Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043,
11.02.2022 г., гр. Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 11.01.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на
секретаря : Eлена Калончeва
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 157 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищцата Х.Е.А.
с ЕГН **********, представлявана от „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО В. и Б.“ ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес – ул. „Банат“ 11-13, офис 5,
представлявано от управителя адвокат Ц.С.В., твърди, че на **.**.****г., около
18:20 ч., на път ***-****, при км. 1+500, на изхода на *, в посока към гр. * при
управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „**** ***“, peг. № ** **** **, със скорост по-висока от допустимата за
участъка и пътните условия и след употреба на алкохол и наркотични вещества Х.И.М.,
несъобразявайки поведението си
с останалите участници в движението при предприемане на маневра „изпреварване“
навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение в посока към *. при наличие на
насрещно движещи се превозни средства и на пътна маркировка тип „M3“, в
резултат на което реализирал пътнотранспортно произшествие с правилно движещия
се насрещно и в непосредствена близост лек автомобил марка „Сеат“, модел „****“,
peг. № ** **** **, управляван от Х.Е.А., при
което й били причинени следните травматични увреждания : ***********. Във
връзка с това пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „**** ***“, peг. № **
**** ** - Х.И.М., е образувано наказателно производство, приключило с присъда
постановена по нчхд № 317 по описа на Районен съд - ***за 2020 г., влязла в
сила на 06.10.2020 г., с която той е признат за виновен в това, че на **.**.****г.,
на път ***-****, км. 1+500, ***-***,
в землището на обл. *** при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“
с peг. № ** **** **, е нарушил правилата за
движение - чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал.
2, чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2, т. 3, чл. 43, т. 1 ЗДвП и реализирал ПТП с лек автомобил марка „Сеат“, модел „****“ с peг. № ** **** **, управляван от Х.Е.А. и по непредпазливост й
причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в **** ****
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 2/14
*****, като
деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от
2,61 на хиляда и след употреба на наркотични вещества - ******.
Твърди се още, че с оглед на получените
травматични увреждания ищцата била приета в УМБАЛ „**.****“ гр.***, където
пролежала от **.**.****г. до 05.07.2019 г., през който период й била извършена
първична хирургична обработка на разкъсно-контузната рана в областта на брадата
и поставяне на гипсова имобилизация на лявата гривнена става, която тя носила в
продължение на 30 дни. Наложило се и провеждане на медикаментозна терапия за
лечението на получения *****, като общо 99 дни, за периода от **.**.****г. до
03.10.2019 г., тя ползвала отпуск по болест.
Тя търпи и сериозни негативни последици от
пътнотранспортното произшествие. Получените увреждания и претърпените болки и
страдания възпрепятствали нормалното й ежедневие. С оглед на причиненото й
увреждане на левия горен крайник й се наложило да ползва помощ от близките си за
задоволяване на обичайни и ежедневни хигиенни и битови потребности, което я
карало да се чувства зависима и непълноценна. Поради невъзможността да движи
левия си крайник ограничила контактите си през продължителен период от време. В
продължение на месеци търпяла болки, страдания и дискомфорт. Самото
произшествие предизвикало стрес и уплаха, които от своя страна допринесли за
формирането на депресивни състояния на съзнанието. Започнала да страда от
безсъние, често се будила от болки или кошмарни сънища свързани с произшествия
без възможност да заспи спокойно впоследствие, което се отразило и на
физическото й състояние - тя се чувствала отпаднала, изморена и меланхолична.
Затворила се в себе си, не желаела да споделя емоциите си, натьжавала се
мигновено при повдигане на темата за инцидента, изпада в депресивни състояния и
общуването става видимо невъзможно за нея, което не е типично за нея, тъй като
според близките й тя е позитивна личност, общителна и обича да комуникира с
околните на различни теми. Изпитваните болки, страдания, дискомфорт и
притеснения не спират да тежат върху съзнанието й и не е налице перспектива тя
някога да успее изцяло да се отърси от преживения кошмар. Наблюдават се и
остатъчни последици от травмите, изразяващи се в болезненост при продължително
натоварване на увредения *** ****
крайник, болки при резки климатични условия, ограничен обем на движенията в
областта на *** **** крайник.
Ищцата претърпяла и имуществени вреди от
увреждането, изразяващи се в направата на разходи за заплащане на потребителска
такса в размер на 46.40 лв. и за образно изследване на стойност 30 лв.
Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка и тъй като към датата на произшествието за увреждащия автомобил не е
имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 3/14
автомобилистите и Гаранционен фонд не е извършил плащане по
предявената от ищцата на основание чл. 519, т. 1 във връзка с чл. 521, ал. 1,
т. 1 и чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането КЗ/ извънсъдебна претенция за
плащане на обезщетение за репариране на претърпените от нея вреди, то с
настоящата искова молба тя моли съда да осъди фонда да й заплати обезщетения в
размери както следва : 40 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и
76.40 лв. за претърпените от нея имуществени вреди ведно със законната лихва
върху всяка главница от 14.01.2020 г. - датата на постановяване на отказа на
ответника за плащане на обезщетение, до датата на подаване на исковата молба в
съда - 27.02.2020 г. Пълномощникът й адвокат Ц.В. моли съда да й присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата с
включен ДДС съобразно § 2а Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Обективно съединени искове е правно
основание чл. 558, ал. 5 във връзка
с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането.
Ответникът Гаранционен фонд със седалище в
гр. София и адрес на управление - ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от пълномощника
му адвокат С.М. признава, че ищцата е сезирала фонда за описаното в исковата
молба събитие, във връзка с което е образувана щета № ********/**.**.****г., но
оспорва предявените искове, тъй като по преписката не били представени доказателства
с оглед установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие
с разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, а също и поради
обстоятелството, че към датата на подаване на отговора не било установено със
задължителна сила на основание чл. 300 ГПК противоправно поведение на водача на
увреждащия автомобил и причинна връзка с вредите, чието репариране се
претендира. В случай, че предявените искове бъдат приети за основателни, е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, основаващо се на твърдението, че тя в нарушение на чл. 137а ЗДвП е
пътувала без поставен обезопасителен колан, съответно е изразено становище, че
размерите на предявените искове са завишени, некореспондиращи със
задължителната съдебна практика. Претендира присъждане на направените по
производството разноски.
Третото лице-помагач на страната на
ответника - Х.И.М. с ЕГН **********, не е депозирало отговор на исковата молба,
като в първото по делото открито съдебно заседание пълномощникът му адвокат Д.Х.
заяви, че поднася от името на ответника извинение към пострадалата ищца, както
и че се солидаризира с отговора депозиран от ответника.
Съдът като обсъди
твърденията, доводите на страните и признанието на ответника във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Основанията за изплащане от Гаранционен фонд на
обезщетения на увредени лица за незастраховани МПС са изчерпателно изброени в
чл. 557, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. от „а“ до „г“ Кодекс за застраховането, като
предпоставките за
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 4/14
уважаване на исковите претенции по чл. 558, ал. 5 КЗ
за изплащане обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в хипотезата на
чл. 557, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ са следните : имуществени
и/или неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
съответно вреди на чуждо имущество; вредите да са
причинени на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; причинно-следствена
връзка между увреждането и вредоносния резултат; отправяне на претенция от
увреденото лице за изплащане на обезщетение по реда на чл. 558, ал. 3 КЗ; липса
на плащане на обезщетение в срока по чл. 496 КЗ/съответно отказ за плащане на такова или несъгласие на увреденото лице с
размера на определеното обезщетение.
Понятието „Територия, на
която обичайно се намира моторното превозно средство“ е определено в
разпоредбата на чл. 482, ал. 1 КЗ, по смисъла на която това е територията на държавата: „1. където е издаден
регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е
постоянен, или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг
отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на
регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се изисква регистрация за
определени видове моторни превозни средства; 3. в която държателят на моторното
превозно средство има постоянно пребиваване – в случаите, в които за определени
видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито
застрахователен или друг отличителен знак.“
Не е налице спор, а и се установява от приетите като
доказателства заверени преписи на Молба вх. № 24-01-668/21.10.2019 г. и на
писма изх. № 24-00-668.1/23.10.2019 г. и изх. № 24-00-668/14.01.2020 г., че
ищцата е поискала от Гаранционен фонд плащане на обезщетение за репариране на описаните
в исковата молба вреди, по която е образувана Щета № **-******/**.**.****г. и
че по последната ответникът е отказал плащане, поради което претенциите си
срещу него тя е предявила по съдебен ред с исковата молба, по която е
образувано настоящото дело.
По време на
висящността му бе постановена Присъда № 260002/18.09.2020 г. по нчхд № 317 по
описа на Районен съд – ***за 2020 г., заверен препис на която е приет като доказателство
по делото, влязла в сила на 06.10.2020 г., с която подсъдимият Х.И.М.,
конституиран като трето лице-помагач на страна на ответника, е признат за
виновен в това, че на **.**.****г., на път ***-****, км. 1+500, ***-***, в землището на гр. ****, област
****, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ** **** **,
е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл.
20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т.
2, т. 3, чл. 43, т. 1 ЗДвП и реализирал ПТП с лек автомобил марка „Сеат“, модел
„****“ с peг. № ** **** **, управляван от
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 5/14
Х.Е.А. и по
непредпазливост й причинил две средни
телесни повреди, изразяващи се *****************, като деянието е извършено
в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 2,61 на хиляда и след
употреба на наркотични вещества – ****** – престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„а“ във връзка с ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Така квалифицираното престъпно деяние е резултатно, поради
което както вредата, така и причинно-следствената връзка между увреждането и
вредоносния резултат са елементи от фактическия му състав.
Влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо
по силата на закона и на постановената от Районен съд – ***по нчхд № 317/20 г.
присъда, влязла в сила на 06.10.2020 г., съдът приема за установено, че е
налице противоправно деяние – престъпление по транспорта, извършено виновно от
третото лице-помагач на страната на ответника, в причинно-следствена връзка с
което противоправно деяние са произтекли и следните травматични увреждания по
ищцата - **********, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и счупване на **********, довело до трайно затруднение движенията на ***
**** крайник.
По делото са приети като доказателства и заверени
преписи на медицински документи по опис направен в исковата молба, в това число
и на Епикриза, издадени от третото лице „УМБАЛ „***** ******“„ ЕАД, видно от
които ищцата е постъпила в Спешно отделение на „УМБАЛ „*** ****“ ЕАД – гр. ***
на **.**.****г., като след извършени изследвания и прегледи от хирург,
травматолог, неврохирург, ЛЧХ-специалист и интернист по нея са констатирани
следните травматични увреждания - *************, и след обработка на раната и
поставяне на гипсова превръзка в областта на лява ръка тя е пренасочена към
Клиника по неврохирургия, в която е пролежала до 05.07.2017 г., на която дата е
изписана от лечебното заведение. Според неоспореното заключение на вещите лица
по допуснатата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза
констатираните при прегледа на ищцата травматични увреждания ****************,
напълно отговарят да са причинени по начина, описан в исковата молба.
„УМБАЛ „***** ******“„ ЕАД - гр. ******, в
което ищцата е приета за лечение непосредствено след инцидента на **.**.****г.,
е лечебно заведение
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 6/14
създадено от държавата съгласно чл. 5, ал. 1 от Закон за лечебните
заведения, поради което по отношение на
него е приложима Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната
медицинска помощ в държавните болнични заведения, която макар и приета на основание
отменения Закон за здравето е запазила действието си по силата на § 39 от
Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за здравето, като в
чл. 36, ал. 1 от посочената наредба изрично е предвидено, че на изписан болен в
деня на изписването се издава епикриза в
три екземпляра, единият от които се предава на него, другият се изпраща на
лекаря, който го лекува или наблюдава в извънболнични условия, а третият остава
в историята на заболяването. Следователно, тъй като епикризата се издава от длъжностно
лице и по определен в закона ред, то същата съставлява официален документ
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с доказателствена сила
относно дадената от лекуващия лекар окончателна диагноза. Ето защо въз основа
на епикризата, а също и на заключението на вещите лица по комплексната СМЕ -
д-р Д.М. и д-р Д.С., че описаните в нея травматични увреждания констатирани при
прегледите и изследванията на ищцата отговарят да са причинени по описания в
исковата молба начин – при сблъсък между лекия автомобил управляван от третото
лице-помагач на страната на ответника и лекия автомобил управляван от ищцата и
последвал втори сблъсък между последния и лек автомобил марка „Мерцедес” рег. №
** **** ** съдът приема, че в причинно-следствена връзка с извършеното от
третото лице–помагач на **.**.****г. противоправно деяние, изразяващо се в
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.
5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т.
2, чл. 42, ал. 2, т. 2, т. 3, чл. 43, т. 1 ЗДвП, при
управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, peг. № ** **** **, освен описаните в постановената от Районен съд – ***по
нчхд № 317/20 г. две средни телесни повреди – ************, довел до
разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на *** **** кост,
довело до трайно затруднение на движенията на *** **** крайник, на ищцата са
причинени и следните травматични увреждания : **************
Установи се вече по-горе в настоящото изложение от
влязлата в сила присъда постановена по нчхд № 317/20 г. на Районен съд - ***,
че престъпното деяние е извършено от третото лице-помагач на страната на
ответника в землището на ***, което селище се намира на територията на
Република България, при управление на лек автомобил марка
„Мерцедес” рег. № РВ 5629 ТТ, т. е. последният е с регистрационни номера
издадени в Република България, поради което това е и територията, на която този
лек автомобил обичайно се намира по смисъла на чл. 482, ал. 1, т. 1 КЗ.
В хода на производството бе разпитан като свидетел и майката на ищцата –
М.А., според показанията на която след инцидента на дъщеря й са причинени
неудобства, тъй като е разчитала на чужда помощ за обслужването й и имала
проблеми при приемането на храна поради травмата в областта на
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 7/14
лицето, а през целия възстановителен период от три месеца тя била
уплашена, събуждала се, имала кошмари, а понастоящем изпитва страх, когато
шофира. Същевременно констатира се още от заключението на вещите лица по
комплексната съдебно-медицинска експертиза, че от описаните в него травми на
ищцата са били причинени болки и страдания със силно изразен характер.
Като доказателства бяха приети и заверени преписи на : фактура №
**********/05.07.2019 г., в която като издател е посочено „УМБАЛ „***“ ЕАД, а
като получател Х.А., както и са описани следните услуги по мярка, количество,
ед. цена, стойност и обща стойност – 8 броя потребителска такса с ед. цена от
5.80 лв. на стойност 46.40 лв. и обща стойност 46.40 лв., като фактурата е
придружена от фискален бон за същата сума от 46.40 лв.; фактура №
**********/05.07.2019 г., в която като издател е посочено „УМБАЛ „***“ ЕАД, а
като получател Х.А., както и е описана следните услуги по мярка, количество,
ед. цена, стойност и обща стойност – 2 броя копие на образно изследване на CD /за 1 бр. диск/ с
ед. цена от 12.50 лв. на стойност 25.00 лв. и обща стойност 30 лв. с включен
ДДС, като фактурата е придружена от фискален бон за същата сума от 30 лв.
Според заключението на вещите лица д-р Д.М. и д-р Д.С. направените по тези
фактури разноски са били напълно необходими по вид, количество и качество и са
били предписани и препоръчани от лекуващите лекари.
С оглед на заключението на двамата експерти и показанията на св. М. А.,
че от настъпилите от пътнотранспортното произшествие травми ищцата е търпяла болки и неудобства, както и е
направила разходи за лечението на тези травматични увреждания, то съдът приема,
че е налице и причинно-следствена връзка между този вредоносен резултат и противоправното
деяние на третото лице-помагач на страната на ответника.
В обобщение въз основа на анализа на събраните по
делото и коментирани в предходното изложение доказателства решаващият състав
намира, че са налице визираните в закона – чл. 557, ал. 1, т. 2, б.”а”, чл. 558,
ал. 3 и ал. 5 КЗ, предпоставки за ангажиране на отговорността на
Гаранционен фонд за заплащане на обезщетения за вреди от незастраховано МПС –
на ищцата са причинени травматични увреждания на територията на Република
България при пътно-транспортно произшествие, вина за настъпването на което има
третото лица-помагач на страната на ответника, при управление на моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което към датата на произшествието не е имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като от
тези травматични увреждания ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени
вреди и за репарирането им Гаранционен фонд е отказал плащане на обезщетение,
след като е бил поканен от нея. Ето защо следва да се пристъпи към изясняване и
на други спорен по делото въпрос за размерите на претендираните обезщетения
през призмата на наведените в отговора възражение за наличие на принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 8/14
резултат и твърдение
за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в
тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на
обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК
на ВС/.
В настоящия случай възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата се основава на твърдението, че
към момента на пътнотранспортното произшествие тя не е била с поставен
предпазен колан.
В действителност законът – чл. 137а, ал. 1 Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, от която е и лек автомобил марка
„Сеат“, модел „****“, рег. № ***, който е управлявала ищцата в момента на
пътнотранспортното произшествие, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани, като за установяване на обстоятелството дали в момента на
произшествието ищцата е била с поставен обезопасителен колан бе допуснато извършване
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Съобразно заключението на вещите лица по нея - *** М.Б.
и *** С.М.: „…на лицето Х.Е.А. … при ПТП на **.**.****г. й е било причинено :
Контузия на главата. Минимална кръвна колекция под твърдата мозъчна обвивка в
дясната теменно-слепоочна област. Разкъсно-контузна рана по брадата. Счупване
на лъчевата кост в областта на лявата гривнена става. Контузията на главата,
минималната кръвна колекция под твърдата мозъчна обвивка в дясната
теменно-слепоочна област и разкъсно-контузната рана по брадата са причинени по
директен механизъм от удар със или върху твърд тъп предмет в областта на лявата
длан. Липсват описани в медицинската документация видими травматични увреждания
по гръдния кош и корема. … Твърде е възможно поради липса на видими травматични
увреждания по гръдния кош, корема и долните крайници пострадалата да е била с
поставен обезопасителен колан и травмите да са в резултат на настъпили
деформации в купето на лекия автомобил в резултат на тежкия удар между двете
МПС, които да са причинили тези увреждания. От казаното по-горе не може да се
приеме с категоричност, че е имало свободно движение на тялото на Х.Е.А. в
купето на автомобила. По тялото на Х.Е.А. липсват видими травматични
увреждания, които да са причинени от предпазния колан при станалото ПТП.
Липсата на видими травматични увреждания от предпазния колан не изключват
възможността същата да е ползвала такъв, но от него да не са останали видими
следи по тялото и корема. Твърде е възможно поради липсата на видими
травматични увреждания по гръдния кош, корема и долните крайници пострадалата
да е била с поставен обезопасителен колан и травмите да са в резултат на
настъпили деформации в купето на лекия
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 9/14
автомобил
„Сеат“ в резултат на тежкия удар между двете МПС. Като се има предвид механизма
на ПТП и деформациите, които са видими само от вън на снимковия материал, … и
предвид анализа по предходните въпроси, то травматичните увреждания
най-вероятно биха били същите и с предпазен колан.“
Заключението не бе оспорено, като е изготвено на база
събраните по делото доказателства, сред които липсват такива, които да
опровергават изводите на вещите лица, поради което съдът няма основание да не
го кредитира и при формиране на извода относно обстоятелството дали в момента
на произшествието ищцата е била с поставен предпазен колан ще обоснове
решението си на същото.
Базирайки се на него и изхождайки от изводите на
вещите лица, че като се вземат предвид произтеклите у ищцата травматични
увреждания, механизмът на ПТП, деформациите по автомобила на ищцата и липсата
на видими травматични увреждания по гръдния й кош, по корема й и по долните й
крайници е твърде възможно тя да е била с предпазен обезопасителен колан, както
и че в конкретния случай травматичните увреждания биха били същите и с поставен
предпазен обезопасителен колан, настоящият състав приема за установено, че в
момента на инцидента не е налице нарушение от нейна страна на задължението й по
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП като водач на лек автомобил
марка „Сеат“, модел „****“, рег. № ***, да използва обезопасителен колан, а от тук и че тя не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат,
поради което възражението за съпричиняване като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
При това положение съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост след анализа на събраните по делото доказателства относно вида и
степента на уврежданията, продължителността на болките и страданията, прогнозите
и др. релевантни обстоятелства, а за имуществени вреди - въз основа на ангажираните
доказателства за техния размер.
По смисъла на цитираната разпоредба според
дадените задължителни разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума на ВС №
4/23.12.1968 г. : „…Понятието
„справедливост“ … не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. … От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. …“ Според трайната съдебна практика при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните
обществено-икономически условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о.,
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 10/14
решение № 1 от
26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от
3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г.
по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017
г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
Установява се още от показанията на св. М.А., че :
след инцидента в продължение на 5 дни “горе-долу“ дъщеря й била в безсъзнание,
на легло, поради което била обслужвана изцяло от нея; след като започнала да
става след петия ден тя отново й помагала за къпане, тъй като била със счупена
ръка, като това продължило докато й махнат гипса; докато били в болницата тя я
хранела, като дъщеря й имала проблем с приемането на храна заради травмата в
областта на лицето; в продължение на един месец последната разчитала на чужда
помощ, за да бъде обслужвана; през периода на възстановяване, продължил три
месеца, дъщеря й била уплашена, събуждала се, имала кошмари, като към датата на
разпита на свидетеля – 13.07.2021 г., ищцата има още белези в областта на
лицето и на дясната ръка; към 13.07.2021 г. дъщеря й шофира, но изпитва страх,
много е внимателна.
Констатира се, също така, по-горе в настоящото
изложение от заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, че от
процесните травматични увреждания на ищцата е била причинена болка със силно
изразен характер, която е намалявала с времето. Пак според същото страданията,
които тя е изтърпяла са били силно изразени поради продължителността на
лечението и затрудненото самообслужване; спрямо ищцата е било приложено
консервативно лечение, като лечебният процес, продължил 100 дни, е протекъл
нормално и към датата на прегледа – 27.06.2021 г., ищцата е възстановена
напълно.
Показанията на
свидетеля са в унисон с отразеното в приетите като доказателства по делото
заверени преписи на медицински документи и в заключението на вещите лица д-р Д.М.
и д-р Д.С., поради което съдът ги кредитира като истинни и безпристрастни.
Освен, че са в пълен синхрон, тези доказателства и взаимно се допълват, като
въз основа на тях могат да се направят и следните изводи за релевантните за
определяне на размера на обезщетението обстоятелства :
- Непосредствено
след произшествието ищцата е търпяла силни болки, които са намалявали с времето
до пълното им отшумяване към края на оздравителния процес, който е протекъл без
усложнения, но в разрез с вижданията на вещите лица д-р М. и д-р С. съдът
намира, че не е продължителен, тъй като е приключил напълно в рамките на 100
дни.
- За сравнително
кратък период на ищцата са й причинени неудобства – в продължение на 5 дни след
инцидента тя е била на легло, още няколко дни впоследствие е имала проблем при
приемането на храна заради травмата в областта на лицето, а в рамките общо на
един месец е била зависима от чужди грижи поради поставената й гипсова имобилизация
на лява гривнена става, но само по себе си това обстоятелство не съставлява
доказателство за твърдението й, че вследствие на невъзможността да се обслужва
сама тя е започнала да
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 11/14
изпитва чувство на
зависимост и непълноценност, поради което и предвид неангажирането на други
доказателства за установяването му съдът го приема за недоказано.
- Спрямо ищцата е
приложено консервативно лечение, в резултат на което са й спестени допълнителни
болки и страдания.
- Причинените й
травматични увреждания са се отразили и на психоемоционалното състояние на
ищцата, като вследствие на произшествието тя е изживяла уплаха, започнала е да
се събужда нощем, да сънува кошмари, но до датата на приключване на съдебното
дирене не се ангажираха доказателства това да са симптоми на диагностицирано у
нея общо заболяване „депресия“. Повече, обаче, от година след инцидента тя
продължава да изпитва страх при шофиране
- По ищцата и към
датата на приключване на съдебното дирене има видими белези от уврежданията в
областта на лицето /брадата/ и на дясната ръка, но от събраните по делото доказателства
не се установява те да оказват някакво негативно отражение върху нея.
До датата на приключване на съдебното дирене
по делото не се ангажираха доказателства за установяване на наведените в
исковата молба твърдения, че след случилото се ищцата станала затворена в себе
си, както и че са налице остатъчни последици от травмите, изразяващи се в
ограничен обем на движенията в областта на левия горен крайник и болезненост
при продължително натоварване на левия горен крайник и при резки климатични
промени – подобни данни не се извличат както от показанията на разпитания по
делото свидетел, така и от представената по делото медицинска документация,
съответно не са констатирани от вещите лица д-р М. и д-р С. при прегледите й
през месец юни 2021 г., поради което и предвид заключението им, че ищцата е
напълно възстановена, съдът приема тези твърдения за недоказани.
Предвид
гореизложеното, отчитайки кратковременната продължителност на интензивните
болки и страдания, бързия оздравителен процес и пълното възстановяване на
ищцата до приключването му, а също и недоказаността на част от описаните в
исковата молба вредни последици, то в съответствие с критерия за справедливост
предявеният иск по чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до
размера на сумата от 30 000 лв., а за разликата до пълния предявен такъв
от 40 000 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Установи се вече
от приетите като доказателства заверени преписи на медицински документи, две
фактури и фискални бонове към тях, а също и от заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска експертиза, че след инцидента ищцата е откарана
по спешност в УМБАЛ „***“ ЕАД, в което лечебно заведение й е извършено образно
изследване, за което тя е заплатила 30 лв. с включен ДДС, както и е пролежала
от **.**.****г. до 05.07.2019 г., когато е изписана, за което е заплатила и
потребителски такси за 8 дни престой на обща стойност 46.40 лв., като тези
разходи според вещите лица
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 12/14
д-р М. и д-р С. са
напълно необходими. Следователно те като негативна последица в имуществената
сфера на ищцата от причинените й травматични увреждания при пътно-транспортното
произшествие също подлежат на обезщетяване, поради което искът за същите като
доказан следва да бъде уважен в пълния предявен с исковата молба размер от
76.40 лв.
И тъй като
се касае за парично задължение, то по общо правило – чл. 86, ал. 1, изр. ЗЗД, при неизпълнение му длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата, като по отношение на начина за
изчисляване и изплащане на лихвите за забава на Гаранционния фонд е налице
специална уредба в чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ, постановяващ, че лихвите за
забава на ГФ се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ, според алинея първа, т. 1 и т. 2 на
който застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3, съответно изтичането на 3-месечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
В процесния случай
според приетите като доказателства заверени преписи на молби на ищцата вх. №№
24-01-668/21.10.2019 г. и 24-01-668/04.11.2019 г., както и на писма изх. №№
24-00-668.1/23.10.2019 г. и 24-00-668/14.01.2020 г. на Гаранционен фонд, след
датата на подаване на молбата за изплащане на застрахователно обезщетение –
21.10.2019 г., по която е образувана щета № 19210372/2019 г., ответникът
допълнително е поискал доказателства от ищцата за хода и резултата от
образуваното дп № 490/2019 г. на РУ – *, влязла в сила присъда с
мотиви/споразумение срещу виновния водач,
фактури и фискални бонове в оригинал, в отговор на което е депозирана
молба вх. № 24-01-668/04.11.2019 г. от адвокат В. – пълномощник на ищцата, с
която тя е уведомила Фонда, че към 04.11.2019 г. действията по разследването не
са приключили, поради което не може да представи краен акт на наказателния съд.
Следователно, доколкото към датата на изготвяне на писмо изх. №
24-00-668/14.01.2020 г., в което е обективиран отказът на ответника да изплати
обезщетение по щетата, не е изтекъл 3-месечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по претенцията, то датата на подаване на молба вх. № 24-01-668 - 04.11.2019
г., е моментът, от който е започнал да тече срокът от 15 работни дни по чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ, като той е изтекъл на 25.11.2019 г., след което ответникът
е изпаднал в забава.
Ето защо върху
всяка от присъдените главници следва да се присъди и лихва за забава, но от
момента, посочен в исковата молба – 14.01.2020 г.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на „АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО В. и Б.“ ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, представлявано от управителя адвокат Ц.В.,
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата
безплатна правна помощ и съдействие
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 13/14
по
настоящото дело в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на уважената част от исковите
претенции, възлизаща на 30076.40 лв. /830 лв. + 3 % върху горницата над 10000
лв., равняваща се на 20076.40 лв. = 1432.29 лв./, върху което да се начисли и
20 % данък върху добавената стойност на основание § 2а ДР на Наредбата, тъй
като видно от представения по делото заверен препис на Акт за регистрация по
ЗДДС № 22421900720633/22.03.2019 г. адвокатското дружество е регистрирано по
ЗДДС. Изчислено по посочения ред размерът му възлиза на 1718.75 лв. с ДДС
/1432.29 лв. х 1.2/ и за заплащането му на дружеството ответникът следва да
бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 126 лева разноски по производството
съразмерно на отхвърления иск /500 лв. депозит за възнаграждения на вещите лица
по допуснатата комплексна КСМАТЕ + 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение х 24.95%/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса по производството в
размер на 1250 лв., от които по претенцията за неимуществени вреди - 1200 лв. и
по претенциите за имуществени вреди - 50 лв., а също и сумата от 484.82 лв. депозитни
разноски по допуснатата комплексна СМЕ съразмерно на уважените искове /664 лв.
изплатени суми от бюджета на съда х 75.05%/.
По изложените
мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес – ул. „Граф Игнатиев“ №
2, да заплати на Х.Е.А. с ЕГН **********, представлявана от „АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО В. и Б.“ ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес – ул.
„Банат“ 11-13, офис 5, представлявано от управителя адвокат Ц.С.В., обезщетения
за вреди, произтекли вследствие на следните телесни увреждания - кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка,
довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на
лявата лъчева кост, довело до трайно затруднение движенията на левия горен
крайник, контузия на главата и
разкъсно-контузна рана в областта на лицето /брадата/, причинени на територията на Република България – на път ***-****, КМ 1+500, ***-***, в землището на гр. ***, на **.**.****г.
виновно от Х.И.М. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № **
**** **, за който не е имало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в размери както следва :
30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/ за неимуществени вреди – болки и страдания, като над
уважения до пълния предявен размер от 40 000 лв. –
Продължение на
решение по т. д. № 157/20 г. на ОСПд – стр. 14/14
отхвърля предявения
иск с правно основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ като неоснователен;
76.40 лв.
/седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ за имуществени вреди, от които
46.40 лв. разходи за заплатени потребителски такси по фактура №
**********/05.07.2019 г. издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД и 30 лв. разходи за
плащане на образно изследване по фактура № **********/05.07.2019 г. издадена от
УМБАЛ „***“ ЕАД;
ведно със
законната лихва върху всяка главница от 14.01.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, да заплати на „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО В. и Б.“ ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес – ул. „Банат“ 11-13, офис 5, представлявано от представлявано от управителя адвокат Ц.С.В., сумата
от сумата от 1718.75 лв. /хиляда седемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и
пет стотинки/ адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 157
по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2020 г. - Х.Е.А. с ЕГН **********, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Х.Е.А. с
ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, сумата от 126 лв. /сто двадесет и
шест лева/ разноски по производството съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес – ул. „Граф Игнатиев“ №
2, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 1250 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/ държавна такса по производството и сумата от 484.82 лв.
/четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ бюджетни
разноски по производството съразмерно на уважените искове.
Решението е
постановено при участието на Х.И.М. с ЕГН **********, като трето лице-помагач
на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението може да
бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страната.
СЪДИЯ :