№ 462
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. М. М. против Наказателно постановление
№ 22-1030-001233/11.03.2022г., издадено от Началник сектор към ОДМВР,
сектор Пътна полиция, с което на Д. М. М., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
28.03.2022г., а жалбата е подадена на 06.04.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
1
Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че на
15.02.2022г., в 10,47ч., в Община Пловдив, на път Втори клас № 56,
жалбоподателят управлявал на път II-56, 90 км, посока АМ-Тракия,
товарен автомобил Фолксваген Таурег с рег. № ****, чужда собственост, като
по време на управлението на автомобила използва мобилен телефон без
устройство „свободни ръце“.
Безспорен се явява с оглед на събраните доказателства от фактическа
страна въпросът за използвания от жалбоподателя мобилен телефон по време
на движение. В тази връзка са еднопосочни показанията на св. К. –
актосъставител, както и на свидетеля по акта З., като в показанията на
посочените свидетели липсват каквито и да е противоречия, които да
обусловят тезата на жалбоподателя, че не е ползвал мобилния телефон. В тази
връзка следва да се посочи, че твърдяното в жалбата, че автомобилът е бил
оборудван с вградена система, позволяваща провеждане на разговори през
мобилен телефон чрез Bluetooth връзка с бутоните от волана на автомобила,
не изключва възможността мобилният апарат да се ползва от водача и без
използването на тази система, в частност държейки мобилния апарат в ръцете
си. При така посоченото, презумптивната доказателствена сила на АУАН по
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на факта дали жалбоподателят е ползвал
мобилното устройство, в хода на съдебното производство остана
неопровергана.
Същевременно обаче, от фактическа страна не се установява
жалбоподателят да е управлявал автомобила, използвайки телефона си, на
посоченото в наказателното постановление място. Видно е както от
показанията на св. З. (от с.з. на 07.09.2022г.), така и от показанията на св. К.
(от с.з. на 26.01.2022г.), че процесният автомобил се е движил по пътя от с.
Войводиново към кръстовището с път II-56. Водачът бил забелязан от
полицейските служители преди навлизането му в кръстовището – “Лицето
идваше от Войводиново и искаше да завие наляво според мен, доколкото си
спомням, но ние го спряхме и го изведохме автомобилът да спрe вдясно” – св.
К.; „Обърна се отляво да види дали има движение и като видя, че няма, се
изтегли и спря на безопасно място. Аз бях от дясната страна на водача, т.
е. в посоката на движение…Изтеглих го от пътното платно, което беше
заел“ – св. З..
2
При така посоченото и от двамата свидетели, се установява, че
жалбоподателят е управлявал автомобила и е използвал телефона си не на път
II-56, в какъвто смисъл е посочено в НП, а по общинския път за с.
Войводиново, и по-конкретно по ул. Христо Ботев в частта извън населеното
място. Същевременно никой от свидетелите не е установил МПС-то да се
движи по път II-56, където се твърди да е извършено нарушението.
С оглед на изложеното, не се установи, а дори напротив, опроверга се
от събраните доказателства по делото, жалбоподателят на 15.02.2022г., в
10,47ч., да е управлявал т.а. Фолксваген Таурег с рег. № **** по път II-56,
каквото е и съдържанието на повдигнатото административно обвинение. При
така установеното, доколкото управлението на посоченото място в
посоченото време се явява основен елемент от състава на процесното
административно нарушение, липсата на установяване на този факт по време,
място и начин на извършване, води като последствие до несъставомерност на
описаното деяние, а оттам и до недоказаност на конкретно повдигнатото
административно обвинение.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
При този изход на спора разноски са дължими на жалбоподателя.
Такива са били претендирани от него, но не са представени доказателства за
извършването им в преклузивния за това срок – до приключване на съдебното
дирене, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-001233/11.03.2022г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на
Д. М. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение
на чл. 104а от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
3
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4