Решение по дело №124/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 142
Дата: 14 октомври 2022 г. (в сила от 10 януари 2024 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20227110700124
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                             142 от 14.10.2022 г., гр. Кюстендил

 

       В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 124 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от „Р.Ф.” ЕООД, с ЕИК *********, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020) за кампания 2020 г., с изх. № 01-2600/2316#7/22.03.2022 г. на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), издаден от П. С. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”. Изложени са доводи незаконосъобразност на оспорения акт на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на акта.

В хода на съдебното производство И. И. – управител и едноличен собственик на капитала на „Р.Ф.” ЕООД, поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото.  

Ответникътзаместник изпълнителният директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. Г., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 – 2020, с изх. № 02-100-2600/2505/30.11.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Живко Живков, дружеството жалбоподател е одобрено за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство по посочената мярка с 41 бр. биволи (в таблица № 1 на писмото са посочени идентификационните номера на същите). За одобрените животни дружеството е поело петгодишен ангажимент за извършване на дейностите по посочената мярка.

На 31.05.2019 г. „Р.Ф.” ЕООД е подало заявление за редакция на заявлението за плащане за кампания 2019 г., като в Таблица за животните за кандидатстване по мярка АК13 е заявена корекция на животните – 33 бр. биволи, а в графата Специфични документи по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” е отбелязан подаден документ за загуба на животни. Към заявлението са приложени жалба с вх. № 1015/14.05.2019 г. по описа на Районна прокуратура (РП) – Дупница, подадена от управителя на дружеството, и служебна бележка с изх. № 1015/23.05.2019 г. от РП – Дупница за подадената жалба. С Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г., с изх. № 02-100-2600/2505#5/16.03.2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Петя Славчева, е отказано финансово подпомагане за кампания 2019 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”, на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/24.02.2015 г.), тъй като са заявени по-малък брой животни за вид бивол” – 33 бр., от одобрените – 41 бр. „Р.Ф.” ЕООД е обжалвало уведомителното писмо, но жалбата му е отхвърлена с Решение № 246/03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 269/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С Решение № 8888/28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 631/2021 г., Върховният административен съд е отменил решението на Административен съд – Кюстендил и уведомителното писмо, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.05.2015 г., доколкото дружеството е представило документи, удостоверяващи наличието на данни за кражба на биволи (горепосочените жалба и служебна бележка, както и писмо с изх. № 1015/14.10.2015 г. за образуване на сл. дело № 192/2019 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура (ОП) – Кюстендил за престъпление по чл. 206, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

На 15.05.2020 г. „Р.Ф.” ЕООД е подало заявление за плащане за кампания 2020 г., редактирано на 03.06.2020 г., като е декларирало 33 бр. биволи. При извършена на 03.06.2020 г. автоматична проверка е установено, че дружеството е заявило по-малък брой биволи – 33, в сравнение с одобрения брой за участие в мярката – 41. „Р.Ф.” ЕООД е уведомено за резултатите от проверката на 03.06.2020 г. Със заявление от 10.06.2020 г. управителят на дружеството е представил в ДФЗ служебна бележка с изх. № 1015/14.10.2019 г. от РП – Дупница за образувано досъдебно производство                  № 766/2019 г., сл. дело № 192/2019 г. по описа на ОСлС при ОП – Кюстендил, за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. На 11.06.2020 г. „Р.Ф.” ЕООД е подало заявление за редакция на заявлението за плащане за кампания 2020 г., като в Таблица за животните за кандидатстване по мярка АК13 е заявена корекция на животните – 33 бр. биволи, а в графата Специфични документи по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” е отбелязан подаден документ за загуба на животни.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК ответникът е изпратил до „Р.Ф.” ЕООД уведомително писмо с изх. № 01-2600/2316/19.04.2021 г., получено на 21.05.2021 г., с което го е уведомил, че открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат”, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”, като му е предоставил възможност за възражение в 7-дневен срок от получаването му. Дружеството е представило възражение с вх. № 01-2600/2316/31.05.2021 г. по описа на ДФЗ, в което е посочило, че в случая липсва произнасяне с изричен акт (уведомително писмо) по заявлението за кампания 2020 г. Във връзка с това възражение на „Р.Ф.” ЕООД е връчено писмо с изх. № 01-2600/2316#3/13.07.2021 г. от ответника, в което е посочено, че ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) отказва плащане за кампания 2020 г., и му е дадена възможност за представяне в 7-дневен срок от получаването му на възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените в писмото констатации. „Р.Ф.” ЕООД e подало възражение с вх. № 01-2600/2316#5/25.08.2021 г., в което са изложени подробни съображения срещу констатациите на административния орган, както и за наличието на предпоставките по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за мярка 10 „Агроекология и климат” или по чл. 18, ал. 5 от същата наредба при подаването на заявлението за кампания 2020 г. Посочено е, че наличието на извършено престъпление от общ характер по отношение на 12 бр. биволи, за което е образувано сл. дело № 192/2019 г. по описа на ОСлС при ОП – Кюстендил, неприключило към датата на подаване на възражението, обяснява липсата на животните при подаването на заявлението за кампания 2019 г., както и че с Решение № 8888/28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 631/2021 г., Върховният административен съд е отменил Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г., с изх. № 02-100-2600/2505#5/16.03.2020 г., с което е отказано финансово подпомагане на 2019 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. Ответникът е приел за неоснователни възраженията и е издал оспорения акт, който е връчен на дружеството жалбоподател на 04.04.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:  

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – заместник изпълнителният директор на ДФЗ Петя Славчева, във връзка със Заповед № 03-РД/972/08.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5, пр. 1 във вр. с ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10, т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването му. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Неоснователно е възражението на дружеството жалбоподател, че преди издаването на оспорения акт е следвало да бъде издадено уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. ДФЗ – РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато декларират за втора поредна година по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6 (опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство).

По отношение на оспорения акт обаче е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, доколкото при издаването му не е съобразена специалната норма на чл. 43 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Съгласно чл. 21, ал. 1 от посочената наредба земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6 (какъвто е настоящият случай), не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. предвижда, че при загуба на животни, подпомагани по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”, вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните, както следва: 1. становище за негодността на животното за използване за развъдна дейност от съответната развъдна организация или ИАСРЖ с препоръка за реализиране на животното за месо или за продажба на друга животновъдна ферма; 2. при смърт от болест – документ от официален ветеринарен лекар (аутопсионен документ); 3. при смърт вследствие на нападение от хищници – документ, издаден от държавно горско стопанство и/или от директора на дирекция на национален парк, в зависимост от това, кой стопанисва територията, на която се е случило нападението; 4. при кражба – протокол от съответното подразделение на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 43, ал. 2 и 3 от посочената наредба, когато при загуба на животно земеделският стопанин представи в ДФЗ – РА документите по ал. 1, агроекологични плащания за същата година се изплащат за наличния брой животни (ал. 2), а когато при загуба на животни земеделският стопанин не представи в ДФЗ – РА документите по ал. 1 за всички животни, годишните агроекологични плащания се намаляват съгласно правилата по чл. 16 (до изм., ДВ, бр. 31 от 2022 г., в сила от 19.04.2022 г. – съгласно методиката по чл. 16). Административният орган не е съобразил, че „Р.Ф.” ЕООД е представило документи по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. още при подаването на заявлението за плащане за кампания 2019 г., поради което и с Решение                                     № 8888/28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 631/2021 г., Върховният административен съд е отменил Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г., с изх. № 02-100-2600/2505#5/16.03.2020 г., с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2019 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. Документ по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. е представен и във връзка с подаването на заявление за редакция на заявлението за плащане за кампания 2020 г. (служебна бележка с изх. № 1015/14.10.2019 г. от РП – Дупница за образувано досъдебно производство № 766/2019 г., сл. дело № 192/2019 г. по описа на ОСлС при ОП – Кюстендил, за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК).

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменен. В съответствие с чл. 173, ал. 2, пр. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ (юридическото лице, в чиято структура е органът ответник) следва да заплати на „Р.Ф.” ЕООД направените от същото разноски по делото за държавна такса в размер на 50 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г., с изх. № 01-2600/2316#7/22.03.2022 г., издаден от Петя Славчева – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии” за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие да заплати на „Р.Ф.” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 50 (петдесет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ: