Решение по дело №487/2015 на Районен съд - Севлиево

                                  

Р   Е Ш Е Н И Е № 65

                            гр. Севлиево  15. 04.2016 година                  

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Севлиевският районен съд в публично заседание …………

На      тридесет и първи  март  

през две хиляди  и шестнадесета година:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ  : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА

 

При участието на секретар И.Ц.        ,разгледа докладваното от съдия   ДОЙЧЕВА    гр.д.№ 487   /2015 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе в предвид следното :

 Искът е по чл.  422 вр. С чл. 415 ГПК и цена на иска 19045,24 лв. – главница  и  3275,27 лв. – лихва за периода 21.11.2010 г. – 19.10.2011 г .

               Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците,  съществуването на вземания в полза на ОТП Факторинг ЕАД като правоприемник ,  въз основа на договор от 04.06.12 г., по договор за кредит от 15.09.2007 г., допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство, сключени между „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателя Я.П. С. и поръчител К.С.К. за сумата 19045,24лв. – главница по договора за кредит от 15.09.2007 г. и допълнително споразумение от 21.06.2010 г., 3275,27лв. – лихва за периода 21.11.2010 г. – 19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2011 г. При условията на евентуалност, ищецът  прави искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца солидарно главницата от 19045,24 лв. ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е представен отговор, в който исковете се оспорват. Направени са възражения за недопустимост относно активната легитимация на ищеца, възражение за нарушена процедура във връзка с извършената цесия, възражение за давност, възражение за нищожност на допълнителното споразумение и договор за поръчителство, тъй като ответниците твърдят, че са попълнили бланкетно допълнително споразумение и договор за поръчителство, които после са били допълнени по реквизити с текст, който не отразява волята им, че кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Направено е искане да бъде прекратено производството по обективно съединените установителен иск за главница и лихви като недопустими. Своевременно е направено оспорване на допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство. Молят съда да отхвърли исковете и присъди разноските.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които, съдът намира за установено следното:

Приети са представените от ищеца и приложени към исковата молба, по която е образувано Гр. д. № 210/2015 г. на по описа на Районен съд – ***, изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Севлиево преписи от: заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 3981/20.10.11 г., извлечение от счетоводни книги за сметка № 14514413 по Договор за кредит от 20.10.2011 г., договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г., допълнително споразумение към договор за кредит от 21.06.2010 г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР, ДСК Престиж плюс, погасителен план и ГПР стандартен кредит за текущо потребление, Заповед № 746 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 21.10.2011 г. по ЧГД № 1360/21.10.2011 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, изпълнителен лист от 21.10.2011 г. по ЧГД № 1360/2011 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, молба от ищеца до ЧСИ И.И. гр. *** вх. № 8984/14.11.2014 г., договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 04.06.2012 г., писмо до отв. К.К. от 13.6.2012 г., известие за доставяне до Я. С. – 2 бр.,  известие за доставяне на К.К., пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД гр. София за ищеца, писмо от „Банка ДСК” ЕАД до ищеца, Определение № 964/11.12.2014 г. по ЧГД № 1360/2011 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, съобщение до „Банка ДСК” ЕАД по ЧГД № 1360/2011 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, , молба изх. № 118/22.01.2015 г., обратна разписка от 23.01.2015 г., удостоверение № 07-20-00878/07.05.2015 г. на „Банка ДСК” ЕАД, копие от молба от Я.П.Я. от 18.05.2010 г., четлив препис от протокол към договор за цесия, оригинал от допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство , схема на земеделски сезонни работници от Министерство на вътрешните работи, Гранична агенция на обединеното кралство № CON/S032093/20.05.2010 г., както и удостоверение за периодите, които трябва да бъдат взети предвид при отпускане на обезщетения за безработица Регламент ЕС 883/04 и 987/09 г. - заверен превод.

               Касае се за претенция по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, като ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците съществуването на вземания в полза на „ОТП Факторинг” ЕАД като правоприемник – цесионер на „Банка ДСК” ЕАД въз основа на договор от 04.06.12 г., по договор за кредит от 15.09.2007 г., допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство, сключени между „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателя Я.П. С. и поръчител К.С.К. за сумата 19045,24лв. – главница по договора за кредит от 15.09.2007 г. и допълнително споразумение от 21.06.2010 г., 3275,27лв. – лихва за периода 21.11.2010 г. – 19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2011 г. , молба от Я.П. от 18.05.2010 г., а също и  представеното в  с.з.  от 17. 11. 15 г., удостоверение № 01-10-06783/1 на Банка ДСК ЕАД относно наличието и липсата на видео камери в помещението на Банка ДСК ЕАД към 2010 г. в клон Севлиево.

При условията на евентуалност , ищецът прави искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца солидарно главницата от 19045,24 лв. ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е представен отговор, в който исковете се оспорват. Направени са възражения за недопустимост относно активната легитимация на ищеца, възражение за нарушена процедура във връзка с извършената цесия, възражение за давност, възражение за нищожност на допълнителното споразумение и договор за поръчителство, тъй като ответниците твърдят, че са попълнили бланкетно допълнително споразумение и договор за поръчителство, които после са били допълнени по реквизити с текст, който не отразява волята им, че кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Направено е искане да бъде прекратено производството по обективно съединените установителен иск за главница и лихви като недопустими. Своевременно е направено оспорване на допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство.

Ищецът твърди, че е подадено   заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, което  е уважено, като е издадена заповед № 746/ 21.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1360/2011 г.  СРС с разпореждане за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист за солидарно осъждане на длъжниците – ответници по настоящото дело,  за сумата от 19 045,24 лева, представляваща главница, лихва и лихва за просрочие за периода от 21.11.2010 г. до 19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.10.2011 г. до окончателното плащане на вземането и др.. Издаден е и изпълнителен лист от 21.10.2011 г. Към заявлението са представени извлечение от сметка към дата 20.10.2011 г., Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г. и допълнително споразумение към него от 21.06.2010 г. С определение № 964/ 11. 12. 14 г. на взискателя тогава БАНКА ДСК ЕАД е указано да предяви иск за установяване на вземането си, поради постъпило в срок възражение на длъжниците. Искът е предявен в срок пред ВТРС, от  ищеца по делото, по силата    договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 04.06.2012 г.

Преди да пристъпи към изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът следва да обсъди първото възражение на ответниците- относно легитимацията на ищеца. Съдът е на становище, че при настъпило частно  правоприемство, по силата    договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 04.06.2012 г., следващо подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и преди предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК , няма пречка, ищец да бъде цесионерът. В този случай , уведомяването на длъжниците е осъществено от цесионера, по силата на приложено пълномощно, което дава на съда да приеме, че това възражение е неоснователно. .

Относно второто възражение на ответниците- че банката заявител , неправилно е отнесла кредита за предсрочно изискуем към 25. 03. 11 г., съдът приема за установено следното: Видно от приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 1360/11 г. СРС , с частна жалба  от 05.12.2014 г. е  обжалвано разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал.1 от ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.10.2011 г. на СРС по ч. гр. д. № 1360/2011 г. и издаване на изпълнителен лист .

 Образувано е  в.ч. гр.д. №48/2015 г.  по описа на ГОС . По изложени в жалбата аргументи, длъжниците – ответници по настоящото дело,  молят  съда да отхвърли заявлението и обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение . Прието е, че в този  случай е подадено заявление за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК и основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземане, независимо от цената му, е извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банката - заявител. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, пр. 1 от Закона за кредитни институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане - какъвто е настоящия случай, възниква правото на банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. За да е редовно от външна страна извлечението от сметка и да послужи за основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане. На първо място - данни, че подписалите го лица са съответни длъжностни лица, в чиято компетентност е да изготвят счетоводни документи. Съобразно установената съдебна практика, поради липсата на специални изисквания в ГПК и в ЗСч към съдържанието на извлечението от сметка, то ще е редовно когато е изготвено от длъжностни лица на банката и за достатъчно е прието изискването те да заемат служебно положение в отдела „Проблемни кредити” и да е надлежно подпечатано с нейния печат. (вж. Определение № 183 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 12/2011 г., I т. о., ТК; Определение № 39 от 23.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2012 г., I т. о., ТК).  Прието е , че  представеното извлечение от сметка не съдържа информация относно движението на погасяването на кредита, размера на непогасената част и от кога длъжниците са изпаднали в забава и спрямо коя част от задължението си, което го прави нередовно. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в случая се основава на чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал.2 от ЗКИ за непогасяване на кредита, поради настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит в усвоения размер. Развити са съображения, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост по кредита не е съобщена по надлежния ред на длъжника, преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, каквото е изискването на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Няма доказателства, че банката заявител е изпълнила това свое задължение и това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното разпореждане. По изложените съображения, съдът, с нарочно определение  е отменил  разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 418, ал.1 от ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.10.2011 г. по ч.гр.дело № 1360/2011 г. по описа на СРС и обезсилил  изпълнителен лист, издаден на 21.10.2011 г. в полза на заявителя – ищец по настоящото дело , въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК солидарно против длъжниците – ответници по настоящото дело  за сумата от 19 045,24 лева, представляваща главница, лихва и лихва за просрочие за периода от 21.11.2010 г. до 19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.10.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и др. разноски.. Т.е. това възражение е основателно, по съображения, подробно развити в цитираното определение на ГОС, а също и с оглед събраните в настоящото производство обилни писмени и гласни доказателства, които съдът ще обсъди по-долу.

Направено е възражение от ответниците и за нищожност на  допълнително споразумение от 21.06.2010 г. , към договор за кредит  от 15. 09. 2007 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г.,  като се твърди, че те са подписани, а по-късно са попълнени условията в тях от неизвестно за ответниците лице в банката, със съдържание, което не било съгласувано с тях. Дописани били произволно датите, мястото, размерът на задължението, падежа, размер на лихви, обезпечения и др.- все без тяхно знание и съгласие.

Направено е и възражение за изтекла давност, на осн. чл. 110 ЗЗД.

Ответниците развиват съображения, че е изтекла петгодишна давност за претендираните с исковата молба  главница и на осн. чл. 111 в.В ЗЗД- за изтекла тригодишна давност за претендираните  лихви- договорна и  наказателна, тъй като осъдителните искове на кредитора са подадени през м. януари 2015 г.-видно от вх. № на исковата молба по настоящото дело, постъпила в ВТРС.

 В хода на производството, съдът е събрал обилни писмени гласни доказателства.  

  Представени  са неоспорени доказателства, че към датата, сочена в представените допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010  г., двете ответници – Я. С. и К.К., /  през месеците май и юни 2010 г. /,   не са били на територията на страната / видно от представени схема на земеделски сезонни работници от Министерство на вътрешните работи, Гранична агенция на обединеното кралство № CON/S032093/20.05.2010 г., както и удостоверение за периодите, които трябва да бъдат взети предвид при отпускане на обезщетения за безработица Регламент ЕС 883/04 и 987/09 г. - заверен превод/.

Във връзка с това  твърдение и направено искане, съдът  на осн. чл. 193 ГПК  е открил производство по оспорване съдържанието на допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г., отпечатани в обща бланка.

Открито е и  производство по оспорване и на молба без входящ номер от 18.05.2010 г. от Я.П.Я..

С оглед направените оспорвания, съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа и съдебно-графична експертиза от едно вещо лице – графолог, което след като се запознае с документите по делото, събраните свидетелски показания, както и след като се запознае със свободно положени образци от ответниците в съдебно заседание, да се произнесе по отношение на документа озаглавен „Допълнително споразумение” от 21.06.2010 г. дали текстът на ред четвърти – „Я.П.Я.” и ред пети – в който е посочено ЕГН и номер на лична карта, като се съобрази почерка и химикалната паста, дали съответства на останалите ръкописно попълнени реквизити в първа страница.

В с.з. от  25. 06. 15 г. са допуснати и разпитани св.  Д.Д.Б., Р.П.З., Н.Й.С. и Ц.Д. П.. След разпита им, е проведена и  очна ставка между  св. Д.Д.Б., Р.П.З., Н.Й.С., както и с ответниците Я.П.Я. и К.С.К..

В същото с.з. е изслушана и допуснатата с разпореждането по чл. 140 ГПК, съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не се оспори от страните и се приема от съда, като правилно и мотивирано.

 Така, в.л.В.Г. В.  установява, че кредитът по Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г., е станал предсрочно изискуем на 25.03.2011 г. с просрочени 3,5 вноски за сумата 1232,73 лв. и на същата дата той е прехвърлен като  предсрочно изискуем.

Възложена е допълнителна задача на вещото лице - да  се произнесе по т. 1 до 3 от поставените задачи в основното заключение, обсъждайки основните кредити на ответницата и да даде отговори – коя е първата неплатена вноска към всеки договор, какъв е бил остатъка към 21.06.2010 г., съобразно задълженията и действително извършените плащания от Я.П..

В с.з. на 24.09.2015 г. е изслушано заключение по допуснатата комплексна съдебно- почеркова и съдебно-техническа експертиза от . в.л. Г. М., чието заключение се оспори от страните, но е приобщено към делото. Така , в.л., утановява, че част от текста в оспорените допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г., отпечатани в обща бланка, а именно „  Я.Я., ЕГН и № на лична карта“ ,   е изпълнен със стилизиран почерк, който подражава на печатни букви, а   останалия текст в Допълнително споразумение е изписан с нормален ръкописен текст. Установява, че има  различие между двата текста по общи признаци, -в единия случай  са изписани печатни буквите, а в останалия  текст-   ръкописно, но е категоричен, че ръкописния текст не е  изпълнен он отв. Я..

Изслушана и приета е и допълнителната съдебно счетоводна експертиза   с вх. № 3455/15.09.2015 г. 

В това с.з. е  приобщена като доказателства по делото, представената от ищеца операционна бележка от 21.06.2010 г., с          вносител св. Н.С.,  с дата- датата на сключване на споразумението 21.06.2010 г., което, според ищеца,  доказва, че на 21.06.10 г.  е внесена сумата от 300 лв. която била необходима, за да бъде сключено  допълнителното споразумение между страните.

 Тази операционна бележка също е оспорена , като на осн чл. 193 ГПК е открито  производство по оспорването й .

След изслушване на свидетелите и данните от    комплексната съдебно- почеркова и съдебно-техническа експертиза,  ответниците развиват съображения, че    погасителният  план, който е неразделна част от процесното допълнително споразумение бил генериран автоматично от системата на банката, за което свидетелствал кодът  на долния край на всеки лист от погасителния план и датата 25.06.2010 г., което водело на извод за   злоупотреба с бланкетен документ. С оглед на изложеното и тъй като , тези обстоятелства са станали известни на ответниците в с.з., в което е изслушаната  съдебно- почеркова и съдебно-техническа експертиза ,  в същото с.з. е направено  оспорване на погасителен план,  генериран и разпечатан на 25.06.2010 г. и приложен на стр. 26,27 и 28 по Гр. д. №  210/15 образувано пред РС ***.

 На осн. чл. 193 ГПК     е открито  производство по оспорване на погасителен план генериран и разпечатан на 25.06.2010 г. и приложен на стр. 26,27 и 28 по Гр. д. №  210/15 образувано пред РС ***.

 Пак с оглед същите съображения е направено искане за повторен разпит на  св. Д.Б., Р.З. и Н.С. .

В същото с.з. е направено искане от ответната страна , с оглед заявеното от в.л. Г.М. становище, че    не може да даде отговор на част от  поставените въпроси по поставената задача,      да се отправи запитване до Научноизследователския институт по криминалистика и криминология – МВР, дали е възможно да се даде отговор относно въпросите, поставени от ответниците с допълнителна молба:  . На какво принтерно устройство са разпечатани двата оспорени документа и на коя дата е станало това, като при отговора на този въпрос вещото лице посочи и съобрази датата на разпечатване и на погасителния план, неразделна част от оспореното Допълнително споразумение от 21.06.2010 г. към договор за кредит и отговори също така дали двата оспорени документа са разпечатани по едно и също време, както и дали те са разпечатани по едно и също време с погасителния план, неразделна част от оспореното Допълнително споразумение от 21.06.2010 г. към договор за кредит?. Налице ли са признаци за антидатиране на някой от двата оспорени документа – допълнително споразумение и договор за поръчителство?. Вещото лице да се произнесе, като направи експертиза на следите, оставени от печатната машина върху оспорените документи и погасителния план, неразделна част от оспореното Допълнително споразумение от 21.06.2010 г. към договор за кредит, като съобрази вида и стареенето на хартията и вида и стареенето на мастилото и различните видове химикална паста, използвана за извършване на записванията по оспорените документи и за полагане на подпис в тях, включително чрез химически анализ или друг подходящ метод, да отговори по едно и също внреме ли е извършено разпечатването на печатната бланка, полагането на подписите и извършването на другите ръкописни записвания в оспорените документи, ако не, в каква поредност е станало това, като посочи времето на извършване на отделните действия разпечатването на печатната бланка, полагането на подписите и извършването на другите ръкописни записвания, както и при отговора на този въпрос вещото лице да посочи и съобрази тези обстоятелства и за погасителния план, неразделна част от оспореното Допълнително споразумение от 21.06.2010 г. към договор за кредит?. Налице ли са следи от добавяния и вписвания на текст след подписването на оспорените документи?

Съдът е счел, че установяването на тези обстоятелства, е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което е отправено такова запитване. След получаване на положителен отговор, делото е изпратено  в НИКК- МВР София за изготвяне на неизпълнената част от експертизата.

Тъй като ответниците са поддържали  искането за изготвяне на СТЕ от НИКК гр. София по въпросите, на които в.л. Г.М. не е бил в състояние да  отговори , а също и дали подписът,  положен под оспорения погасителен план , генериран и разпечатат на 25.06.2010 г. , приложен на стр. 25 по първоначално образуваното Гр. д. № 210/11 на Великотърновски районен съд,  е положен от Я.П. С., като за сравнителен материал да се ползват всички налични по делата документи носещи нейния подпис, както и сравнителния материал даден пред съда, по повод изготвянето на комплексната почеркова и техническа експертиза – подписи положени в с. з.  лично на стр. 48 от делото.

Задачата е  обстойно описана  по- горе и в писмо № 196000-1688/22.10.15 г./стр. 101/ от делото, вкл. И допълнението по  отношение на автентичността на подписа посочен по-горе на посочения документ

В с.з. от 14. 01 .16 г. е извършен повторен разпит на Свидетелите Н.Й.С., Р.П.З. и Д.Д.Б.. В същото с.з, определеният от НИКК – МВР експерти, изготвил заключението - В.Д.Б. , не се яви, делото отново е отложено за  27.01.2016 г.

В това заседание, съдът е докладвал, че   на 26.01.2016 г. в 16.55 ч. по факс е постъпило  съпровождащо писмо от директора на НИКК гр. София, ведно с молба от вещото лице В.Д.Б., с която уведомява съда, че е възпрепятстван да се яви в днешното с.з., по мотиви изложени в същата  и моли да бъде разпитан чрез съдебна поръчка.

         Молбата е уважена, като  е допуснат  разпит по делегация на вещото лице В.Д.Б. ***. Поръчката е изпълнение на 17.02.2016 г.,  като експертизата е приобщена към доказателствата по делото, като неоспорена от страните и приета от съда, като правилна и мотивирана.

          Съобразно това заключение, подписът под погасителния план от 25. 06. 2010 г.  е електрофотографско изображение на подпис, който не е на Я.Я..  Оспорените от ответниците  допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г., отпечатани в обща бланка, са отпечатани едновременно/ наведнъж/  на един и същ  монохроматичен лазерен принтер, но не може да се даде отговор , на коя дата е станало това и дали тези три листа са отпечатани по същото време, когато е отпечатан погасителния план.

           Експертизата не е в състояние да даде отговор на въпроса, налице ли са признаци на антидатиране на   допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г. Поредността на разпечатването на печатната бланка, полагането на подписите  и извършването на другите ръкописни  записвания , според експертизата е следната: първо е отпечатано  текстовото съдържание на документите,  и после са положени подписите и ръкописните попълвания върху пунктираните линии, предвидени за това.

            Съдът не възприема развитата и поддържана теза на ищеца, че в хода на производството не било установено по несъмнен начин, че  ответниците са подписала празни бланки на оспорените на   допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г., като празните полета били попълнени по-късно. Обратното, от  показанията на св. З., Б. и С., преценени в съвкупност с данните от двете съдебно- почеркови експертизи, се установява , че двете ответници са подписали бланките, който по-късно са попълнени със съдържание, което не е било съгласувано с тях. Това е видно от договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г.,в който се твърди, че е съобразен  с  допълнително споразумение от 21.06.2010 г. , когато се установи по безспорен начин, че двете ответници вече не са били в страната. Освен това, СТЕ установи, че   отпечатването на погасителния план е извършено на 25. 06. 10 г. Съдът не кредитира показанията на св.Б. и З., тъй като те съдържат съществени противоречия и  не кореспондират с данните от експертизите .

          При тези изводи, искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен със законните последици. Следва да бъде отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск , като недоказан. С оглед установеното и аргументирано по-горе , становище  за  нищожност на допълнително споразумение от 21.06.2010 г. по договор за кредит на първата ответница от  15. 09. 2007 г., и при на правено възражение за изтекла давност, съдът приема, че към датата на предявяване на настоящия иск- януари 2015 г. давността и по отношение на главницата и по отношение на претендираната лихва е изтекла.Съдът възприема и останалите възражения на ответниците , развити по-горе, но подробно аргумент в тази посока , не следва да се развитат,, тъй като ще води на същите изводи. 

          Съдът  приема, че при така установената фактическа обстановка,  не е налице валидно сключено допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г., поради липса на валидно волеизявление от страна на двете ответници, от което  следва извод, че тези документи не обвързват ответниците, направеното оспорва е доказано и  двата документа следва да не бъдат ценени като доказателства.

          В хода на делото не е установено по несъмнен начин, че оспорената  операционна бележка от 21.06.2010 г.,  за  сумата от  300 лв.- с    вносител св. Н.С., е доказано, като н а осн. чл. 194 ал.2 ГПК , това обстоятелства следва да следва да бъде признато, но то не води на изводи, различни от направените по-горе.     

 Със същите аргументи, следва да бъде признато, че е доказано оспорването и на      молба без входящ номер от 18.05.2010 г. от Я.П.Я.,  и на операционна бележка от 21.06.2010 г.,  за 300 лв.- с    вносител св. Н.С.,   на осн. чл. 194 ал.2 ГПК.

На ответниците следва да бъдат заплатени разноските по делото, съобразно списък в размер на  3545 лв.,  съдът не възприема възражението за прекомерност , с оглед фактическата и правна сложност.

Водим от изложеното съдът     

 

                      Р   Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ искът на  ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : София , бул.Княз Дондуков  № 10 ет. 2,  с.а. В.Търново, ул.Ц.Церковски 31 , юрк Г.З.  против Я.П. С./сега Я./ ЕГН ********** *** и К.С.К. ЕГН **********  от с.гр., чрез адв. В.П. *** *** , с който ищецът  моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците,  съществуването на вземания в полза на ОТП Факторинг ЕАД като правоприемник ,  въз основа на договор от 04.06.2012 г., по договор за кредит от 15.09.2007 г., допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство, сключени между „Банка ДСК” ЕАД, с кредитополучател Я.П. С. и поръчител К.С.К.  в размер на  19045,24/деветнадесет хиляди и четиридесет и пет лв. 24 ст/   лв. – главница по договора за кредит от 15.09.2007 г. и допълнително споразумение от 21.06.2010 г., 3275,27/ три хиляди двеста седемдесет и пет лв. 27 ст./ лв. – лихва за периода 21.11.2010 г. – 19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2011 г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, на осн. чл. 422 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искът, предявен при условията на евентуалност на  ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : София , бул.Княз Дондуков  № 10 ет. 2,  с.а. В.Търново, ул.Ц.Церковски 31 , юрк Г.З.  против Я.П. С./сега Я./ ЕГН ********** *** и К.С.К. ЕГН **********  от с.гр., чрез адв. В.П. *** ***,  с който ищецът моли съда да осъди ответниците да заплатят   солидарно главницата от 19045,24/деветнадесет хиляди и четиридесет и пет лв. 24 ст/  лв. ведно със законната лихва,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА   ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : София , бул.Княз Дондуков  № 10 ет. 2,  с.а. В.Търново, ул.Ц.Церковски 31 , юрк Г.З.  да заплати на Я.П. С./сега Я./ ЕГН ********** *** и К.С.К. ЕГН **********  от с.гр., чрез адв. В.П. *** *** направените по делото разноски от   3545/ три хиляди петстотин четиридесет и пет/ лв.

На осн. чл. 194 ал.2 ГПК ПРИЗНАВА,  че  оспорването на    допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство с дата 18.05.2010 г., отпечатани в обща бланка, на  молба без входящ номер от 18.05.2010 г. от Я.П.Я. и  на погасителен план генериран и разпечатан на 25.06.2010 г. и приложен на стр. 26,27 и 28 по Гр. д. №  210/15 образувано пред РС ***,  е ДОКАЗАНО..

На осн. чл. 194 ал.2 ГПК ПРИЗНАВА,  че  оспорването на    оспорената  операционна бележка от 21.06.2010 г.,  за  сумата от  300 лв.- с    вносител св. Н.С., е недоказано.   

 След влизане на решението в сила, препис от същата да се приложи по ч.гр.д. № 1360/11 г. СРС, по което да не се издава изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд гр.***.

 

                  РАЙОНЕНСЪДИЯ :