Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Берковица 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 26.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Таня Йорданова и като разгледа докладваното
от съдията Георгиева АНД №188 по описа
за 2019г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 12-001344 от 30.04.2019г издадено от Директора на Д „ИТ” Монтана,с
което е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 1500 лева на осн.чл. 416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на „Ганпи”ЕООД-с.Бързия със седалище и адрес на управление с.Бързия
ул.”Липа” 32 в качеството му на
работодател за
извършено нарушение по чл.143 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят
чрез процесуалния си представил обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите
изложени в жалбата
Въззиваемата
страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмени защита.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и
посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от
страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
При извършена
проверка на място
на 21.02.2019г. в 15,30 ч. и по документи на 01.03.2019год. по спазване на
трудовото законодателство от Д „ИТ”-Монтана в заведение за бързо хранене,находящо се на Петрохански път
,местност „Ленище”,обект на „Ганпи”ЕООД-с.Бързия било констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, е
допуснало извън законоустановеното време по график да работи лицето Нора Михайлова Димитрова на
длъжност „помощник-кухня” с продължителност на работното време от 13,00 до
22,00часа и да полага извънреден труд извън смисъла на чл.144 ал.1 от КТ. На 21.02.2019г. работодателят, жалбоподател е установил разпределение на работното
време и този ден е регламентиран, като почивен.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства
събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на З.А., Л.К.
и П.С. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с
писмените доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. По делото е
безспорно установено, че на посочената в АУАН и НП дата, по график определен от
работодателя е почивен за заетото лице Нора Димитрова. В тази насока са
събраните писмени доказателства – график за работа – л.25 от делото, както и свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по АУАН,
които по безспорен и категоричен начин установяват, че в случая е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 143,
ал.2 КТ, съгласно, които извънредният труд е забранен. При наличието на работно
време, което е установено с утвърден от работодател график, всяко полагане на
труд от заето лице извън утвърдения график е извънреден труд. Безспорно в
конкретния случай е установено, че работничката е полагала труд извън установеното за работно
време.
Извънредния труд е забранен с оглед
разпоредбата на чл.143, ал.2 от Кодекса на труда. В случай, че работодателят
въведе сумирано изчисляване на работното време, с оглед технологичния процес в
предприятието, той утвърждава графици за работното време на работниците и
служителите, които се разработват по начин, по който работодателят осигурява
най-малко „пълна заетост” на работниците и служителите, при сключването на
трудовите договори на които е посочено пълно 8 часово работно време.
Следователно, работодателят трябва така да изготвя графиците, че да не допуска
полагането на извънреден труд.
Разпоредбите на КТ относно продължителността на работното време и на
почивките са императивни, като изключение се предвижда при стриктно спазване на
визираните в Кодекса ограничения. Тези разпоредби имат закрилен характер и
неспазването им във всички случаи се квалифицира като грубо нарушаване на трудовото законодателство. Основна
функция на работодателя е да следи за законосъобразното и правилно протичане на
трудовия процес в предприятието, което очевидно в случая не е сторено. Ето защо
дружеството в качеството си на работодател безспорно е извършило нарушение по чл.143 ал.2 от КТ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка за законосъобразност
съдът не установи, в хода на производството да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Така
издадените актове – АУАН и НП съдържат всички факти и обстоятелства
констатиращи нарушението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателя основателно е бил
санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно
нарушение - при извършена проверка на място на 21.02.2019г.и по документи на 01.03.2019год. административно
наказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН,
така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от КТ. В този смисъл е и постоянната практика
на Административен съд – Монтана -
Решение № 529 от 23.10.2015 г. по к.н.а.х.д.№ 450/
Нещо повече не може да намери приложение разпоредбата
на чл.415 от КТ, т.к нарушението няма как да бъде отстранено, т.к вече е извършено.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил минималния размер на наказанието предвиден в правната норма.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 12-001344/ 30.04.2019г. на Директор
Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „Ганпи”ЕООД-с.Бързия в качеството му на работодател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на
1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: