Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№
гр. Габрово
29.09.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО,
в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов гр.д. № 1277 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 312 ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от А.А.Т., чрез пълномощник адвокат К.С.,
против "Ковач Габрово" ЕООД гр. Габрово.
В законоустановения срок
ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощника си адвокат Н.Д.. В
него е направил възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като счита, че
са налице предпоставките по чл. 362 КТ - спорът е трудов, ищецът-работник е български гражданин и е работил в чужбина,
а ответното дружество отговаря на понятието "български работодател в чужбина". Прави искане делото да се
изпрати по подсъдност на РС София.
Направеното
възражение е направено в срока по чл. 119 ал. 3 ГПК, поради което е допустимо и
съдът следва да се произнесе по него преди произнасянето по всички останали
въпроси. Разгледано по същество, съдът намира релевираното възражение за
неоснователно.
Съгласно чл. 362 КТ, трудовите
спорове между работници или служители - български граждани, работещи в чужбина,
и български работодатели в чужбина са подсъдни на
надлежния съд в гр. София. Следователно, за да са налице предпоставките по чл. 362 от КТ е необходимо
както ищецът-работник да е с място на работа в чужбина, така и работодателят е
извън страната. Съгласно чл. 121 от КТ командироването представлява временно
изменение на мястото на работа - изпращане на работника да изпълнява трудовите си задължения извън
мястото на постоянната му работа. Именно това се твърди в исковата молба - че в процесния
период ищецът-работник е бил командирован да изпълнява трудовите си функции си
като шофьор на товарни автомобили за международни превози в държави от ЕС.
Същевременно естеството на работа на ищеца предполага постоянното му пътуване в
различни държави в Европа, както е посочено и в исковата молба. Това не дава
основание за извод, че мястото му на работа е в някоя от тях. Очевидно затова в
представения трудов договор като място на работа е вписано "Европа и
ЕС", като в така очертания кръг държави влиза и България, където е
седалището на работодателя. По тази причина съдът приема, че в случая мястото
на работа на ищеца се определя от разпоредбата на чл. 66 ал. 3 от КТ, съгласно
която за място на работа се смята седалището на работодателя, което е в гр.
Габрово и където е адреса на ищеца. По изложените съображения съдът намира, че не
са налице предпоставките по чл. 362 от КТ, делото е подсъдно на РС Габрово, а
направеното възражение е неоснователно.
На осн. чл. 312 ал. 1 т.1 ГПК делото следва
да бъде насрочено в открито заседание.
Въз основа на исковата молба, отговора на
ответника и представените от страните писмени доказателства и на осн. чл. 312 ал. 1 т. 2 ГПК съдът изготвя следния доклад по
делото:
Ищецът твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответното
дружество по силата на Трудов договор от 08.02.2019 г., като е работил като шофьор на товарни автомобили за
международни превози на товари с код по НКПД:83322005, с минимално месечно
възнаграждение от 560 лв. При подписване на
трудовият договор се приема договорка с работодателя да работи на минимална
работна заплата на осигурителния праг и да получава командировъчни за ден, които реализира пътуването и престоя в
чужбина по маршрутите в различни европейски държави като е фиксирана сума в
размер 65 евра за ден командировка в страните от
ЕС.
До края на месец март 2019 г. плащанията по
тази част на трудовото възнаграждение е изплатено на 01.04.2019 г. според
приетите договорки, като за месец април от 01 до 15 ответникът му дължи 910 евро командировъчни обезщетения отделно
от трудовото възнаграждение, върху което е осигуряван в страната.
Работата е извършвана с база в гр. Ассе Белгия, като ищецът е управлявал
товарен автомобил с ДК №ЕВ4373ВК от 01.04.2019 до 14.04.2019 г.
Според Решение №298/09.01.2019г. по
гр.д.№2180/2018г. на ВКС. IV г.о., командироването за работа в чужбина е
задължение за плащане на работна заплата за работа в чужбина при условията на
Директива 96/71/ЕО/ във вр. чл.128,ал.1 т.2 от КТ. Почасовото минимално заплащане на шофьор на
тежкотоварни автомобили за 2019 г. в ЕС е 9.19 евра на час, според информация на сайт справедливи условия на труд
.
Налице е трудов спор относно дължимото
възнаграждение за работа като шофьор в чужбина в страни от ЕС и изплащането на
същото от работодателя, като ищецът претендира, че възнаграждението за труда му за работа в
ЕС е договорено по 65 Евра на ден и ответника му
дължи за извършените курсове в чужбина в страни от ЕС 910 евра или левовата им
равностойност в размер на 1779.05 лева.
Поради неплащане на положения труд ответникът следва да плати и дължимата лихва за забава, считано от прекратяване на
трудовия договор 15.04.2019 г. до завеждане на
исковата молба в размер на 247.09 лв.
Затова ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 779,05 лв., представляваща
част от неплатени възнаграждение за работа в страните от ЕС за периода
01.04.2019 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и лихва за забавено плащане от 15.04.2019 г. до
заведжадане на иска на 26.08.2020 г. в размер на 247,09 лв. Претендира и направените в производството разноски.
В писмения си
отговор ответникът заема становище за
неоснователност на предявените искове, по следните съображения:
Действително между страните е имало валидно
трудово правоотношение от 08.02.2019 г. до 15.04.2019 г. В трудовия договор е посочено
място на работа "Европа и
ЕС". Уговореното основно брутно трудово
възнаграждение е в размер на 560,00 лв., което се
изплаща в срок до 25-то число на следващия месец.
Ответникът не оспорва достоверността на информацията, съдържаща се в представената от ищеца разпечатка на
електронен документ, извлечен от неговата лична тахокарта относно датите в
процесния период от 11.03.2019 г. до 13.04.2019 г., на които ищецът е
управлявал тежкотоварен автомобил па ответното дружество с регистрационен номер
ЕВ4373ВК. Потвърждава, че работата е извършвана с база в гр. Ассе (Кралство
Белгия). Потвърждава, че съгласно длъжността на
ищеца (шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона) уговорката с него била да получава минимална работна заплата и
командировъчни за дните, през които реализира пътувания и престой в чужбина по
маршрути в различни европейски държави.
Отхвърля твърдението, че уговорената фиксирана сума за
командировъчни е била 65,00 евро на ден. Действително уговорената сума за
командировъчните била
в размер на 27,00 евро на ден. Тази сума отговаря на действащите нормативни
изисквания.
Ответникът моли съдът да отчете неговата версия относно хронологията и обстоятелствата по делото. Заявява, че за периода от 08.02.2019 г до 10.03.2019 г., въпреки фактическото неизпълнение на трудовия договор от страна на работника,
дружеството-работодател се ангажирало с
уговореното трудово възнаграждение и с дължимите осигурителни вноски. Началната дата на действителната му трудова дейност по
длъжността е 10.03.2019 г., когато работникът е
поставил личната си тахокарта в устройството на товарния автомобил с
регистрационен номер ЕВ4373ВК (за тази дата няма пропътувани километри). От
10.03.2019 г. до 30.03.2019 г. работникът изпълнявал трудовия си договор като шофирал товарния автомобил с регистрационен номер ЕВ4373ВК в
Кралство Белгия и в Кралство Холандия.
В този период проличало, че същият работи
некачествено. Въпреки проблемите на
работа и въпреки изричната уговорка за плащане до 25- то число на следващия
месец, ищецът често настоявал да му се плаща авансово. Затова към него през м. февруари и през м. март 2019 г. от
работодателя били направени три плащания на обща стойност
2720,58 лв., както следва: 100,29
лв. на 26.02.2019 г.; 100,29 лв. на 21.03.2019
г.; 2520,00 лв. на 29.03.2019 г.
На основание чл. 71, ал. 1 КТ, на 15.04.2019 г. работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца. При подписването на
заповедта на работника било обяснено, че към дата
29.03.2019 г. са му изплатени общо 2720,58 лв., която сума е повече от
действително дължимите към него 2652,53 лв.
Дължимата към работника сума 2652,53 лв. е онагледена от ръкописния разчет върху Удостоверение
за изплатени трудови възнаграждения и ползвани отпуски от 04.06.2019 г., направен на датата, посочена на самото удостоверение,
от счетоводителя на ответното дружество и по повод докладване във връзка с
отправена от ищеца нотариална покана да му бъдат заплатени 919,00 евро. От
разчета е видно следното:
Командировките на работника са надлежно
отчететни от 11.03.2019 г. до 14.04.2019 г. и са общо 35 дни, доколкото като
командировъчни се считат всички дни - работни и неработни - от периода, през
който лицето е било командировано; за
всеки от тези 35 дни е предвидено възнаграждение в размер на 27,00 евро,
равняващи се на 1848,26 лв.; към
горната сума се добавя сумата на нетните заплати за периода на трудовия
договор, която е 804,27 лв.
Крайната сума, която работодателят дължи на
работника във връзка с цялото трудово правоотношение, е сбор от горните две
суми в обща размер на 2652,53 лв. От горното става ясно, че към момента на
прекратяване на трудовия договор на работника са изплатени 68,05 лв. повече от общо заработеното по трудовото
правоотношение.
Ответникът навежда и следните
аргументи и възражения:
Възражение за невярно твърдение на ищеца относно размера на уговореното дневно
командировъчно възнаграждение - Исковата молба не
съдържа каквито и да било доказателства за твърдяната от ищеца уговорка да се
заплаща фиксирана сума за командировъчни в размер на € 65,00.
Твърдението, че между страните е била
"фиксирана сума в размер на 65 евра за ден командировка в страните от
ЕС" е невярно. Действително уговорената
сума за командировъчните била в размер на 27,00
евро на ден и тази сума отговаря на нормативно определен размер.
Плащането, за което работникът твърди, че е за м. март
и че е изплатено на 01.04.2019 г., е на стойност 2520,00 лв. и е направено на
29.03.2019 г. (вероятно е заверено по сметка на работника на посочената от него
дата 01.04.2019 г.). Това плащане не е само по дължими суми за м. март - то
включва всичко, заработено от Т. до 29.03.2019 г., както и авансово плащане за
периода от същата дата до средата на м. април (в случай, че Т. продължи да бъде
в командировка, както и станало). Това плащане било направено по изрична молба на Т. и поради настояванията му, че има спешна нужда от тези
средства.
Цитираното плащане от 29.03.2019 г. не би
могло да е конкретно за дължими суми за м. март 2019 г., както се твърди в ИМ. То е извършено два дни преди края на м. март 2019 г. Преведената сума не отговаря на калкулациите, които
исковата молба предполага. За м. март работникът е имал нетно трудово
възнаграждение в размер на 207,20 лв., както и 21 командировъчни дни. Ако
приемем, че за тези 21 командировъчни дни му се дължат по 65,00 евро,
то общата дължима сума за м. март би била 207,20 + (21 х 65,00 х 1,95583) =
2876,91 лв. Така калкулацията на Т. би била с 356,91 лв. повече от преведената
към него сума. С други думи, ако на работника действително му се дължат по € 65,00 за ден в командировка, направеното към
него плащане за м. март го е ощетило с 356,91 лв. Въпреки това, в ИМ той
изрично твърди, че работодателят му се е разплатил с него надлежно за м. март.
Заплащането на командировките в процеения
случай се определя от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина. Съгласно чл. 31, ал. 1 на наредбата, персоналът
на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари па ден за
времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3. Съгласно т. 1 от Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1
на наредбата, командировъчните пари на
персонала на сухоземни транспортни и специални средства се определя, както
следва: Шофьори и стюардеси при автомобилни превози: 27 евро при единична езда
и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. В процесния случай става дума за единична езда.
Ищецът аргументира претенцията си с публикация
в интернет, наречена "сайт справедливи условия на труд". Според същия
сайт "почасовото минимално заплащане на шофьор на тежкотоварни автомобили
за 2019 г. в ЕС е 9,19 евра на час". От заглавната страница на сайта става ясно, че той е насочен конкретно към лица, които
планират да работят в Германия. В процесния случай дейността на работника не е извършвана в
Германия, а дружеството-работодател не е регистрирано в тази държава. Работникът е нает в България и изпълнява трудовата си
дейност в Кралство Белгия и в Кралство Нидерландия. Ищецът твърди, че цитираната почасова ставка е за 2019
г. Видно от маркера за актуалност на края на посочената от него страница,
същата е актуална към м. януари 2018.
По възражението за неправилно определяне на
началната дата, спрямо която се изчислява размерът на дължимата лихва за забава
в плащането на претендираните командировъчни възнаграждения: Съгласно т. 7 на
процесния трудов договор, трудовото възнаграждение се изплаща в срок до 25-то
число на следващия месец. Това означава, че ако съществуваше неизплатено от
работодателя възнаграждение за м. април 2019 г., то неговата дължимост би
настъпила след 25.05.2019 г. При това положение размерът на претендираната
лихва би следвало да е 227.32 лв. вместо 247,09 лв., колкото претендира ищецът.
Предвид гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен. В случай, че все пак приеме за дължими претендираните 14 бр.
командировъчни плащания за периода 01.04.2019 г. -14.04.2019 г., то се прави искане същите да се изчисляват на действителната
им нормативноустановена ставка в размер на 27,00 евро на ден, а не на неоснователно претендираната от ищеца ставка в размер
на 65,00 на ден. Ответникът
също моли съда да му присъди направените по делото разноски.
Правна квалификация:
Предявени са обективно съединени
искове по трудов спор: Иск за заплащане на трудово възнаграждение по трудов
договор, с правно основание чл. 128 т. 2 във вр. с чл. 121а ал. 4 във вр. с ал.
1 т. 1 от КТ, с цена 1779,05 лв. и иск за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съдът приема, че между страните се признават следните права и обстоятелства:
В процесния период от 01.04.2019 г. до 15.04.2019 г. страните са се намирали в
трудово правотношение по трудов договор от 08.02.2019 г., по силата на който ищецът е работил в ответното дружество на длъжност шофьор на товарни автомобили за
международни превози на товари, с минимално месечно възнаграждение от 560 лв. В процесния период ищецът бил
командирован да извършва превози в страни от ЕС, като работата е извършвана с база в гр. Ассе (Кралство
Белгия). Трудовите
си функции ищецът изпълнявал реално до 14.04.2019 г., когато товарният автомобил е
върнат в базата.
Всички обстоятелства
се нуждаят от доказване, с изключение на посочените в предходния абзац.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти се разпределя, както следва:
Ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на вземанията си по основание и
размер. Той следва да установи, че е бил в трудовоправно отношение с ответника
за процесния период, че е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, че този
период се е намирал в командировка по смисъла на чл. 121а ал. 1 от КТ в
конкретна държава; какъв е размера на дължимото му за процесния период възнаграждение
и с оглед наведените в исковата молба твърдения - размера на минималното
възнаграждение за работниците, изпълняващи същата или сходна длъжност в приемащата
държава. По предявения иск за мораторна лихва ищецът следва да установи размера
й и датата на изпадане на ответника в забава.
Тъй като ищецът
твърди отрицателен факт – че не е получил трудовите си възнаграждения за
конкретен период, в тежест на работодателя–ответник по делото е да докаже, че
трудовото възнаграждение е изплатено изцяло или отчасти и не се дължи, като
представи за това годни доказателства, установяващи получаването на трудовите
възнаграждения от ищеца или упълномощено от нея лице, или доказателства за
превеждане на сумите по банкова сметка. ***ъзражения и твърдения по ищцовата
претенция.
Съдът УКАЗВА на
ищеца, че не представя доказателства за размера на минималното възнаграждение в
приемащата държава и за определяне размера на претендираната лихва за забава.
На осн.чл. 312 ал.1 т. 3 ГПК приканва страните към спогодба.
На осн.чл.312 ал.1
т. 4 ГПК съдът
се произнася по доказателствените искания.
Приложените към
исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което
следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими.
Ищецът е направил
искане ответникът да бъде задължен да представи разплащателните ведомости за получени трудови
възнаграждения и обезщетения за командировки от сключване на трудовия договор
от 08.02.2019 г. до 15.04.2019 г. и платежни нареждания за изплащане на
обезщетения за командировка на А.А.Т., на което ответникът се е противопоставил, тъй като
счита, че получените от ищеца възнаграждения са онагледени от представените с
отговора документи. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като с
отговора са представени счетоводно извлечение и удостоверение, изд. от
ответното дружество. И двата документа не представляват документите,
удостоверяващи самите плащания, каквото е искането на ищеца. Затова съдът ще
задължи ответника да представи именно тези първични документи.
Основателно се явява
обаче второто възражение на ответника, касаещо ищцовото искане за представяне
на международните товарителници (CMR) на тежкотоварен автомобил ЕВ4373ВК за периода от
01.04-2019 г. до 14.04.2019 г. Ответникът признава, че в този период ищецът се е намирал в командировка и
е управлявал поверения му товарен автомобил, с оглед на което съдът приема, че
това обстоятелство не се нуждае от доказване в отношенията между страните.
С отговора на
исковата молба ответникът е представил документи, които също следва да се
приемат като относими и допустими по спора.
Съдът прилага към
делото извършената от него справка в Търговски регистър за ответното дружество.
На осн.чл.312 ал.2 ГПК съдът указва
на страните в едноседмичен срок да вземат становище по доклада и указанията в
него и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в установения срок
страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства –
чл. 313 ГПК.
Водим от горното
съдът
Р А
З П О
Р Е Ж
Д А:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, като
неоснователно.
Делото да се
разгледа по реда на Бързото производство
– глава двадесет и пета ГПК, на осн. чл. 310 ал. 1 т. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито заседание на 20.10.2020 г., от 09,30
ч., за която
дата да се призоват страните, като им се връчи и препис от определението, а на
ищеца – и от писмения отговор на ответника, с приложенията.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с отговора на исковата молба
документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 от ГПК, в едноседмичен срок от получаване
на настоящото разпореждане да представи
всички документи, удостоверяващи извършените плащания на суми към ищеца на
основание сключения между тях трудов договор, като му разяснява, че
непредставянето им се преценява съгласно чл. 161 от ГПК и с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за задължаване на ответника да представи международните
товарителници (CMR) на товарен
автомобил ЕВ4373ВК за периода от 01.04-2019 г. до 14.04.2019 г.
ПРИЛАГА справка от Търговски регистър за дружеството-ответник.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровския окръжен съд само в частта,
с която се оставя без уважение възражението за местна неподсъдност - в едноседмичен срок от съобщаването
му, на осн. чл. 121 ГПК. В останалата част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: