Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14794 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** срещу Н.Т.С., ЕГН **********,
с адрес *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК
за установяване вземането
на ищеца по отношение на ответника
за сумата от 1201.78 лв. /хиляда двеста и един лев и 78
ст./ лева – дължима ГЛАВНИЦА по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги – *** год. за периода от 20.03.2017 год. до 20.05.2019 год.,
по отношение на които на основание чл.5 от Договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 20.04.2017 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на
32.46 лв. /тридесет и два лева и 46 ст./ лева – ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от
20.03.2017 год. до 20.04.2017 год.; сума в размер на 521.65 лв. /петстотин
двадесет и един лев и 65 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 21.04.2017
год. до 31.05.2018 год., на
основание чл. 410 от ГПК, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 4184/01.06.2018г. по ч.гр.д. № 8455/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 21.11.2016
г. между ***, като кредитор и Н.Т.С. като кредитополучател е сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че
размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в
поле „Размер на кредита"-1298,85 лв. Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.05.2019 г., на 30
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 59,53
лв., при първа погасителна вноска 20.12.2016 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 20.05.2019 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.04.2017
г., която дата представлява падежа на пета погасителна вноска.
Ищецът
излага, че съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или
услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. Поради което на длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 21.04.2017 г. /денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, която е в общ размер на 149,59 лева.
Ищецът
твърди, че на 15.09.2017 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „*** и „***, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от дата 21.11.2016 г. между „*** и Н.Т.С. е прехвърлено в полза н. „*** изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди, че
по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „***чрез „А.з.с.н.в." ЕАД уведомително писмо с Изх***/
19.09.2017 г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит адрес. На 14.09.2018 г. ищцовото
дружество изпратило повторно Уведомително писмо Изх.№ *** за
станалата продажба чрез куриер на същия адрес на длъжника. Писмата се върнали с
отразяване, че получателя не е открит.
Ищецът сочи,
че с исковата молба представя в копие Уведомително писмо
Изх.№ ***. за
извършената цесия от страна на „*** универсален правоприемник на „***, което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Ищецът
излага, че ответницата не е намерена на адреса
по образуваното ч. гр. д. № 8455/
2018 г. по описа на PC -Варна, 14 състав и заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което
от своя страна обуславя правния ни интерес от предявяване на претенцията по
исков ред.
В
едномесечния срок за отговор ответницата, редовно призована, не представя
отговор и не изразява становище.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за постановяване на неприсъствено решение по делото /молба вх.№
22124/26.03.2019г./, с което бъдат уважени.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал.
1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение,
при условията, предвиден в чл. 415, ал.
1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.
Съдът като взе предвид, че с връчените
на ответницата лично по реда на
ГПК съобщение за връчване на препис
от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка
за страна за открито съдебно
заседание (чл.142 ГПК) – приложение
№1, ведно с Разпореждане № 43626/06.11.2018г. и Определение № 1797/06.02.2019 г. са й указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването
й в съдебно заседание, както и че предявеният
иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде поставено
неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за д.такса 114,88 лв., 150 лв. за в.л. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо сумата от 364,88 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 35,12 лв. внесена
д.т. и 50 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение или сумата от 85,12 лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Н.Т.С., ЕГН **********,
с адрес *** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4 вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № ***/2018 г. на ВРС сумата от 1201.78 лв. (хиляда двеста и един лева и седемдесет и
една стотинки) – дължима
главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги – ***
год. за периода от 20.03.2017 год. до 20.05.2019 год., по отношение на които на
основание чл.5 от Договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 20.04.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 31.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 32.46 лв. (тридесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 20.03.2017
год. до 20.04.2017 год., сума в размер на 521.65
лв. (петстотин двадесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва за
забава за периода от 21.04.2017 год. до 31.05.2018 год.
ОСЪЖДА Н.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати н. „***
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда *** сумата от 364,88 лв. (триста шестдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати н. ***.”
*** със седалище и адрес на
управление ***, офис *** сумата от 85,12 лв. (осемдесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. № 8455/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
Съдия: