Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1407
гр.Бургас,
18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 4425 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.Х.В. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № */ 09.04.2019г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП,
на основание чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лева.
Делото
е било върнато за ново разглеждане с решение на Административен съд- гр.
Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се твърди, че не е извършено описаното нарушение, както и
че са налице допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, като се представлява от адв. А.
***, който доразвива доводите в жалбата.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на л.5 от НАХД № 1931/2019 г. по описа на БРС, НП е връчено на
жалбоподателя на 02.05.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 03.05.2019г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.02.2019 г., около 21.00
часа, в гр.Бургас, св. И.Б. и св. Д.У.- служители в Първо РУ на ОДМВР-гр.
Бургас, се движили с патрулен автомобил по ул.“*” в посока ул. „*“, като
автомобилът бил управляван от св. Б.. Автомобилът бил спрял на кръстовището на ул.“*”
и ул. “*“, регулирано със светофарна уредба в нормален режим на работа. Когато светнал
зелен сигнал, позволяващ преминаването през кръстовището за движещите се по ул.
“*”, св. Б. потеглил, като в този момент по ул.“*“ в посока на движение ул.“*“,
жалбоподателят В.В., управлявайки с висока скорост лек
автомобил БМВ730Д с рег.№*, навлязъл в кръстовището с ул.“*” и преминал през
него на светещ червен светлинен сигнал, забраняващ навлизането в кръстовището. Св.
Б. успял първоначално да спре, като после патрулният автомобил настигнал и
спрял управлявания от жалбоподателя автомобил, като свидетелите извикали
служители от Сектор „Пътна полиция“-Бургас.
За констатираното *-служител в
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, съставил срещу В. АУАН с бланков номер
*/10.02.2019 г., за неспазване на светлинните сигнали- нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с
подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН на 09.04.2019г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 183,
ал.5, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 100
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетелите
Б. и У., които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съдът кредитира изцяло. Касае се за
показания на полицейски служители, като липсват каквито и да е било
обстоятелства, които да поставят под съмнение тяхната безпристрастност. И
двамата свидетели посочват, че техният автомобил е потеглил на зелен сигнал на
светофара, като в този момент пред тях е минал автомобилът, управляван от
жалбоподателя. Това оборва изложеното от св. *, като по отношение на нейните
показания следва да се посочи, че същата е приятелка от пет години на
жалбоподателя. Освен това, изложеното от нея, че управляваният от В. автомобил
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, докато бил в кръстовището сигналът
станал жълт и най-вероятно бил излязъл на червен сигнал, изглежда на първо
място нелогично, тъй като става въпрос за кратко разстояние, доколкото се касае
за кръстовище на две улици, които имат по една лента за движение във всяка
посока. Също така, това твърдение се оборва и от изложеното от св. Б., който
посочва, че автомобилът, управляван от В. се е движил много бързо. В този
смисъл, съдът приема изложеното в жалбата като защитна версия, неподкрепена от
останалия доказателствен материал.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Росица Паязова – Началник Сектор „Пътна Полиция”
към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
По отношение на
възражението за нечетливост на АУАН, направено в жалбата, съдът възприема
изложеното в Решение 1590 от 04.10.2019 г. по КНАХД 2006/2019 г. по описа на Адм. съд- гр. Бургас, като счита, че липсва допуснато
нарушение. Също така и а двамата свидетели, посочени в акта, е отразено какво
качество са имали- за Димо Аспарухов е подчертано, че е свидетел при съставяне
на АУАН, а за св. Б. изрично е записано, че е очевидец. Без значение е, че не била
записана възрастта на нарушителя, тъй като същата може да бъде изведена от
записания единен граждански номер (ЕГН). Неговата месторабота пък е абсолютно ирелевантна, като непосочването й няма как да се окачестви
като нарушение, водещо до отмяна на обжалвания акт. Мястото на нарушението също
е достатъчно конкретизирано, като е посочено, че се касае за навлизането на
кръстовище между две улици- „*“ и „*“. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство против него.
Съгласно чл.6 т.1 предл. второ от ЗДвП, участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Според чл. 183 ал.5
т.1 от ЗДвП,
наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. Според чл.30 ал.1
от ППЗДвП, пътните светофари се използват за регулиране
движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета
с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите
полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено
значение. В чл.31 ал.7
от ППЗДвП е определено значението на светлините подавани
от светофарите. Значението на червената светлина е императивно и еднозначно
определено и означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека. В конкретния случай, макар
свидетелите да не са имали пряка видимост към светлинния сигнал, който е виждал
жалбоподателя, те са възприемали своя зелен сигнал и са потеглили. В
конкретното кръстовище, когато на движещите се по ул. „*“ свети зелен сигнал,
на тези по ул. „*“ свети червен, което обстоятелство се извлича от показанията
на св. Б. и св. У..
Жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл.183 ал.5,
т.1 от ЗДвП,
като не е се съобразил със забранителен сигнал на светофара и навлязъл в зоната
му на действие.
От субективна страна, съдът
приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС,
в това число и задълженият му по чл.6, т. 1 ЗДвП, да се
съобразява своетo поведение със светлинните
сигнали, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателя.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.5,
т. 1 ЗДвП, който размер е точно определен в закона и не може да
се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск, като неспазването на правилата,
свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава сериозни
предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното се явява деяние
със завишена обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл. 28 ЗАНН. Нещо повече, благодарение на реакцията на св. Б.,
който е успял на спре навреме, не се е стигнало до ПТП.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ */ 09.04.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.5,
т. 1 ЗДвП на В.Х.В. с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено наказание „глоба”
в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.