№ 883
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514022 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „М.Ф.М.“АД с вх. № 104276/18.10.2021 г. на
ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ по изп. дело № 20218510402449, срещу
Постановление изх. N. 71600/ 08.10.2021г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите
разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 400,00 лева на 200, 00 лева
по подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 94944/23.09.2021 г..
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдС, въпреки че в случая не са налице
кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а
задължението е погасено изцяло. Излага аргументи, че молбата за изпълнение е била
нередовна, защото липсвал посочен способ.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева.
Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва. Посочва, че незабавнос лед като
му е връчен от ЧСИ възражението на длъжника е изпратил по ел. път становище, с
което се е съгласил да бъде намален хонорара ако обаче се плати задължението в срока
за доброволно изпълнение., а това не било сторено до 08.10.2021г., поради което и с
молба от същата дата е поискал запор върху сметки.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското
1
възнаграждение по изпълнителното дело е определено по минимума по Наредба
1/2004г. и че са искани действия от пълномощника на взискателя, а плащането било
след срока за доброволно изпълнение и на части на 18.10 и на 22.10.2021г. с молбата от
08.10.2021 г. на взискателя бил посочен различен способ от първоначалния.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1
000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
В дадения казус процесуалния представител на взискателя видно от молбата за
образуване на делото не е посочил изпълнителен способ, което я прави нередовна.
Следователно не е трябвало по тази молба да се образува изпълнително дело и да се
праща на 20.09.2021г. ПДИ. Едва на 23.09.2021г. е посочен способ на изпълнение и на
ЧСИ са възложени права по чл. 18 от ЗЧСИ.
ПДИ е била връчена на 23.09.2021г. На същият ден е постъпило възражението от
длъжника за прекомерен хонорар. Очевидно е било изпратено веднага на взискателя,
който същият ден е депозирал отговор, че е съгласен да се намали хонорара, ако се
плати в срока за доброволно изпълнение.
Няма данни становището на взискателя да е съобщено на длъжника.
Върху молбата на длъжника за прекомерност на хонорара и неговото намаляване
ЧСИ на 23.09.2021г. е сложил резолюция, че ще се произнесе на 08.10.21г. Няма данни
тази резолюция да е съобщавана на длъжника.
На 08.10.2021г е отказал да намали хонорара с обжалваното постановление, на
18.10.2021г. е постъпило плащане в размер на 750,81 лева, която сума отговоря на тази
по ПДИ без спорните двеста лева за адвокатски хонорар. На същата дата е постъпила
молба от взискателя за запори.Няма данни такива да са налагани.
При тези данни СГС намира, че не се дължи адвокатския хонорар по т. 2,
доколкото молбата за образуване на делото е била нередовна до 23.09.2021г., когато са
възложени на ЧСИ права по чл. 18 ЗЧСИ и ЧСИ не е съобщил на длъжника
становището на взискателя по възражението за прекомерност и своето разпореждане от
23.09.2021г. (че ще се произнесе по възражението на 08.10.2021г.), като така е
допринесъл за извършване на плащане след срока за доброволно изпълнение, ако
въобще се приеме, че такъв е започнал да тече при положение, че ПДИ е изпратена при
нередовна молба за изпълнение. Втората молба за запори от 08.10.2021г. не е била
необходима предвид разпореждане на ЧСИ върху молбата на взискателя от
23.09.2021г. (с която също са поискани запори), което разпореждане е с дата
23.09.2021г. и е да се изпълнят действията след срока за доброволно изпълнение, така
че тя не обуславя наличие на извършени от процесуалния представител на взискателя
действия за удовлетворяване на вземането. Такива не са и извършвани.
2
Следва да се отбележи, че ЧСИ явно уведомява взискателя незабавно за всичко
случващо се по делото, но не е ясно защо не уведомява длъжника своевременно за
постъпилите от взискателя становища по исканията на длъжника, включително и за
своите разпореждания. Неуведомяването на длъжника за разпореждането на ЧСИ от
23.09.2021г. по неговата молба за намаляване на хонорара и за становището на
взискателя от същата дата способства за плащане след срока за доброволно
изпълнение-явно е, че длъжника е чакал произнасянето на ЧСИ. Ако бе уведомен за
становището на взискателя и за разпореждането на ЧСИ от 23.09.2021г. (че ще се
произнесе по молбата на 08.10.2021г.-тоест след изтичане на срока за доброволно
изпълнение) длъжникът би могъл да спази този срок, а видно от постъпилото плащане
само 4 дни след връчването на обжалваното постановление, именно това е чакал
длъжника. ЧСИ е длъжен да уведомява страните за всяко свое разпореждане и и искане
на другата страна, когато се касае за въпрос, по който той е решаващ орган и в закона
не се предвижда дадено действие или искане да не се съобщава. Уведомяването трябва
и да е своевременно. Горното следва от приложимостта и в изпълнителния процес на
основните принципи на ГПК по чл. 8, ал. 3 и чл. 9 ГПК. По въпроса за разноските ЧСИ
е решаващ орган и като такъв е длъжен да спазва посочените основни начала на ГПК.
Вземането на становище по частната жалба не е действие насочено към
реализиране на вземането по т.2 на чл. 10 от Наредба 1/2004г.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния
изпълнител по определяне на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на
пълномощника на взискателя с атакуваното постановление следва да бъдат отменени, а
претендираното адвокатско възнаграждение във връзка с изпълнителното дело – да се
намали до размер на сумата от 200, 00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.
78, ал. 5 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление изх. N. 71600/ 08.10.2021г., на ЧСИ М. П. с рег. № 851
на КЧСИ по изп.дело № 20218510402449, с което ЧСИ е отказал да намали приетите
разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 400,00 лева на 200, 00 лева
по подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 94944/23.09.2021 г. и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя
до размера на сумата от 200, 00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3