Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2884 по описа за 2019 год. З.да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 вр.
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240, чл.86 от ЗЗД вр. и чл.99
Ищецът твърди, че на 01.10.2018
г. е подписан между „К.Й.“ООД, с ЕИК:*** и „А.з.с.н.в.“ ЕАД Договор З.покупко-продажба
Н.В. (цесия), по силата Н.който В.та на „К.Й.“ООД срещу В.Т.М., произтичащи от
Договор за паричен заем №***/01.03.2017г. били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „К.Й.“ООД
упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 01.10.2018 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от „К.Й.“ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо
с изх.№УПЦ-П-КРЙ/***/17.10.2018 г., получено от съпругата на ответника на
26.10.2018 г.. На 01.3.2017г. между „К.Й.“ООД като заемодател и В.Т.М. като
Заемополучател бил сключен договор за паричен З.ем с №***, при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския
кредит, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на
заемополучателя под формата на заем сумата от .*** лв., представляваща главница
и чиста стойност на заема отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия
заем“. Редът и условията, при които заемодателят отпуснал заема се уреждали от
договора и Общите условия на договора за заем, с разпоредбите на които
заемополучателят се запознал и съгласил изрично и безусловно, като удостоверил
това обстоятелство с полагането на подписа си върху договора за заем. С
подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го
уведомил подробно за всички клаузи, съгласявал се с тях и желаел договорът да
бъде сключен. С полагането на подписа си заемополучателят удостоверил и, че е
получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Погасителните
вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема
бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите
Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на
Заемодателя. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема
в размер на ***лв., като по отношение на договорната лихва по заема страните
постигнали съгласие същата да е в размер на ***лв., която следвало да се
изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски. На
основание сключения между страните договор, заемополучателят се задължил да
върне заемната сума в срок до 01.01.2019 г., на 22 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на ***лв., платими при първа погасителна вноска
01.04.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 01.01.2019г.
Срокът на договора изтекъл на 01.01.2019 г. с последната погасителна вноска и
не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно клаузите на сключения договор за
заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две
от посочените в договора обезпечения, а именно: -издаването на запис на заповед
от страна на Заемателя; -предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и
лихва или -поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в
случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/,
да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не
са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. С
подписването на договора за заем, Заемателят декларирал, че се счита за
уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписването на договора не
предостави на Заемателя договореното обезпечение, същия дължал на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на
цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното, на същия
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на ***лева, която била
разсрочена на 22 равни вноски, всяка в размер на ***лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателя била в размер на ***лева.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай,
че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на ***лв.
за периода от 27.11.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда, което е съвкупност от обезщетенията за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала неплатена погасителна вноска. Заемополучателят не заплатил/а
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасен.до
момента, била в размер на ***лв., с която били погасени: неустойка- ***лв.,
договорна лихва- ***лв., главница- ***лв. З.„А.за с.на в.“ ЕАД възниквал правен
интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, тъй като ответникът
дължал сумата ***лева, от които: главница ***лева, договорна лихва ***лева,
неустойка ***лева, и обезщетение за забава в размер на ***лева. В тази връзка
подал подаване на заявление чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.№1220/2019 г. по описа на Районен съд – К. и издадена Заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, което от своя
стран.обуславяло правният интерес от подаването н. искова молба. Моли съда да
постанови решение, с което да признае з.установено по отношение на ответника В.Т.М.,
с ЕГН-********** ***, че дължи на „А.за с.на в.“ ЕАД сумите: ***лв. главница, ***лв.
договорна лихва за периода от 27.11.2017 г. до 01.01.2019г., ***лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, ***лв. обезщетение за забава от 27.11.2017
г. до датата на подаване на заявлението, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски в настоящото и
заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба. В
откритото заседание заявява, че е сключил договор за паричен заем с „К.Й.“ООД,
както и че е получил отпуснатия му заем в размер на 2*** лв. Не оспорва, че е
преустановил плащането на вноските, но пояснява, че се имал здравословни
проблеми, които наложили влизането му в болнично заведение. Заявява, че е
уведомен за продаденото на друга фирма вземане от полученото от неговата
съпруга уведомително писмо. Не оспорва размера на главница и лихви. Оспорва претенцията за неустойка като счита за неправилно да се
търси поради не дадено обезпечение, оспорва валидността и.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1220/2019 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №779/10.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника В.Т.М., с ЕГН-**********, за сумите: ***лв. главница, ***лв.
договорна лихва за периода от 27.11.2017 г. до 01.01.2019г., ***лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.11.2017 г. до
01.01.2019г., ***лв. обезщетение за
забава от 27.11.2017 г. до 02.05.2019 г. по договор за паричен заем №***/01.03.2017
г., и законната лихва върху главницата
от 03.05.2019 г. до изплащане на задължението, както и 1***лв. разноски
по делото, от които: ***лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, за което заявителя е уведомен на 30.09.2019 г. и на
25.10.2019 г., в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът
предявява иска за установяване съществуването на вземанията по издадената
заповедта за изпълнение срещу длъжника.
Приети като доказателства по делото са
заверени копия на молба за заем №36649 от 01.03.2017 г., договор за паричен заем №*** от 01.03.2017 г.,
погасителен план към договор за заем №*** от 01.03.2017 г. и Общи услови към
договор за заем, подписани от ответник и представител на финансовата
институция,
от които е видно, че между „К.Й.“ООД и В.Т.М.
е възникнало заемно правоотношение по силата на сключения договор за паричен
заем на 01.03.2017 г. Съгласно
договора, в полза на В.Т.М. е отпуснат
кредит от 2*** лева, който е следвало да се върне на 22 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на ***лв., като в нея са включени част от дължимите
главница и лихва. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в
размер на 3.33 % на месец. Общият размер на всички плащания е ***лв., която
сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР
е в размер на 47.996 %. В т.6 от договора, страните уговорили договора за заем
да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения: 1.запис на заповед,
издаден от заемателя и 2.Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9, ал.2, т.1 от ОУ
е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със
заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход; в случай на увредено поръчителство като обезпечение
по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури личното
и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от предоставеното лице
– поръчител. Според т.8 от договора,
заемателят е декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай,
че не предостави договореното в чл.6, ал.2
в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на ***лв., с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Приложение № 2 към договора.
В исковата молба се съдържа признание,
че ответникът-длъжник е погасил част от дължимите суми.
С договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 01.10.2018 г. и потвърждение з.сключена цесия от 01.10.2018 г. /л.13 и л.17/ продавачът „К.Й.“ООД е прехвърлил на купувача „А.за с.н.в.“ ЕАД в. произтичащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД, ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които ще бъдат описани и индивидуализирани в Приложение №1, което е представено и от което е видно, че под №89 прехвърлено вземане по договор з.заем №*** от 01.03.2017 г. с длъжник В.Т.М. и посочени общо дължимото по договора. Старият кредитор „К.Й.“ООД -цедент е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор „А.за с.н.в.“ ЕАД- цесионер да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници з.сключената цесия. В изпълнение на пълномощното „А.за с.на в.“ ЕАД е изпратило до длъжника В.Т.М. уведомително писмо за прехвърленото вземане, което видно от приложеното известие за доставка /л.23/ е връчено на длъжника на 26.10.2018 г. чрез В.Т.-съпруга- обстоятелство което се потвърждава и от ответника.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземанията с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240, чл.92 и чл.86 от ЗЗД е предявен
в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за цесия от 01.10.2018 г., ведно с
приложение № 1/01.10.2018 г. към него, сключен между дружеството като цесионер и „К.Й.“ООД като цедент.
Съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В случая длъжникът е уведомен за
прехвърленото вземане, поради което цесията има действие спрямо него и ищецът
се явява кредитор на ответника по силата на договора за цесия.
Между ответника и „К.Й.“ООД е възникнало правоотношение по договор за паричен заем №*** от 01.03.2017 г., и тъй като уговорената по него сума е била усвоена от В.Т.М., то за последния е възникнало задължението да върне заема до 01.01.2019 г., на която дата е падежа на последната 22-ра месечна погасителна вноска.
Процесният договор за заем е потребителски и е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /редакция изм. и доп. ДВ, бр.59/29.07.2016 г. /.
ЗПК съдържа разпоредби от императивен порядък, за които съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена предвидена в закона в обществен интерес правна норма, когато констатира неравноправни клаузи и клаузи в договор, които са в противоречие с добрите нрави / в т.см. ТР№1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, Решение №198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №229/21.01.2013г/ по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №384/02.11.2011 г. по гр.д.№1450/2010 г. на ВКС, I г.о. и др./.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон. В настоящия
случай съдът счита предвидената в т.8 на договора за заем неустойка при
неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение за
противоречаща на чл.21, ал.1 от ЗПК. Това е така, защото неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на заема. Размерът на
уговорената в т.8 на договора за заем неустойка -***лв. е по-висок от
предоставената в заем сума- .*** лв. Още при сключването на договора е
предвидено неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска
по договора, като към вноската се добавя сумата от ***лв. Така въведените
изисквания в договора за вида обезпечение и срока за представянето му, създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло
да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на
сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по заема.
В случая е предвидено неустойката да се кумулира с погасителните вноски, като
по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на заема. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката на практика се явява добавка към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. По изложените съображения съдът
намира, че процесната клауза за неустойка противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна и обезщетителна функции. Принципно няма пречка размера на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, тъй като неустойката обезпечава
изпълнението на вторично задължение, а не на главното задължение, с което не е
налице и санкционната й функция. Само по себе си непредставянето на обезпечение
не води до претъпяването на вреди. Основната цел на процесната неустоечна
клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя чрез увеличаване двойно на подлежащата на връщане сума по
договора.
От нормата на чл.11, т.10 от ЗПК
следва, че задължителен реквизит на всеки договор за потребителски кредит
да съдържат годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В
настоящият случай в договора за заем от 01.03.2017 г. е записана обща сума за
плащане -***лв., която не кореспондира с задълженията по изготвения погасителен
план, където е включена и неустойка в размер на ***лв. месечно. С оглед на това
съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл.11, т.10
от ЗПК, тъй като в съдържанието му липсва ясна, разбираема и недвусмислена
информация за възможност на заемополучателя-потребител да прецени
икономическите последици от сключването на договора, което води до неговата
недействителност на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение
ответникът дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и
разноски. С оглед на заявеното в исковата молба, че по договора са погасени ***
лв., то след приспадане на тази сума от чистата получена главница, остават
непогасени *** лв. Главницата е с настъпил краен падеж на 01.01.2019 г., поради
което е изискуема. Тази сума не се доказва да е върната по заема, поради което
се дължи. Искът се явява основателен за сумата *** лв. главница, представляваща
разликата между получената и върнатата сума по договора за заем и се дължи,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а в останалата част до претендираните от ***лв. претенцията е
неоснователна. По отношение за другите претендирани вземания- за ***лв.
договорна лихва, ***лв. лихва за забава
и ***лв. неустойка искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен тъй
като договорът е недействителен.
Относно разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид частичното уважаване на
иска по чл.422
от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в
размер на ***лв. съобразно с уважената част от иска. В настоящото исково
производство ищецът е направил разноски за държавна такса-***лв. и ***лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
с чл.25, ал.1 от НЗПП, от които предвид изхода на спора н. основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати ***лв. съразмерно с уважената
част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Т.М., с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на ”А.ЗА С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление ***, офис сграда Л., ., на основание чл.422, ал.1
вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240, чл.86 от ЗЗД вр. и чл.99 от ЗЗД, за
сумата от *** лв., неизплатената главница по договор за паричен заем №*** от 01.03.2017 г. и законната
лихва върху главницата от 03.05.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта над ***
лв. до претендираните ***лв., за ***лв. договорна
лихва за периода от 27.11.2017 г. до 01.01.2019г., за ***лв. неустойка за
неизпълнение н. договорно задължение за периода от 27.11.2017 г. до
01.01.2019г. и за ***лв. обезщетение за
забава от 27.11.2017 г. до 02.05.2019 г. като неоснователни, за които вземания е
издадена заповед №779/10.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1220/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА В.Т.М., с ЕГН-********** ***
да
заплати на ”А.ЗА С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление ***, офис сграда Л., . на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***и ***лв. разноски по
ч.гр.д.№1220/2019 г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1220/2019
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: