О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                      гр. Кюстендил,  26.04.2016 г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд      наказателна колегия, в закритото заседание на  двадесет и шести април   две хиляди и шестнадесета  година в състав

 

 

                                                              Председател:Йоланда Цекова

                                                 Съдебни заседатели:В.А.

                                                                                      Б.С.

 

като разгледа докладваното от съдия Цекова       НОХД № 134 по описа за 2015 г. на КОС и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 270 ал.3 НПК във вр. с чл.68, ал. 6  НПК.

            И.Т.И., подсъдим по  НОХД № 134/2015г. на КОС, чрез защитника си адв.Б., е предявил молба вх. № 3255/25.04.2016 г. за отмяна на мярката за процесуална принуда”забрана за напускане пределите на страната”, наложена му с постановление на КОП от 6.03.2015 г. поради несъществуваща вече опасност от укриване на подсъдимия в чужбина, обусловена от: чисто съдебно минало, добро процесуално поведение, здрави семейни връзки и трайна установеност в страната.   Алтернативно се моли за даване на разрешение от съда  подсъдимият Т. да напусне страната по служебна причина за времето от 21 май 2016 г. до 10.06.2016 г.

    В молбата се сочи, че предвид образованието и професионалните му интереси, свързани с биопроизводство и преработване на отпадъци с биологичен произход, Т. е сключил посреднически Договор с дружество”ПРОИНВЕСТСТРОЙ ООД, регистрирано в България   за сътрудничество при осъществяване на компостиране, производство и монтаж, експлоатация  на    инсталации за компостиране на биологични отпадъци в рамките на ЕС и страните-членки на ЕС от 4.01.2016 г.  Твърди се, че изпълнението на задълженията му по договора неизбежно налага пътуване, както и непосредствен контакт със съконтрахенти, в подкрепа на което твърдение е налична покана от македонска фирма със седалище в гр.Кратово за осъществяване на преговори за сключване  на продажба на компост. Сочи се още, че Т. търпи критика от възложителя по сключения договор, че не изпълнява задълженията си по него, като възложителят е изразил намерение да упражни правата си по съдебен ред поради неизпълнение на задълженията по договора от Т., както и че практически е лишен от възможност да реализира доходи. Към молбата са представени като доказателства: Договор за възлагане от 4.01.2016 г.; Покана за провеждане на търговски сделки с цел продажба на компост  от”Бодесия-РА” ЕООД; 3 бр. покани за доброволно изпълнение от 13.04.2016 г., от 14.04.2016 г.и от 20.04.2016 г. и уведомление за завеждане на иск.

            КОС намира искането за допустимо като подадено от надлежна страна, но за неоснователно, по следните съображения:

            И.Т.И. е подсъдим по посоченото НОХД, като му е повдигнато обвинение по чл. 253 ал.5 във вр. с ал.3 т.2 във вр. с ал.2 предл.ІІ и ІV вр. с ал.1 пр.І и ІІ във вр. с чл.26 ал.1 НК, за което престъпление се предвижда наказание”лишаване от свобода” от 5 до 15 години и глоба от 10 000 до 30 000 лв., както и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 НК..

             С постановление на КОП от 6.03. 2014 г. по досъдебното производство му е наложена мярка за процесуална принуда “забрана за напускане на пределите на страната ”.

            Делото е внесено  в КОС с обвинителен акт и по него са проведено до момента няколко съдебни заседания, като следващото с.з. е насрочено за 13.05.2016 г.

            Безспорно е перфектното процесуално поведение на подсъдимия в съдебното и досъдебно производства. Той се е явявал на всички проведени  досега съдебни заседания, както се е явявал и на ДП като обвиняем за извършване на необходимите с негово участие процесуално-следствени действия.

            До настоящия момент са подавани две молби за отмяна на наложената забрана за напускане пределите на страната, респ. за разрешаване напускане на страната по сочени в молбите причини. Съдът се е произнесъл по двете молби с отхвърлителни определения.        

           Представените с настоящата молба описани по-горе доказателства не сочат както на причина за отпадане необходимостта от цялостна отмяна на наложената мярка за процесуална принуда, така и на разрешаване от съда за напускане пределите на страна  за сочения период. В задълженията на подсъдимия по Договора за възлагане от 4.01.2016 г., сключен между него и „ПРОИНВЕСТСТРОЙ”ООД, със седалище и адрес ***/където живее подсъдимият/ съгласно предмета на договора според чл.1 от него влиза задълженията му да проучва пазарите, да предлага услугите и продуктите на доверителя, да провежда преговори и да сключва търговски сделки от негово име и за негова сметка срещу възнаграждение. В тези фиксирани от договора задължения никъде изрично не фигурира, че Т. е длъжен да пътува извън граница за осъществяване на задълженията си по него.

    Представената покана от дружество”Силекс”АД със седалище и адрес на управление: гр.Кратово – Р Македония , ул. Гоце Делчев 70 за посещение във фирмата от И.Т. с цел водене на преговори не съдържа никаква връзка със сключения договор от 4.01.2016 г. Не е посочен предмет на дейност на тази фирма, пък и не се обосновава с поканата необходимост от личното посещение на Т. във връзка със задълженията му по договора. Освен това, в левия горен ъгъл на поканата е изписан адрес на дружество”Бодесия-РА”ЕООД, с посочен адрес на управление и седалище в гр.София.

    Що се отнася до представените покани за доброволно изпълнение съдът ги намира за абсолютно неотносими към задълженията на Т. по сключения договор. Защото чл.19 от представения Договор урежда възможните хипотези за прекратяването му. При системно виновно неизпълнение на договора/вж чл.19 б.”Г”/ договорът се прекратява едностранно без предизвестие от изправната страна. Така че, ако възложителят по договора счита наличие на това основание, той може да го прекрати без предизвестие. Не се налага изпращане на никакви покани за доброволно изпълнение, които са похват в изпълнителното производство, но в случая не намират никакво приложение.

   Предвид изложеното съдът счита, че представените доказателства не обосновават по никакъв начин твърденията в молбата, че е отпаднала необходимостта от наложената мярка”забрана за напускане пределите на страната”.

  Представената покана от дружеството в Кратово не мотивира съда и за уважаване и на алтернативното искане - за разрешение на подсъдимия Т. да напусне страната по служебна причина за времето от 21 май 2016 г. до 10.06.2016 г. Защото според съда няма пречка, тези преговори да се водят и в България, ако са изобщо във връзка със сключения договор и ако изобщо тази македонска фирма съществува.

  Извън горните съображения прави впечатление, че Т. в хода на висящото съдебно производство се стреми всячески да се ангажира в дейности, които се осъществяват извън пределите на Р България, при все че има наложена забрана за напускане пределите на страната. В тази връзка съдът счита, че въпреки неговото образование той трябва да насочи вниманието си към дейности, които се осъществяват в страната за реализиране на доходи. Все пак той има статут на подсъдим за тежко умишлено престъпление и в тази връзка е неизбежно да търпи известни ограничения, като според съда няма никаква пречка съобразно този факт той да адаптира възможностите си за реализиране на доходи в Р България до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Когато сключва каквито и да било договори, г-н Т. трябва да съобразява този си статут. Защото е несериозно, след като твърди да е сключил някакъв договор, с твърдения според него за необходими пътувания извън страната, да се поставя съда в положение, че благодарение на наложената забрана той се лишава от възможността да реализира доходи и едва ли не да се принуждава съда да му се разрешава пътуване извън страната или отмяна на тази мярка, защото нямал доходи благодарение на забраната да напуска страната. Т. е този, който трябва да съобразява статута си на подсъдим за тежко умишлено престъпление и съобразно този факт да адаптира живота си на територията на страната до приключване на съдебното производство, което между впрочем на първа инстанция е много близо до постановяване на съдебен акт.

      По така изложените съображения молбата ще се остави без уважение.

   По тези съображения и на осн.чл. 68, ал.6 вр. ал.1 от НПК, КОС

 

 

 

                           

                                         О    П    Р    Е   Д   Е   Л   И  :

 

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3255/25.04.2016 г. на И.Т.И. за отмяна на мярката за процесуална принуда”забрана за напускане пределите на страната”, наложена му с постановление на КОП от 6.03.2015 г., както и да му се разреши напускане на страната  по служебна причина за времето от 21 май 2016 г. до 10.06.2016 г.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест  пред САС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните – КОП и подсъдимия.

   Копие от определението да се изпрати и на адв.Б. по имейл.

 

       

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                

 

                                     

                                                                2.