№ 83
гр. П., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500017 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете
страни, срещу Решение №1360/20.11.2024 г. по гр.д.№1485/2024 г. на ОС - П., 15 състав,
постановено по предявен от А. М. И. против П. на Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 60 000
лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по
обвинение за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2,
предл.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №66/2019
г. на ОС - П., ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от
16.08.2023 г. С обжалваното решение съдът частично е уважил предявения иск, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 16.08.2023 г. до
окончателното плащане, а за сумата над размера от 25 000 лв., до претендирания размер от
60 000 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен, и е осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски по делото в общ размер от 2280 лв., в т.ч. 10 лв. за държавна
такса и 2270 лв. за адвокатско възнаграждение. Недоволни от постановеното решение са
останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№39307/28.11.2024 г. ответникът П. на Р.Б. представляван от п. С. от
О.п.-П., обжалва изцяло в осъдителната му част постановеното Решение №1360/20.11.2024
г., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се нарушаване на принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото
1
обезщетение - ощо 25 000 лв., от които 20 000 лв. за незаконното обвинение, и 5000 лв. за
нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок. Не се установяват
преживени от ищеца негативни емоции, извън обичайните такива, възникнали при ищеца
здравословни проблеми, или други негативи върху личния, професионалния или социалния
живот на ищеца. Съдът не е изложил мотиви как е определил размера на обезщетението от
20 000 лв., който е в отклонение от съдебната практика по сходни случаи, която е
ориентирана към присъждане на значително по-малък размер обезщетение. Съдът не е
оценил правилно обстоятелствата, че след 2017 г. на ищеца не са били налагани и търпяни
никакви мерки за процесуална принуда, и че от 2019 г. ищецът е работел в чужбина. Не е
отчетено, че мярката "забрана за напускане пределите на РБ" реално не е ограничила
правото на труд на ищеца, както и на свободно придвижване, доколкото по време на
действието й не е било искано разрешение за напускане пределите на страната. Спрямо
ищеца е била наложена мярка "домашен арест" за срок от 11 месеца, която ограничава
правото на свободно придвижване и правото на труд, но ищецът е бил в дома си, при
семейството си, можел е да бъде посещаван от приятели, и да се ползва от грижите,
вниманието, спокойствието и уюта на дома, което първостепенният съд не е взел предвид.
Относно нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок, съдът не е
отчел, че наказателното производство се е водело не само срещу ищеца, но и срещу още 5
лица, което се е отразило на времетраенето на процеса, и на извършените процесуално-
следствени действия, броя на съдебните заседания, обжалванията, и усложнената
фактическа обстановка. По тези съображения се поддържа, че определеният размер от 25
000 лв. е прекомерно завишен. Оспорва се присъдената в полза на ищеца законна лихва, като
акцесорна на главницата, която е присъдена с обжалваното решение. Настоява се за отмяна
на обжалваното решение в осъдителната му част, а при условията на евентуалност - за
намаляването на размера на обезщетението, в съответствие със справедливостта.
С Въззивна жалба вх.№39950/03.12.2024 г., подадена от А. М. И., члез адв. И. В., надлежно
упълномощен с представено пълномощно за въззивната инстанция, се обжалва решението в
отхвърлителната му част - за сумата над размера от 25 000 лв. до претендираните 60 000 лв.
Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази част.
Съдът неправилно е приложилразпоредбата на чл.52 от ЗЗД - обвинението е за извършване
на тежко умишлено престъпление, ищецът е бил задържан 7 дни, след което му е наложена
мярка за неотклонение "домашен арест" за период от 11 месеца /от 30.04.2014 г. до
01.04.2015 г./, наказателното производство е продължило 9 години, 3 месеца и 19 дни, 2
години на ищеца е било наложена ПАМ "забрана за напускане пределите на РБ". Когато
ищецът е започнал работа в чужбина, е бил възпрепятстван да упражнява правото си на
труд, поради необходимостта да се явява лично в откритите съдебни заседания.
Многобройни са проведените с участието на ищеца процесуални действия, 4 пъти е
привличан като обвиняем в досъдебното производство, 4 пъти е предявявано разследването,
и 4 пъти срещу него е внасян обвинителен акт, като на всички съдебни заседания ищецът е
участвал лично. Информацията за воденото срещу ищеца наказателно производство се е
разпространила сред жителите на квартала, в който ищеца живее. Многократно делото е
2
било връщано на Прокуратурата, поради допуснати отстраними процесуални нарушения.
Въпреки че съдът е констатирал тези обстоятелства, е определил несправедливо занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е недостатъчен да ги репарира. В
обжалваното решение формално са изброени релевантните факти, подлежащи на преценка,
но конкретните установени по делото факти и обстоятелства не са взети предвид. При
правилно отчитане на установените особености на конкретния случай, дори само
обичайните вреди обосновават по-висок размер на присъденото обезщетение. Настоява се за
отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което да бъде присъдено на ищеца допълнително обезщетение в
размер на още 35 000 лв. - до пълния претендиран размер. Заявява се претенция за
присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес в обжалваната част,
отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално
допустими и редовни от външна страна, и подлежат на разглеждане.
Преписи от двете въззивни жалби са връчени на съответната насрещна страна, като никоя от
страните не се е възползвала от правото си да депозира отговор на въззивната жалба на
насрещната страна.
С депозираните въззивни жалби страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови
доказателства не са събрани.
При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим
иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните
оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.
Производството е образувано на 04.06.2024 г. по искова молба на А. М. И., с която е
предявен против П. на Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане
на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконно наказателно преследване по обвинение за извършено престъпление по чл.354А,
ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, предл.1 от НК, повдигнато по досъдебно
производство №*/* г. по описа на Отдел „КП“ на ОДМВР – П., впоследствие преобразувано
в сл.д.№*/* г. по описа на ОСО при ОП – гр. П., по което обвинение ищецът е бил оправдан
с влязла в сила присъда по НОХД №66/2019 г. на ОС - П., ведно със законната лихва върху
главницата на обезщетението, за периода от 16.08.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. В исковата молба са изложени твърдения за търпени от ищеца допълнителни
неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, поради продължителността на наказателното производство 9 години, 3 месеца
3
и 18 дни.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска и по основание, и по размер. Сочи
се липса на твърдените неимуществени вреди, както и на причинна връзка между тях и
наказателното преследване. В случай, че претенцията се приеме за доказана по основание, се
оспорва претендирания размер на обезщетението, като прекомерен. Оспорва се акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва, поради недоказаност на датата на влизане на
оправдателната присъда в сила.
Пред въззивната инстанция спорът между страните е концентриран върху
справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигнатото незаконно обвинение, като не се оспорва наличието на основание за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ответникът не оспорва, че от момента на повдигане на обвинението на ищеца, до момента
на влизане в сила на оправдателната присъда, с която е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, е изминал период от 9 години, 3 месеца и 19 дни. Не се
оспорва,че в продължение на 7 дни по отношение на ищеца е прилагана мярка за
неотклонение „задържане под стража“, и още 11 месеца той е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест“, и спрямо него е била наложена и принудителна административна мярка
„Забрана за напускане пределите на Република Б.“ за период от около 2 години. Не се
отрича, че в хода на наказателното производство ищецът е бил четири пъти привличан в
качеството на обвиняем, четири пъти му е предявявано разследването и 4 пъти е внасян
срещу него обвинителен акт в съда.
Във връзка със спора между страните досежно справедливия размер на дължимото на
ищеца обезщетение, от събраните пред първостепенния съд доказателства и приобщените
като писмени доказателства материали по приключилото НОХД №66/2019 г. на ОС – П. и
приложените към тях материали по ДП №*/* г. и сл.д.№*/* г., съдът намира за установено
следното:
На 09.04.2014 г. по ДП №*/* г. е издадено Постановление за принудително довеждане
на обвиняем /на л.107, т.2 от ДП/, с което е постановено ищецът да бъде принудително
доведен при разследващ полицай по досъдебното производство, за привличането му в
качеството на обвиняем. На 23.04.2014 г. ищецът е бил задържан за 24 часа със Заповед за
полицейско задържане /на л.1003, т.2 от ДП/, като при задържането му по отношение на него
е осъществен личен обиск /протокол на л.105,т.2 от ДП/. На същата дата е привлечен в
качеството на обвиняем /с постановление за привличане на л.13, т.1 от ДП/, разпитан е в
качеството на обвиняем /протокол на л.14, т.1 отДП/, и е издадено п.ско постановление за
задържането му за срок от 72 часа /на л.15, т.1 от ДП/.
Видно от Справка за съдимост от 24.04.2014 г. /на л.152, т.1 от ДП/, към момента на
привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил неосъждан. От приложената на
л.157 характеристична справка се установява, че към момента на привличането му като
обвиняем, ищецът е имал установено фактическо семейно съжителство, и едно родено
дете.
4
От п.а е внесено в съда искане за вземане по отношение на ищеца на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като с протоколно определение от 25.04.2014 г. по
ЧНД №617/2014 г. на ПОС искането е уважено, и по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която с определение на въззивния съд по ВЧНД
№171/2014 г. на ПАС е изменена в „домашен арест“, и е останал с тази мярка до 07.04.2015
г., когато е влязло в сила Определение на ПОС от 01.04.2015 г. по НОХД №378/2015 г. за
изменение на мярката за неотклонение в „подписка“, която мярка за неотклонение по
отношение на ищеца е действала до 11.08.2023 г., когато е влязла в сила оправдателната
присъда по отношение на него. По време на търпяната от ищеца мярка за неотклонение с
п.ско постановление от 27.06.2014 г. /на л.177/ му е дадено разрешение за напускане на дома
по определен график, за осъществяване на необходимото му стоматологично лечение. Не се
твърди и липсват данни ищецът да е искал в други случаи да напуска дома си във връзка с
възникнала за него необходимост, при които да му е било отказвано това от наблюдаващия
п..
Наред с мярката за неотклонение, с Постановление от 23.01.2015 г. /на л.138, т.1 ДП/ на
ищеца е наложена ПАМ „забрана да напуска пределите на Република Б.“. Тази мярка той е
търпял до 16.01.2017 г., когато същата е била отменена с постановление на наблюдаващия п..
Констатира се, че междувременно ищецът, чрез своя защитник е правил трикратно искания
за отмяна на тази мярка, които са били оставяни без уважение – на 25.05.2015 г. и на
24.07.2015 г. – пред съда в производството по НОХД №378/2015 г., както и на 02.02.2016 г. –
пред наблюдаващия п.. Искане е било направено и на 16.02.2016 г. пред съда по ВНОХД
№446/2015 г. на ПАС, но преди произнасянето по него, искането е оттеглено в о.с.з. на
08.03.2016 г. На 04.11.2016 г., при предявяването на разследването, отново е направил искане
за отмяна на наложената му ПАМ /на л.127, т.4/, което искане е било разгледано и уважено
от наблюдаващия п. едва на 16.01.2017 г. /постановлението за отмяна на ПАМ не е
приложено по досъдебното производство, тъй като по делото не е приобщена п.ската
преписка, но по факта на отмяната на ПАМ на 16.01.2017 г. между страните не се спори/.
Първоначалното повдигнато на ищеца обвинение е за извършено престъпление по чл.354а,
ал.1, предл.1-во, вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до
осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Впоследствие, с ново
Постановление за привличане на обвиняем от 23.09.2014 г. /на л.11, т. от ДП/, за същото
деяние на ищеца е повдигнато коригирано обвинение – за извършено по-тежко
престъпление, квалифицирано по чл.354а, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет
хиляди до сто хиляди лева. С Постановление за привличане на обвиняем от 21.01.2015 г.
/на л.8, т.1 от ДП/ ищецът отново е привлечен като обвиняем по коригирано обвинение за
същото престъпление, като правната квалификация на извършеното престъпление не е
променена. С Постановление за привличане на обвиняем от 27.09.2016 г. /на л.15, т.4 от ДП/
ищецът за четвърти път е привлечен като обвиняем с коригирано обвинение, за същото
престъпление без промяна на правната квалификация. Както първоначалното, така и
5
последващото повдигнато на ищеца обвинение, е за тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК.
Във фазата на досъдебното производство ищецът е бил ангажиран лично за участие в
процесуално-следствени действия общо девет дни:
На 23.04.2014 г. – когато е задържан, проведен е личен обиск, привлечен е в качеството
на обвиняем, и е разпитан в това качество /л.13-15, т.1/;
На 21.05.2014 г. са взети образци от почерка му за нуждите на назначената
графологична експертиза /л.48,т .2/;
На 23.09.2014 г. – когато е привлечен в качеството на обвиняем по коригирано
обвинение, проведен е разпит в това му качество /л.11-12, т.1/;
На 14.10.2014 г. /л.127, т.3/ са му предявени материалите по досъдебното
производство;
На 24.11.2014 г. отново са му предявени материалите по досъдебното производство
/л.136, т.3/;
На 21.01.2015 г. – отново е привлечен в качеството на обвиняем по коригирано
обвинение и е проведен разпит в това му качество;
На 26.02.2015 г. са му предявени материалите по досъдебното производство;
27.09.2016 г. – отново е привлечен в качеството на обвиняем и е разпитан в това
качество /л.15-л.17, т.4/;
04.11.2016 г. – предявени са му материалите по следственото дело;
Освен извършването на процесуално-следствени действия, в този стадий на наказателното
производство ищецът е участвал в две открити съдебни заседания във връзка с
определянето на мярката му за неотклонение – на 25.04.2014 г. по ЧНД №617/2014 г. на
ПОС, и на 30.04.2014 г. по ВЧНД №171/2014 г. на ПАС /л.21-27, т.1 от ДП/.
Във фазата на досъдебното производство по отношение на ищеца са били прилагани с.р.с. –
п. на телефонните му разговори, и при провеждане на оперативна беседа с него.
Приложените ** са прилагани с издадено надлежно разрешение от съда.
От приложените по делото материали от съдебната фаза на наказателното производство се
установява, че за първи път е бил внесен в съда срещу ищеца обвинителен акт от 11.12.2014
г., и по него е било образувано НОХД №1852/2014 г. на ПОС, което в разпоредително
заседание с Разпореждане №3045/16.12.2014 г. е било прекратено, и делото е върнато за
допълнително разследване за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Разпореждането е обжалвано от ищеца, и по жалбата му е образувано ЧНД №7/2015 г. на
ПАС, и е потвърдено с Определение №8/14.01.2015 г.
На 09.03.2015 г. отново е внесен обвинителен акт срещу ищеца в съда, и по него е
образувано НОХД №378/2015 г. на ПОС. По делото са проведено общо 7 открити съдебни
заседания – на 22.04.2015 г.; на 29.04.2015 г.; на 25.05.2015 г.; на 19.06.2015 г.; на 30.06.2015
г.; на 23.07.2015 г. и на 24.07.2015 г. На всички съдебни заседания ищецът се е явил лично и
с адвокат, и не е ставал причина за отлагане на делото. Постановена е Присъда
6
№67/24.07.2015 г., с която ищецът е признат за виновен, и е осъден с наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 7 години, и глоба от 40 000 лв., като е частично оправдан по
обвинението да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия С.А.К.. Определено е
наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“,
като е приспаднато задържането му по ЗМВР и НПК за периода от 23.04.2014 г. до
30.04.2014 г., и е зачетено времето, през което е търпял мярка за неотклонение „домашен
арест“ за периода от 30.04.2014 г. до 07.04.2015 г., като два дни „домашен арест“ се считат за
един ден „лишаване от свобода“.
Така постановената осъдителна присъда е обжалвана от ищеца и други подсъдими, и е
образувано ВНОХД №446/2015 г. на ПАС. По него са проведени две открити съдебни
заседания – на 18.11.2015 г. и на 17.12.2015 г., на които ищецът се е явил лично и с адвокат,
и не е ставал причина за отлагане на делото. С Решение №16/20.01.2016 г. постановената
присъда е изцяло отменена и делото е върнато на О.п. за отстраняване на съществени
процесуални нарушения – липса на част от необходимото съдържание на обвинителния
акт. След постановяване на решението от О.п., чрез п. Т.П., е депозирано Искане за
тълкуване на съдебния акт, като за разглеждането му е насрочено още едно открито
съдебно заседание – на 08.03.2016 г., на което ищецът също се е явил лично и с адвокат.
След връщането на делото на О.п., отново е внесен в съда срещу ищеца нов обвинителен
акт от 26.01.2017 г., по който е образувано НОХД №177/2017 г. на ПОС. Това дело е
прекратено в разпоредително заседание с Разпореждане №450/07.02.2017 г., и делото е
върнато отново на О.п. – П., поради направена констатация от съдията – докладчик, че
дадените от ПАС задължителни указания за отстраняване на непълноти в
обвинителния акт, не са изпълнени.
На 06.04.2017 г. отново е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД
№677/2017 г. на ПОС. По това дело са проведени 9 открити съдебни заседания – на
04.07.2017 г.; на 26.06.2017 г.; на 11.09.2017 г.; на 23.10.2017 г.; на 07.12.2017 г.; на 23.01.2018
г.; на 22.02.2018 г.; на 21.03.2018 г.; на 22.03.2018 г. Във всички заседания ищецът се е явил
лично и с адвокат, и не е ставал причина за отлагане на делото. Постановена е Присъда
№32/22.03.2018 г., с която ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Оправдателната присъда е била протестирана от Прокуратурата, и обжалвана от осъдените
подсъдими, като на 05.07.2018 г. е образувано ВНОХД № 397/2018 г. на ПАС. Във
въззивното производство са проведени три открити съдебни заседания – на 27.09.2018 г.,
на 25.10.2018 г. и на 29.11.2018 г., на които ищецът се е явил лично и с адвокат, и не е ставал
причина за отлагане на делото. Постановено е Решение №2/10.01.2019 г., с което
постановената присъда е отменена, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд, от стадия на разпоредителното заседание, поради неясно
формулирана воля на съда, която не позволява на въззивния съд да обезпечи успешно
коригиране на постановената присъда.
След връщането на делото за ново разглеждане е образувано НОХД №66/2019 г. на ПОС.
7
По това дело са проведени общо 15 открити съдебни заседания: на 11.03.2019 г., на
15.04.2019 г., на 23.05.2019 г., на 28.06.2019 г., на 09.09.2019 г., на 09.09.2019 г., на 21.10.2019
г., на 12.12.2019 г., на 27.01.2020 г., на 10.03.2020 г., /на 23.04.2020 г. е имало насрочено
открито съдебно заседание, което е отсрочено в закрито заседание поради епидемията от
COVID-19/, на 04.06.2020 г., на 11.08.2020 г., на 15.10.2020 г., на 11.11.2020 г., на 11.12.2020 г.
и на 01.02.2021 г. На всички съдебни заседания ищецът се е явил с адвокат, и не е ставал
причина за отлагане на делото. С протоколно определение от второто открито съдебно
заседание на 15.04.2019 г. съдът е постановил прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на О.п., за отстраняване на констатирани нарушения в съдържанието на
обвинителния акт. Определението е протестирано с частен протест, и е отменено с
Определение, постановено по ЧНД №271/2019 г. на ПАС, като делото е върнато на съда за
продължаване на съдопроизводствените действия.
От приетата по делото /на л.10 от делото на ПОС/ Присъда №260011/01.02.2021 г. по НОХД
№66/2019 г. на ОС – П. се установява, че ищецът А. М. И., *** г., е признат за виновен в
това, че на 07.04.2014 г. в гр. И., в съучастие като съизвършител с извършителите Х.Р., К.Д.
и М.К., и Ю.А. като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е придобил с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – 236,77 гр. хероин със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 67,9% тегловни, на стойност 37 883,20 лв., и 251,40 гр.
хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45,1% тегловни, на
стойност 22 626 лв., на обща стойност 60509,20 лв., като наркотичното вещество е в особено
големи размери, поради което на основание чл.354а, ал.2, предл.2-ро, вр.ал.1, предл.1-во,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.55, ал.1 и ал.2 от НК, е осъден на три години лишаване от
свобода и глоба в размер на 15 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години, считано
от датата на влизане в сила на присъдата, като на основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2, и ал.2 от
НК приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което А.
М. И. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 23.04.2014 г. до 30.04.2014 г. като един
ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 30.04.2014 г. до 07.04.2015 г., като два
дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Присъдата е била обжалвана и протестирана, и на 10.06.2021 г. е образувано ВНОХД
№313/2021 г. на ПАС. По него са проведени две открити съдебни заседания – на
21.07.2021 г. и на 15.10.2021 г., на които ищецът се е явил лично и с адвокат, и не е станал
причина за отлагането му. С Решение №116/25.07.2022г. по ВНОХ №313/2021 г. на АС – П.
постановената от първостепенния съд присъда е била потвърдена.
Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от ищеца и други подсъдими.
Проведено е едно открито съдебно заседание пред касационната инстанция на 18.01.2023 г.,
на което ищецът не се е явил лично, не се е явил и защитникът му, като явяването им на
този етап от процеса не е било задължително, и не е станало причина за отлагане на делото.
С постановеното Решение №40/30.01.2023 г. по КНД №968/2022 г. на ВКС е отменено
8
Решение №116/25.07.2022 г. на АС – П. в частта му, с която е потвърдена осъдителната
Присъда №260011/01.02.2021 г. по НОХД №66/2019 г. на ОС – П. досежно подсъдимия А.
М. И., и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в
тази част, като в останалата част въззивното решение е оставено в сила.
При новото разглеждане на делото на 21.03.2023 г. е образувано ВНОХД №53/2023 г. на
ПАС. По него са проведени три открити съдебни заседания – на 21.03.2023 г., на
03.07.2023 г. и на 26.07.2023 г., на които ищецът се е явил и не е ставал причина за отлагане
на делото. С постановената Присъда №4/26.07.2023 г. по ВНОХД №53/2023 г. на АС – П. е
отменена Присъда №260011/01.02.2021 г. по НОХД №66/2019 г. на ОС – П. в частта, в която
подсъдимият А. М. И. е признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.2, предл.2-ро,
вр.ал.1, предл.1-во, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, и на основание чл.55, ал.1 и ал.2 от НК е осъден
на три години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 5 години, и глоба в
размер на 15 000 лв., и вместо това същият е признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Така постановената оправдателна присъда по отношение на
А. М. И. е влязла в сила на 11.08.2023 г.
В съдебната фаза на производството са проведени общо 41 открити съдебни заседания,
като при отлагане на делото откритите съдебни заседания са насрочвани своевременно, през
периоди от около един месец, или по-кратки. Ищецът се е явил лично и с адвокат в 40 от тях,
като не се е явил само в едно от откритите заседания – пред ВКС, където явяването му не е
било задължително, и не е станало причина за отлагане на делото.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че оплакването на ищеца, че в
хода на наказателното производство е било нарушено правото му на разглеждане на делото
му в разумен срок, е основателно. Констатира се, че наказателното производство
неколкократно е връщано в предходна фаза: трикратно е връщано от съда в стадия на
досъдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения в
стадия на досъдебното производство, и двукратно е връщано от съда в предходна
съдебна фаза - един път е върнато от въззивния съд на първостепенния съд, и един път е
върнато от касационния съд на въззивния съд/, поради допуснати съществени процесуални
нарушения от съда. В резултат от това, общата продължителност на наказателното
производство е неразумна, доколкото при законосъобразно провеждане на наказателното
производство от органите на досъдебното производство и от съда, производството би могло
да протече в съществено по-кратък срок. Същевременно обаче съдът отчита, че
производството е било с фактическа и правна сложност – касае се за усложнена престъпна
дейност във връзка с международен трафик на големи количества високорискови наркотични
вещества, прилагани са **, привлечени са като обвиняеми шест лица, разпитани са
множество свидетели, изготвени са химически, графологични и технически експертизи, в
досъдебното производство са извършени претърствания, обиски, огледи, разпознавания,
очни ставки.
От събраните пред първостепенния съд гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Й.А. и Р. А.ова се установява, че по време на наказателното производство ищецът е търпял
9
силни тревоги и притеснения, че ще бъде осъден за нещо, което не е извършил, и ще лежи
дълго в затвора, срамувал се от хората заради повдигнатите му обвинения, защото е
религиозен и вярващ човек. Страхувал се, че няма да може да издържа семейството си. По
времето, когато бил задържан, семейството му трудно се издържало и се налагало близките и
приятелите да помагат със средства. Споделял, че иска да работи в чужбина, за да издържа
децата си. Впоследствие, през последните четири години от наказателното производство,
успял да замине за Г. и да работи там, но няколко пъти бил уволняван от работодателите си,
защото често се налагало да се прибира в Б. заради съдебните заседания. Преди да го
обвинят за престъпление, ищецът бил крояч на дрехи, работил като обущар, продавал дрехи
и риба на пазара.
Съдът взема предвид, че към момента на привличането в качеството на обвиняем, ищецът е
бил на 38 години, неосъждан, с установено фактическо съжителство на семейни начала,
и едно дете, като в края на съдебното производство той е бил на 47 години, с две деца.
Повдигнатото му обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за
което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ със специален минимум, и
значителна продължителност, както и кумулативно налагане на наказание „глоба“ в
значителен размер. По време на цялото наказателно производство, продължило общо 9
години, 3 месеца и 19 дни, ищецът е търпял мерки за неотклонение, като за общо 7 дни
/от 23.04.2014 г. до 30.04.2014 г./ е търпял най-тежката мярка „задържане под стража“
/наложена по реда ЗМВР и НПК/, а от 30.04.2014 г. до 07.04.2015 г. е търпял мярка за
неотклонение „домашен арест“, която е следващата по тежест, свързана с ограничаване на
правото на ищеца на свободно придвижване, през които периоди наказателното
производство е възпрепятствало изцяло възможността му да реализира трудови доходи и да
се грижи за издръжката на семейството си – почти една година от 23.04.2014 г. до 07.04.2015
г. В периода от 07.04.2015 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 11.08.2023 г. –
8 години и 4 месеца ищецът е търпял най-леката мярка за неотклонение „подписка“,
но в периода от 07.04.2015 г. до 16.01.2017 г. той не е могъл да напуска границите на
страната без разрешение на наблюдаващия п., поради наложената му ПАМ, което също го е
затруднило да реализира трудови доходи чрез полагане на труд в чужбина. Съдът взема
предвид, че през периода след отмяна на наложената му ПАМ – от 16.01.2017 г. до
11.08.2023 г., поради търпяната мярка за неотклонение „подписка“, той е бил принуден 32
пъти /почти ежемесечно/ да се явява в провежданите открити съдебни заседания в
съдебната фаза на производството, което е било свързано със срещане на затруднения да
упражнява трудовата си дейност в чужбина. Наказателното производство срещу ищеца е
продължило по-дълго от необходимото, с което е било нарушено и правото на ищеца по
чл.6§1 от КЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Въпреки това,
съдът взема предвид, че делото е било със значителната фактическа и правна сложност,
процесуално-следствените действия са провеждани своевременно, при отлагане на делото
съдебните заседания са насрочвани в рамките на един месец /а през съдебната ваканция –
след около 2 месеца/, провеждани са ефективни действия по събиране на доказателства, не
се констатира забавено постановяване на мотивите към присъдите, както и на решенията на
10
съда. По време на наказателното производство двукратно срещу ищеца са постановявани
осъдителни присъди, с едната от които е постановено ефективно да търпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 7 години, както и глоба от 40 000 лв. Същевременно,
съдът констатира, че не се установява ищецът да е търпял неимуществени вреди извън
обичайните такива – тежко засягане на честта и достойнството на незаконно обвиненото
лице, накърняване на неговото добро име в обществото, причиняване на несигурност и
тревога за бъдещето, затрудняване на професионалната реализация и възможностите да
реализира трудови доходи, ангажиране с процесуално-следствени действия, търпени мерки
за неотклонение. Взема се предвид, че ищецът продължително време е търпял ограничение
на правото му на свободно придвижване чрез мярката за неотклонение „домашен арест“, но
също така взема предвид, че през този период ищецът е бил в дома си, със своите близки,
при възникналата нужда от стоматологично лечение е получил съответно разрешение да
излиза от дома си, не се твърди и не се установява да е постановяван отказ от наблюдаващия
п. за удовлетворяване на негови молби за напускане на дома. Съдът взема предвид също, че
ищецът преди задържането му е получавал трудови доходи като крояч и обущар – трудови
дейности, които е можел да упражнява и от дома си, и да получава доходи от тях. Не се
твърди и не се установява наказателното преследване или мерките за неотклонение да са
довели до увреждане на здравето му, увреждане на семейните му отношения /в течение на
наказателното производство се е родило второто му дете/, или да е претърпял други
извънредни вреди от наказателното производство.
При така установеното, съдът намира за справедливо ищецът да получи обезщетение в
размер на 25 000 лв., от които 20 000 лв. за неимуществените вреди от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение за тежко престъпление, и 5000 лв. за вредите от
нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок. Така определеното
обезщетение според настоящия състав кореспондира на тежестта на повдигнатото обвинение
и на предвиденото за него наказание - продължителен период „лишаване от свобода“, с
кумулативно предвидено наказание „глоба“ в значителен размер; на продължителното
наказателно преследване с неразумен срок; търпените за продължителен период от време
мерки за неотклонение; двукратно постановените осъдителни присъди; интензивно
ангажиране с процесуално-следствени действия и многократно явяване в открити съдебни
заседания; допълнително засягане на личното му достойнство чрез изтърпян личен обиск и
приложени **. Същевременно така определения размер отчита липсата на настъпили вреди
извън обичайните такива, липса на засягане на допълнителни лични сфери – семейни
отношения, професионална сфера, здравен статус, социални контакти. Така определеното
обезщетение съобразява и икономическата конюнктура към момента на увреждането, както
и съдебната практика по сходни случаи.
Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, за сметка на ищеца следва да остане внесената от него държавна
такса за въззивното производство, с оглед отхвърлянето на въззивната му жалба. Следва
11
ответникът на основание чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ да бъде осъден да му заплати част от
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3450 лв., съразмерно на
обжалваемия интерес по отхвърлената въззивна жалба на ответника – т.е. 25/60 от тях, или
сумата от 1437,50 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №1360 от 20.11.2024 г., постановено по гр.д.
№1485 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - П., 15 състав.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: ***, на основание чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ, да
заплати на А. М. И., с ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 1437,50 лв. /хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени
разноски за процесуално представителство за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12