Р Е Ш Е Н И Е № 107
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 25.03.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 2665 описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Алксандър
Дондуков“ № 19, ет. 2, с която против Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** е предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК, както и евентуални такива по чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че със Заповед № 771 за
изпълнение на парично задължение от 05.04.2017г. и Изпълнителен лист от
06.04.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 966/2017 г. по описа на Районен съд Видин,
въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК"
ЕАД, кредитополучателят Н.К.Б. е
осъдена да заплати на „Банка ДСК" ЕАД следните суми по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица сключен от 20.02.2015г.:
- 664.79 лева - главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 20.02.2015г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2017г. до
изплащане на вземането,
- 239.72 лева - заемни
такси
- 270.08 лева -договорна
лихва за периода от 20.01.2017г. до 03.04.2017г.
- 1.08 лева - наказателна
лихва за периода от 22.03.2017г. до 03.04.2017г.
- 25.00 лева - разноски за
държавна такса
- 300.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на 22.06.2017 г. заявителят по ч. гр. д. № 966/2017 г. по описа
на Районен съд Видин- „Банка ДСК" ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), прехвърлила на ищеца
„ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК" ЕАД
като кредитор и Н.К.Б. като
кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, сключен от 20.02.2015г.
Поддържа се, че по силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК,
цесионерът "ОТП Факторинг България" ЕАД е частен правоприемник на
заявителя „Банка ДСК" ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист.
Сочи се, че качеството на кредитор на ищеца
(като цесионер и частен правоприемник
на заявителя „Банка ДСК" ЕАД) обуславя
правния му интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен от
20.02.2015г. срещу длъжника Н.К.Б., като се позовава и на т. 10б
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Излага се, че на 20.02.2015 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Н.К.Б., ЕГН **********, като
кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица. Съгласно разпоредбите на чл. 1 ал. 1
Договорът има за предмет уреждане на взаимоотношенията между банката и клиента
във връзка с издаване и обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard наричана за краткост "кредитна карта"
при спазване на Условията за този вид карта и Общите условия по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка ДСК, които
представляват неразделна част от договора и се приемат с подписването му.
Поддържа се, че съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.02.2015 г., наричан по-долу
за краткост „Договора", "Банка ДСК" ЕАД е предоставила на Н.К.Б. револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта с размер
на 1 000.00 лева (хиляда лева), олихвяван с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е 21,95 % годишно или 0,06% на ден,
формиран от стойностите на 6-месечен SOFIBOR в размер на 1,18 и надбавка в размер на 20,76,
като се издължава на всяко 20-то число на месеца съгласно условията и срока на
Договора.
Сочи се, че по силата на чл. 8 Договорът се счита сключен и влиза в сила
с подписването му от клиента и упълномощен служител на банката и е валиден до
прекратяването му по някой от начините, предвидени в Общите условия.
Твърди се от ищеца, че в чл. 9 от Договора е уговорено, че за издаването
и ползването на кредитната карта се заплащат такси съгласно действащата към
датата на събиране на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които "Банка ДСК" ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиенти (Тарифата). В чл. 1, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитната карта
се издава и ползва при спазвана на Условията за този вид карта и Общите условия
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на
Банка ДСК, които представляват неразделна част от договора и се приемат с
подписването му.
Излага се, че в Глава IX „Обслужване
на кредита" от Общите условия е уговорено, че клиентът е длъжен да внесе в
рамките на гратисния период след падежната дата минимална сума за револвиране,като
усвоената част от кредитния лимит се погасява в следната последователност: дължими минимални суми за револвиране от
предходни периоди; лихва, такси; усвоен кредитен лимит чрез транзакции към
последна падежна дата; лихва, такси, усвоен кредитен лимит чрез транзакции след
последна падежна дата.
Посочва се ,че в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не
револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за
револвиране по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в
Условията. Невнесената част се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Правото на ползване на
кредита се спира в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна
дата кредитът не се револвира или се револвира със суми по-малки минималнаите
суми за револвиране за съответния период. Ако до края на следващия (пети)
гратисен период задължението не се погаси ползването на кредитния лимит се
прекратява. Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо
от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с
лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за
забава, като банката има право да събира дължимите суми от всички сметки на
клиента в банката въз основа на предоставено от него съгласие с подписването на
Договора, както и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по
съдебен ред. В чл. 84, ал. 1, Глава XX „Срок на договора. Прекратяване. Срок на валидност
на картата" от Общите условия е уговорено, че договора се сключва със срок
на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата.
Поддържа се, че на 22.03.2017 г. поради
прекратяване на ползването на кредитния лимит са налице предпоставките, предвидени в чл.
31 от Общите условия, а именно: „Ако
клиентът не погаси задължението си в размера и в срока по чл. 30, ал. 3,
ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на банката за целия
използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става
изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава. Последиците настъпват автоматично,
а ако законът го изисква - след уведомление до клиента. Банката събира
дължимите суми от всички сметки на клиента в банката въз основа на предоставено
от него съгласие с подписването на Договора. Банката има право да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред.“ Ищецът сочи, че
на това основание кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е обявила на кредитополучателя
изискуемостта на вземането.
Твърди се, че „Банка ДСК“ ЕАД подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 966/2017 г. по описа на ВдРС, и по което са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Сочи се, че на 22.06.2017г., „Банка ДСК" ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания, прехвърлила пакет от вземания на ищеца, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В
това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключен между „Банка
ДСК" ЕАД, като кредитор и Н.К.Б.,
като кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.02.2015г.
Излага се, че на базата на изрично пълномощно, предоставено на ищеца от
"Банка ДСК" ЕАД, ищецът изпратил от името на цедента уведомително
писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Н.К.Б..
Ищецът моли съда ако счете, че ответницата не е надлежно уведомена за
прехвърлянето на вземането с изпращането на уведомителното писмо за прехвърляне
на вземането, посочено по-горе, то да приеме, че ответницата е уведомена за
станалата цесия с връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия.
Поддържа се, че на 20.04.2017 г. на основание издадените Заповед № 771-РЗ за
изпълнение на парично задължение от 05.04.2017г. и Изпълнителен лист от
06.04.2017г., издадени по ч.гр.д. № 966 по описа на Районен съд Видин за 2017
година, по молба от "Банка ДСК" ЕАД срещу ответника-кредитополучател Н.К.Б. е образувано изпълнително дело
№ 3069/2017г. по описана ДСИ Видин към РС-Видин.
Иска се от Съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество (като
частен правоприемник- цесионер
на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) следните суми: 664.79 лева - главница ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.04.2017 г.
до изплащане на вземането, 239.72 лева
- заемни такси, 270.08 лева - неплатена договорна лихва за периода от 20.01.2017г. до 03.04.2017г., 1.08 лева -
наказателна лихва за периода от 22.03.2017 г. до 03.04.2017 г.
Претендират се и направените разноски.
При условията на евентуалност от ищеца е
предявен следния осъдителен иск:
В случай, че съда прекрати производството по
установителния иск по чл. 422 от ГПК като недопустимо, то въз основа на
изложените от ищеца факти и обстоятелства, подробно описани по-горе, да осъди
ответницата да заплати на ищеца следните суми:
-664.79 лева-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до изплащане на
вземането.
В случай, че съда отхвърли евентуално
предявения осъдителния иск като
неоснователен, то ищецът моли въз
основа на изложените от него факти и обстоятелства, подробно описани по-горе,
да бъде осъдена ответницата Н.К.Б. да заплати на ищеца следните суми: 664.79
лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането; 145.27 лева - наказателна лихва за забава
върху главницата за периода от 20.08.2016 г. до 20.02.2018 г.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В
срока за отговор по делото е подаден такъв от назначения особен
представител, който е оспорил предявения
иск като неоснователен, както и че предявените искове са погасени на осн. чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 966/2017 г. по описа на РС-Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от
фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 771 от 05.04.2017 г.
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 06.04.2017 г. издадени по ч. гр. дело
№ 966/2017 г. на РС-Видин, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
следните суми: 664.79 лева-главница, 270.08 лева-договорна лихва за периода
от 20.01.2017 г. до 03.04.2017 г., 1.08 лева-наказателна лихва за периода от
22.03.2017 г. до 03.04.2017 г., 239.72 лв.-заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.04.2017 г. до изплащане на вземането,
както и 25.00 лева-разноски за държавна такса и 300.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 966/2017 г. по
описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
От представеното
заверено от ищеца копие на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 20.02.2015, сключен между "Банка ДСК" ЕАД и Н.К.Б., е видно, че кредитодателят
е предоставил на ответницата като кредитополучател револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта с
размер на 1 000.00 лева, олихвяван с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 21.95 % годишно или 0.06% на ден, формиран от стойностите на
6-месечен SOFIBOR в размер на 1.18 и надбавка в размер на 20.76, като
се издължава на всяко 20-то число на месеца съгласно условията и срока на
Договора.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2017 г., сключен
между „"Банка ДСК" ЕАД и „ОТП
Факторинг България” ЕАД, е
цедирано вземането по процесния
договор за кредит, като цесионерът е упълномощен да
извърши уведомления от името на цедента на длъжниците за прехвърленото вземане. Към договора за цесия
са представени потвърждението за цесия и приемо-предавателен протокол за
прехвърлените вземания, в който фигурира името на ответника и договора й за
кредит от 20.02.2015 г.
По делото е
представено уведомление до ответницата от 24.07.2017 г. за извършената цесия,
както и известие за доставяне.
Вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение,
че дължимата главница, договорната лихва, и лихвата за забава са в
претендирания размер.
В заключението
е отразено,че на ответницата е отпуснат
процесния кредит и че същия е усвоен.
Вещото лице е посочило,
че последното плащане на минималната сума за револвиране на кредита е извършено
на 09.08.2016 г. в размер на 29.97 лв. и след тази дата не са направени пет
вноски за револвиране на кредитната карта, поради което цялата сума от
задължението е станала изискуема и от 20.01.2017 г. е преустановено ползването
на кредитната карта.
В заключението
е посочено и следното: че плащането по
кредита е преустановено на 10.09.2016 г.
,че към 20.01.2017 г.не са направени пет
плащания по кредита,а към 11.02.2017 г. не са направени шест плащания за
револвиране на кредита.
Със заключението на вещото лице е даден отговор
на поставените задачи.Същото
е обективно,
компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в
производството,поради което е прието от
съда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е недопустим.
Първоначалния титуляр на вземането е банка, която заради
привилегията на банките по смисъла на чл.417 ал.1 т.2 ГПК, се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и е образувала
изпълнителното дело под номер 3069 по описа за 2017 г. на ДСИ при РС-Видин.
След образуването на изпълнителното дело, вземането по него е прехвърлено чрез
цесия на друг титуляр – ищеца, който обаче не е банкова институция.
Той като цедент не разполага с възможността да инициира, а още по-малко,
да провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и следващите от ГПК, при
което не може да упражни и право на иск по чл. 422 от ГПК по отношение на
вземане, предмет на такава заповед. Няма данни заповедта за незабавно
изпълнение да е обезсилена или да е отменено разпореждането на съда за
допускане на незабавното изпълнение. По въпроса за процесуалните предпоставки
за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ал.1 ГПК
в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на
заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството, в
т.10б от ТР №4/18.06.14г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство
на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване
на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл.415 ал.1 ГПК - това е общият
принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.14г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл.417
т.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение
въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора
(банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален
или частен- трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му
документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на
заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в
него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на
вземанията им. Тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на
заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното
основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от
посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване
на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да
се приложи и в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК, когато заявителят е
цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист.
Следователно когато заповедта за
изпълнение е издадена на банка на основание чл.417 т.2 ГПК, при частно
правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не
е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда на чл.422
ал.1 ГПК. В това отношение, трайната практика на съдилищата, вкл. ВКС, е
последователна. /решение № 1/01.02.2017г. ВКС по т. д.№ 3228/2015 г., ТК, 2
т.о., ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на горното, производството по
установителните искове следва да се прекрати, като заповедта за незабавно
изпълнение се обезсили.
По делото като евентуален е предявен
осъдителен иск по чл.79 ЗЗД по отношение на главницата от 664.79 лв.,претендирана
ведно със законна лихва считано от
подаването на исковата молба – 29.08.2019 г. до окончателното изплащане,и по
който иск съдът следва да вземе отношение.
В случая искът е основателен по
следните съображения:безспорно се установява, че на 20.02.2015 г. Банка ДСК ЕАД
е сключила с ответницата Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица /DSK MaxiCard/ в размер на 1 000 лв., с
падеж-всяко 20 число на месеца. Уговорен е ГПР от 24.30 %. Общата дължима сума
е 1122.84 лв., като изчисленията са направени при условие че кредита бъде
усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни
месечни вноски от по 93.57 лв., първа вноска с падеж 20.03.2015 г. и последна с
падеж 20.02.2016 г.. В погасителния план е посочен лихвен процент 21.95%.
Видно от
заключението на вещото лице е, че за периода от 20.02.2015 г. до 03.04.2017 г.
ответницата е усвоила сумата в размер на 1040 лв. Последното плащане на
минималната сума от ответницата е от 09.08.2016 г. в размер на 29.97 лв.,като размерът
на дължимата главница е 664.79 лв.
При данните по
делото се налага извод, че ищецът е установил ,че кредитодателя е изправна страна по договора , тъй като е
изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответницата,която
обаче от своя страна не е изпълнила
поетото насрещно задължение да погаси при съответните условия по договора
всички дължими се месечни вноски по
кредита,като в тази връзка същата е неизправна страна.
Безспорно
се установява, че дължимата от ответницата главница възлиза на 664.79 лв. и
това е стойността, която следва да бъде присъдена на ищеца , ведно със законната
лихва, считано от подаването на исковата молба – 29.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
По делото
няма данни, че сумата е заплатена, поради което и съдът намира, че задължението
на ответника е останало непогасено и предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД
е основателен и доказан.
По възражението на ответника за
погасяване на вземането, поради изтекла погасителна давност.
За договора за заем намира
приложение общата 5 - годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Не е налице периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД при договор за заем, какъвто е процесния, с който
е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски според месечно
извлечение. За разлика от периодичните плащания, при договора за заем
задължението е неделимо. Фактът, че е уговорено връщане на сумата да стане на
погасителни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания, а съставлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Отделните погасителни
вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични
платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които
приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение №
261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010
г., ІV Г. О., ГК, както и решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК и решение №
103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011
г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
За начало
на давностния срок, съгласно чл. 114 ЗЗД,
се счита денят, в който вземането е станало изискуемо. Дори в полза на ответника
да се приеме, че вземането е станало изискуемо при възможно най-ранната дата
/начална дата на забава/ – последната дата от погасителния план към договора – 20.02.2016
г., следва да се изтъкне, че ответницата е погасила частично задълженията си -
на 09.08.2016 г., видно от констатациите на вещото лице. Това означава, че е
признала вземанията на банката, а признанието на длъжника прекъсва давността на
основание чл. 116, б.
"а" ЗЗД. От прекъсването на давността - 09.08.2016 г.
започва да тече нова петгодишна давност, на осн. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Към датата на депозирането на настоящата искова молба – 29.08.2019 г. не е
изтекъл новия 5 - годишния срок, необходим за погасяване на вземането. Ето
защо, възражението за погасяване на вземането, поради изтекла давност се явява
неоснователно.В случая не се присъжда обезщетение за забава,поради което не
следва да се взима отношение по възражението за изтекла кратка погасителна
давност.
По
тези съображения направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Предвид
изложеното съдът счита, че осъдителния иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 664.79 лв/-главница/, ведно
със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 29.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на горния осъдителен иск
предявеният като евентуален такъв иск по
чл.79 вр.чл.86 ЗЗД не следва да бъде разглеждан.
С
оглед изхода на делото ответницата следва да понесе направените от ищеца
разноски в настоящето производство, а именно: 25.00
лв.-платена държавна такса,
312.29 лв. за особен представител, 100
лв.-депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00 лв., или сумата в общ размер от
537.29 лв..
Воден от горното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА частично производството по
гр.д.№ 2665/2019 г.,в частта на иска по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
ищцовото дружество "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1000, район Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19,
ет. 2,следните суми: 664.79 лева -
главница ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2017 г. до изплащане на
вземането, 239.72 лева - заемни такси,
270.08 лева - неплатена договорна
лихва за периода от 20.01.2017г. до 03.04.2017г., 1.08 лева - наказателна лихва
за периода от 22.03.2017 г. до 03.04.2017 г.,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
771/05.04.2017 г.по ч.гр.д. №966/2017 г. по описа на ВдРС ,поради
недопустимост на иска.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на
парично задължение № 771/05.04.2017 г., издадена по частното гражданско дело
№966/2017 г. на ВдРС и изпълнителния лист от дата 06.04.2017 г.,
издаден по същото дело.
ОСЪЖДА Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Оборище, бул. "Княз
Александър Дондуков" № 19, ет. 2, на основание чл. 79 ЗЗД
сумата от 664.79 лв./главница/, представляваща непогасено задължение по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица /DSK MaxiCard/ от 20.02.2015 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД,
ЕИК ********* и Н.К.Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба – 29.08.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1000, район Оборище, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 19, ет. 2 сумата в общ размер на 537.29
лв. /държавна такса в
размер на 25.00 лева, 100.00 лева - депозит за вещо лице, 312.29 лева-разноски
за особен представител и 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение/ разноски в
настоящето производство .
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис
по ч.гр.д.№ 966/2017 г. по описа на ВдРС.
В частта на
прекратяването решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Видин в
седмодневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: