Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.11.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8254 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от „Б.Д.“ ЕАД ***  против Д.П.Л.Б., С.М.П.Б., двамата граждани на Великобритания, и Д.А.Б., гражданин на САЩ, осъдителни искове по чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за сумата 129 606.84 евро-главница по договор за кредит от 19.12.2008г., сумата 63 054.14 евро-възнаградителна лихва за периода 26.09.2011г.-27.06.2017г., сумата 129.10 евро-неустойка за забава по чл.92 ЗЗД за периода 20.10.2011г.-27.06.2017г. и сумата 375.85 евро-заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата по договора от подаване на исковата молба да изплащането.

Твърденията са за сключен договор за ипотечен кредит от 19.12.2008г., по силата на който ищецът предоставил на ответниците-кредитополучатели кредит за покупка на недвижим имот в размер на 143 790 евро, който следвало да върнат на погасителни месечни вноски за срок от 180 месеца, ведно с възнаградителна лихва от 8.50%. Месечни вноски в погашение на кредита били плащани до 20.09.2011г., а на 20.10.2011г. вноската била платена частично с 381.29 евро. Впоследствие ответниците преустановили плащанията, като към 21.06.2017г. не били погасени 69бр. вноски в общ размер на 96 666.57 евро. Поради неизпълнение на договорното задължение и съобразно уговореното в договора заявява с исковата молба, че обявява кредита за предсрочно изискуем и претендира всички възникнали по него и неплатени задължения.

Ответниците Д.А.Б., Д.П.Л.Б. и К. М. П.Б. оспорват исковете с наведено възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главница, лихви и неустойка, чиято изискуемост е настъпила на 18.01.2012г., както и възражение за прекомерност на вземането за неустойка за забава по чл.92, ал.2 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор сключен между страните договор за банков кредит на 19.12.2008г., по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответниците-кредитополучатели сумата 143 790 евро за покупка на недвижими имоти срещу поето от тях задължение за връщане за срок от 180 месеца на равни месечни вноски по погасителен план. В т.7.1 от договора е предвидено заплащането на възнаградителна лихва от 8.50% формирана  от базов лихвен процент в размер на 4.68 процентни пункта и надбавка от 3.81 процентни пункта.  

За произтичащите от договора задължения клаузата на т.12 предвижда солидарна отговорност на кредитополучателите.

Видно от представеното извлечение от сметка и заключението на вещото лице по ССч.Е кредитът е усвоен на 20.01.2009г. със заверяване банковата сметка на Д.П.Л.Б. със сумата 143 790 евро.

Според т.18.1 от договора при неплащане на падежна дата на дължимата /цяла или част/ месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1 увеличен с наказателна надбавка от 3%, считано от падежната дата, съответно при неплащане на дължима /цяла или част/ месечна вноска по главница, невнесената дължима сума се олихвява с прилагания  лихвен процент по т.7.1 увеличен с наказателна надбавка от 10%, считано от падежната дата.

Съгласно т.18.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или  на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1 увеличен с наказателна надбавка от 10%.

Клаузата на т.19.1 от договора регламентира случаите, в които банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, един от които е при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница, като изискуемият кредит се отнася в просрочие и олихвява по реда на т.18.2.

            От приетото и неоспорено от страните заключение на вещо лице по ССч.Е се установява, че последното плащане по кредита е на 22.06.2017г. в размер на 100 евро, с която сума са били заплатени заемни такси. С платените към 28.06.2017г. суми  са били погасени вноските  до 20.09.2011г. и частично лихва по вноската с падеж 20.10.2011г. След тази дата до 20.06.2017г. не са били извършвани плащания по общо 69 бр. вноски. От това следва, че ответниците са в неизпълнение на задължението за връщане на кредита поради забава повече от 90 дни, което съставлява основанието по т.18.2 от договора за предсрочната му изискуемост.

Съгласно т.18 от ТР № /18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на установителен иск по чл.422 ГПК вземанията по банков кредит стават изискуеми, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на  банката-кредитор следва да е обективирано писмено и да съдържа позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на предвидените в договора условия, предпоставящи упражняването на това право. Предсрочната изискуемост настъпва от датата на получаване от длъжника изявлението на кредитора и произвежда действие, ако към този момент са се осъществили обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Това разрешение намира приложение и в хипотезата на предявен от банката-кредитор осъдителен иск по общия исков ред.

В последователно установената съдебна практика се приема, че при обективирано в исковата молба по чл.422 ГПК или по осъдителен иск за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, с връчване на препис от нея на ответника по иска същото достига до него, като от този момент настъпва предсрочната изискуемост /Решение № 139/05.11.2014г по т.д.№ 57/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение № 114/07.09.2016г. по т.д.№ 362/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. на ВКС, I т.о.; Решение № 86/27.10.2020г. по т.д.№ 2118/2019г. на ВКС,  I т.о.,  Решение № 60110/04.03.2022г. по т.д.№ 772/2020г. на ВКС, I т.о. и др./.

В случая банката не е отправила писмено изявление преди подаване на исковата молба до кредитополучателите, с които да обяви кредита за предсрочно изискуем, а такова волеизявление е обективирано в нея. Препис от исковата молба е връчен на третия ответник на 14.09.2018г., съответно на другите двама ответници по реда на чл.48 ГПК с обнародване обявлението в ДВ бр.52/22.06.2021г. и подаден в законовия срок чрез упълномощен процесуален представител писмен отговор на 06.07.2021г., поради което обявената по този начин предсрочна изискуемост е произвела правно действие.

            Упражненото от банката право за обявяване кредита за предсрочно изискуем води до изменение на договора, изразяващо се в изискуемост на всички произтичащи от договора вземания в пълния дължим размер, което обхваща и вноските с ненастъпил падеж.

            Видно от заключението на вещото лице по ССч.Е, след приспадане на платените вноски до м.10.2011г., към датата на подаване исковата молба по настоящото дело /28.06.2017г./ остатъчният размер на непогасената главница възлиза на сумата 129 605.84 евро.

            По възражението на ответниците за погасяване по давност на вземането за главница съдът намира следното:

            Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Друг такъв срок е предвиден за вземанията за лихви, за наем и други периодични плащания, а именно три години.

Уговарянето за връщане на предоставена по договор за кредит сума на погасителни вноски не превръща задължението на кредитополучателя в периодично, а представлява уговорка за изпълнение на части, поради което по отношение задължението за главница за погасителни вноски по договор за банков кредит е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, в какъвто смисъл е трайно установената съдебна практика /Решение № 261/12.07.2011г. по гр.д.№ 795/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 50120/27.10.2022г. по т.д. № 2313/2019г. на ВКС, І т.о., Решение № 45/17.06.2020г. по т.д. № 237/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.

 

По общото правило на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При разсрочено плащане на предоставен кредит началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска.

По делото е установено, че последното плащане от ответниците по кредита е било на вноската с падеж 20.09.2011г. Исковата молба е подадена на 28.06.2017г., поради което вземането за главница по вноските с настъпил падеж в периода 20.10.2011г. -20.05.2012г. включително в общ размер на 3912.29 евро е погасено с изтичането на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.

Това обуславя основателност на иска по чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ЗЗД за главница до сумата 125 694.55 евро.

По отношение възнаградителните лихви:

Съгласно ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Развити са съображения, че при предсрочна изискуемост договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпването й отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.

В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена след подаване на исковата молба с връчване препис на ответниците, поради което въпросът за дължимост на възнаградителни лихви след настъпването й не стои. Ищецът претендира вземане за договорни лихви за период преди подаване на исковата молба-26.09.2011г.-27.06.2017г. в размер на 63 054.14 евро.

Такива са били дължими при установеното неизпълнение на ответниците по заплащане на погасителни вноски след 20.09.2011г., но с противопоставено от тях правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.

За вземането за възнаградителни лихви е приложима 3-годишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, като и в този случай на основание чл.114, ал.1 ЗЗД началото на течението е поставено с настъпване изискуемостта, т.е. падежа на всяка вноска, в която се включва не само главница, но и лихва. Съобразно датата на подаване на исковата молба, в приложение на чл.111, б.“в“ ЗЗД вземането за възнаградителни лихва за периода 26.09.2011г.-28.06.2014г. в общ размер на 30 496.97 евро е погасено по давност. Това обуславя основателност на иска за сумата 32 557.17 евро отнасяща се за периода 28.06.2014г.-28.06.2017г., до който размер следва да се уважи.

Ищецът претендира и вземане по т.18.1 от договора в размер на 129.10 евро,           представляваща обезщетение за забава за периода 20.10.2011г.-27.06.2017г. Това вземане има характер на неустойка по чл.92 ЗЗД, която съдът намира, че не е прекомерна съобразно чл.92, ал.2 ЗЗД и не е налице основание за нейното намаляване.

Видно от заключението на вещото лице по ССч.Е претендираната сума представлява неустойка по т.18.1, б.“а“ от договора за забава в плащане на главница, която е начислена върху остатъка за периода 13.05.2017г.-28.06.2017г. в размер на 129.10 евро.  От същото се констатира, че в хода на изпълнение на договора е била начислявана такава общо от 3 028.09 евро с установено плащане на 2 898.99 евро, т.е. разлика от 129.10 евро, която се отнася за вноските от м.05.2017г. и м.06.2017г. Предвид това възражението на ответниците за изтекла погасителна давност в тази част е неоснователно.

Според предвиденото в договора за кредит /т.21.1 и т.13, б.“е“-„з“/  ответниците-кредитополучатели се задължили да заплащат на банката такси и  застрахователни премии по имуществена застраховка на закупените с кредита имоти, които според експертното заключение възлизат на сумата 375.85 евро. Тази сума не е платена, поради което следва да се присъди.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца разноски по делото от 14658.75лв. съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника Д.А.Б. разноски за адвокатско възнаграждение от 534.40лв. пропорционално на отхвърлената част. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение /платено в размер на 3000лв./ е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. Другите двама ответници не са направили разноски и не претендират такива.

Водим от горното съдът   

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Д.П.Л.Б., роден на ********гражданин на Великобритания, С.М.П.Б., родена на ***г., гражданка на Великобритания, двамата с адрес 133 Клейгейт, Ешър, Лейн, Сърей ********, и Д.А.Б., роден на ***г., гражданин на САЩ, с адрес ********Санта Клара, ********, САЩ, тримата със съдебен адрес ***, да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 694.55 евро на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, представляваща главница по договор за кредит от 19.12.2008г.; сумата 32 557.17 евро на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, представляваща възнаградителна лихва за периода 28.06.2014г.-28.06.2017г.; сумата 129.10 евро на основание чл.92 ЗЗД, представляваща неустойка за забава за периода  13.05.2017г.-28.06.2017г. и сумата 375.85 евро, представляваща такси и разноски по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-28.06.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до пълния предявен размер 129 606.84 евро; иска за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер 63 054.14 евро и за периода 26.09.2011г.-28.06.2014г. и за неустойка за забава за периода 20.10.2011г.-12.05.2017г.

ОСЪЖДА Д.П.Л.Б., роден на ********гражданин на Великобритания, С.М.П.Б., родена на ***г., гражданка на Великобритания, двамата с адрес 133 Клейгейт, Ешър, Лейн, Сърей ********, и Д.А.Б., роден на ***г., гражданин на САЩ, с адрес ********Санта Клара, ********, САЩ, тримата със съдебен адрес ***, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 14658.75лв.

ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.А.Б., роден на ***г., гражданин на САЩ, с адрес Санта Клара, ********, САЩ, със съдебен адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 534.40лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: