Р Е Ш
Е Н И Е
№ _____________ от _______ август 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осми юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
мл. с. БОГДАН
РУСЕВ
При участието на секретаря ИЛИЯНА КОЦЕВА,
Като разгледа въззивно гражданско дело № 2399 от 2018-та
година по описа на Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХ ГПК.
С Решение №
177422/21.07.2017г. по гр.д. № 69207/2016г. на СРС, 24 състав, по искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ, предявени от С.Н.А. срещу П.НА
Р.Б., същата е осъдена да му заплати сумата от 2300,00 лева, представляваща
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, както и сумата от 14400,00
лева, представляваща нанесени му имуществени вреди, ведно със законната лихва
от 13.04.2016г. до окончателното им изплащане, като искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за горницата над 2300,00 лева до пълния предявен размер от
10000,00 лева. П.НА Р.Б. е осъдена да заплати на С.Н.А. разноски по делото в
размер на 1272,00 лева. С определение № 301089/22.12.2017г. по същото дело
съдът е оставил без уважение молбите на ищеца и на ответника за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските. Срещу така постановеното
решение са подадени:
§ Въззивна жалба, вх. №
5119558/09.08.2017г. на СРС, подадена от П.НА Р.Б. чрез
М. М. – П. в С.Р.П.Със същата първоинстанционното решение се оспорва в
осъдителната му част относно иска за присъдените имуществени вреди, както и в
осъдителната му част относно иска за неимуществени вреди над 2000,00 лева.
Твърди се, че първоинстанционното решение е направилно и незаконосъобразно.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди било завишено.
Първоинстанционният съдебен състав не отчел заинтересоваността на свидетелката Т.А.,
която била съпруга на ищеца, а както нейните, така и на св. П. показания били с
производен характер. Не се установявали твърдените от ищеца неимуществени
вреди, в това число накърняване на доброто му име и авторитетът му на
добросъвестен и уважаван професионалист. Действително можело да се приеме, че
във връзка с повдигнатото срещу него обвинение той понесъл известни притеснения
и неудобства, но те били нормални и не надхвърляли житейски обичайните.
Размерът на обезщетението не съответствало на характера и степента на търпените
неимуществени вреди. Решението се оспорва и досежно присъдените 14400,00 лева
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени за адвокатска защита в
наказателното производство суми. Те значително надвишавали определените в НМРАВ
лимити, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност или
продължителност. Ищецът не положил необходимата грижа за да получи адвокатска
защита срещу разумно възнаграждение. Моли се решението на районния съд да бъде
отменено изцяло в частта си относно присъденото обезщетение за имуществени
вреди, а присъденото обезщетение за неимуществени такива да бъде намалено до
2000,00 лева. В тази връзка се моли да бъдат намалени присъдените в
първоинстанционното производство разноски. Уведомен за подадената въззивна
жалба и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият по нея С.Н.А. чрез адв. Д.В.
***, е подал Отговор, вх. № 5125767/24.08.2017г. на СРС, в който излага
съображения за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена.
§ Въззивна жалба, вх. №
5120799/11.08.2017г. на СРС, подадена от С.Н.А. чрез
адв. Д.В. ***, срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част
досежно претенцията за неимуществени вреди. Твърди се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът не обсъдил конкретни неблагоприятни последици за
личността на А., въз основа на които се претендира обезщетението за
неимуществени вреди. Не били изложени мотиви, от които да стане ясно коя от тях
и в каква степен е взета предвид при определянето на обезщетението. Наред с
това този размер не съответствал на справедливостта, съобразно чл. 52 ЗЗД. Моли
се първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителната си част, а
предявеният иск за неимуществени вреди – уважен в пълен размер. П.НА Р.Б. не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
§ Частна жалба, вх. № 5005197/12.01.2018г.
на СРС, подадена от С.Н.А. чрез адв. Д.В. ***, срещу Определение №
301089/22.12.2017г. по гр.д. № 692017/2016г. на Софийския районен съд, 24
състав, в частта му, с която е оставено без уважение молбата на С.Н.А. за
изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Същото се
оспорва като незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно районният съд отказал да
присъди допълнително към определеното като възнаграждение за въззивното
производство сумата от 252,00 лева, представляваща дължимия върху него данък
върху добавената стойност. Прокуратурата не е подала отговор на частната жалба.
За насроченото по делото пред
въззивния съд публично съдебно заседание въззивникът-ищец А. не се явява.
Вместо него се явява адв. И. В., която поддържа подадените въззивна жалба и
частна жалба, оспорвайки подадената от Прокуратурата въззивна жалба. Становището
си обосновава в хода на устните състезания, претендирайки разноски по
представен списък. П.НА Р.Б. се представлява от П. С. – СГП. Същият поддържа
подадената от Прокуратурата въззивна жалба, като оспорва жалбите, подадени от С.А..
Обосновава позицията си в хода на устните състезания, като изрично заявява, че
няма възражения по претендираните от насрещната страна разноски.
Софийският градски съд, като
взе предвид подадените въззивни жалби и частна жалба и съдържащите се в тях
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са
депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани с правен интерес от
обжалването страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Частната жалба е депозирана в
срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК от легитимирана с правен интерес
от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В
тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо. Съгласно чл.
271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение.
Първоинстанционното производство (гр.д. № 69207/2016г. на СРС) е образувано
въз основа на искова молба, вх. № 8025332/30.11.2016г. на СРС, с която ищецът С.Н.А.
е предявил срещу П.НА Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл.
4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение от 10000,00 лева за нанесени му
неимуществени вреди и обезщетение от 14400,00 лева за нанесени му имуществени
вреди. Ищецът е обосновал претенциите си с обстоятелството, че срещу него било
образувано досъдебно производство, било привлечен като обвиняем за извършено
престъпление, била му взета мярка за неотклонение, като в последствие бил
внесен и обвинителен акт в съда. След приключване на съдебното производство той
бил оправдан. Повдигнатото обвинение му причинило значителни персонални
неудобства, накърнен бил авторитетът му на добросъвестен и уважаван
професионалист, изживял стрес и напрежение, които и към момента на подаване на
исковата молба не били отшумели. В рамките на наказателното производство се
наложило да направи разход за адвокатска защита в размер на 14400,00 лева,
която сума се претендира да бъде изплатена под формата на обезщетение за
нанесени в следствие на повдигнатото обвинение имуществени вреди. Ответната
страна е подала в срок отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са и свидетели. За да
постанови решението си, съдът е приел, че е доказано настъпването на посочените
от ищеца вреди, като имуществените такива следвало да бъдат обезщетени в пълния
им претендират размер, а като справедлив размер на обезщетението за нанесените
неимуществени вреди е преценен този от 2300,00 лева, за горницата над които
искът е отхвърлен.
За възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ в конкретния случай е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. На лицето да е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление; 2. Оправдаване на лицето поради това, че деянието не е
престъпление (от субективна или обективна страна. Доказателствената тежест за
установяването им е на ищеца, понесъл вредите, като той следва да докаже и
естеството и размера на нанесеното му увреждане.
От събраните по делото доказателства се установява,
а и между страните не се спори, че с Постановление от 10.01.2014г. (ДП №
14/2014г. на ГД „Национална полиция“, пр.пр. № Е-9197/2013г.) срещу С.Н.А. е
образувано досъдебно производство за това, че на 09.05.2011г. в град София в
качеството си на представляващ и управител на „Пътно поддържане – София“ ЕООД
пред ОПСМП-София-град представил неверни сведения (че ползва парцел с площ от
14,69ха в землището на град Етрополе, като в действителност парцелът бил изцяло
неподдържан), за да получи средства от фондовете на Европейския съюз. С
Постановление от 20.10.2014г. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“
и е разпитан като обвиняем. На 23.10.2014г. е осъществено ново привличане като
обвиняем за същото престъпление. С вх. № 145539/04.12.2014г. на СГС срещу А. в
съда е внесен Обвинителен акт за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2,
пр. 1 вр. ал. 1 НК. С Разпореждане на съдията-докладчик от 19.12.2014г. е
прието, че няма основание за промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия.
С Присъда № 196/16.06.2015г. по нохд № 5327/2014г. на Софийския градски съд,
НО, 25 състав, С.Н.А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. С Решение № 96/18.03.2016г. по внохд № 859/2015г. на САпС, НК, ІІІ
състав, присъдата е потвърдена. Няма данни това решение да е
обжалвано/протестирано, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила.
По правилността на първоинстанционното решение
относно присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди Софийският
градски съд, с оглед доводите във въззивните жалби, намира следното:
Гражданският процесуален кодекс не съдържа
ограничения относно доказателствените средства за установяване на причинените с
повдигнатото обвинение неимуществени вреди, включително чрез свидетелски
показания. Като е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели,
които явствуват за неблагоприятни изменения в социалния, семейния и
професионалния живот на въззивника и неговото душевно и физическо състояние,
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, нито това е довело
до неправилност на изводите му, тъй по делото не са ангажирани доказателства,
които да дават индиции в противна насока. Действително разпитаната по делото
свидетелка А. е съпруга на въззивника-ищец, което обуславя необходимост от
внимателна преценка на показанията ѝ с оглед нормата на чл. 172 ГПК. И
след такава преценка обаче, доколкото от една страна липсват доказателства,
които да поставят под съмнение съобщеното от нея, а от друга това, че същата е
обвързана от носенето на наказателна отговорност при даването на неверни
показания (чл. 290 НК), не са налице процесуални предпоставки нейните показания
да не бъдат кредитирани. От друга страна производният характер на показанията
както на А., така и на П., не водят до невъзможност за кредитирането им, тъй
като преценени и съпоставени с останалия събран по делото доказателствен
материал водят до извод за наличие на твърдените от ищеца неблагоприятни
изменения на личната, професионалната и социалната му сфера. Не бива да се
пренебрегва и обстоятелството, че е налице една, ако не законова, то човешка
презумпция, че в рамките на повдигнато срещу му наказателно производство всяко лице,
независимо от личностните си особености, изпитва неудобство, притеснение,
несигурност и страх, накърняват се честта и доброто му име в обществото и
професионалната сфера, което няма как да не бъде възприемано като увреждане,
като същото може да има и душевно, социално и здравословно-физиологично
проявление. По делото е установено чисто съдебно минало на въззивника-ищец А.,
като не се установява същият да е имал лоша социална и професионална репутация
или недобро психическо и физическо състояние преди повдигането на обвиненията.
Т.е. налице е нанесена вреда на лични неимуществени блага на обвиненото и в
последствие оправдано лице, която е в пряка и непосредствена връзка от
действията на Прокуратурата по повдигането и поддържането на обвинението. Оттук
и следва, че е налице пълна реализация на фактическия състав на отговорността
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, поради което и Българската държава в лицето
на Прокуратурата следва да понесе отговорност и да овъзмезди претърпените от С.А.
вреди. Следва да се има предвид, че отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
има гаранционно-обезщетителен характер, обективна е и се носи винаги, когато са
налице описаните предпоставки. Ирелевантно е дали в определен етап от
наказателното производство действията на прокуратурата и съда са били
законосъобразни или не, както и дали правораздавателните актове на някоя от
съдебните инстанции, разглеждащи делото, са признавали подсъдимия за виновен и
са го осъждали. От значение е единствено крайният влязъл в сила
правораздавателен акт на съда да оправдава обвиненото лице.
Другият основен въпрос, поставен за разглеждане
пред въззивния съд, е дали първоинстанционният такъв е определил правилно
справедлив размер на дължимото в този случай обезщетение. Съгласно чл. 52 ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като тази норма следва да намери приложение и при исковете по
ЗОДОВ. По смисъла на посочената разпоредба справедливостта не е абстрактно
понятие, като преценката е конкретна за всеки отделен случай при съобразяване
тежестта на предявеното обвинение, продължителността на наказателното
производство, психическата и физическа кондиция и социалното положение на
обвиненото лице и настъпилите в тях изменения, взетите по отношение на него
мерки за процесуална принуда и тяхната тежест и продължителност, интензивността
на процесуално-следствените действия в рамките на наказателното производство с
участието на обвинения, продължителност на производството, персоналните особености
на лицето – характер, професия, обществено положение и др. подобни. От
наличното свидетелство за съдимост (л. 20 от първоинстанционното наказателно
производство) се установява, че въззивникът-ищец не е осъждан към момента на
издаването му. Същият е лице с високо образование, успешна професионална
реализация, интегриран в социалната среда и семейния живот. Установява се,
най-вече от показанията на разпитаните по делото свидетели, неблагоприятно
засягане на тези неимуществени блага на личността – дистанциране от близки,
колеги и познати, необходимост от непрестанно даване на обяснения по хода и
резултата от наказателното производство, съмнение в репутацията на А., както и
необходимостта от смяна на работата именно във връзка с повдигнатото срещу него
обвинение. Свидетелите съобщават за промяна в характера му – раздразнителност и
избухливост, притеснение и стрес, които не изчезват и след влизане в сила на
оправдателната присъда. Спрямо обвиняемия/подсъдимия А. е действала и мярка за
неотклонение „подписка“, която, макар принципно да има минимално отражение
върху свободата и ежедневието, не може да не бъде отчетена като ограничаваща
свободите на личността. Срещу А. е повдигнато обвинение за тежко престъпление
по смисъла на Наказателния кодекс, за което се предвижда сравнително тежко
наказание - „лишаване от свобода“ до 6 години и глоба от 2000,00 лева до
10000,00 лева. Въззивникът-ищец е участвал в наказателното производство,
включително е разпитван като обвиняем. Наказателното производство се е развило
за периода от началото на 2014г. до началото на 2016г., който срок съдът намира
за разумен и съответен на фактическата и правна сложност на обвинението и
защитата на правата на участниците в производството. Не може да бъде
пренебрегнат фактът, че дори и въпреки последвалата оправдателна присъда, у
много хора е възможно да остане съмнение относно репутацията на
въззивника-ищец, за каквото съобщават и свидетелите, като фактът на наличие на
наказателно производство се отразява и на професионалната реализация на
обвиняемия, на неговите обществени контакти, финансово положение и емоционално
състояние. В производствата по ЗОДОВ съдът, определяйки справедливото
обезщетение, не следва да действа прекалено формално. Самото доказване на
повдигнато обвинение и оправдателна присъда след това са сами по себе си
достатъчни за да обосноват размер на обезщетението в рамките на обичайното за
подобен тип случаи. Тогава, когато ищецът претендира по-голямо такова поради
засягане на неимуществените си блага в по-висока степен, той следва да докаже
това по-тежко увреждане, като установи по делото конкретно негово благо, което
е засегнато от проведеното наказателно производство. Отчитайки горните
съображения, съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
причинените на С.А. неимуществени вреди, съобразено и със стандарта на живот и
икономическата ситуация в страната, е в размер на 7000,00 лева. Затова, като е
отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 2300,00 лева до 7000,00
лева, първоинстанционният съд е постановил неправилен в тази си част акт, който
следва да бъде отменен, а искът уважен до размер от 7000,00 лева.
Категорично не може да бъде споделено възражението
на Прокуратурата, че причинените на А. притеснения и неудобства били нормални
при повдигане на обвинение и не надхвърляли житейски обичайните. Принципното
положение на наказателното производство е да се образува досъдебно
производство, съответно да се привлича обвиняем и да се внася обвинителен акт
при наличие на обективно обоснована убеденост в съответната степен съобразно
етапа на производството за наличие на извършено престъпление от конкретно лице.
Постановяването на оправдателна присъда води до извод, че причинените чрез
повдигането и поддържането му неудобства и ограничения на правата на личността
са осъществени неоснователно и следва да бъдат овъзмездени.
По отношение на правилността на произнасянето на
първоинстанционния съд по отношение на присъденото обезщетение за имуществени
вреди, съдът намира следното:
С повдигането на обвинение, по което е последвала
оправдателна присъда, могат да бъдат причинени и имуществени вреди, изразяващи
се в намаляването на патримониума на лицето. Според чл. 190, ал. 1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по делата от общ характер
остават в тежест на държавата, като не е уреден въпросът за разноските, сторени
от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода
на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват
имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за
която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. В тази хипотеза гражданският
съд, разглеждайки претенцията на оправдания подсъдим, не може да намали размера
на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното
производство поради прекомерност (така р.442/08.04.2016г.-гр.д. №
1643/2015г.-ІVг.о.). Поради това, доколкото по делото се установява заплащане
на претендираната за адвокатско възнаграждение в наказателното производство
сума, както и наличието на постановена оправдателна присъда по него, съдът не
разполага с друга възможност, освен да присъди тези разноски в полза на ищеца,
както правилно е сторил районният съдия. Затова и решението му в тази си част
следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на Прокуратурата, че
ищецът-въззивник е реално допринесъл за настъпването на вредата чрез
неангажирането на адвокатска защита при по-ниска цена. Възнаграждението на
защитника е резултат от договорка с клиента, но е обусловено и от естеството на
обвинението, от необходимите за защитата процесуални усилия и тяхната интензивност,
както и, не на последно място, от опита, умението и квалификацията на адвоката.
Ангажираната скъпа защита не освобождава Прокуратурата от необходимостта да
възстанови по реда на ЗОДОВ сторените за нея разходи при положение, че е
последвала оправдателна присъда.
По отношение на правилността на Определение №
301089/22.12.2017г. по гр.д. № 69207/2016г. на СРС, 24 състав, Софийският
градски съд намира следното:
Районният съд е приел, че следва да присъди, с
оглед възражението от ответната страна, възнаграждение в минималния размер по
НМРАВ, преценен на 1262,00 лева. Доколкото този размер не се оспорва от
въззивника—ищец, а се иска единствено присъждане на ДДС върху него, въззивният
съд няма правомощия да изменя в неблагоприятен за А. план неговият размер, а
следва да се произнесе дали върху него следва са се начисли и присъди и сума за
ДДС. Тъй като сумата от 1262,00 лева е минималният размер по НМРАВ, изчислен
върху цялата сума на исковете, настоящият състав не следва да присъжда
допълнително разноски за първата инстанция.
Действително в списъка по чл. 80 ГПК ищецът е
посочил, че хонорарът от 2400,00 лева включва и 400,00 лева ДДС, което се
установява и от представената фактура. Същевременно обаче хонорарът е определен
в минималния размер по НМРАВ – 1262,00 лева. По делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество, предоставило процесуалното
представителство, е регистрирано по ДДС. Според §2а НМРАВ в този случай
дължимият данък върху добавената стойност следва да се начисли върху изчисленото
по НМРАВ възнаграждение. Следователно искането на ищеца е основателно и в
негова полза следва да бъде присъдена и сумата от 252,00 лева, представляващи
дължимия ДДС върху присъдената от първата инстанция сума за разноски-адвокатско
възнаграждение, като оспореното определение бъде отменено в съответната си
част.
По разноските пред въззивния съд:
С оглед изхода от спора и нормите на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК право на разноски в производството имат и двете страни. П.НА Р.Б. не
е заявила искане за такива. Въззивникът-ищец А. своевременно е заявил претенция
за разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК за 5,00 лева държавна
такса, както и за разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Заплащането на държавната такса се установява със съответната
вносна бележка, приложена по делото. По делото няма доказателства
въззивникът-ищец А. и неговият процесуален представител да са де споразумели за
осъществяване на процесуалното представителство пред въззивния съд при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Поради това и претенцията за разноски на
това основание е неоснователна. Съобразно изхода от делото в полза на А. следва
да бъдат присъдени 4,78 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 177422/21.07.2017г. по гр.д. № 69207/2016г. на Софийския
районен съд, ГО, 24 състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от С.Н.А. срещу П.НА Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
вр. чл. 4 ЗОДОВ за сумата от 4700,00 лева, представляваща горницата над
присъдените от първоинстанционния съд за обезщетение за нанесените на ищеца
неимуществени вреди 2300,00 лева до преценения като справедлив размер на
обезщетението от 7000,00 лева, ведно със законната лихва от 13.04.2016г. до
окончателното ѝ изплащане, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на С.Н.А., ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ, сумата от още 4700,00лв. (четири хиляди и седемстотин лева),
представляващи горницата над присъдените от първоинстанционния съд 2300,00 лева
до сумата от 7000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди от повдигането му на обвинение за престъпление по ДП № 14/2014г. на ГД „Национална полиция“,
пр.пр. № Е-9197/2013г., по което в последствие е оправдан, ведно със законната лихва от 13.04.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ Определение № 301089/22.12.2017г. по
гр.д. № 69207/2016г. на Софийския районен съд, ГО, 24 състав, в частта му, с която е оставена без уважение
подадената от С.Н.А. молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение №
177422/21.07.2017г. по гр.д. № 69207/2016г. на Софийския районен съд, ГО, 24
състав, в частта му за разноските, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Решение №
177422/21.07.2017г. по гр.д. № 69207/2016г. на Софийския районен съд, ГО, 24
състав, в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на С.Н.А., ЕГН **********, на основание §2а
НМРАВ, сумата от 252,00лв. (двеста
петдесет и два лева), представляваща дължимия върху присъдената сума за
адвокатско възнаграждение ДДС.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на С.Н.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от 4,78лв. (четири лева
и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез Софийския градски съд в
едномесечен срок от съобщението.
Решението, на основание чл.
7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.