№ 126
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500458 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна и насрещна жалба срещу
решение № 260036/19.03.2021 г. по т.д.№ 27/2020 г. на Окръжен съд –
Добрич.
Пълномощникът на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
обжалва решението в осъдителните му части. Оплакванията са за
недопустимост, евентуално - за неоснователност на предявените искове.
Позовава се на извършен в хода на гр.д.№ 9373/2012 г. отказ от иска за
имуществени и неимуществени вреди; възразява за изтекла погасителна
давност по отношение на всички вземания, обективирани в петитума на
исковата молба, вкл. и на исковете за лихва; твърди наличие на по-голям
процент съпричиняване от пострадалата, като основание за намаляване на
размера на претендираното обезщетение, евентуално – за отхвърляне изцяло
на исковете.
С насрещна въззивна жалба пълномощникът на Н. П. Г., като настойник
на ЕВ. Г. Г. обжалва решението в отхвърлителните му части. Оплакванията са
1
за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за
уважаване изцяло на исковете.
Адв.Е.Б. обжалва с частна жалба определение № 260215/29.04.2021 г., с
което е оставена без уважение молбата й по чл.248 от ГПК, с искане за
присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в размер на 4134.09 лева.
Въззивната, насрещната и частната жалби са подадени в срок и от
надлежни страни и са процесуално допустими.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Предявени са искове от Н. П. Г., качеството й на настойник на
поставената под пълно запрещение ЕВ. Г. Г., срещу „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение за
претърпени от ЕВ. Г. Г. имуществени вреди от ПТП на 23.10.2011 г., виновно
причинени от водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
при ответника:
5025 лв.- пожизнено месечно обезщетение за имуществени вреди за
придружител и болногледач, ведно със законната лихва, считано от първо
число на всеки месец;
60300 лева - месечно обезщетение за имуществени вреди за един
болногледач за 60 месеца - 5 години назад от подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от първо число на всеки месец;
1109,33 лв.- разходи, свързани с лечението на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от датата издаване на всяка фактура;
300 лв.- пожизнено месечно обезщетение за издръжка за покриване на
разходите, свързани с лечението, ведно със законната лихва, считано от първо
число на всеки месец.
Оспорвайки исковете ответното дружество твърди недопустимост,
евентуално – неоснователност; възразява за изтекла погасителна давност;
евентуално претендира за присъждане на намален размер обезщетение и за
определяне на по-висок процент съпричиняване на резултата от пострадалата.
Не се спори между страните, че на 23.10.2011 г., при управление на лек
автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№ ТХ 4013 НХ, Г.Ж.Г.
2
нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, при което
е пострадала ищцата. Безспорно е, че лекият автомобил е бил застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
По предявен иск от ЕВ. Г. Г., със съгласието на нейната майка и законен
представител Н. П. Г., е образувано гр.д.№ 9373/2012 г. на СГС, което е
прекратено на 09.01.2013 г. поради отказ от исковете.
На 11.10.2012 г. между страните е сключено споразумение за заплащане
на сумата от 210000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в резултат от ПТП на 23.10.2011 г. В т.9 законният
представител на увреденото лице е заявил, че няма и няма да има претенции
към застрахователя, свързани пряко или косвено с предмета на
споразумението, включително за имуществени и неимуществени вреди,
лихви, разноски, пропуснати ползи или други финансови претенции.
Безспорно е здравословното състояние, в което е била ищцата след ПТП
- тежка черепно-мозъчна травма в коматозно състояние: Контузия на главата
и тялото, Множествена фрактура на черепа и черепната основа; Множество
фрактури на лицеви кости; Контузия на главен мозък и мозъчен ствол;
Руптура на десен очен булбус; Контузия на бял дроб; Контузия на гръден
кош; Фрактура на таза. Усложнения: Плеврален налив в дясно, хемоторакс в
ляво Бронхопневмония. Сепсис. Хидроцефалия. Менингоенцефалит.
Приложените доказателства установяват многократно хоспитализиране
на Е.Г. за операции и консервативно лечение. В състояние на будна кома, с
посттравматична епилепсия с реализиране на големи гърчове, с трахео- и
гастростома.
Назначената СМЕ установява, че приложените по делото документи за
закупуване на лекарствени средства и превъзрочни материали са във връзка с
лечение и подръжка на физиологичните нужди на ищцата ще са необходими
завинаги - здравословното й състояние не би се променило към подобрение.
Тежката черепно-мозъчна травма, довела до състояние на будна кома с
наложени трехео- и гастростома я инвалидизират напълно - 100%, без
възможност да се обслужва, да контролира естествените си нужди, да се
храни, придвижва и говори. От момента на ПТП тя се нуждае от придружител
и болногледач извън пролежаните в лечебни заведения календарни дни, а
тежката черепно-мозъчна травма е с трайна лоша прогноза, без изглед за
3
подобрение. С решение на ТЕЛК е призната 100% инвалидност.
Експертизата установява здравословното състояние на майката на
ищцата - Н.Г., което не й позволява да се грижи за пострадалата пълноценно
и в пълен обем, предвид настъпил мозъчен кръвоизлив с късни усложнения –
епилепсия с реализирани гърчови състояния, за което с решение на ТЕЛК е
призната 75% инвалидност.
С Решение №81/13.03.2014г. по гр.д.№ 49/2014 г. на ДОС ищцата ЕВ. Г.
Г. е поставена под пълно запрещение, а за неин настойник е назначена майка
й - Н. П. Г..
Назначената КАТМЕ установява, че лекият автомобил "Фолксваген",
модел "Пасат" с рег.№ТХ4013 НХ е оборудван с автоматични предпазни
колани за водача, пътника до него и пътуващите на трите места на задната
седалка.
Установената тежка черепно-мозъчна травма на ищцата Е.Г., състояща
се от множествена фрактура на черепа, черепната основа и на лицевите кости,
с контузия на главния мозък и мозъчния ствол и руптура на десен очен булбус
са резултат на много силен удар в областта на лицето, в посока отпред назад.
За да се получи подобна тежка черепно-мозъчна травма и счупване таза на
пътник на задната седалка в автомобил, блъснал се челно в крайпътно дърво
със скорост от около 90 км/ч., тялото на пострадалото лице е било свободно
подвижно - без поставен обезопасителен колан. Ударът е осъществен в
облегалката на предната седалка с много голяма сила в резултат на
отрицателното ускорение, получено от автомобила при челния удар в
крайпътното дърво. При поставен обезопасителен колан и описания
механизъм на произшествието, травматичните увреждания биха били
съществено по-леки.
Показанията на свид.В.Я. установяват, че ищцата Е.Г. е 100 % лежаща и
неподвижна, а обслужването й е трудно. Нуждае се от грижи през цялото
денонощие, за част от които са необходими двама души - при смяна на
памперс, измиване, ежедневен тоалет, хранене, даване на вода и др.
Обслужването й започва от 6-7 часа сутринта, като на всеки час има някаква
манипулация с нея, включително и през нощта. Свидетелката описва
конкретно и много подробно действията по обслужването на ищцата и
здравословното състояние на майка й - след претърпян инсулт, операция и с
4
епилептични припадъци. Първоначално за Е. се грижели майка й и бабите й, а
в момента - човек по програма от Общината, което е крайно недостатъчно.
Свид. Р.Г. – баба на ищцата установява, че през първите години за нея
се грижели двете й баби и майка й – тя реагирала, когато й говорели, свивала
си ръката; след третата година наемали и други жени, но състоянието й
започнало да се влошава - не движи крайниците си, диша през тръба и се
храни през стомаха - с тръбичка; храната трябва винаги да е прясно
приготвена, пасирана и леко затоплена. След катастрофата майката на Е. не е
работила, тъй като нямало на кого да я остави; към настоящия момент за
ищцата се грижат майка й и една жена, назначена към Общината.
Свидетелката установява, че един човек не може сам да полага грижи - Е. не
може да се остави сама в дома, тъй като често се налага да се аспирира.
Заключението на назначената ССчЕ установява, размера на месечното
трудово възнаграждание за един болногледач – 1042.10 лв., с включени
осигуровки.
Предявените осъдителни искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./,
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД са допустими. Претендираните по
настоящото дело вреди не са идентични с вредите, претендирани за
обезщетяване по гр.д.№ 9373/2012 г. на СГС. Фактът, че образуваното дело е
прекратено поради отказ от иска, не е пречка по смисъла на чл.233 от ГПК за
разглеждането на исковете с настоящия процес.
При сключване на споразумението, в което законният представител на
ищцата се е отказал от бъдещи претенции към застрахователя, пострадалата
Е.Г. е била непълнолетна, поради което - предвид чл.130, ал.4, изр.1, предл.2
от СК, направеният отказ от права е нищожен.
Претендираните вреди са различни по характер от вредите, предмет на
споразумението от 11.10.2012 г. Доказано е от приетата СМЕ, от приложените
медицински документи и свидетелските показания, че състоянието на ищцата
се е променило – след 2012 г. тя е лекувана с различни диагнози: пневмония,
фистула между вагината и дебелото черво, недобре функционираща
гастростома с изтичане на стомашен сок, редукция на тегло и др.;
многократно е хоспитализирана в различни лечебни заведения, оперирана и
лекувана консервативно, като тези усложнения са пряка и непосредствена
последица от претърпяното ПТП.
5
Неоснователно е възражението за погасяване на претенциите по
давност. Погасителната давност по чл.197 КЗ /отм./ е петгодишна и съвпада
по продължителност с общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Давността
по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на
ПТП по застраховка "Гражданска отговорност" тече от дадата на проявяване
на вредата, т.е. от деня на влошаването на здравето на увредения спрямо
първоначалната му увреда /т.4 от ТР № 1/14 г. на ОСТК на ВКС/. От
установена системност на проявите на влошаване на състоянието на ищцата и
непрекъснат риск за това, претендираните вреди следва да бъдат обезщетени.
По претенцията за заплащане на месечна сума от 5025 лв.,
представляваща имуществени вреди за придружител и болногледач:
Доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че след
ПТП, до настоящия момент ищцата Е.Г. е състояние на будна кома, при което
са потиснати всички психични процеси и всички мускулни движения – тя не
се движи, не диша самостоятелно, храната постъпва чрез поставена
гастростомна сонда и е изцяло зависима от чужда помощ до края на жизнения
й път. Нуждата от денонощно обслужване от болногледач/придружител се
установява както от СМЕ, така и от ангажираните гласни и писмени
доказателства, а бъдещите разходи за придружител са в пряка причинна
връзка и последица от ПТП.
Съгласно заключението по ССчЕ, при петдневна работна седмица и
осемчасов работен ден, за обслужване на ищцата са необходими пет
болногледачи, поради което исковата претенция за присъждане на
обезщетение в размер на 5025 лв. месечно е основателна.
По претенцията за заплащане на месечно обезщетение за един
болногледач за пет години преди предявяване на иска, в размер на 60300 лева:
Т.4 на ППВС № 4/30.10.1075 г. по гр.д.№ 5/1975 г. предвижда
дължимост на заплатеното обезщетение ако здравословното състояние на
пострадалия е налагало обслужване от друго лице, като това обезщетение е
дължимо и ако последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от
свой близък, който поради това не е получавал трудово възнаграждение.
Безспорно е установено, че след настъпване на ПТП ищцата е била
обгрижвана непрекъснато от своята майка, поради което претенцията за
заплащане на месечно обезщетение за имуществени вреди за един
6
болногледач за пет години назад е основателна – съобразно заключението на
назначената ССЧЕ.
Основателен е иска за присъждане на разходите, свързани с лечението
на ищцата: заключението на СМЕ установява, че извършването им е
наложено от уврежданията и следва да бъдат заплатени от застрахователя
съобразно приложените фактури и касови бонове на обща стойност в размер
на 1109,33 лв.
По иска за заплащане на 300 лв. месечно обезщетение за издръжка за
покриване на разходите, свързани с лечението на ищцата:
Свързаните с лечението разходи са пряка и непосредствена последица
от причиненото увреждане и е допустимо присъждане на периодично
обезщетение за тях. Заключението на СМЕ установява, че приложените
писмени доказателства за закупуване на лекарствени средства и превъзрочни
материали ще са необходими завинаги, тъй като в
прогностичен план здравословното състояние на ищцата не би се променило
към подобрение, което да не изисква употребата им. Установено е по делото,
че за период от три месеца разходите за консумативи са в общ размер на
1109,33 лв., поради което претенцията за присъждане на месечно обезщетение
в размер на 300 лв. е основателна. Основателно е направеното от
ответната страна възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне
от ищцата на предпазен колан.
Заключението на назначената комплексната експертиза установява, че
пострадалата е била без поставен предпазен колан, като не се е съобразила с
изискуемото правнорегламентирано поведение в качеството й на пътник в
превозно средство. Екпертизата безспорно установява, че при поставен
обезопасителен колан, са щели да бъдат избегнати понесените от ищцата
травматични увреждания, най-вече тежката черепно-мозъчна травма, с оглед
на което съдът приема, че приноса на пострадалата в процентно изражение е
в размер на 50 %.
След редуциране на размерите на подлежащите за обезщетяване
имуществени вреди, исковете следва да бъдат уважени за сумите: 2605,25 лв.
- месечно обезщетение за за придружител и болногледач; 31263 лв. -
обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца; 554,67
лв. - направени разходи, свързани с лечението и 184,89 лв. - месечно
7
обезщетение за разходи, свързани с лечението. За разликата до пълния
претендиран размер, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Обжалваното решение - като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба на адв.Е.Б. срещу определение № 260215/29.04.2021
г., с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 от ГПК, с искане за
присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в размер на 4134.09 лева:
С постановеното решение №260036/19.03.2021 г. и с оглед изхода на
спора, на адв.Е.Б. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
2354,59 лв. с включен ДДС, по реда на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА. При определяне
на размера съдът се е съобразил с цената на всеки от исковете, като по п.1 и 4
е приложил размера по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/2008 г.- /искове за
издръжка/. Изчислен съобразно уважената част от исковете, адвокатското
възнаграждение по п.1 е в размер на 155,54 лв. и в размер на 184,89 лв. по
пункт 4.
Макар цената на исковете по пункт 1 и 4 да е определена по правилото
на чл.69, ал.1, т.7 ГПК – сборът от платежите за три години,
възнаграждението на адвоката се определя по реда на чл.7, ал.1, т.6 от
Наредба №1/2008 г., поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, дружеството – въззивник следва да заплати на
адв.Е.Буенова сумата от 2354.59 лева по чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/19.03.2021 г. и определение №
260215/29.04.2021 г. по т.д.№ 27/2020 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Е.Б. С.К. сумата от 2354,59 лв. с вкл.ДДС, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
8
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9