Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25.03.2021
г. гр.
Асеновград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1183 по описа за 2019 г. и като обсъди:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закон за защита от
дискриминация (ЗЗД).
Ищецът П.Г.С. ***, същия има пожизнено
определена 100 % неработоспособност, призната с решение на ТЕЛК от 16.09.2002
г. Оттогава може да се придвижва само с помощта на инвалидна количка. Поради
изградената и поддържана архитектурна среда в гр. Асеновград, придвижването му и достъпът му до публични
места е изключително затруднено. Невъзможно е самостоятелно да посети публични
сгради и места на територията на гр. Асеновград, тъй като не са отстранени
съществуващите архитектурни бариери и не са изградени съответните ефективни
приспособления, които осигуряват свободно придвижване, за да стигне до второ и
трето площадно ниво, до всички сгради, в които се помещава администрация на
Община Асеновград: сградата на „Социално подпомагане“ Асеновград, сградата на „МБАЛ
Асеновград“, обществените тоалетни на
територията на Община Асеновград – включително и в обществените сгради,
сградата на общинската библиотека, тротоарните бордюри на улиците в Асеновград,
кръстовищата и цялата пътна инфраструктура, обществения транспорт в Община
Асеновград. Ищецът твърди, че липсват съответни скосявания на тротоарите на
доста места. С това ответната Община не е изпълнила изискването на §6 от Закона
за интеграция на хора с увреждания, като нарушава разпоредбата на чл. 4 от
Закона за защита от дискриминация. Нарушава също така нормативно установеното
задължение за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие
с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания, съгласно които е длъжна да организира устройството на цялата
урбанизирана територия на общината (по отношение на всички нейни елемент в т.ч.
и всички сгради и съоръжения, включително и елементите на пътната
инфраструктура, разположени на територията на общината) по начин, че да не се
затрудняват хората с увреждания. А като следствие от това ищецът е превърнат от
човек с физически увреждания в социален аутсайдер, което по своята същност
представлява дискриминация. Вредите, които търпи вследствие на това, се
проявяват във всички сфери на живота му и са свързани с невъзможността да бъде
независим и да се интегрира пълноценно в социалния живот. Те се изразяват в
неприятни и негативни емоционални и душевни преживявания: чувство и усещане за
изолация, безсилие и отчаяние, непълноценност, накърнено достойнство,
дискомфорт и тормоз. Ето защо моли на основание чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с
чл. 71, ал.1, т. 1 от ЗЗДискр. да се установи нарушението: наличие на
съществуващи архитектурни бариери, изграждане и поддържан на архитектурна среда
от ответника, която затруднява достъпа на ищеца като лице с увреждания до
публични места, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Да бъде осъдена
Община Асеновград да преустанови дискриминационното третиране спрямо ищеца и да
се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения – отстраняване на
съществуващите архитектурни бариери, изграждане и поддържане на архитектурна
среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места и
сгради, както и на основание чл.71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. Община Асеновград
да бъде осъдена да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди за периода от 09.12.2015 г. до 02.05.2019
г., ведно със законната лихва до окончателното им заплащане. Ангажира доказателства,
претендира за разноски. В хода на съдебните
прения моли да бъдат уважени исковете изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника Община Асеновград, с който оспорва изцяло
предявения иск. Счита, че същия е недопустим, тъй като е налице спор разрешен с
влязло в сила решение и съгл.чл.299 ГПК не може да бъде пререшаван. Твърди, че Закона за защита от дискриминация
е неприложим в настоящия случа, тъй като Община Асеновград е орган, който отговаря
за причинени вреди по реда, посочен в ЗОДОВ. Евентуално, твърди, че не е
осъществен фактическият състав от обективна и субективна страна на приложимата
специална правна норма. Някои от посочените в исковата молба сгради не са
общинска собственост, а други – са предоставени на трети лица за безвъзмездно
управление, поради което разходите по поддръжката и ремонта са за сметка на
същите. Навсякъде е извършено понижаване на тротоарите и скосяване на бордюрите,
в частта на пешеходните пътеки при спазване на минимален наклон, по начин
който да не затруднява хората с
увреждания. Евентуално твърди, че претендираният размер на обезщетението е
твърде завишен. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Молят да бъда привлечени като подпомагаща
страна в процеса: МТСГ Агенция „Социално подпомагане“ Асеновград и „МБАЛ
Асеновград“ ЕООД. В писмени бележки
поддържа становището, изразено в отговора на исковата молба, счита
исковете неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени, евентуално да
бъде определено обезщетение по справедливост, тъй като претендираното е много високо. Ангажира доказателства.
По делото в качеството на трето лице помагач са привлечени: „МБАЛ
Асеновград“ ЕООД град Асеновград и „Агенция социално подпомагане, Дирекция
социално подпомагане“ Асеновград и „Комисия за защита от дискриминация“ град
София.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
исковете се е произнесъл ВКС с тълувателно постановление
№ 1/16.01.2019 г. по ТД.№ 1/2016 г. ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, като е определил,
че исковете по чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗД са подсъдни
на Районен съд.
Не се спори между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства – експертно
решение
на ТЕЛК, се установява че на ищецът П.С. е определена 100 % неработоспособност пожизнено,
с потребност от чужда помощ.
От ответника по делото са
представени: заповед от 2007 г., с която е наредено придружаване и оказване на
съдействие в Общината по отношение на хора с увреждания да бъдат извършани от
посочените в заповедта служители, Договор от 07.05.2019 г. и от 30.04.2018 г.
сключен с „Автотранс 2000“ ООД за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси на територията на града, списък с автобусите – обслужващи
линиите в града, Допълнително спаразумение към договора.
Представени са
доказателства за собственост на сградата на Болницата в Асеновград – Акт № 113
за общинска собственост /публична/ от 20.03.1998 г.; Договор за възлагане
управлението на управител на „МБАЛ Асеновград“ ЕООД.
От приетата по делото СТЕ
на вещото лице инж.В.И. се установява,
че при извършената проверка не е установяван броят на скосените и нескосени
бордюри на кръстовищата от пътната инфраструктура в град Асеновград, но около
50 % от старите съоръжения са скосени, някъде и чрез преправяне и ремонт.
Новите съоръжения се изграждат със скосени бордюри за улесняване на предвижването
с инвалидна количка. От обследваните сгради единствено сградата на МБАЛ
Асеновград е с плъзгащи се врати, с фотоклетка и е съобразена с възможностите
на хората, ползващи инвалидни колички. В обществените сгради в Асеновград няма
специално изградени тоалетни, които да се ползват от лица, предвижващите се с
инвалидни колички. Във всички изброени сгради няма специално изградени
асансьори, които да могат да бъдат ползвани самостоятелно, без чужда помощ от
лица с инвалидни колички. Във всички обследвани
сгради, с изключение на сградата на „Социално подпомагане“ Асеновград има
осигурен достъп за лица в инвалидна количка (рампи и входове, които са на нивото на пешеходната настилка). Входът за
инвалиди на Общинската библиотека не е означен и оборудван със сигнализация за
неговото отваряне от персонала. Всички автобуси от обществения транспорт в
Асеновград са оборудвани с устройства
/рампи/ за качване на инвалидни колички. Автобусите имат и съответните знаци,
че са приспособени за превоз на лица с инвалидни колички и обособени места за
инвалиди. Водачите на автобуси са обучени, инструктирани и умеят да боравят със
съоръженията. При извършените проверки служебни лица от съответните служби са
обяснили на вещото лице, че имат вътрешни правила и разпоредби за административно
обслужване на инвалидите (включително и лица в инвалидни колички), за тяхното
предвижване в сградите, асансьорите и други.
От „Автотранс-2000“ ООД са представени
справка и доказателства, във връзка със сключените договори с Община Асеновград,
от които е видно, че обслужват 6 линии на градския транспорт в града от № 1 до
№ 6 включително, същите се обслужват с автобуси марка „Исузу“, който са
оборудвани за превоз на трудноподвижни лица.
От показанията на свид.А.Н.Д.–
живееща на семейни начела с ищеца се установява, че П. е инвалид от 2000 г., от
когато се предвижва единствено с инвалидна количка или с колата, която е
пригодена за инвалид. Пред дома и гаража му няма скосения на тротоара за
преминаване на количката. П. сам не може да отиде никъде, винаги трябва да е
придружаван от някого – които да му помага при предвижването по улиците, които
са недостъпни за него. В сградата на Болницата и ДСП Асеновград той не може да
се качи до: личния си лекар и ренген – които е на втори етаж, а пред другата
сграда няма скосения, асансьор или рампа. Сградата на библиотеката също е
недостъпна за него. П. и свидетелката имат дете на 6 години, рядко излизат
заедно, нямат социални контакти. П. е студент в момента, иска да започне
работа, да излезне с детето си на разходка, но не може, той се чувства
подтиснат, ограничен и изолиран. Автобусите в Асеновград са с вградени рампи за
инвалидни колички, които не работят. След случилото се П. е по-нервен, притеснен, чувства се изолиран. Той е
притеснен за това, че не може да се обслужва сам, да се грижи за детето си, да
го води на детска градина, в библиотеката, да излезнат заедно на разходка.
От показанията на свид.Г.Н.К.–
съученичка на П., които съдът кредитира се установява, че се срещат често в
дома му, тъй като предвижването му навън е трудно. На два пъти са организирали
срещи съучениците, на които П. не е отишъл поради тази причина. Свидетелката е
виждала из града П. с колата, с инвалидната количка не го е виждала, а той и е
споделил че не може да се предвижва в града сам с нея, тъй като няма скосения
по тротоарите.
От показанията на свид.Д. С.П.–
приятел на ищеца, които от 11 години се предвижва с инвалидна количка, които
съдът кредитира се установява, че 90 % от тротоарите в града имат скосения, но
те са с такава височина че с инвалидна количка не може да се премине.
Необходимо е при предвижване с количка да се търси помощ от други хора, или да
се движиж по пътното платно. На няколко пъти свидетелят е правил опити да се
предвижва с градски автобус, но неуспешни – тъй като или няма рампа, или има но
тя не работи – заяжда. П. е споделил със
свидетеля, че има същите проблеми при предвижването в града. В сградите на:
Болницата, ДСП, Общината, Библиотеката не можеш да влезнеш с количката без
чужда помощ, часто до тях имат рампи – но почти неизползваеми, а други нямат.
От показанията на свид.Д.И.Б.
– работещ като шофьор в „Автотранс 2000“ ООД се установява, че се спомня случай
с ищеца, кагото по време на работа е видял, че на автобусна спирка чака същия с
инвалидна количка. Свидетелят е слезнал от автобуса, опитал се да свали
платформата, за да може ищеца да се качи, но тя отказала. След това свидетелят
е уведомил за това прекия си ръководител, и след този случая рампата на
автобуса била отремонтирана.
От представените по делото и приети
без възражения на насрещната страна писмени доказателства – актове за общинска
собственост и извършените служебни справки се установява, че
сградата на Община Асеновград, Читалище „Родолюбие-1873“ гр. Асеновград,
сградата на МБАЛ Асеновград, музеите, са общинска собственост. От приетите
договори за предоставяне бъзвъзмездно право на ползване
и
управление
на недвижим имот – общинска собственост, решение на Общински съвет
Асеновград, е видно, че сградата на „Център за спешна медицинска помощ“ Асеновоград,ОС Земеделие
Асеновград, Общинска
служба Геодезия картография и кадастър, ДСП Асеновград са предоставени на
съответните държавни органи и агенции за управление. Представени са още и договори за наем на недвижим имот – кабинети в
сградата на болницата, сключени с общопрактикуващи лекари.
От издадено удостоверение
на ДСП Асеновград се установява, какви месечни социални добавки/придобивки
получава ищеца, както и че той не е подавал заявление-декларация за включване в
механизма за лична помощ по реда за ЗЛП.
От приетото по делото
заключение на вещото лице инж. С., се установява, че достъпът до изследваните
обществени сграда в Асеновград е невъзможен при свободно, самостоятелно
ползване на инвалидни колички. Изследваните обществени сгради не отговарят на
изискванията на наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението,
включетелно за хора с увреждания, т.к. най-малкото достъпът до тях е невъзможен
при свободно, самостоятлено ползване на инвалидни колички. Допистумият надлъжен
наклон е не повече от 5 %, измерения наклон на рамките, където има такива е 6 %
до 40 %. При маршрут от ул.“Хан Крум“ № 47 в Асеновград, до първата градска
спирка, Автогарата и ЖП гарата не са достъпни при свободно, самостоятелно
ползване на инвалидна количка. Не е установен автобус, снабден с подемен
механизъм за инвалидна количка.
От приетото по делото
заключение на вещото лице архитект П.А., което съдът кредитира се установява,
че на територията на Асеновград не са изпълнени изискванията за „достъпна
среда“ и достъпни маршрути“ в „урбанизирана територия“(УТ) за хора с
увреждания, относно: пешеходните пространства, кръстовищата, елементита за
преодоляване на различни нива в УТ, спирки на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътнити, елементи на обзавеждането на достъпната
среда, „достъпни входове“ на сграадите на обществено обслужване, както и
„достъпни маршрути“ до тези сгради, по смисъла на пар.1 т.2,3,4 и 5 от ДР на
наредба № 4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съотвествие
с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с
увреждания и ако това се има предвид като съществуващи „архитектурни бариери“,
същите не са отстранени, както и не са изградени приспособления, осигуряващи
свободно ползване от хората с увреждания на вскички видове обществени сгради и
прилежащата им околна среда. Направените скосявания на тротоарите в зоните на
кръстовищата и пешеходните пътека са изпълнени частично, а не в цялост, както и
не всички са изпълнени съгласно изискванията и с тези скосявания не се
осигуряват „достъпни маршрути“ по смисъла на пар.1, т.3 от радеба № 4 за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите, в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с
увреждания, а само частини преминавания, което не дава възможност на хората с
инвалидна количка самостоятелно да се предвижват спокойно от една до друга
точка в града. Съгл.Наредба 4 за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хора с увруждания, няма
изискване за посоката на отваряне на вратите
на обществените сгради. Посоката на отваряне на вратите е съл.Н-ба №
Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар в зависимост от категорията по
функционалната пожарна опасност на сградите за осигуряване евакуационни пътища.
В сградата на МБАЛ Асеновград има асансьори, който отговарят на изискванията на чл.52 от Н-ба № 4 за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите, в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хора с увреждания. В сградата на Община
Асеновград асансьорите не отговарят на изискванията на чл.52 от Н-ба № 4, а в сградата
на „Социално подпомагане“ Асеновград и Общинска библиотека няма асансьори. В
нито една от посочените сгради на: МБАЛ Асеновград, Общината, „Социално
подпомагане“ Асеновград и Общинската библиотека, няма достъпни за ползване от
хора с увреждания тоалетни, отговарящи на изискванията на чл.76, 77 и 78 от
Наредба № 4, които да се ползват от хора с увруждания, включително от такива с
инвалидни колички. На територията на Асеновград вещото лице не е намерило
действащи обеществени тоалетни. Сградата на Община Асеновград в момента на
огледа, през централния вход е недостъпна, тъй като площада е в ремонт. Към
означеният за ползване от инвалиди страничен вход, които в момента на огледа се
ползва за единствен вход към сградата няма стълби и не е необходима рампа. В
сградата на МБАЛ Асеновград има два входа, и към двата входа няма изградени
рампи, които да отговарят на изискванията на чл.16 от Н-ба № 4, същите не могат
да се ползват самостоятелно с инвалидни колички. В сградата на „Социално
подпомагане“ Асеновград, към стълбата няма изградена рампа. За сградата на общинска библиотека в момента
на огледа достъпа е от стълба без иградена рампа, а към входа на бул.“Цар Иван
Асен ІІ“ площада е в ремонт и от там в момента сградата е недостъпна. Жилището
в което живее ищеца се намира на втори етаж в жилищна сграда. Достъпът до
жилището през стълбището на сградата е невъзможен за ползване с инвалидна
количка. За достъп до жилището от балкона към двора е изградена подемна
платформа с вертикално движение, посредством която е осигурен достъп
самостоятелно с инвалидна количка към двора. От там през гаража, които е на
нивото на двора и на нивото на тротоара и е с автоматична врата, с дистанционно
задвижване е осигурен достъп с тротоара на ул.“Градешница“. Най-близките спирки
на МГТ в двете посоки са разположени на връзката между ул.“Княз Борис І“ и
ул.“Александър Стамболийски“. По тротоара на ул.“Градешница“, по описания
по-горе достъп от жилището, в което живее ищеца и след това по югоизточния
тротоар на ул.“Хан Крум“ в западна посока може да се стигне до североизточния
тротоар на ул. “Княз Борис І“ бавно и внимателно, тъй като тротоара на много
места е с неравности. От тук нататък няма достъпен маршрут до посочените
спирки. Няма скосяване на тротоара от двете страни, в зоната на пресича на ул.
.“Хан Крум“, за да се пресечи ул.“Княз Борис І“ на пешеходна пътека, на която
са изпълнени скосявания, а и на ъгъла на тротоара до пешеходната пътека на
ул.“Княз Борис І“ има знак на разстояние 0.75 м. от плътната част на оградата,
на прилежащия имот, което резстояние е недостатъчно за преминаване с инвалидна
количка. Северозападния тротоар на ул.“Хан Крум“ е недостъпен, тъй като няма
скосяване на тротоара до спирката. Недостъпен е и североизточния тротоар на
ул.“Княз Борис І“, тъй като няма скосяване на тротоарите и има непреодолимо
скосяване на тротоара в зоната на входа за терена на БКС. Или от експертизата е
установено, че няма достъпен маршрут от жилището на ищеца до най-близката
спирка на МГТ.
При така установената фактическа
обстановка, за да бъде преценена основателността на предявените искове, следва
да бъде направен извод за наличие на следните кумулативно предвидени
предпоставки: бездействие на ответника при законово изискване за осигуряване на
достъпна архитектурна среда, респективно неизпълнение на изискванията Наредба № 4/2009
от 01.07.2009
г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания
в сила от 14.07.2009 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
налице ли е вероятност за соченото дискриминационно отношение към ищеца по
причини, за които ответникът отговаря, нанесени ли са вреди на ищеца в причинна
връзка с неизпълнението на описаните задължения и в какво се изразяват.
От разпита на
доведените от ищеца свидетели, чиито показания съдът прие изцяло, с оглед
тяхната категоричност, последователност и логическа свързаност помежду им и с
останалите доказателства по делото, включително и показанията на свидетеля Ана Джинева,
които обсъди с оглед обстоятелството, че съжителства с ищеца, както и че двамата са родители на дете на 6 години, но прие истинни,
дадени под страх от наказателна отговорност и плод на непосредствени
възприятия, се установи, че ищецът може да се предвижва единствено с инвалидна
количка. Установи се също, че има желание да бъде равностоен гражданин и
родител, но невъзможността му да се придвижва свободно сам го кара да се
чувства:
унизен, подтиснат, безпомощен, непълноценен, обидно му е, че трябва да моли за
помощ при обичайни действия като пресичане на улицата, посещение в болницата, административни сгради в града. Не
може да отиде на разходка с детето си, тъй като не може да се придвижи сам по улиците на
гр. Асеновград, което го кара да се чувства и непълноценен като родител. Не е в
състояние да отиде сам до сградата на Община Асеновград, до сградата на Библиотеката, да ползва градския транспорт в града, тъй като
въпреки че автобусите са с монтирани рампи за инвалиди, същите не работят.
От
приетите
заключение на СТЕ се установи, че за процесния период и до момента няма изградена и поддържана архитектурна
среда, достъпна за лица с увреждания. Съгласно чл. 63 от ЗХУ, във вр. с чл. 53
от ЗХУ, правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност
и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с
наредба на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, като централните и териториалните органи на изпълнителната
власт предприемат мерки за привеждане на предоставената им
за управление държавна собственост в съответствие с правилата, нормите и
нормативите, определени с наредбата и съобразяването с всички изисквания за
достъпност за хора с увреждания по отношение на предоставената им за управление
собственост, относно елементите на достъпната среда в урбанизираната територия,
сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1 и 2 на чл. 53 от ЗХУ. С
оглед така приетата Наредба 4/2009 от 01.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания в сила от
14.07.2009 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
задължение на ответникът е да осигури достъпна архитектурна среда, включително
на хората с увреждания, в урбанизираните територии. Към релевантния исков
период 09.12.2015 г. до 02.05.2019 г., законодателната
уредба също е вменявала задължения на общината да осигури изпълнението на
условията, посочени в цитираната наредба, за осигуряване на достъпна среда за
хората с увреждания, по силата на чл. 32 от Закона за интеграция на хора с
увреждания (отм.), във връзка с § 6 от ПЗР на ЗИХУ(отм.), в който се определя
срок до 31 декември 2006 г. за осигуряване на свободен достъп за хората с
увреждания до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска
собственост, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и
комуникативни бариери. Видно от събраните по делото доказателства: свидетелски
показания и заключения на СТЕ, това не е било сторено.
Действително, съгласно раздел IV от ЗХУ, чл. 53 и следващите, цитирани по-горе,
централните и териториалните органи на изпълнителната власт предприемат мерки
за привеждане на предоставената им за управление собственост в съответствие с
правилата, нормите и нормативите, определени с наредбата по ал. 3 на същият
текст, съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания по
отношение на предоставената им за управление собственост относно елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията, поради
което и не може да се търси отговорност на ответника за липса на осигуряване на
достъпна среда в предоставените за ползване сгради на държавни органи, както и
в сгради, които не са собственост на ответника, но това не го освобождава от
задължението да осигури достъп до публичните сгради, като се преодолеят
съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери, каквито
безспорно се установи да съществуват.
Установи
се по делото, че с решение на ТЕЛК на ищеца е определена 100 %
неработоспособност пожизнено, с потребност от
чужда помощ, както че той може да се придвижва самостоятелно единствено
с инвалидна количка. С оглед неизпълнение на задължението да бъде осигурена
достъпна архитектурна среда за придвижване се установи и допуснатото по отношение
на ищеца П.С. неравенство в третирането, основано на признаците по чл.
4 и чл. 5 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация
забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на увреждане,
като съгласно разпоредбата на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация,
тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз,
подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места, се смята за дискриминация. В разпоредбата
на т.1 от §1 на ДР на ЗЗД е дадено определение на понятието „тормоз“ - всяко
нежелано поведение на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
При
така посочената правна регламентация, определяща неосигуряването на
общодостъпна среда като форма на тормоз и дискриминация, както и с оглед
събраните по делото доказателства за бездействието на ответника Община
Асеновград,
по изграждането и поддържането на архитектурна среда, достъпна за хора с
инвалидни колички, следва да се приеме, че е било нарушено правото на ищеца на
равно третиране, на основание признак увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 9
от ЗЗД, в производство за защита от дискриминация, след като ищеца твърди, че е
дискриминиран, представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен. Предвид твърдените по делото факти и
ангажирани доказателства, съдът приема, че ответната община не е създала на
лицата с двигателни увреждания, в частност на ищеца - такава достъпна
архитектурна среда в населенето място където живее, която да им
осигурява безпрепятствено придвижване и достъп до всички обществени сгради. Не
се представиха от ответника и събраха по делото доказателства, че правото на
равно третиране на ищеца не е нарушено.
От
събраните по делото свидетелски показания се установи, че ищецът е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, във връзка с невъзможността да се предвижва самостоятелно за
обичайни дейности, до посещева обществени места, да присъства на
обществени мероприятия, което го е
карало да се чувства унизен, подтиснат, безпомощен, непълноценен и да се
затваря в себе си, поради непреодолимите за него самостоятелно пречки в градска
среда. За посочения период ищецът не е могъл да се
придвижва спокойно и да ползва административните услуги, предлагани от
ответника, както и да достигне до други административни органи, предоставящи
такива.
Поради
изложеното съдът приема, че е налице причинна връзка между бездействието на
ответника, задължен да осигури достъпна архитектурна среда за хора с увреждания
и да премахне съществуващите архитектурни бариери пред тях, и претърпените за
процесния период от ищеца негативни изживявания, които са се отразили на
неговото самочувствие, самооценка и самоуважение. Ето защо съдът счита, че
предявените искове за установяване на нарушението, изразяващо се в наличие на
съществуващи архитектурни бариери в изградената и поддържана архитектурна среда
от ответника Община Асеновград, която затруднява достъпа на ищеца, като лице с
увреждания, до публични места, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, искът
да бъде осъден ответникът Община Асеновград да преустанови дискриминационното
третиране спрямо ищеца и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения,
като отстрани съществуващите архитектурни бариери, изгражда и поддържа
архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места и сгради, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, както и на
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът Община
Асеновград да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
периода от 09.12.2015 г. до 02.05.2019 г., ведно със законната
лихва до окончателното им заплащане, са основателни и следва да бъдат уважени.
Размерът
на обезщетението за причинени вреди следва да бъде определен по справедливост,
с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, като се вземе предвид реално претърпените
вреди от действието на ответника, характера на негативните изживявания, техния
интензитет, отражението, което са дали върху психиката на ищеца, тяхната
продължителност. Установи се, че ищецът е претърпял значителен психически
дискомфорт, причинен от невъзможността да извършва самостоятелно придвижване за
нормални дейности, невъзможността да се чувства пълноценен и полезен родител, с
оглед недостъпната архитектурна среда до сградите – които посещава
детето му, паркове и алеи в града, обидата, срама и огорчението, че
трябва да разчита на други хора за битови ежедневни действия, затварянето в
себе си поради тези причини. С оглед това следва да се присъди обезщетение в
размер на 3000 лв., като този размер съдът счита, че е съобразен с характера на
негативните изживявания на ищеца, периода, за който се претендират, както и
действията, от които са причинени. Следва да се има предвид, че в
сградите, които са предоставени за управление на държавни агенции, както и
собственост на други лица, ответникът не отговаря за липсата на достъп, с оглед
съществуващите архитектурни пречки, както и за причинените от това
неимуществени вреди. В останалата част, до сумата от 26 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Уваженият размер следва да
се присъди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска, до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
С оглед
резултата от производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат
разноски, съобразно действително сторените такива в настоящото производство. Ответникът
следва да бъда осъден да заплати държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6
от ГПК във вр. с чл. 75 от ЗЗД, тъй като ищецът е освободен от предварителното
и заплащане, поради което дължи 120 лв. по сметка на РС Асеновград. Същия следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в
производството в размер на 600 лева, за заплатени хонорари на вещите лица по
приетите СТЕ.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, на ищеца се дължат разноски, съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК – за
заплатен адвокатски хонорар. Чл. 38 от ЗА указва, че в случаите на осъществена
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо за осъщественото безплатно
процесуално представителство пред настоящия съд, следва да бъде определено
възнаграждение, съгласно действащата норма на чл. 7, ал. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определена на база
материален интерес, доколкото така е формулирано в цитираната разпоредба, в
размер на 440 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати така определеното
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
71, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, че
Община Асеновград, гр. Асеновград, пл. „Академик Н. Хайтов” № 9, е извършила
дискриминация по признак увреждане спрямо П.Г.С.,
ЕГН ********** ***, с наличие на архитектурни бариери,
изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица
с увреждания до публични места.
ОСЪЖДА Община Асеновград, гр. Асеновград, пл.
„Академик Н. Хайтов” № 9, на осн.чл.71, ал.1, т.2,
вр.чл.5 от Закона за защита от дискриминацията, да преустанови дискриминационното
третиране по признак увреждане спрямо П.Г.С., ЕГН **********
***,
като отстрани съществуващите архитектурни бариери и осигури достъпна среда за
лица с увреждания до публични места и сгради, както и да се въздържа в бъдеще
от посоченото дискриминационно третиране спрямо П.Г. ***,
пл. „Академик Н. Хайтов” № 9, да заплати на П.Г.С.,
ЕГН ********** ***, сумата от 3000 лева
(три хиляди), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от
дискриминационно третиране, по смисъла на чл. 5 от Закон за защита от
дискриминация, за периода от 09.12.2015 г. до
02.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2019 г.
до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над 3000 лв., до пълния предявен размер от 26 000
лева.
ОСЪЖДА Община Асеновград, гр. Асеновград, пл.
„Академик Н. Хайтов” № 9, да заплати по сметка на РС Асеновград сумата от 120 лева (сто и двадесет лева)
държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 75 от ЗЗД, както и сумата 600 лева
(шестотин) разноски по производството – хонорари по приетите СТЕ.
ОСЪЖДА Община Асеновград, гр. Асеновград, пл.
„Академик Н. Хайтов” № 9, да заплати на адвокат С.Х.С.,***, сумата от 440 лева (четиристотин и четиридесет) адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказаната безплатна
правна помощ на П.Г.С., ЕГН ********** по гр.дело № 1183/2019 г. по описа на РС
Асеновград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните
пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: