№ 565
гр. Плевен , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
Секретар:Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20204400500714 по описа за 2020 година
при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на прокурора
…., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 714 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 60/23.07.2020 г. по гр.д.№ 20/2020 г. по описа на КнРС е
предоставено на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските
права по отношение на детето М.М.К. на майката С. Н. В. , като е определено
местоживеенето на детето на следния адрес:с.*********, общ.И., обл.Плевен,
ул.“Д.Б.“№52.Постановен е режим на лични отношения на бащата М. В. К. с
детето М.М.К., да е както следва:
-До навършване на 2-годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, по 3 (три) часа за всеки от дните – от 10:00 ч. до 13:00 ч.
или от 15:00 ч. до 18:00 ч., в зависимост от дневния режим на детето (за първа
седмица от месеца ще се счита тази, в която дата 1-ви е един от делничните
дни на седмицата); всяка сряда от седмицата от 18:00 ч. до 19: 00 ч. по
1
местоживеенето на детето; по 3 (три) часа в дните на Великденските празници
(от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за
празнуване), Коледните (24 – 26 декември) и Новогодишните (31 декември – 1
януари) празници – от 10:00 ч. до 13:00 ч. или от 15:00 ч. до 18:00 ч., в
зависимост от дневния режим на детето; по 3 (три) часа на рождения ден на
бащата – 13 януари, Деня на освобождението (3 март) и Гергьовден (6 май),
както и извън така определеното време, след предварителна уговорка с
майката С. Н. В. , като срещите с детето ще се осъществяват в присъствието
на майката;
- След навършване на 2-годишна възраст на детето – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя – с
преспиване по местоживеенето на бащата в гр. Д.Д.; през четните години –
Деня на освобождението (3 март), Гергьовден (6 май), Деня на
независимостта (22 септември) и на Коледните празници (от 24.12 до 26. 12) –
с преспиване, като бащата взима детето в 10:00 часа и го връща в 16:00 часа
на съответния ден, а през нечетните години – на Великденските празници (от
Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за
празнуване) – с преспиване, от 10:00 ч. в първия празничен ден до 16:00 ч. в
съответния ден; Деня на труда (1 май); Дена на съединението (6 септември) и
Нова година (31. 12. – 01. 01), с преспиване; всяка година на рождения ден на
бащата – 13 януари; по 2 (два) часа на рождения ден на детето – 11 юли, както
и 15 (петнадесет) последователни дни през лятото (в рамките на периода от
15 юни до 31 август), когато майката не е в платен годишен отпуск, а освен
това и извън така определеното време, след предварителна уговорка с
майката.Бащата ще взима детето от дома на майката и ще го връща
там.Майката следва да уведомява бащата в срок до 31 май кога ще ползва
платения си годишен отпуск, а бащата в същия срок уведомява майката кога
ще взима детето за осъществяване режима на лични отношения през летния
период.Осъден е на основание чл.143, ал.2 от СК бащата М. В. К. да заплаща
на малолетната си дъщеря М.М.К. чрез нейната майка и законен представител
С. Н. В. , месечна издръжка в размер на 152.50 лв. до настъпване на причини
и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска.Осъден е на основание чл.78, ал.6 от ГПК
М. В. К. да заплати по приходната сметка на Районен съд – гр. Кнежа сумата
2
от 219.60 лв., представляваща дължима държавна такса върху определения
размер на издръжката, както и сумата от 5.00 лв. – държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното
вземане.
Депозирана е въззивна жалба от С. Н. В. срещу решение № 60/23.07.2020
г. по гр.д.№ 20/2020 г. по описа на КнРС, което се обжалва в частта му, в
която са определени режимите на лични отношения и вземане на детето от
бащата след навършване на 2-годишна възраст на детето, както и че съдът не
е осъдил бащата да й заплати разноските по делото, направени от нея в
първата инстанция.В тези му части счита, че решението е неправилно,
постановено е в нарушение на материалния закон -пар.1, т.5, букви от „а“ до
„ж“ от ДР на ЗЗДт, чл.59, ал.4 СК и ППВС № 1/74 г., както и разпоредбите на
чл.127 и чл.124 СК.Решението е необосновано - изводите на съда са
абстрактни и не се подкрепят от доказателствата по делото.Нарушена е и
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК.Прави се искане да се отмени решението в
обжалваните му части на основание чл.271, ал.1 ГПК като неправилно и да
бъде осъден въззиваемият М. В. К. да й заплати разноските за първа и
въззивна инстанция.
Въззиваемият М. В. К. не изразява становище пред въззивната
инстанция.
За ДСП-Кнежа, обл.Плевен, не се явява представител, като е постъпил
социален доклад.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от
посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно на интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките
относно личните отношения.
Въззивната жалба е частично основателна.
3
От представения пред настоящата инстанция социален доклад се
установява, че майката на малолетната М. изразява силна привързаност към
нея и желание да се грижи за отглеждането и възпитанието й в
бъдеще.Въззивницата има подкрепа от съжителстващите лица, относно
оглеждането и възпитанието на детето.
Пред настоящата инстанция въззивницата е изразила становище че иска
детето при нея да може да си го гледа.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първата инстанция
неправилно е предрешила режима на лични отношения на бащата с детето
след навършване на 2 годишна възраст на детето, като е разместена тежестта
на доказване - майката да води дело след навършване на 2 год.възраст на
детето и да доказва, че такъв режим на виждане на детето е вреден или
неподходящ за него.Също така не е съобразил, че бащата не може да гледа
малолетното дете и не е запознат с неговите потребности и изискванията на
възрастта и пола на детето, тъй като той е строител и ходи в командировки на
работа по обекти и често е ангажиран и в съботните и неделните дни.
Основно значение при определяне на режима на лични отношения имат
интересите на малолетното дете М., родена на 11.07.2019 г., а те са
обусловени от конкретно установени във всеки случай обстоятелства.С оглед
на това и предмета на спора пред настоящата инстанция е в правомощията на
съда да определи такива мерки, които ще бъдат съобразени с тези интереси.
В чл.124 СК са регламентирани правата и задълженията на детето, което
има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие,
като има право на лични отношения с родителите си.
Посочените в чл.59, ал.3 СК мерки за контакти през официалните
празници и личните празници на детето имат примерен, а не задължителен
характер.
Следва да се посочи и обстоятелството, че чрез постановените мерки на
лични отношения на детето с неговия баща след навършване на 2-годишна
възраст трябва да се осигури възможност на същото максимално пълноценно
4
да общува и с двамата си родители, както и с неговия баща, който не
упражнява родителските права, за да се съхрани и поддържа емоционалната
връзка на близост между бащата и детето.
Липсват данни за отрицателно поведение на въззиваемия като родител с
оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства или за
наличието на други обстоятелства, които биха имали неблагоприятно
отражение върху правилното възпитание и развитие на детето.
Соченото във въззивната жалба във връзка с показанията на свидетелката
М.С., че не е имала дрехи да изпише детето от родилния дом, за отправени
заплахи от нея към майка й пред съдебната зала, причините за напускането на
дома на въззиваемия от въззивницата в гр.Д.Д. на 7-я ден след раждането на
детето, посочените обидни думи към нея, са правноирелевантни във връзка с
режима на лични отношения с бащата, тъй като страните живеят разделени от
посочения период, като въззивницата се е установила в с.*********, където
пребивава с малолетното дете, в жилището, собственост на брат й, а
въззиваемият е останал в гр.Д.Д..
От показанията на свидетелката М.С. се установява, че въззиваемият
живее с майка си, която е в състояние да го подпомогне, тя може да гледа
детето за 2,3,5 дни и той да се справи като баща, от време на време си идва и
брат му.Свидетелката сочи също така, че живеят на една улица, тя има
момиче на 6 години и също може да помогне на въззиваемия с гледането на
детето.Свидетелката сочи за влошени отношения между страните.
От социалния доклад, представен в хода на първоинстанционното
производство, се установява, че на адреса, на който живее бащата М.К. има
необходимите битово-хигиенни условия, както и сигурна и безопасна среда,
напълно подходяща за отглеждането и възпитанието на детето М..В
жилището са налични необходимите ел.уреди, мебели и обзавеждане за
нормално съществуване.Семейната среда на бащата не представлява опасност
за живота, здравето и развитието на детето като цяло.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че при разрешаване на
спорните въпроси в приложното поле на чл.127, ал.2 СК
първоинстанционният съд не е преценил кой е най-добрият интерес на детето
5
с оглед на §1, т.5, б.”а” до „ж” от ДР на ЗЗДт въз основа на конкретни факти и
обстоятелства, при съобразяване на комплекса от показатели, посочени в
ППВС № 1/74 г., част от които са и нормативно установени в чл.59, ал.4 СК, а
именно: грижите и отношенията към детето, възпитателските качества и
морала на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и
възрастта на детето, помота на трети лица, социалното обкръжение и
материалните условия на живот.
С разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДт се дефинира понятието „най-
добър интерес на детето”, от което следва, че независимо от особеностите на
случая и индивидуалния подход, при решаване на въпросите на
ненавършилите пълнолетие деца, предвид техните физически и емоционални
потребности, пол и възраст, съдът е длъжен да преценява поотделно и в
съвкупност всички обстоятелства от значение за определяне режима на лични
отношения между малолетното дете и родителя, при когото то не живее.
Неоснователно е соченото във въззивната жалба, че средата, която
бащата е създал в гр.Д.Д. и обкръжението, в което би попаднало детето, са
агресивни и поставят детето в риск.От доказателствата по делото не се
установява бащата, бабата П., братовчедката М.Г. и приятелката М.С. да са
създали една агресивна среда срещу въззивницата и в нея детето ще бъде
принудено да слуша обиди към майката, както се сочи във въззивната жалба.
На следващо място се сочи, че бащата няма най-елементарна представа
как да подсигури половата хигиена на детето им, няма опит в отглеждането на
малки деца, не поддържа никакъв контакт с личната лекарка на детето и няма
транспорт, ако се наложи за оказване на спешна помощ на детето.
От първия социален доклад по делото се установява, че двамата родители
нямат други деца.
От показанията на свидетелката М.Г. е видно, че според нея
въззиваемият може да гледа детето за 2-3 дни, майка му е помагала и преди
това, като е вършела всичката работа.Брат му има кола, а може да разчита и
на тях, те също имат коли.П. е отгледала 4 деца и според нея би могла да
помогне на М. за гледането на детето.
От показанията на свидетелката Г.В., майка на въззивницата, се
6
установява, че д-р Ц.Л. е личен лекар на детето, което няма специфични
здравословни потребности, което се потвърждава и от показанията на
свидетеля С..Според нея детето има нужди от контакти с двамата родители.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй
като те имат непосредствени впечатления от взаимоотношенията между
страните, както и отношенията им към малолетното дете М..
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че семейната и
социалната среда на бащата е благоприятна за режим на лични отношения с
преспиване в дома му, която ще способства за неговото положително
физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
Неоснователен в тази насока е доводът във въззивната жалба, че
вземането на детето от 10 ч. всяка първа и трета събота и връщането на детето
всеки първи и трети неделен ден в 16.00 ч. всеки месец създава предпоставки
детето да не се подготвя за учебните занятия в понеделник, особено зимно
време в 16.00 ч., като по този начин ще изостави учебния процес и няма да
ходи на училище с подготвени уроци.
Касае се за режим на лични отношения на детето след навършване на 2-
годишна възраст, т.е. приложим от 11.07.2021 г. и до навършване на
предучилищна възраст, както и до започване на първи клас, има период от
около 4 години.Към този момент няма данни, че при бащата детето няма
условия да се подготви за учебните занятия, които му предстоят, а при
изменение на обстоятелствата могат да бъдат изменени определените мерки.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че СЗО и МЗ на РБ
разпореждат, че инфекцията и заразата ще продължат най-малко 4 години от
обявяването на 13.03.2020 г. на извънредното положение вследствие на
пандемията от вирусната инфекция, причинена от COVID-19, като съдът не е
зачел интересите на детето и опасността от неговото заразяване, като едни от
най-уязвимите лица са малките деца.
Родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и
развитието на малолетното дете М., включително и за здравословното му
състояние, като спазват предписанията на здравните органи.
7
Изхождайки от най-добрия интерес на детето, ниската му възраст и
събраните по делото доказателства съдът счита, че на бащата следва да се
определи обичаен режим на лични отношения с детето, като по този начин то
ще има възможност да изгради и запази в максимална степен връзка и с баща
си, а последният ще има възможност да полага и непосредствени грижи за
него във връзка с отглеждането и възпитанието му.Не са налице
обстоятелства, налагащи неговото ограничаване.Интересът на малолетното
дете налага то да може да контактува възможно най-пълноценно и с родителя,
при когото не живее, и който не е лишен от родителски права, нито същите са
му ограничени.Ограниченият режим на лични отношения е приложим
единствено за преодоляване на родителско отчуждение, каквито обаче данни
по делото няма.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че детето няма да може
да празнува с другите деца от градината и впоследствие от училище
Коледните и Новогодишните тържества, и определеното от
първоинстанционния съд, а освен това и извън така определеното време, след
предварителна уговорка с майката” също поставя 2-годишното дете в риск.
Право на всяко дете и негова естествена потребност е да общува и с
двамата си родители.В ППВС № 1/74 г. е посочено, че е необходимо
определените мерки с решението да не стават допълнителен източник на
недоразумения и спорове между родителите.
Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция намира, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното решение в частта му, в която е
постановен режим на лични отношения на бащата М.К. с детето М. след
навършване на 2-годишна възраст, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя - с преспиване по
местоживеенето на бащата в гр.Д.Д., както и 15 последователни дни през
лятото (в рамките на периода от15 юни до 31 август), когато майката не е в
платен годишен отпуск, като майката следва да уведомява бащата в срок до
31 май кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата в същия срок
уведомява майката кога ще взима детето за осъществяване режима на лични
отношения през летния период, поради което следва да бъде потвърдено в
същата.
8
Следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е
постановен режим на лични отношения с бащата, тъй като не е в интерес на
малолетното дете М., с оглед на ниската му възраст, както следва: след
навършване на 2 годишна възраст на детето - през четните години – Деня на
освобождението (3 март), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22
септември) и на Коледните празници (от 24.12 до 26.12) – с преспиване, като
бащата взима детето в 10:00 часа и го връща в 16:00 часа на съответния ден, а
през нечетните години – на Великденските празници (от Велики петък до
понеделник, които в съответната година са определени за празнуване) – с
преспиване, от 10:00 ч. в първия празничен ден до 16:00 ч. в съответния ден;
Деня на труда (1 май); Дена на съединението (6 септември) и Нова година
(31.12. – 01.01), с преспиване; всяка година на рождения ден на бащата – 13
януари; по 2 (два) часа на рождения ден на детето – 11 юли, а освен това и
извън така определеното време, след предварителна уговорка с майката.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че неправилно първата
инстанция е тълкувала разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и необосновано е
приела, че М.К. не й дължи заплащане на разноските по делото, поради което
се прави искане да се отмени първоинстанционното решение и да бъде осъден
същия да й заплати всички разноски по делото както за първа, така и за
въззивна инстанция.
Искането на въззивницата, ответник, за присъждане на направените от
нея разноски в първоинстанционното производство, е неоснователно.
Към производството по чл.127, ал.2 СК за спорна съдебна администрация
са приложими общите разпоредби на чл.78 ГПК (определение №
270/30.06.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1461/2020 г., ІІІ г.о.).Съдът обаче счита, че
разноските следва да бъдат оставени в тежест на страните, така както са
направени, защото частично е било уважено искането на всяка от тях.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззиваемият да заплати
на въззивницата разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 415
лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/23.07.2020 г. по гр.д.№ 20/2020 г. по описа
на Кнежански районен съд в обжалваната му част, в която е постановен
режим на лични отношения на бащата М. В. К. , ЕГН **********, с адрес:
гр.Д.Д., обл.Плевен, ул.”С.З.”№1А, с детето М.М.К. с ЕГН **********, да е
както следва: След навършване на 2-годишна възраст на детето - всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя - с
преспиване по местоживеенето на бащата в гр.Д.Д.; 15 последователни дни
през лятото (в рамките на периода от 15 юни до 31 август), когато майката не
е в платен годишен отпуск, като майката следва да уведомява бащата в срок
до 31 май кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата в същия срок
уведомява майката кога ще взима детето за осъществяване режима на лични
отношения през летния сезон.
ОТМЕНЯ решение № 60/23.07.2020 г. по гр.д.№ 20/2020 г. по описа на
Кнежански районен съд в обжалваната му част, в която е постановен режим
на лични отношения на бащата М. В. К. , ЕГН **********, с адрес: гр.Д.Д.,
обл.Плевен, ул.”С.З.”№1А, с детето М.М.К. с ЕГН **********, да е както
следва: След навършване на 2-годишна възраст на детето – през четните
години – Деня на освобождението (3 март), Гергьовден (6 май), Деня на
независимостта (22 септември) и на Коледните празници (от 24.12 до 26.12) –
с преспиване, като бащата взима детето в 10:00 часа и го връща в 16:00 часа
на съответния ден, а през нечетните години – на Великденските празници (от
Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за
празнуване) – с преспиване, от 10:00 ч. в първия празничен ден до 16:00 ч. в
съответния ден; Деня на труда (1 май); Дена на съединението (6 септември) и
Нова година (31.12. – 01.01), с преспиване; всяка година на рождения ден на
бащата – 13 януари; по 2 (два) часа на рождения ден на детето – 11 юли, а
освен това и извън така определеното време, след предварителна уговорка с
майката.
ОСЪЖДА въззиваемия М. В. К. , ЕГН **********, с адрес: гр.Д.Д.,
обл.Плевен, ул.”С.З.”№1А, да заплати на въззивницата С. Н. В. , ЕГН
**********, с адрес:с.*********, ул.”Д.Б.”№52, разноски по делото за
настоящата инстанция в общ размер на 415 лв.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11