8 от ГПК. С предявяването му кредиторът осуетява и обезсилването
на издадената в негова полза заповед за изпълнение, на основание чл. 415, ал. 2
от ГПК, като последица от процесуалното му бездействие да
установи със сила на пресъдено нещо обективираното в нея вземане.
Заповедта
по чл.417 ГПК е издадена въз основа на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 53, том I, peг. № 2294, дело № 44/2015
г., учредяващ
обезпечение на съществуващо между страните правоотношение по договор за банков
кредит. Той е сключен
между собственика на имота - ипотекарен длъжник "Л.П.т"ЕООД и
кредитора, т.е. попада в приложното поле по чл.417, т.6 ГПК Възпроизвежда и съществената
част от договора за заем - заемна сума, възнаградителни и санкционни лихви,
както и срок на задължението и носи подписите на кредитора, длъжника и съдлъжника, и в тази част има необходимата нотариална форма по т.3.
Следователно установява подлежащо на изпълнение вземане срещу всеки от длъжниците.
При установеното наличие на
договор за банков кредит по см. на чл.430 ТЗ, въз основа на който Б.„ДСК"
ЕАД е отпуснала на заемателя - „А.2." ООД парична сума за
определената в договора цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне на
падежа, в тежест на ответниците е да установят извършеното погашение.
Съгласно заключението на ССЕ не е
налице изпълнение на дължимите главници и възнаградителни лихви в
посочените от ВЛ размери. Неоснователно
е възражението, че сумите били произволно отнасяни от ищеца към други
задължения, тъй като такива не се установяват от ВЛ.
Следва да си отбележи, че
съгласно указанията дадени в ТР №3/19 г., условията и поредността за погасяване на задълженията
по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При наличие на такова съгласие по заемното правоотношение,
чието прилагане е установено от ССЕ, възраженията са неоснователни.
Следва да се вземе предвид, че към
момента на подаване на заявлението, посочения в договора краен срок за
изпълнение - 29.08.2017 г., възпроизведен в НА, е изтекъл. Следователно по
отношение на главницата обстоятелството дали вземанията са били обявени за
предсрочно изискуеми или не е без правно значение.
На основание чл. 99 ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) на 22.08.2017 г. е сключен Договор за цесия
между "Б.ДСК" ЕАД, в качеството на цедент и
„Д.А.А." ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който „Б.ДСК"
ЕАД е прехвърлила на „Д.А.А." ЕООД всички свои вземания, привилегии,
принадлежности и обезпечения, в това число всички свои права, включително
правото за обявяване на предсрочна изискуемост, произтичащи включително от
Договор за кредит № 518/30.08.2019 г.
Между страните по
правоотношението договорът е породил своето действие със сключването на
договора.
Спорен между страните е въпросът
за уведомяването на длъжниците, от който момент се поражда действието на
прехвърлянето спрямо тях(чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД).
За сключването на горепосочения Договор за
цесия ответниците-длъжници са уведомени надлежно от цедента „Б.ДСК" ЕАД на
04.10.2017 г., посредством нотариални покани, връчени на А.С.А., в качеството
му на законен представител на "А.2." ООД и „Л.П." ЕООД и в лично
качество (нотариални покани с peг. номер
18982 до „Л.П." ЕООД, peг. номер 18989 до „А.2."
ООД и peг. номер 18990 до А.С.А. на нотариус Ц.Г.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под per. № 594).
Нотариалните
покани съдържат удостоверително изявление на нотариуса относно личното им
връчване на А.С.А. в качеството му на физическо
лице и управител на ответните дружества. Доколкото се касае за официален
удостоверителен документ по см. на чл.179 ГПК, установяващ лично връчване на адресата по см.
чл.45 ГПК, осъществено по реда на чл.50 ЗННД, е налице редовно връчване.
Видно от
отбелязванията върху документа, са били осъществени и всички
необходими последващи вписвания на Договора за цесия, в т.ч. в Имотен регистър към Агенция по
вписванията (на основание чл. 171 ЗЗД), въз основа на заявление за вписване в
Имотен регистър на Договора за цесия с № 58377/05.09.2017 г., е осъществено отбелязване върху Договора за цесия с №
58388 от 05.09.2017 г.
Горното налага извода, че в хода
на процеса се установи наличието на твърдяните от ищеца вземания срещу
длъжниците - страни в заемното правоотношение - дължимата
главница в размер на 21 477 Евро и
договорна възнаградителна лихва в размер на 1 105,90 евро.
За обезпечаване на изпълнението на
задълженията по Договора за кредит са учредени обезпечения за вземанията на „Б.ДСК"
ЕАД.
Персоналните
гаранции се свеждат до 4 договора за поръчителство, по силата на който „Л.П."
ЕООД се е задължило да отговаря солидарно спрямо кредитора „Б.ДСК" ЕАД.
За обезпечаване на изпълнението на
задълженията по Договора за кредит е учредена ипотека на недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 53, том I,
per. № 2294, дело № 44/2015 г., по описа на нотариус В.М., с район на действие
- Софийски районен съд, вписана под per. № 074 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.05.2015
г., акт.№ 72, том VI от „Л.П." ЕООД
Заявлението, съответно заповедта,
а и изричното изявление на ответника, вкл. в писмените бележки, по отношение на
длъжника „Л.П." ЕООД е основана на
договорната ипотека, а не на договорите за поръчителство. Следователно
последните не следва да се обсъждат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, кредитор, чието вземане е обезпечено
с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания
имот, в чиято и собственост да се намира той, като ако вземането е за
определена парична сума, въз основа на акта за учредяване на ипотеката
кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 418 вр. чл. 417 т. 6 от ГПК /чл. 173, ал. 3 от ЗЗД/. Това искане почива
на облигационното правоотношение между кредитора и длъжника
по договора за кредит, от който именно произтича задължението за плащане.
Няма пречка да се издаде заповед по чл.
417, т. 6 ГПК срещу ипотекарния длъжник (така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 552 ОТ 23.08.2013 Г. ПО ч. т. д. №
1884/2013 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), като изпълнителният лист ще бъде издаден за тази сума, но до размера
на цената на ипотекирания имот (определение
№ 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 498/2012 г. т.о.) Следователно при възражение, в исково
производство по чл. 422 ГПК, където предметът се определя от издадената заповед
за изпълнение, ипотекарният длъжник, трето лице за договорните отношения, следва
да е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявения срещу него иск (РЕШЕНИЕ № 97 ОТ 04.08.2016 Г. ПО В. ГР.
Д. № 260/2016 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС)
Същевременно
е налице практика (РЕШЕНИЕ № 1907 ОТ 20.10.2014 Г. ПО Т. Д. № 2146/2014 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, недопуснато до касационно обжалване с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 968
ОТ 22.12.2015 Г. ПО Т. Д. № 791/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС;
РЕШЕНИЕ № 113 ОТ 13.06.2018 Г.
ПО В. ГР. Д. № 190/2018 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, позоваващо се на тази практика), с
което е отречена пасивната материално(но не и
процесуално) правна легитимация на ипотекарния длъжник в хода на исковото производство по
чл.422 ГПК. Становището е мотивирано с това, че съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД кредитор,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се
намира той, като ако вземането е за определена парична сума, въз основа на акта
за учредяване на ипотеката кредиторът може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 вр. чл. 417 т. 6 от ГПК /чл. 173, ал. 3
от ЗЗД/. Това искане почива на облигационното правоотношение между кредитора и
длъжника по договора за кредит, от който именно произтича задължението за
плащане. Предвидения в чл. 417 т. 6 от ГПК като изпълнително основание акт за
договорна ипотека не би могъл да обоснове законосъобразно конституиране на
ипотекарния длъжник като ответник в заповедното производство. Последният не е
лично задължен по паричното вземане, за обезпечаване изпълнението на което е
гарантирал със собствения си имот, тъй като не е поемал задължение за плащане
по конкретната облигационна връзка, от която произтича вземането на кредитора.
Това може да бъде изведено и по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК, която по императивен начин придава на изпълнителния лист, издаден срещу
длъжника, обвързваща сила и спрямо третото лице, дало своя вещ в залог или
ипотека за обезпечаване на дълга само когато изпълнението се насочва върху тази
вещ. Поради това осъдителен диспозитив за сумата по кредита може да бъде
постановен единствено и само срещу длъжника по това облигационно
правоотношение. Собственикът на ипотекирания имот не може да бъде страна в
производството по чл. 418 от ГПК, а се конституира като ипотекарен длъжник в
изпълнителното производство, образувано срещу длъжника по облигационното
правоотношение /в случай, че изпълнителният титул е издаден по реда на чл. 173,
ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 417 т. 6 от ГПК/. След като се конституира като такъв
същият има право на възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед защита на правата,
които законът му предоставя с разпоредбата на чл. 151 от ЗЗД.
По пасивната
легитимация съдът намери следното:
Ипотекираният имот, служещ за обезпечаване на вземането на кредитора, може
да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение, дори без да се води
такова срещу титуляра на самото вземане, като няма пречка да се издаде заповед
за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК въз основа на акта учредяване на ипотека,
срещу третото лице, обезпечило чужд дълг - ипотекарен длъжник(опр.№ 552/23.08.2013
г. по ч.гр.д.№1884/13 г. на ВКС). Ако се откаже защита по чл.422 ГПК и искът
бъде отхвърлен поради липса на легитимация, заповедта и изпълнителния лист не подлежат на
обезсилване, но се препятства образуване на изпълнително производство, а образуването
такова се прекратява (т.13 от ТР 4/13г.) Следователно тезата за липса на
легитимация би обезмислила нормираното в полза на правото кредитора на снабдяване със заповед по чл.417 ГПК само
срещу ипотекарния длъжник. Това мотивира съда да приеме, че ипотекарния длъжник
е материално правно легитимиран да отговаря по иск по чл.422 ГПК, основан на
обезпечителното правоотношение, като в диспозитива се отрази сумата, но до размера на цената на ипотекирания имот, аналогично на приетото разрешение в определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по
ч.т.д. № 498/2012 г. т.о.
Последното плащане по Договора за кредит е
от 28.04.2017 г., което покрива вноската по погасителния план с падеж
25.04.2017 г. Това е породило потестативното право на
кредитора, упражнено с нотариални покани от „Д.А.А." ЕООД, изпратени до „А.2."
ООД (per. № 22402 на нотариус Ц.Г.), „Л.П." (per. № 22404 на нотариус Ц.Г.)
и А.С.А. (per. № 22406 на нотариус Ц.Г.), да обяви предсрочната изискуемост на задълженията на
ответниците по Договора за кредит и Нотариалния акт, като длъжниците са
поканени да изпълнят задълженията си, в т.ч. дължимите главница, законови,
договорни и наказателни лихви, както и всички други разноски към момента на
изпълнение към кредитора „Д.А.А." ЕООД, като е даден 3- дневен срок,
считано от връчването на поканите.
При неплащане на парично задължение с определен падеж, длъжникът дължи обезщетение за забава, в
случая договорна неустойка на осн. чл.
21, буква „в" от Договора за кредит, която е в размер на 1 232,14
Евро за периода от 25.05.2017 г. до 22.02.2018 г., съгласно заключението на ССЕ.
По осъдителния иск:
Той е предявен за сумата 509,16 евро, представляваща разликата между договорна лихва за
забава в издадената заповед за незабавно изпълнение, която е в размер на 722,98
евро и формирания размер с исковата молба от 1232,14 евро. за периода
25.05.2017 г. – 22.02.2018 г. Обезщетението за този период не е било предмет на заповедното производство,
обуславящо правния интерес от осъдителния иск. При наличие на установената
забава искът за неустойка е основателен.
В тежест на ответника следва да се възложат направените в
хода на заповедното - 7 438,25 лв. и настоящото производство разноски - 951,48
лв. - ДТ.
Във връзка
с открито по отношение на ответника „Л.П." ЕООД, ЕИК:******* производство по несъстоятелност и неприемането на процесното
вземане, производството е продължило при условията на чл.637, ал.3 от ТЗ с
участие на синдика.
На съдът е
служебно известно, че решение № 2780/13.12.2019 г. по т.д.№1386/2019 г. на САС,
решението по чл.630, ал.1 ТЗ е било отменено. Това налага прекратяване на
производството по отношение на синдика.
По
отношение на солидарността, такава е налице между кредитополучателят – длъжник
и съдлъжникът. Ипотекарният кредитор не е лично задължен, не отговаря
солидарно, като отговорността му е до стойността на имота.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че „А.2." ООД, ***, р-н Връбница,
ж.к."********(кредитополучател), А.С.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.Т.,***, р-н "Илинден", ул."********ет.3(съдлъжник)
СОЛИДАРНО и „Л.П."
ЕООД, ***, гръб(ипотекарен длъжник), дължат
на „Д.А.А." ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв.И.Н., гр. Адрес за призоваване и съобщения: гр. София, район
„Триадица", бул. „В." № ********, по ч.гр.д. № 15889/2018 г. по описа
на СРС, 35 състав, по Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 53, том I, per. № 2294, дело № 44/2015 г.,
въз основа на по Заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от 16.03.2018 г., издадена по ч.гр.д.№15889/2018 г. на СРС, 35
с-в:
21
477 Евро - главница
1
105,90 Евро - договорна възнаградителна лихва
1232,14
Евро – договорна наказателна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 22.02.2018
г.,
ведно със
законна лихва за забава върху главницата в за периода от 08.03.2018 г. до
нейното изплащане, като „Л.П."
ЕООД, ***, гръб(ипотекарен длъжник) дължи сумата до размера на цената на ипотекирания имот описан в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 53, том I, per. № 2294, дело № 44/2015
г.
ОСЪЖДА „А.2." ООД, ***, р-н Връбница,
ж.к."********(кредитополучател), А.С.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.Т.,***,
р-н "Илинден", ул."********ет.3(съдлъжник) СОЛИДАРНО и „Л.П."
ЕООД, ***, гръб(ипотекарен длъжник), да заплатят на „Д.А.А."
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв.И.Н., гр.
Адрес за призоваване и съобщения: гр. София, район „Триадица", бул. „В."
№ ******** сумата
509,16
евро - договорна наказателна лихва за забава за периода 25.05.2017 г. – 22.02.2018
г. на осн. чл.92 ЗЗД, като „Л.П."
ЕООД, ***, гръб(ипотекарен длъжник) дължи сумата до размера на цената на ипотекирания имот описан в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 53, том I, per. № 2294, дело № 44/2015
г.
ОСЪЖДА „А.2." ООД, ***, р-н Връбница,
ж.к."********(кредитополучател), А.С.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.Т.,***,
р-н "Илинден", ул."********ет.3(съдлъжник) и „Л.П." ЕООД, ***,
гръб(ипотекарен длъжник), да заплатят на „Д.А.А."
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв.И.Н., гр.
Адрес за призоваване и съобщения: гр. София, район „Триадица", бул. „В."
№ ********
направенитеразноски, както следва: в хода на заповедното - 7 438,25 лв. и настоящото производство разноски - 951,48 лв., всеки по 1/3.
Прекратява производството по отношение на синдика на „Л.П." ЕООД, ЕИК:*******.
Решението е
постановено при участието на „Б.ДСК“АД, ЕИК:********* - трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му, а в прекратителната част в 1 седм срок.
СЪДИЯ: