Р Е
Ш Е Н
И Е № 299
гр. Сливен, 05.03.2020
година
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав,
в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от районния съдия гражданско дело № 283 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от В.М.Р., в която се твърди, че с ответника живели на
семейни начала близо три години, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете Д.Н.. През последната една година поведението на ответникът
станало ужасно - постоянно била подложена на физически и започнал да употребява
наркотици и злоупотребява с алкохола. тормоз, изразяващ се в удряне, блъскане,
обиди, заплахи, трошене и изхвърляне на мебели през терасата.
Твърди, че всичко се случвало пред очите на детето и
родителите му. Счита, че употребата на
наркотици и алкохол водело до неадекватното му поведение и състояние, с което
заплашвал живота и здравето на молителката и детето.
Молителката твърди, че е подавала многократно жалби до прокуратурата и полицията, но и това не го възпирало да заплашва молителката и детето и отново да посяга, да я удря, троши и прави скандали, да обръща мебелите в къщи за няма нищо. На 21.01.2020 година след като Н.Н. се прибрал надвечер след 17:30 часа в апартамента, в който живеели, собственост на
родителите му, намиращ се на адрес гр. С., кв. Д., бл. .., вх. ., ап. ..
Твърди, че състоянието му било неадекватно и целия треперел. Започнал да крещи и
обижда молителката, гонейки я из апартамента, блъскал я, вървейки след нея, а с
нея било и детето им. Започнал да хвърля предмети, да обръща масата, столовете в стаите на
апартамента, защото не си намирал шапката. Заплашил
молителката, че ще я убие или ще плати 10 лв. на някой наркоман, който ще я намушка три пъти с отвертка в гърба. След което излязъл, заключил ги в апратамента и се наложило молителката да звъни на кварталния инспектор в полицията. Докато дойде полицията, молителката успяла да избяга с детето към колата й, която била
паркирана пред блока, но ответникът ги подгонил и се качил върху капака на колата, за да им попречи да тръгнат. Не спирал да заплашва и вика.
Твърди, че с тези действия осъществявал акт на домашно насилие и спрямо
детето, изразяващо се в психически тормоз, който то изживявало, както и
опасността от хвърляните предмети покрай него, застрашаващи здравето и живота
му. Актовете на домашно насилие спрямо нея са осъществявани пред очите на
детето им – то изживявало страхотен ужас, летящите покрай него предмети можело
да го ударят, плашило го блъскането и от ответника, а когато баща му скочил на
капака на колата детето постоянно пищяло и плачело, без да разбира какво се
случва.
Молителката се принудила да си намери квартира и да се изнесе с детето. Започнала работа при
военните, но този тормоз й пречил да работи нормално, защото се притеснявала за себе си и за детето.
Молителката В.Р. действаща лично и в качеството на законен представител
на малолетното дете Д.Н.Н. иска от съда да постанови решение, с което спрямо ответника
Н.Г.Н. да бъдат взети конкретно посочени
мерки по Закона за защита срещу
домашното насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично. Молбата се поддържа и се иска да бъде уважена.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Становище по молбата не е изразено.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Молителката В.М.Р. и
ответникът Н.Г.Н. са живели на семейни начала. От съвместното им съжителство на *** година е родено детето им Д.Н.Н..
На 21.01.2020 година след
17:30 часа Н.Н. се прибрал в апартамента, намиращ се на адрес гр. С.,
кв. Д., бл. .., вх. ., ап. .. Състоянието му било неадекватно –крещял, обиждал
и блъскал молителката, гонейки я из апартамента, а заедно с нея било и детето
им. Започнал да хвърля предмети, да
обръща намиращите се в стаите на
апартамента маса и столове, защото не си намирал шапката. Заплашил молителката,
че ще я убие или ще плати 10 лв. на някой наркоман, който ще я намушка три пъти
с отвертка в гърба и излязъл. Заключил ги в апартамента. Молителката звъннала
на кварталния инспектор в полицията, но
докато се отзоват органите на реда, молителката успяла да избяга с детето към
колата си, която била паркирана пред блока. Ответникът ги подгонил, качил върху
капака на колата, за да им попречи да тръгнат.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен
законов срок, а разгледана по същество е основателна.
Безспорно в случая на 21.01.2020 година е налице домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗСДН, което е осъществено от Н. спрямо лицето,
с което съжителствало и се изразява в описаното в изложението по-горе физическо
и психическо насилие спрямо молителката В.Р. и в присъствието на малолетното им
дете Д.Н.Н.. Тези обстоятелства се потвърждават от подписаната от молителката В.Р.,
действаща в лично качество и в
качеството на законен представител на малолетното дете Д.Н.Н. декларация по
чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, която сама по себе си е достатъчно основание за
предприемане на съответните законови мерки срещу ответника.
Съобразявайки особеностите на процесния случай съдът намира,
че по отношение на Н.Г.Н., извършител на домашно насилие спрямо молителката и
малолетното им дете следва да бъдат наложени мерки за защита от домашно
насилие, изразяващи се в задължаването му да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо тях, забрана да доближава В.Р. и Д.Н. на разстояние по - малко от
Съдът намира, че така наложените мерки обезпечават в пълна
мяра интересите на молителката и малолетното дете.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва да наложи на
ответника глоба, чийто размер с оглед степента и характера на извършеното от
него деяние следва да бъде определен в размер на 400 лв.
По правилата на чл.11 от ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева. Молителката е
претендирала присъждане на разноски, но тъй като няма доказателства за реално
направени, респ. такива не й се следват.
Ръководен от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено,
че Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** е
осъществил домашно насилие спрямо В.М.Р. с ЕГН ********** и малолетното дете Д.Н.Н.
с ЕГН ********** *** и НАЛАГА следните
мерки за защита срещу домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В.М.Р. с ЕГН ********** и малолетното дете
Д.Н.Н. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** да приближава на
разстояние по - малко от
ЗАБРАНЯВА на Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** да приближава на
разстояние по - малко от
ЗАБРАНЯВА на Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** да приближава на
разстояние по - малко от
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
наложените мерки за защита срещу домашно насилие, която подлежи на незабавно
изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** че при неизпълнение
на заповедта на съда ще бъде задържан от полицейските органи съгласно чл. 21,
ал. 2 от ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие НАЛАГА на
Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** ГЛОБА
в размер на 400 лева /четиристотин
лева/.
ОСЪЖДА Н. Г.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
държавна такса в размер на 25 лева /двадесет
и пет лева/.
Преписи от решението
и от заповедта да се връчат на страните, на РУ „ПОЛИЦИЯ” – Сливен и на Дирекция
„ Социално подпомагане – Сливен” за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на
обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните, като
обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: