Протокол по дело №2100/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 899
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20222330102100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 899
гр. Ямбол, 28.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330102100 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищцата В. С. А. се явява лично и с адв. И. Д., редовно
упълномощена.
За ответника ДГ „***“ се явява директорът на ДГ - М. В. П., заедно
с адв. В. К., редовно упълномощена.
Явява се свидетелката Д. В. К..
Свидетелят Б. И. не се явява.
Свидетелката М. А. И. – редовно призована, се явява.
Свидетелката Н. Д. Д. – нередовно призована, се явява.
Свидетелката К. Д. Д. – редовно призована, се явява.
Свидетелката С. Х. Й. – нередовно призована, се явява.
Свидетелката В. В. Г. не е призована и не се явява.

Адв. Д. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Д. – Уважаема госпожо Председател, отказваме се от свид. Б.
И., т. к. същият е служебно ангажиран и не може да отсъства от работа.
Той работи като ****. Моля да го заличите от списъка на свидетелите.

Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, държим на разпита на
непризованата и допусната свидетелка В. В. Г..
Адв. Д. – Получих възражението на другата страна. Искането да се
представи дневникът на групата е свързано с този факт, че графикът е
предварителен и се изготвя в началото на месеца, и ако някой ползва
болничен или отпуска, настъпват промени. Или както в случая М. Н.
трябваше да бъде първа смяна, а сега е втора. Този график търпи
промени. Да се установи точно кога ищцата В. А. е била на работа
април и май. Искаме само за май копие от дневника, което представлява
една страничка, откъдето се вижда, точно кога е била на работа. Има
спор, защото нарушенията са описани по часове. Тя не е била на работа,
когато едното твърдение е било за следобед, а тя е била първа смяна.
Говоря за 26.05.2022 г., когато тя е била първа смяна и в дневника се
вижда, че е била първа смяна, а в заповедта е посочено, че следобед е
извършено нарушение, когато децата се събуждат от сън, а съответно тя
не е била на работа. По график е така, но той е предварителен и търпи
промени. В графика пише, че е втора смяна, но в дневника е първа
смяна. Тя си спомня това, защото на следващия ден е била на екскурзия
и затова се е наложило разместване на смените. Разместила се е с
колежката, която вече е пенсионирана, която не е сред свидетелите.
Моля за следващо с. з. да донесат дневника в оригинал, само да се
направи оглед на същия и веднага ще се върне,за дата 26.05.2022 г.
Директорката П. – Дневникът е един.
Адв. К. – Съгласни сме да представим дневника за справка.
Относно искането за представянето на заповедта, също сме взели
становище. Такава заповед не е издавана и съответно няма и искане за
2
извеждане на децата от детската градина от страна на ищцата. Нашата
свидетелка, която не е призована, е за установяване на нарушенията от
заповедта за уволнение, но за различни неща от другите свидетели.
Адв. Д. – Правя искане свидетелите да бъдат разпитани в едно с.з.
Адв. К. – Аз държа да разпитаме явилите се свидетели.

Предвид обстоятелството, че някои от свидетелите се явяват втори
път, съдът счита, че не следва да бъде отлаган разпитът им, а
показанията на непризованата свидетелка подлежат на преценка с оглед
самостоятелното й явяване при решаване на спора по същество.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:

М. А. И. - 42 г., неосъждана, без родство с ищцата, „***“ в детската
градина;
Д. В. К. – 29 г., неосъждана, без родство с ищцата, без връзка с
ответника;
С. Х. Й. - 56 г., неосъждана, без родство с ищцата, работила в ДГ;
Н. Д. Д. – 31 г., неосъждана, без родство с ищцата, без връзка с ДГ
„***“;
К. Д. Д. – 35 г., неосъждана, без родство с ищцата и без връзка с ДГ
„***“.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата
остана само първият от тях.

Свид. И. – Работих с В. А. още от постъпването й в детската
градина. Тя работи в съседната на мен група. Работихме заедно 5
години. Имам наблюдения върху нейната работа и когато е в стаята и
3
когато е навън. В моята група почти ежедневно се напишкват деца в
групата. Първата им работа, като видят майка си и баща си, е да почнат
да казват: „Дай ми да пия вода.“ или „Дай ми да ям“.
Адв. К. – Противопоставям се на такива въпроси на адв.Д.. Няма
отношение, тя какво прави в съседната група.
Свид. И. - Във всички групи има деца от различни етноси. Не съм
забелязвала различно отношение на В. А. деца от различни етноси. Тя
не ги дели на етнос. Изобщо не може да става дума за делене на деца. В.
беше във втора възрастова група, а сега е в трета група, значи е 4-
годишна. Точен разказ от дете на тази възраст, абсолютно да се
възпроизведе, за мен като учител е много трудно постижимо.
Адв. К. – Мисля, че тези въпроси нямат никакво отношение.
Свид. И. – За разходка, до постъпването на г-жа П. в детската
градина, ние разрешение от директор не сме искали и дори не сме го
уведомявали, а преценяваме с ***, че времето е подходящо и
разходките винаги са в близост до детската градина. В един момент,
мисля, че беше май месец, подписахме заповед, че трябва писмено да
уведомим директора като извеждаме децата на разходка. Това е след
футболния турнир, който беше на 11-ти или 12-ти май. След тази дата
беше заповедта, но в момента не се сещам точната дата. Не съм чула
грубо отношение или заплахи от страна на г-жа В. А. спрямо децата.
Нямаме право да събираме средства от родителите под никаква форма.
В края на всеки месец се утвърждава работен график за предстоящия
месец, но ако някой колега отсъства по болест или заради нещо друго,
графикът ще се промени. В дневника на групата се определя кой учител
в коя група и коя смяна е бил.
Ищцата по принцип се движи в моята смяна и трябва да видя аз коя
смяна съм била на 26.05.2022 г., за да мога да кажа, коя смяна е била тя.
Имаше някакви размени в края на месец май. Имаше смяна с колежката
й. На тези дати бяха на екскурзия с други колеги и затова се наложиха
тези промени.
Заповедта разписахме след футболния турнир- заповед, че ако
извеждаме децата, че трябва писмено да уведомим директора и че без
неговото писмено съгласие, не можем да ги извеждаме. Запозната съм с
4
правилника на вътрешния трудов ред. Спазваме го. Абсолютно е
възможно да е има думи и действия на ищцата, който не съм възприела.
Близка родствена връзка нямам с ищцата. Тук е мястото да кажа, че аз
съм родена в гр. Я., но не съм живяла в гр. Я.. За съжаление, дори в
потопеното с. Б. съм живяла и не познавам роднините си от гр. Я..
Възможно е да имам роднинска връзка дори с хора от залата, но аз не
познавам роднините си от страна на баща ми. Познавам баща ми, баба
ми и дядо ми тук. Все още опознавам своите роднини на по-късен етап.
Имам далечна родствена връзка с В. А.. Доколкото знам от баща ми, В.
е дъщеря на негов дядо. В. и баща ми са нещо като братовчеди, но пак
казвам, че не ги познавам. Чувала съм от баща ми, че тя му е първа
братовчедка. Знам, че сме роднина с ищцата. Баща ми, с който аз не съм
живяла, се оказа първа братовчед с В.. Аз не съм живяла в града. Пак го
твърдя.
Желая да получа депозита за явяването си.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на свид. М. И. сумата от 10 лв. от сметката на съда.

Свид. К. – Познавам В. А. от 3 години и половина. Тя беше *** на
групата на големия ми син. Сега той вече не е там. Изместих го в друга
детска градина, защото след освобождаването на г-жа А. в групата
просто всякакъв учебно-възпитателен процес приключи. Детето в
продължение на месеци, т. к. започна текучество на персонал и не знаем
всяка сутрин кой ще го поеме и той започна да се притеснява от факта и
не искаше да посещава градината, защото не познаваше човека, който
ще е днес в групата. След това се установиха 2 ***, които да са за
групата. При тях причината заради която го преместих беше, че той
няколкократно ми съобщаваше, че е останал без закуска. Беше му
дадена задача да учи стихотворение за празника за 15.09. Детето го
научи и на 15.09 ***та му е казала: „Ти няма да участваш.“ И той е
стоял на пейката. След празника той ме пита: „Защо не участвах?“, а аз
5
как да му обясня. Детето ми започна да не се чувства добре там и това
беше причината да го преместя. Когато г-жа А. беше там, детето ми
беше спокойно. Той се явява на конкурс за кукерска маска, правиха
макет на морско дъно. Когато г-жа А. беше там, участваше цялата група
в даден празник или изява, а не като случката -трима да участват, а
другите 5 няма да участват. В никакъв случай г-жа А. не е използвала
грубо отношение. Винаги е отговаряла на нашите въпроси, като дори
можеш да й звъннеш извън работно време и да попиташ за детето си
дали е яло, спало ли, как се е държало, какво се е случило. Тя винаги е
била насреща. Детето ми не е обиждано и удряно, а е било поощрявано,
ако се справи със задача. Ще бъде похвален или ще се направят общи
снимки, които се качват в групата. Ще се каже днес какво е правено.
Не съм присъствала лично в групата на урок, но се доверявам на
детето ми и на резултатите, които виждам, когато даден педагог е
работил, и на резултати след това с друг педагог. Детето ми споделя.
Казва какво стихотворение трябва да учи. Детето ми споделя за деня си
и че е останало без храна. Не съм уведомявала директора за
оплакванията си, а съм подала сигнал към Общ. Я.. Сигналът ми беше
преди преместване на детето по информацията от него за случаи, когато
е останало без харна. За това, че не е участвало на празника на 15.09
тогава не съм подала сигнал, а взех решение да преместя детето. Не съм
подала сигнал към директорката. Не съм се срещала с директорката и не
съм я уведомявал писмено. Директно отидох да питам в друга детска
градина, дали има свободни места и по електронен път подадох
заявление до директора на детската градина, че желая да преместя
детето си в друга детска градина.
Желая да получа депозита за моето явяване.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на свид. Д. В. К. сумата от 10 лв. от сметката на съда.

Свид. Й. - Работила съм в ДГ „***“ като „***“. Работих с г-жа А. в
6
нейната група за период от 4 месеца тази година, от март до юли. В
момента не работя. Работех там, когато тя беше уволнена. Имаше доста
неща, които се случваха. По принцип, знам за инцидента, който стана с
момченцето М.. Беше май месец. Аз трябваше да отида да взема от
съседната сграда тоалетна хартия, салфетки и почистващи препарати.
Това става преди обяд и след като се върнах, г-жа А. вече беше извела
децата на двора. Оставих си препаратите и отидох при нея. Видях, че
момченцето стоеше право до скамейката. Попитах какво става и тя ми
каза, че му се ходило до тоалетна: „Акало му се! Аз като ги свалях,
защо не е казал?“. Казала им да отидат до тоалетна, когато ги е сваляла,
а той не е отишъл. Предложих аз да се кача горе до сградата с детето, но
тя каза: „Не! Няма да го водиш! Да е ходил.“. Постояхме малко, обаче
момченцето дойде от моята страна и ме бутна по ръката, че повече не
може. Аз пак й казах да вляза в сградата, да се кача и да отидем до
тоалетна, и тя ми каза пак „не“. Аз й казах: „Добре, ще трябва да взема
и харната“. Тя отговори: „Рано е още за храната“. Пак изчаках още
малко, обаче виждам, че детето вече не може, и казах, че и колежки ги
няма вече на двора, което значи, че са отишли за храната. Накрая тя
каза: „Добре, отивай!“, но докато стигнем до първия етаж, детето се
наака.
Друг случай е с излизането през май месец пак. Беше пак преди
обяд. Изкарваме ги в двора, но г-жа А. каза, че този път ще ги изкараме
извън двора и ги заведохме на една детска площадка, която се намира
между „***“ и блок ***. Зад блока има детска площадка. От детската
градина отидохме по уличките до там, децата да играят. С точност не се
сещам колко са били децата, но по принцип 20 и няколко сигурно са
били. Възрастните бяхме аз и г-жа А.. Има пресичане на улици. Ние
вървяхме по улиците. Това стана 2 пъти. Такова излизане имаше 2 пъти
в месеца. Тогава беше 2 пъти за месеца. Пак със същата ***, само двете.
При тези излизания нямаше медицинско лице. Разстоянието от
детската градина до там- може да има 3 пресечки. Не мога да кажа като
метри колко е. Това е зад *** блок, от страната на „***“. Блокът започва
от ***** и свършва горе на площад „***“ до пазарчето. Площадката е в
началото на *** блок. Причината за излизането на мен не ми се казва.
Казва ми се, че ще изкарваме децата навън и това е. Децата са трета
7
група. Не знам точно годините им.
Имало е случаи да се носят кухненски кърпи. Един ден на едно от
децата, момиченцето се казва Р., като месец най-вероятно може да е
било юни, и майката носеше в една чанта и ми казва това да го предам
на г-жа А.. Аз я попитах, какво е и разбрах, че това са кухненска хартия,
салфетки, тоалетна хартия и я попитах за какво е, и тя каза: „Ние трябва
да ги носим. Така са ни казали да носим такива неща“. И аз и казах, че
тези неща ги взимам от градината и ги върнах.

На свид. Й. се предяви констативен протокол № ***, приложен по
делото на стр. 53.

Сивд. Й. – Запознах се с протокола. Поддържам написаното, аз съм
се разписала. Аз после разбрах, че има забрана да се носят такива
материали. В тази група се носеха материали- известно е на ***те.
Родителите ми казаха, че са говорили и са им казали, като една от
родителките ми каза, че г-жа А. е поискала да се носят.
Лично от г-жа А. съм чувала, че родителите трябва да донесат
материали. Каза го на мен. Казва ми, че родителите не са донесли. Има
един шкаф, в който слагаме салфетките, кухненската хартия, с която се
бършат децата, и когато свърши, отиваме и си взимаме. И аз казах на -
жа А., че там няма нищо и тя ми отговори: „как да има, като родителите
не са донесли.“. Не съм чувала г-жа А. лично да казва на родителите да
се носи нещо конкретно. Директорката беше на входа, когато майката
на Р. дойде и г-жа П. беше в самия вход и попита какво става, и аз й
казах, и тя: „Как така ще носят? Те нямат право да носят“. Аз не
позволих да се вкарва кухненска ролка. Аз я върнах на майката. Аз
знам, че не е разрешено. Това беше втори случай, в който се получава
така.
За извеждането на децата казвам, че са 3 пресечки приблизително.
За мен „много близо“ е от съда до адвокатските кантори. Минават се
много пресечки, за да се отиде дотам. Това са улици, по които минават
коли. Честно да Ви кажа, докато ние отидем там до детската площадка,
8
трябва да пазим много децата, защото минаваха коли. Там, до тази
детска площадка, е паркинг. Спазили сме изискването да сме двете да
излезем. Г-жа А. така ми каза, че трябва да излезем. Аз съм ***, ако г-
жа А. ми каже: „Ела!“, ще отида. Ако г-жа А. ми каже: „ти свърши
това“, ще го свърша. Има много неща, които г-жа А. се намесва и ми
казва какво е и що е. Малко е трудно с г-жа А. да се говори и спори. Тя
е малко властен човек. Мое задължение е да заведа детето до
тоалетната. Г-жа А. ми казва тези неща, когато съм долу, дали да заведа
детето. Тя ми казва кога да отида до кухнята да взема храната, въпреки
че знам, че това е мое задължение. Аз ако съм там, няма тя да заведе
дете до тоалетната. По принцип, може да извика някоя друга от ***, за
да го свърши това нещо. Когато сме на двора, всички лелки са там. На
група е една лека. Аз не съм била за обяда. Аз ходих да взема
кухненските материали. Има друг начин, по който може да се направи,
и няма да остави децата, за да заведе М. до тоалетна, но в същото време
няма да остави и детето да…. *** бяха на двора, но като дойде време за
храна, те отиват за обяда и децата остават с учителите. Когато аз
отидох, всички лелки бяха там. Когато аз вече бях там, по принцип
трябва да я попитам и да й кажа, за да заведа детето до тоалетна. Аз я
попитах няколко пъти, но тя не ми разреши.
Ищцата А. – С., не ми вменявай вина!
Свид. Й. - Ето така се държи и там към децата- държи се грубо. Не
може да видиш едно дете, че то се стиска и … Аз съм тук и съм дошла
не за друго, а заради децата. Аз бях там и видях, а имам и внуче. Много
груба.
Децата правят какво ли не. Те са деца. Не може 1 дете да вземе да
си дърпа блузката и да я увърта и тя да почне да казва: „Ти какво
правиш, ма?! Това от майка си ли си го видяла?“.
Адв Д. - Възразявам за характеристиката.
Свид. Й. – Повишавала е тон на децата много пъти, а да не говоря в
спалнята какво ги прави. Кара им се. Аз трябва да ходя навсякъде. Аз
съм „***“ и в същото време съм и *** и трябва да почиствам. Аз трябва
да ходя и в спалните, и в тоалетната, и в кухнята, и в занималнята, и в
коридора да чистя. Аз ходя навсякъде и имам поглед навсякъде какво
9
става. На деца от друг етнос, тя им казва „****“. Тя ги нарича ****.
Случая, който казах за детето, то си завъртя блузката и си показва
коремчето, ами тя му каза: „***. Ти от майка си ли видя?“. Каза „***“
на детето В.. За мен няма значение, какво е детето. Дали е ***, туркиня
или българка. За мен това няма значение. Детето си е дете. За мен има
деца в някои дни по-кротки, в други дни са по-буйни. Всеки ден е
различен и всяко едно дете е различно, и зависи в момента с кого играе.
По принцип В. не мога да кажа, че е много буйно дете. Р. си е от
буйните. Но В. не е от много буните деца. М. също. Това са нормални
деца. Всяко дете нарушава някакъв ред. То е дете. Само подходът
трябва да бъде по-различен към тях и ми се струва, че ще разберат. Аз
работих до юли. Напуснах след уволнението й. Следващите *** бяха с
нормален подход. Да кажа честно, нямаха проблеми с децата.
Държането е било нормално на **** към децата. Няма обиди и
подвиквания: „Няма да ти сипвам допълнително. Виж колко си дебел
(или дебела)!“. Това го казва г-жа А. на децата. Каза: „Няма да ти сипя
допълнително. Погледни колко си дебел/а!“. Медицинско лице казва
колко трябва да се сипе, точно каква е порцията. Но ако има плодове и
децата искат да ядат плод, и ако са 12 ябълки, се режат 6, а децата искат
после допълнително и няма. По принцип, един плод, мисля, че няма
проблем или половин филийка хляб. Не е проблем, особено ако детето
не си е изяло закуската и е естествено на обяд да му се яде и храната
няма да му стигне. Има определени грамажи. Г-жа А. казва абсолютно
всичко. Тя просто на всеки трябва да каже, какво е, що е. На всеки
трябва да каже от рода на: „На това дете няма да дадеш.“, примерно. На
В. каза, че няма да й слагаме много да яде, защото е пълна, а В.,
спомням си го като вчера, че плачеше, защото не й дадоха
допълнително, а искаше още. Като се разплака, не й дадоха. При г-жа А.
и да плачеш, няма значение. Медицинската сестра не може да бъде във
всяка една група, точно когато децата обядват. На този случай с В.
сестрата не е присъствала. Сестрата присъства на друг случай с друго
дете.
Адв. Д. – Но г-жа А. помни, че точно за случая с В. медицинската
сестра е била там.
Свид. Й. – На този случай с В. сестрата не е присъствала. Сестрата
10
присъства на друг случай с друго дете.
Ищцата А. – Не е вярно. Точно на случая с В. присъства и каза:
„Знаете, че допълнително не се дава.“. Беше там.
Свид. Й. – Това беше за Р., когато медицинската сестра присъства.
За случая с „терасата“, аз не съм присъствала. Не съм присъствала
на друга заплаха към дете.
Случая, в който отидохме на детската площадка, е с цел разходка. С
такова впечатление останах. Има същите уреди и в детската градина в
двора. Мога да кажа, че когато отидохме на детската площадка, г-жа А.
седна на скамейката, събра якетата на децата там, а аз през цялото време
ходех от уред на уред, за да мога да гледам децата. Има пързалка там,
където излязохме на площадката, има като клатушките люлки, има едно
като люлка, което е с мрежа и децата могат да седнат да се люлеят, има
и беседка. Още едно като ракета има, да се качват и една дъска за
писане. В двора на ДГ „***“ има пързалки, има пясъчник, има влакчета.
Има в съседната група да се клатят - клатушка. Има най-вече пързалки
за катерене, те са няколко комбинирани. По принцип разходките по
улиците, не знам, майките и бащите им да ги разкарват. Аз стоях отзад и
трябваше да наблюдавам децата, защото се пускаха и блъскаха, отиваха
настрани. Ако трябва да разсъждавам по тоя начин, че трябва да ги
научим, как да се придвижват правилно по тротоарите, тогава трябва да
вземем да минаваме през кръстовището на площад „***“, за да свикнат
децата да преминават. За мен е най-важно, детето да не пострада. То е
доведено до детската градина и майка му трябва да си го вземе живо и
здраво.
Нямам родствена връзка с директорката.
Не желая да получа депозит за явяването ми.

Свид. Д. – Моето дете В. С. Л. е от групата на г-жа А..
Отношението беше лошо. Пускала съм жалба до г-жа П. срещу г-жа А..
Веднъж проведох разговор с г-жа А. след трети пореден път изказване
от нейна страна към детето. Детето ми сподели тези неща, че ще я
изхвърли през терасата. В телефонен разговор, който беше 8 минути, г-
11
жа А. не спря да се оплаква от детето ми, колко дисциплината му е на
нулево ниво и че не била научена и телефонът й вечер не спирал да
звъни от други родители, защото детето ми е удряло други деца.
Съответно г-жа Е., другата госпожа, нямам такава обратна връзка от нея
при моите разговори с нея. При 4 пъти поставен от мен въпрос, дали е
имало такова изказване, че ще я изхвърли през терасата, г-жа А.
отговори: „Може да съм се изтървала. Случват се такива неща. Вие
знаете.“. Многократно беше казвано от г-жа А., детето да си ходи в
махалата при ****те и при спречкване с едно дете от градината, тя каза:
„Не я искам тази в нашата градина“. Карали са се с друго дете за
раничката на моето дете и моето дете е прискрипало пръстите на
другото дете, затваряйки вратичката на шкафчето, тогава г-жа А. е
казала това нещо. Имах предупреждения към г-жа А., че ако не си смени
подхода и метода на преподаване, и при третия последен път на такова
изказване се обърнах към директора г-жа П.. Моето дете изпива
изключителен психически страх от нея. Тя се страхува от нея, защото г-
жа А. не й е дава да става по време на сън, да отиде до тоалетна. Към г-
жа Е. имам само позитивни мисли. Нямам нищо против нея. Тя е
страхотен педагог. В. се страхува единствено от г-жа А., и продължава
да бъде така. Ако има разговор за г-жа А., детето казва, че не иска да
ходи на детска градина, защото я е страх. Г-жа А. не й позволява да
ходи до тоалетна по време на сън. Когато детето си легне на обяд, не
може да става, ако му се припишка. Затова ми върнаха напишкана
пижама, а тя няма такива проблеми да стане по време на сън, да отиде
до тоалетната и после да се върне в леглото. Друго, което ми е казвано
от г-жа А., е, че щом детето не спи на обяд, трябва да идвам да го взема,
защото ако директорката чуе, ще ме накара, че дисциплината била
много строга. Родителите не са се оплаквали на мен от моето дете.
Детето не се е оплаквало и не е споделяло за пиене на течности да има
проблеми. Конкретни думи от г-жа А. са, че ще я хвърли през терасата
като мръсно коте, и 2 пъти, че ще я изхвърли през терасата. Има запис
на телефонен разговор с г-жа А.. Един откъс е, защото е видеовръзка.
Записано е. Имам жалба до директора.

На свидетелката Д. се предяви се жалба, намираща се на лист 66 от
12
делото.

Свид. Д. – Моя е жалбата. Поддържам написаното в тази жалба.
Тази жалба е подписах аз. Изцяло моя инициатива е, че реших да пиша
на директорката. Поводът за това е заплахата, че детето ми ще бъде
изхвърлено през терасата, защото не искала да заспи. Ако тя шуми, не
може 20 деца да бъдат послушни и по калъп. Те са учители и са учили,
ако има 1-2-3 или 5 деца, ако те не могат да заспят, да, аз не съм
педагог, но тя е, и трябва да се намери правилния подход. Съгласна съм,
че трябва да се спазва режима, но след като г-жа Е. е намерила
правилния подход, без да се заплашва детето ми, значи има начин. Само
г-жа А. има такова изказване, че ще я хвърли през терасата. При г-жа Е.
детето ми заспива, защото тя е намерила правилен подход, както и от
сегашните *** няма оплаквания, че детето не спи на обяд. Детето е в
същата детска градина. Не съм уведомена да има оплаквания от моето
дете. Когато децата си лягат, има режим първо да се ходи до тоалетна.
Това са физиологични нужди и ние не можем да определим, на кой кога
му се ходи в тоалетна. Това не е хуманно държание от г-жа А. към
децата. Детето е искало да стане и да отиде до тоалетната, но не му е
разрешено. Каза ми, че прекалено много се е стискала и затова се е
напишкала. Реакцията на госпожата е била: „Ставай бързо, че ще те
хвърля като мръсно коте през терасата.“ -за това, че се е напишкала.
Не желая да получавам внесената за мен сума.

Сивд. Д. – Имам дете, което посещава ДГ „***“, група „*****“ и
друго дете, което е в друга група. М. Д. Д. е в „*****“. Посещава ДГ
„***“ вече втора година в групата. Познавам г-жа А.. Тя е *** в групата
на моя син. Да, имах оплаквания. Първо се случи ситуация, в която ми
върнаха детето и то беше се наакало. Това за детето беше голям шок,
защото ми каза, че другите деца са му се смели, защото се е наакало.
Когато го взех от градината, г-жа А. не беше на смяна и затова вечерта й
се обадих да разбера, каква е ситуацията и защо М. се е наакал, т. к.
нито го болеше коремчето, нито е имал стомашно-чревен вирус, а се
беше наакал. Първо попитах него и той ми разказа, че г-жа А. не го е
13
пуснала да се качи до тоалетната да се изака. Реших да звънна на г-жа
А., за да разбера каква е ситуацията. Когато й се обадих, та каза: „Той
беше зает да си играе с другите деца, когато всички останали ходиха до
тоалетна преди да излязат навън“. Казах й, че явно не му се е ходило
тогава. Няма график, по който моето дете да реши, че в 10 часа ще му се
ходи до тоалетна или в 12 часа. Моят син ходи често до тоалетна. След
всяко хранене трябва да отиде до тоалетна. Така е от бебе. Когато й
казах, че ако той малко се раздвижи, на него ще му се приходи до
тоалетна, тя ми каза: „Съобщавайте ги тези неща от начало.“, а е ***
вече 1 година на моя син и как не е забелязала, че на детето ми му се
ходи редовно до тоалетна. Реших да говоря с госпожата отново. Другата
ситуация, която се случва е, че когато го взимам, всеки път той беше
много жаден. Това се случваше все в нейната смяна. Когато е втора
смяна, тя издава децата и винаги го взимам много жаден и казва:
„Мамо, не ми дава да пия вода“. Аз попитах, как така не дава да се пие
вода, защото беше лятото в горещото време. Отговорът е, че не било
време да се пие вода. Явно според госпожата има график, в който децата
могат или не могат да пият вода. Затова реших и написах жалба до
директорката, защото с госпожата така и не можахме да се разберем по
телефона. С нея не мога да се разбера. Няма как да обвиня моето дете за
това, че на детето ми му се е приходило до тоалетна или му се пие вода
в определен час, който явно е извън графика. Молбата до директорката
беше може би около 2 седмици след инцидента, но мисля, че беше май
месец.

На свид. Д. се предяви молба, намираща се на лист 69 от делото.

Свид. Д. – Да, това е моето писане и на съпруга ми подписът. В
тази молба съм записала, че описаното е потвърдено от ***та, като
имам предвид леля С.. Тя беше там. Казва се С., но не мога да кажа
фамилията й. Децата много я обичат леля С.. Тя е свидетелката, която
беше тук. Тя потвърди и ми обясни, понеже и нея попитах, каква е
ситуацията, на следващия ден, и тя потвърди, че на детето му се
приходило до тоалетната. Били са всички навън. Тя е била за храната,
14
доколкото разбрах, но когато се е върнала, е попитала М. и той й е
казал, че му се ходи до тоалетна, но г-жа А. не я е пуснала да качи
детето горе, защото те са на 3-ти етаж на сградата и не може да оставя
децата долу и не е позволила на леля С. да качи детето до тоалетна.
Детето ми посещава тази група от септември, 2 години назад, от
втора група началото, т. е. от септември 2021 г. Той постъпи в тази
градина втора група. Преди това беше в друга детска градина. Не
смятам, че детето ми има специфичен метаболизъм. Това не е
специфичен метаболизъм. Ако имаше проблем, щях да го консултирам
при лекар, но детето ми няма заболяване. Понеже аз съм със захарен
диабет, децата ми двете са предразположени да развият и те захарен
диабет, затова редовно ги водя на прегледи, за да знам какво е тяхното
състояние. Този ускорен метаболизъм не е необичайно състояние на
детето, за да се вземе предвид и да го съобщавам на госпожата. Тя би
трябвало да забележи след 1 година прекарана с това дете, че то има
такива нужди и то се случва след като е обядвал или след закуската,
което е нормално и не трябва да се съобщава на госпожата. Това не се
случва и всеки път. Когато детето си е вкъщи, не ходи след всяко
хранене до тоалетна, а ходи 2 пъти на деня. Ако госпожата не е пуснала
леля С. да го заведе, съответно е ангажимент на госпожа А.. Такава е
ситуацията с моето дете. Смятам, че децата не се оставят сами. Това ми
е ясно, но има достатъчно други лелки, когато излизат те на площадката,
и могат да се извикат и не смятам, че всички ходят в сградата, защото
съм наблюдавала. Върнала се е в този момент леля С.. Защо не я е
пуснала да заведе детето? Още там се е наакал - долу на площадката,
когато госпожа А. не е позволила на леля С. да се качи. Така ми каза
детето. Аз вярвам на детето си, какво ми казва, а не на госпожата, която
не го е пуснала. Следобед за чайници с вода, когато децата се извеждат-
веднъж съм виждала. Не, в никакъв случай не е било, че детето ми не е
поискало вода. Ако той е жаден, той си иска вода. Предполагам това е
инстинкт. Винаги казва това, което иска на момента и винаги е било
така, и не са му дали вода. Това ми обясни детето, че му е казано, че не
било време да се пие вода. Дали преди обяда или преди закуската, така
обясни - не е време сега да се пие вода. Май месец беше топличко тази
година. Лятото започна тази година много рано и още е лято.
15
Не жалея да получа депозита.

Адв. К. – Държим на разпита на другия свидетел във връзка с
доказателствената тежест, която ни е възложена. Свидетелката е „***“.
Директорката П. – Тя е работила дълго време с госпожа А. – 2
години.
Ищцата А. – Не съм работила с нея. Не е вярно. Тя беше в другата
група.
Директорката П. – Тя беше в друга група, но е работила и с ищцата.
Може година и поливна да е било.

Адв. К. – Аз моля делото да се отложи за 21.11, защото имам други
дела на предходните заседателни дати на съда.
Адв. Д. – Аз мога на 7-ми и 14-ти. На другите дати имам дела в Б. и
в С.. За 21.11 не знам дали имам дела.
Т. к. доказателствата не са налице, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

Отлага делото и го насрочва за 21.11.2022 г. от 09.30 часа. На страните е
съобщено.
Да се призове непризованата свидетелка на посочения в молбата адрес!

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,00
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
16