Р Е Ш Е Н И Е № 314
гр. Враца, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРИЯ
АДЖЕМОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в
присъствието секретар Лилия Горчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова
в. гр. дело № 467 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 127/22.05.2019 г., постановено
по гр. дело № 251/2019 г. Козлодуйският районен съд, първи
състав, частично е уважил предявения иск по чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 1 и 2 СК, като е
изменил размера на месечната издръжка,
определена с Решение на Софийски районен
съд от 04.01.2011 г., постановено по гр. д. № 13243/2010 г. по описа на
СРС, 82 състав, която Й.А.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е бил осъден
да заплаща на малолетното си дете Н.Й.М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка
и законен представител А.М.С., с ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, от сумата
100,00 лв. на сумата от 140,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на
иска – 25.02.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200,00 лв.
Срещу така
постановеното решение в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200,00
лв.
е подадена въззивна жалба от адв. Б.З. – пълномощник на ищцата Н.Й.М., действаща чрез своята майка и законен
представител А.М.С., в която се излагат съображения за незаконосъобразност на
решението в атакуваната му част. Навеждат се доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че майката на ищцата следва да поеме
по-голямата част от средствата за издръжка на малолетното дете, тъй като следва
да се отчете фактът, че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието му. Изтъква се, че не отговаря на истината изводът на съда, че
майката получава по-висок доход от бащата, като следва да се вземат предвид
удръжките от трудовото ѝ възнаграждение за данъци, осигуровки и запори. В
жалбата се посочва и, че районният съд не е определил обща сума, необходима за
издръжката на детето, която след това да бъде разпределена между двамата
родители в разрез с нормите на Семейния кодекс и т. 7 от ППВС № 5/16.11.1970 г.
Поддържа се, че незасконосъобразно съдът при определяне размера на издръжката
не е отчел здравословното състояние на детето, като и без специални медицински
знания е следвало да установи хроничните заболявания на същото, водещи до нужда
от допълнителни средства за лечение. Изтъква се и, че ответникът е в
трудоспособна възраст, като по отношение на него следва да се презюмира, че
може да получава доходи около размера на средната работна заплата за страната
при полагане на нужната активност. Жалбоподателката моли решението да бъде
отменено в обжалваната му част, искът да бъде уважен в пълния му предявен
размер, както и да ѝ бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна Й.А.М.,
чрез адв. И.С., в който се изразява становище за неоснователност на същата.
Посочва се, че обжалваното решение е правилно, добре мотивирано и постановено
при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Въззиваемият навежда
доводи, че правилно районният съд е преценил, че ищцата, действайки чрез своята
майка и законен представител, не е доказала извършването на разходи, по-големи
от обичайните, като в нейна тежест е било доказването на двойното увеличаване
на нужните средства за издръжка, а по делото е представен само един платежен
документ, доказващ извършен разход в размер на 10 лв. Изтъква, че недоказани са
останали и твърденията за извършвани разходи за обучение в училище, за
чуждоезиков курс и за пътни разноски. Посочва, че определената от съда издръжка
в размер на 140,00 лв. е достатъчна при обстоятелствата, установени по делото,
като е отчетено нарастването на потребностите на детето с увеличаване на
възрастта му. Изтъква правилността на извода на районния съд за реализирането
на по-нисък доход от бащата от този на майката, като счита, че определеният
размер на издръжката е съобразен с възможностите му. Въззиваемият моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски и заплатеното адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, а в условията на евентуалност, ако се
присъдят разноски на въззивницата, те да се компенсират до размера на
по-малката сума на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззивницата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна
проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено следното:
Районен съд – Козлодуй е сезиран от А.М.С., като майка и законен представител на малолетното дете Н.Й.М., с иск с правно основание чл. 150, във вр. с чл.
143, ал. 1 и 2 СК против Й.А.М. за увеличение размера на месечната издръжка,
присъдена с Решение на Софийски районен съд от 04.01.2011 г., постановено по
гр. д. № 13243/2010 г. по описа на СРС, 82 състав, от 100,00 лв. на 200,00 лв. В исковата молба ищцата
твърди, че от присъждане на издръжката до настоящия момент нейният размер не е
променян. В същото време с порастването му, нуждите на детето са се променили и
разходите по издръжката му са се увеличили, като се вземат предвид необходимите
средства за облекло, храна и др. Ищцата сочи още, че допълнителни разходи за
детето са необходими и за посещаване на училище във връзка със следващи се
такси, както и за посещение на езиков курс. Освен това детето се нуждае от
допълни средства за лекарства и лечение, тъй като имало хронично заболяване.
Ищцата твърди, че доходът, който получава, е недостатъчен, за да посрещне
нарастващите потребности на детето.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло
предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан или ако бъде уважен, увеличението на издръжката да
бъде в минимален размер. Оспорва твърдението, че детето се нуждае от допълнителни
средства за лекарства и лечение. Оспорва и представените с исковата молба
медицински документи, като сочи, че същите не са актуални. Посочва, че представените
амбулаторни листове за различни заболявания не водят до извод за наличие на
хронично заболяване, а за моментни такива. Твърди, че ищцата не е представила
никакви документи като доказателства по делото за извършени разходи за лечение
на детето. Изтъква, че доходът на майката е доста над минималната работна
заплата за страната, а ответникът реализира минимален месечен доход.
Безспорно е обстоятелството,
а и от представеното удостоверение за раждане е видно, че детето Н.Й.М. е родено на ***
г.
от майка А.М.С. и баща Й.А.М..
Не се спори, а и от приложеното
заверено копие от Решение на Софийски
районен съд от 04.01.2011 г., постановено по гр. д. № 13243/2010 г. по описа на
СРС, 82 състав, се установява, че е ответникът Й.М. е осъден да заплаща на Н.М.,
действаща чрез своята майка и законен представител А.С., месечна издръжка в
размер на 100,00 лв., считано от 23.10.2010 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ
изплащане.
От ищцата е представена Служебна бележка с изх. № 794/24.07.2018 г., издадена от ОУ „***“, с. ***, от която е видно, че Н.М. е записана за
ученичка в пети клас за учебната 2018/2019 г. в същото училище.
По делото са приети
като доказателства епикризи, амбулаторни
листове, медицински изследвания, рецептурна книжка, медицински рецепти, фактура
за медицинско изледване на стойност 10,00 лв., всички датиращи от периода
2015-2018 г., от които се установява, че Н.М. страда от астма с преобладаващ
алергичен компонент – МКБ J 45.0, фамилно
обременена е с атопия, има хранително разстройство и системно боледува от ушно-носно-гърлени
болести, във връзка с които ѝ е назначавана медикаментозна терапия.
За установяване на доходите си майката на ищцата е представила 2 броя фишове за получени възнаграждения за м.
декември и за м. януари 2019 г. Приложила е още и копие от Заповед, от която
става ясно, че ищцата работи в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, Дирекция „Икономика и
финанси”, на длъжност „Специалист маркетинг” с основно месечно възнаграждение
1439,00 лв. Пред въззивната инстанция е представена и приета като доказателство
по делото Служебна бележка, издадена от изпълнителния директор на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, от която е видно, че за месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2018 г. и за месец януари 2019 г. майката на ищцата – А.С.,
е получила брутно трудово възнаграждение, както следва: 2790,83 лв., 2271,06
лв., 2052,73 лв., 2585,73 лв., 2537,90 лв. и 2209,61 лв. и съответно нетно
такова, както следва: 2206,02 лв., 1776,42 лв., 1610,62 лв., 2019,16 лв.,
1998,78 лв. и 1714,61 лв. Представено е и Удостоверение, също издадено от
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с което се установява, че за
същите месеци от трудовото ѝ възнаграждение са направени удръжки за
съдебен запор по изпълнително дело № 20179000401380 по описа на ЧСИ Ц.Д., както
следва: 488,84 лв., 592,14 лв., 536,87 лв., 673,05 лв., 581,06 лв. и 571,54 лв.
Ответникът е представил трудов договор от 21.02.2019 г., от който е видно че
заема длъжност „Шофьор на лекотоварен автомобил“ , за която е определена
основна заплата в размер на 560,00 лв. Представил е и копие от Годишна данъчна
декларация за 2018 г., от което е видно, че същият е представляващ дружеството
„М.-М.“ ООД, с ЕИК: ***, което е
приключило финансовата 2018 г. със счетоводна печалба в размер на 533,03 лв. Представил
е и удостоверение от 15.04.2019 г., издадено от управителя на „М.-М.“ ООД, от което е видно, че за периода м. януари
2018 – м. декември 2018 г. като самоосигуряващо се лице има осигурителен доход
6120,00 лв., или 510,00 лв. на месец. Пред въззивната инстанция е приета като
доказателство Разписка № 0200009582795901 с наредител М.Й.Х. и получател „Уникредит Консюмър Файненс“ за
внесени 150,00 лв. с основание „Вн. по кр. ном. на дог. 3168834 ЕГН ********** Й.А.М.“.
От представеното от ответника удостоверение за раждане е
видно, че той е баща и на друго дете – М.Й.М.,
родена на *** г. от майка М.Т.К. и баща Й.А.М..
Въззивният съд е изискал и
по делото е представен социален доклад от Дирекция "Социално
подпомагане" – гр. Козлодуй. В доклада е
отразено, че детето Н.Й.М. е родено от
съвместното съжителство на родителите А.М.С. и Й.А.М., което е продължило от м.
януари 2006 г. до м. август 2007 г., като когато е на 4-месечна възраст
родителите се разделят и за него остава да се грижи майка му. Посочено е, че
през годините бащата е заплащал издръжка в различен размер, определян чрез
различни съдебни решения. Отразено е, че Н.М. е на 12-годишна възраст и се
нуждае от задоволяване на физическите си потребности от подслон, диетична
храна, обучение и здравеопазване, за което са необходими финансови средства.
Същата е с хронично заболяване „астма“ и е на постоянна лекарска терапия и
диетично хранене, нуждае се и от чести прегледи от лекар-специалист, които се
заплащат от майката. Посочено е, че детето и неговата майка живеят в едно
домакинство с родителите ѝ – баба и дядо на детето по майчина линия,
които оказват помощ при отглеждането му. Майката и детето ползват една обща
стая, както и общите помещения в жилището, като същото е обзаведено с мебели,
вещи и електроуреди, позволяващи да се води нормално домакинство. Констатирано
е, че битовите нужди на детето са задоволени. В заключителна част на
доклада се посочва, че майката съобщава,
че детето расте, нуждае се от нови дрехи и обувки, учебници и помагала, като
същата заплаща и допълнителни средства за обучението му и издръжка в размер на
200,00 лв., заплащана от бащата, в голяма степен ще подпомогне задоволяване на
потребностите на малолетната.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 150 СК. За да бъде уважен
същият следва да бъде доказано
настъпването на промени в обстоятелствата, при които е определена предходната
издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия,
съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка - 1) нуждите на
детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се
освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите,
имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на
издръжка имат ненавършили пълнолетие деца. Ето защо, в този случай на преценка следва да бъдат подложени
единствено потребностите на детето и възможностите на родителите за даване на издръжка като правнорелевантни обстоятелства относно размера на дължимата
такава. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне
размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №
5/1970 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената
издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Според константната съдебна практика
на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки
от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и
чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
В конкретния казус от присъждане на предходната издръжка до предявяване
на настоящия иск са изминали около осем години. През
този период наред с физическото израстване на детето Н.М., са нараснали и нуждите ѝ за храна,
предвид установения режим на диетично хранене, облекло, учебни помагала и лекарства с оглед честите ѝ боледувания и
хроничното заболяване астма с преобладаващ алергичен компонент. От приложената
медицинска документация се установи, че детето има здравословни проблеми, които
налагат често лечение, но не са представени доказателства за необходимите и изразходваните средства за това лечение, тъй като ищцата е представила само една фактура за
извършен разход за медицинско изследване в размер на 10,00 лв. По делото не са представени и доказателства, от които да е видно дали е налице
промяна във възможностите на родителите да дават издръжка в сравнение с
периода, при който е определена предходната. Налице е обаче промяна в
икономическите условия в страната, като индиция за
това е увеличеният размер на
минималната работна заплата, която към датата на присъждане на предходната
издръжка е била в размер на 240,00 лв. /ПМС
№ 326 от 30.12.2009 г., ДВ,
бр. 2 от 2010 г./, а към датата на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция е в размер на 560,00 лв. /ПМС № 320/20.12.2018 г., ДВ, бр. 107 от
2018 г./.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск по чл. 150 СК е частично основателен, както правилно е приел първоинстанционният съд, тъй като е
доказано наличие на трайни и съществени изменения в относимите за спора
обстоятелства, поради което предходната издръжка от 100,00 лв. следва да бъде
увеличена.
Съдът, при определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери баланса между
доходите на родителите и нуждите на детето, като съобрази и разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, имаща императивен характер и въвеждаща минимален размер на
издръжката на ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай парична издръжка
се дължи от бащата Й.М. като родител, който не е пряко ангажиран в
отглеждането на детето Н.М.. Майката А.С., като родител,
упражняващ родителските права, участва в издръжката на детето чрез грижите и
средствата, които отделя за задоволяване на ежедневните му нужди при
отглеждането. Съдът взема предвид, че детето е в училищна възраст, когато нуждите му, свързани с бита, облеклото, храната,
обучението и здравните грижи са сравнително високи. От събраните доказателства
е видно, че бащата получава
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, но този факт не
го освобождава от безусловното му задължение за издръжка към детето. Като се
има предвид, че същият е в работоспособна възраст и не страда от заболявания,
възпрепятстващи го да полага труд, както и че по неговото твърдение има доходи от частен бизнес, настоящият
съдебен състав намира, че като база за определяне на възможностите му да
участва в издръжката следва да бъде взета минималната работна заплата за
страната. От значение е и
обстоятелството, че бащата има още едно малолетно дете, за което също следва да
полага грижи и да издържа. Тези обстоятелства обосновават извод, че ответникът има възможност да заплаща месечна издръжка за
детето, клоняща към минималния размер, определен от разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, а именно - 1/4 от минималната работна заплата. Към настоящия момент
минималната работна заплата за страната е в размер на 560,00 лв., при което минималният размер на дължимата издръжка
е 140,00 лв. Ето защо съдът приема, че, спазвайки императивната повеля на закона, размерът на полагащата се месечна издръжка на детето
Н.М. следва да бъде увеличен до
новия законов минимум, без да се утежнява съществено положението на родителя,
който я дължи.
От приетите
от първоинстанционния и въззивния съд писмени доказателства е видно, че майката
е получила за периода от м. август 2018 г. до м. януари 2019 г. брутно
месечно трудово възнаграждение в размер на
14 447,86 лв. и нетно такова в размер на 11 325,61 лв. Съдът взема
предвид и представените доказателства за направени удръжки от трудовото ѝ
възнаграждение за съдебен запор, след приспадането на които се установява, че
майката получава доход около трикратния размер на минималната работна заплата
за страната, който се явява по-висок от получавания от бащата.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето, който да му позволи да задоволи своите потребности, включително и да бъде заплащано често налагащото се медикаментозно лечение, е в размер на
сумата от 450,00 лв. месечно. За да достигне до този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че за едно дете на възраст от 7 до 14 години, което се отглежда в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане в размер на 262,50 лв., съгласно
критериите, уредени в чл. 50, ал. 2, т. 2
ППЗЗкД. С оглед на факта,
че майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на детето, както и
факта, че получава значително по-голям месечен доход от бащата, при определена
месечна издръжка на малолетното дете в размер на 450,00 лв., съобразен с неговите допълнителни потребности, както и с неговата възраст, тя трябва да поеме 310,00 лв. от необходимата му издръжка. Тъй като детето живее при нея, тя предоставя
част от необходимата му издръжка в
натура. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 140,00 лв. трябва да бъде поета от бащата.
Като е достигнал до същия краен извод за частична основателност на иска
по чл. 150 СК и увеличение на месечната издръжка до размер от 140,00 лв., първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл. 272 от ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127/22.05.2019 г., постановено
по гр. дело № 251/2019 г. на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Н.Й.М.,
с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител А.М.С., с ЕГН: **********,
да
заплати на Й.А.М., с ЕГН: **********, сумата от 500,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивния съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.