Р Е
Ш Е Н
И Е
№351
Бургас, 14/03/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В.С.
Прокурор
Андрей Червеняков
като разгледа
административно дело номер 768
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Кроношпан България“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, Северна промишлена зона, представлявано от Н.Л.Б. и
Р.Ц., против акт за прихващане или възстановяване/АПВ/
№П-29002920195600-004-001 от 10.12.2020 г. на инспектори по приходите, ТД НАП,
„Големи данъкоплатци и осигурители“ София, в частта касаеща лихвите по чл.175 ДОПК, потвърден с решение №347 от 01.03.2021 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ София, ЦУ НАП, с който е
отказано възстановяване на недължимо платени/събрани лихви за корпоративен данък
за финансовите 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 129 268.03 лева.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба и счита, че процесният АПВ частично е неправилен и незаконосъобразен. Не
обжалва АПВ в частта му с която е отказано възстановяване на лихви, определени
по чл.89 ЗКПО. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира
разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът -
директорът на дирекция „ОДОП” София, ЦУ
НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване
на оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира
допълнителни доказателства. Представя писмена защита.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата по
делото и закона, намира следното:
Жалбата е
подадена по реда на чл.156, ал.1 ДОПК,
пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес от оспорването,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
От представената
административна преписка се установява, че на дружеството жалбоподател е
извършена данъчна ревизия, приключила с издаване на ревизионен акт/РА/№Р-29002916003716-091-001/21.08.2018
г./л.81-93 от делото/, влязъл в сила на 31.07.2020 г. С последния е извършено
преобразуване на финансовия резултат за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., след като
декларираната от дружеството загуба за приспадане от предходни години е
редуцирана до размери, както следва: за 2012 г.-346 547.26 лева; за 2013
г.-253 592.69 лева и за 2014 г.-186 128.14 лева.
Общо загубата за
приспадане за периода 2012 г.-2014 г. е в размер на 786 268.09 лева.
През 2015 г.
жалбоподателят декларира данъчна загуба в размер на 307 562.67 лева, като
подлежащата на приспадане загуба за периода 2012 г.-2015 г. e в размер на 1 093 830.76 лева. През 2016
г. и 2017 г. дружеството е приспаднало загуба в размер на
5 721 249.10 лева, т.е. с 4 627 418.34 лева повече.
В отговор на
покана по чл.103 ДОПК „Кроношпан България“ЕООД/л.30-31 от делото/ е депозирало
коригиращи декларации за 2016 г. и 2017 г., както следва:
С коригираща
годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, вх.№294352000419808/08.10.2020 г. са
извършени следните корекции на финансовия резултат за 2016 г.: приспадане на
данъчна загуба-1 093 830.76 лева; всичко
намаления-17 631 968.67 лева; данъчна печалба-1 794 387.95
лева; корпоративен данък за 2016 г.-179 438.80 лева. В данъчната сметка на
дружеството са отразени-главница за корпоративен данък в размер на
179 438.80 лева; лихва по чл.175 ДОПК в размер на 58 505.74 лева и
лихви по чл.89 ЗКПО в размер на 6 201.92 лева или общо лихви в размер на
64 707.66 лева/л.37-39 от делото/.
С коригираща
данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, вх.№294352000419704/08.10.2020 г. са
извършени следните корекции на финансовия резултат за 2017 г.: приспадане на
данъчна загуба-0.00 лева; всичко намаления-14 076 504.11 лева; данъчна
печалба-2 833 030.39 лева; корпоративен данък за 2017
г.-283 303.03 лева/л.41-43 от делото/.
Размерът на общо
дължимия корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. след извършените корекции е
462 741.83 лева.
В данъчната
сметка на дружеството са отразени задължения в общ размер на 603 332.97 лева,
в т.ч. главница за корпоративен данък в размер на 462 741.83 лева; лихви
по чл.175 ДОПК в размер на 129 268.03 лева и лихви по чл.89 ЗКПО в размер
на 11 323.10 лева.
Към датата на
издаване на обжалваното АПВ - 10.12.2020 г., задълженията за лихви са платени,
съгласно установеното от органа по приходи и посочено в АПВ.
На 16.11.2020 г.
„Кроношпан България“ЕООД е подало искане по чл.129 ДОПК, вх.№26-К-13531, за
възстановяване на недължимо платени
лихви за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 64 707.66 лева и за
2017 г. в размер на 75 883.47 лева.
Във връзка с
това искане, с резолюция
№П-29002920195600-0РП-001 от 19.11.2020 г. на началник сектор „Ревизии“,
ТД НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ София е възложена проверка за
наличие или липса на основания за възстановяване на законна лихва по чл.129,
ал.6 ДОПК за периодите 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и от 03.04.2018 г. до
22.10.2020 г. Резолюцията е подписана с електронен подпис, който е валиден, към
датата на издаването й/л.143-144 от делото/.
На 10.12.2020
г., на основание чл.129 ДОПК, е издаден акт за прихващане или
възстановяване/АПВ/ №П-29002920195600-004-001 от инспектори по приходите, ТД
НАП, „Големи данъкоплатци и осигурители“ София, с който е отказано
възстановяване на недължимо платени/събрани лихви за корпоративен данък за
финансовите 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 140 591.13 лева. В случая се
касае за два вида лихви- за начислени лихви по чл.175 ДОПК за закъсняло плащане
на корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 58 505.74 лева и за
2017 г. в размер на 70 762.29 г. лева, и за такива, които не се обжалват -
по чл.89 ЗКПО в размер на 6 201.92 лева-за 2016 г. и 5 121.16 лева за
2017 г.
Процесният АПВ е
обжалван по административен ред и е потвърден от директора на дирекция „ОДОП”
София, ЦУ НАП с решение №347/01.03.2021 г./л.12-17 от делото/.
За да откаже
възстановяване на посочената сума, представляваща лихви по чл.175 ДОПК
административният орган е приел, че с подадените годишни данъчни декларации
дружеството е направило своя избор, като е посочило сумите в размер на
78 000.00 лева за 2016 г. и 177 000.00 лева за 2017 г., като
„надвнесени суми“ и като такива, които да послужат за погасяване на други
изискуеми от дружеството задължения. В същото време задълженото лице не е
подало данъчни декларации, с които да определи съответните задължения и
реализира правото си на избор с наличните по данъчната сметка суми, кои
задължения да бъдат погасени. Позовал се е на нормата на чл.93 ЗКПО/ред.ДВ,
бр.105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, според която, срокът за внасяне на корпоративния данък за съответната година
от страна на данъчно задължените лица е до 31 март на следващата година. И тъй
като „Кроношпан България“ЕООД е погасило корпоративен данък за 2016 г. и 2017
г. значително по-късно от определения в ЗКПО срок, суми в размер на
58 505.74 лева за 2016 г. и 70 762.29 лева за 2017 г., представляващи
лихви по чл.175 ДОПК са правилно определени и не подлежат на възстановяване.
Акт за
прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-29002920195600-004-001 от 10.12.2020 г.
на инспектори по приходите, ТД НАП, „Големи данъкоплатци и осигурители“ София в
обжалваната част, потвърден с решение №347 от 01.03.2020 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ София, ЦУ НАП, е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти
се налагат следните правни изводи:
На първо място,
акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-29002920195600-004-001 от
10.12.2020 г. е издаден от компетентен орган- инспектори по приходите, ТД НАП,
„Големи данъкоплатци и осигурители“ София, по арг. от чл.129 ДОПК, подписан с
валидни електронни подписи, към датата
на издаването му/л.149-152 от делото/.
На второ място,
същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити.
На трето място,
при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На следващо
място обаче, актът е издаден в нарушение на материалния закон и съображенията
за това са следните:
Предмет на
оспорване е акт за прихващане или възстановяване №П-29002920195600-004-001 от
инспектори по приходите, ТД НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ София, с
който е отказано възстановяване на недължимо платени/събрани лихви за
корпоративен данък за финансовите 2016 г. и 2017 г. в общ размер на
129 268.03 лева.
Спорът се свежда
до това, дали органът по приходите правилно е отказал възстановяване на
платени/събрани лихви за корпоративен данък по чл.175 ДОПК за финансовите 2016
г. и 2017 г. в общ размер на 129 268.03 лева, след като е установено, че
към датата на издаване на процесния АПВ-10.12.2020 г. същите са платени в пълен
размер.
По делото е
допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, което независимо от формалното
оспорване от ответника, съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено.
„Кроношпан
България“ЕООД е представило на вещото лице платежни нареждания за извършени
плащания по дати и суми, с посочено основание, както следва: на 16.12.2016 г.-
78 000.00 лева с основание „авансов данък“; на 31.03.2017
г.-100 000.00 лева с основание „данък печалба“; на 15.12.2017
г.-177 000.00 лева с основание „авансов данък“ и на 29.03.2018
г.-110 000.00 лева с основание „корпоративен данък“ или всичко плащания в
общ размер на 465 000.00 лева. С тази сума жалбоподателят твърди, че е
погасил своите задължения за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. в общ
размер на 462 741.84 лева. Вещото
лице е установило, че с извършеното плащане в размер на 78 000.00 лева на
16.12.2016 г. е погасено част от задължение за авансова вноска за корпоративен
данък, дължими за 2016 г. в размер на 29 152.00 лева и лихва в размер на 8.10
лева за един ден просрочие. С остатъка от платената сума към 31.12.2016 г. в
размер на 48 839.90 лева е погасено задължение за ДДФЛ за м.декември 2016
г. с падеж 25.01.2017 г. С плащане в размер на 100 000.00 лева на
31.03.2017 г. са погасени задължения за данък върху доходите на физически лица,
съгласно декларация обр.6 за данъчни периоди м.април, май и юни 2017 г. в
размер на 100 000.00 лева с падежи съответно 25.05.2017 г., 25.06.2017 г.
и 25.07.2017 г. С плащане на сумата в размер на 177 000.00 лева на
15.12.2017 г. са погасени задължения за данък върху доходите на физически лица
съгласно декларация обр.6 за данъчни периоди м.декември 2017 г. и м.януари 2018
г. общо в размер на 97 415.47 лева с падежи съответно 25.01.2018 г. и
25.02.2018 г.; задължения по декларация по чл.55 ЗДДФЛ в размер на
79 144.21 лева и данък върху
доходите на физически лица от граждански договори в размер на 440.32 лева. С
плащане в размер на 110 000.00 лева на 29.03.2018 г. са погасени
задължения за данък върху доходите на физически лица по декларация обр.6 за
м.юли 2018 г. в размер на 63 270.47 лева и за данък при източника по РА № Р29002916003716-091-001/21.08.2018 г.
в размер на 46 729.53 лева.
Органът по приходи посочва, че на основание чл. 169, ал. 5 ДОПК в случаите по ал. 4 с постъпила сума се погасява задължението от
съответния вид, срокът за внасянето на което изтича най-рано към датата на
плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасянето на
две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща
дата, те се погасяват съразмерно. Съгласно посочената разпоредба, лицата не могат
да определят преведените суми да бъдат обвързани с точно определени задължения.
Правото на избор се осъществявало чрез подаване на съответната декларация.
При първоначалното подаване на ГДД по чл.92, ал.1 ЗКПО
задълженото лице е декларирало загуба за 2016 г. и 2017 г., поради което
надплатените авансово суми за корпоративен данък, съответно 77 000.00 лева,
платени на 16.12.2016 г. и 177 000.00 лева платени на 15.12.2017 г. са
послужили за погасяване на данъчни задължения от същия вид по реда на чл.169,
ал.5 ДОПК. За постъпилите по данъчната
сметка суми в размер на 100 000.00 лева на 31.03.2017 г. и 110 000.00
лева на 29.03.2018 г. се посочва, че не били подадени декларации. Ако се
приеме, че в единият случай задълженото лице само е посочило, че авансовите
вноски представляват надвнесени суми, които основателно са
послужили за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 ДОПК, то
за сумите платени на 31.03.2017 г. и на
29.03.2018 г. такова посочване липсва, но системата за управление на приходите
ги разпределя на същия принцип. Посочено е, че причината е липса на подадена
съответна декларация, което било основание за прилагане правилото на чл. 169,
ал. 4 ДОПК, като не става ясно за каква точна декларация става дума.
Това обстоятелство, според настоящия състав, не може да
обоснове направения от органа по приходи краен извод, че по отношение на
постъпила доброволно сума по сметка на НАП за погасяване на едно публично
задължение, което не е било декларирано и сумата е разпределена от системата за
управление на приходите, то за същото се дължат лихви, тъй като, такова
разбиране не намира опора в закона. Правното
основание за възникването на едно данъчно задължение е самият данъчен закон, а
декларирането е само негов способ, като способите за установяване
на едно задължение не всякога са декларативни. Поради тази причина и не всякога е необходимо
активно поведение на данъчнозадълженото лице по отношение на деклариране на
факта, че е налице негово материално данъчно задължение. В този смисъл, декларирането е ирелевантно за
възникването на задължението. То възниква и без да е изпълнено задължението за
декларирането му, още повече, когато задължението
възниква в резултат от приложението на контролния способ - по силата на
ревизионен акт, какъвто е настоящият случай.
Автоматичните действия които извършва създаденият
софтуер за управление на приходите /СУП/, използван от НАП и начинът по който
/ако се използва лексиката на приходния орган/ автоматично се „обвързват“
внесените суми, не освобождава органа по приходи от задължението му да установи
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този
кодекс. Постановеното в чл. 3, чл. 5, чл. 103 - 107 ДОПК, изисква активна
позиция в поведение на приходната администрация и предприемане на своевременни
мерки и действия при наличие на недостатъчно или противоречива информация,
постъпила в НАП, да се направят служебни проверки с цел своевременно да се
отстранят противоречия или нередности. Тези действия целят защита интересите
както на фиска, така и на лицата, от чиито вноски се формира приходната му
част. Принципът на погасяване на задължението от съответния вид, срокът за
внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането е регламентирано
в полза на платеца, именно с цел да не се трупат за него лихви. Следва да се
вземе предвид и това, че лихвата за забава в данъчните плащания е санкция за
несвоевременно плащане, тоест с бездействията си за определен период,
задълженото лице следва да нанесло вреда за фиска. В случая, не само, че такава
вреда не е налице, тъй като, както вече
бе посочено, жалбоподателят е заплащал всички свои задължения своевременно,
преди или на датата на падежа, но е налице и внесена авансово сума на
разположение на бюджета. Внесените суми
от жалбоподателя са били достатъчни за погасяване на всичките му задължения,
като оставащите към 31 декември на съответната година суми са били разпределяни
по правилото на чл.169, ал.5 ДОПК. Освен това, след извършения анализ на
данъчно-осигурителната сметка, експертът е установил, че с внесените суми са
погасявани задължения от съответната подсметка, срокът на които изтича най-рано
към датата на плащането. Вещото лице е отразило публичните задължения на
жалбоподателя по вид и размер, начислени и платени от него през периода
декември 2016 - декември 2020 г., съгласно платежни документи и счетоводно
отразени като задължения и плащания, в табличен вид - Приложение № 1, 2, 3, 4 и
5 - неразделна част от експертизата. В таблиците са посочени падежът на всяко
едно данъчно задължение и с плащане на
коя дата, същото е погасено. От анализа на експертизата се установят извършени
плащания от страна на жалбоподателя на изискуеми публични задължения преди и на
датата на падеж на всяко едно публично вземане. За всички задължения, посочени
в Приложение № 1, 2, 3, 4 и 5 - неразделна част от експертизата, са били налични достатъчно платени суми, с
които да се погасят публичните задължения на падеж. Поради тази причина публичните
задължения са погасявани преди да настъпи датата на падежа, което само по себе си изключва забава в плащанията.
В обжалвания АПВ е посочено, че сумите
за които жалбоподателят претендира, че са платени за корпоративен данък за 2016
г. и 2017 г. са усвоени изцяло за погасяване на декларирани от страна на
„Кроношпан България“ ЕООД задължения по реда на чл.169, ал.5 ДОПК и свободни
суми по тези преводи не са налични. Това е логично, с оглед приложеното правило
на чл.169, ал.5 ДОПК. При положение обаче, че всички
други декларирани задължения на дружеството са платени преди или на датата на
падежа, то това означава, че независимо от вписванията в данъчната сметка и
независимо от изчерпване на сумите по процесните четири превода, във всеки един
момент, до датата на влизане в сила на РА №
Р29002916003716-091-001/21.08.2018 г. - 31.07.2020 г. по сметката на
жалбоподателя е имало постоянно надвнесена сума, което обстоятелство в нито
един момент, не би довело до начисляване на лихва.
Предвид посочените съображения, правно несъстоятелно е твърдението на ответника, че са
налице неплатени в срок задължения за корпоративен данък, за които се дължи
лихва. При това положение е следвало органът по приходи да извърши ново
прихващане на декларираните задължения срещу внесени суми, а не формално да се
мотивира с извършеното разпределение на суми от системата за управление на
приходите /СУП/.
Оспореният
административен акт е незаконосъобразен, което налага неговата отмяна, поради
което преписката следва да се върне на органа по приходите за издаване на
законосъобразен акт, при спазване на материалния закон и дадените в настоящото
решение указания.
При този резултат
и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят
направените по делото разноски общо в размер на 4 138.42/четири хиляди сто
тридесет и осем лева и четиридесет и две ст./, представляващи 50.00/петдесет/
лева, дължима и заплатена държавна такса, 1 200.00/хиляда и двеста/ лева
възнаграждение за вещо лице и 2 888.42/две хиляди осемстотин осемдесет и осем
лева и четиридесет и две ст./ адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и
на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ акт за
прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-29002920195600-004-001 от 10.12.2020 г.
на инспектори по приходите, ТД НАП, „Големи данъкоплатци и осигурители“ София,
в частта касаеща лихвите по чл.175 ДОПК, потвърден с решение №347 от 01.03.2021
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/
София, ЦУ НАП, с който на „Кроношпан България“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Северна промишлена зона,
представлявано от Н.Л.Б. и Р.Ц., е отказано възстановяване на недължимо
платени/събрани лихви за корпоративен данък за финансовите 2016 г. и 2017 г. в
общ размер на 129 268.03 лева.
ВРЪЩА преписката
на ТД НАП София за произнасяне при спазване на задължителните указания на съда
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА дирекция
„ОДОП“ София, ЦУ НАП, да заплати на „Кроношпан България“ ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Северна промишлена
зона, представлявано от Н.Л.Б. и Р.Ц. разноски в размер на 4138.42/четири
хиляди сто тридесет и осем лева и четиридесет и две ст./.
Решението може
да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ
: