Р Е
Ш Е Н
И Е № 116
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав в закрито заседание на 27 02 2020 година в състав:
Председател : РЕНИ Ц.
като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ Ц. адм. дело № 96/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, във връзка с чл. 266 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „М*** ” ООД, ЕИК * , гр. Монтана срещу Решение за оставяне на жалба
без разглеждане № 269/28.11.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново.
С жалбата се
твърди, че процесното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано, защото е
издадено при липса на обективен анализ на всички факти и обстоятелства
необходими за определяне на окончателната оценка. Факт е само бланкетно
позоваване на нормата, което не замества задължителните реквизити на акта. Счита,
че нормата на ал. 5 на чл. 235 ДОПК, която предвижда необжалваемост на
определената, по ал. 2 на същия текст, окончателна оценка съществено нарушава
основни принципи и правила, установени с Конституцията на страната. Съгласно
разпоредбата на ал. 4 на чл. 5 Конституция на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, представляват част
от вътрешното право на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Оценяването и провеждането на публична
продан, в резултат на която едно материално право се изважда от патримониума на
длъжника, а и на трети лица в договорни отношения с него, пряко засяга правото
му на собственост, поставено под защитата на чл. 1 от Допълнителния протокол
към Европейската Конвенция за правата на човека /Конвенцията/. Липсва и
обсъждане на договора между „А*** и КО" ООД и „М*** " ООД с ЕИК * ,
както и на отношенията между страните по посочения договор. В конкретния случай
са оценени и вещи които не са на длъжника.
Настоящият състав
намира жалбата за допустима, но за неоснователна.
Съгласно чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК - Страни в
производството за принудително изпълнение са: длъжниците или техните наследници
и правоприемници; третите лица, отговарящи за плащането на задължението на
длъжника; третите лица със самостоятелни права
върху обекти на изпълнението.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК - Действията на публичния
изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред
директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител,
който ги е извършил.
Съгласно чл. 266, ал. 4 от ДОПК - Жалбата не спира действията по
принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните
права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
Предмет на настоящото
производство е Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 269/28.11.2019 г.
на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което жалбата на „М*** ” ООД, гр.
Монтана е оставена без разглеждане като недопустима. За да постанови този
правен резултат, административният орган е приел, че окончателната оценка на
публичния изпълнител, с която е определена стойността на недвижим имот,
собственост на дружество „А*** и КО" ООД, ЕИК * , не подлежи на обжалване,
както и че дружеството – жалбоподател няма правен интерес от обжалване.
Дружество „А*** и
КО" ООД, ЕИК * е различно от дружество „М*** " ООД с ЕИК * . В тази
връзка не се оспорва обстоятелството, че последното дружество е наемател на недвижимия
имот, предмет на оценка от публичния изпълнител, по силата на договор за заем
за послужване, който договор е с характер на наемен такъв и за който имот е определена
окончателната оценка.
Дружество „М*** "
ООД с ЕИК * не е трето задължено лице по смисъла на закона, тъй като не е лице,
което отговаря за плащането на задължението на длъжника, т.е. от което по силата на закон се
удържа или внася публичното задължение – чл. 210, ал. 1, т. 2 и чл. 176, ал. 1
от ДОПК. Нормата на чл. 210, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК изрично разграничава две
категории трети лица, а именно трети задължени лица или такива, които отговаря
за плащането на задължението на длъжника и третите лица, които имат самостоятелни права върху обекта на
изпълнението.
Предмет на
оспорване е действие на публичния изпълнител по реда на чл. 266 от ДОПК, където
право на жалба имат единствено длъжника и третото задължено лице, каквото
качество, по силата на цитираните по-горе правни норми, дружеството –
жалбоподател няма.
Това дружество
няма и качеството на трето лице със самостоятелни
права върху обекта на изпълнението, т.е. такива, които могат да бъдат
противопоставени на публичния изпълнител, съгласно действащото законодателство.
От значение в случая са текстовете на
чл. 206, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 453, т. 4 от ГПК.
От една страна
сключеният договор за заем /с характер на наем/ на недвижимия имот не предоставя
самостоятелни права върху недвижимия имот, т.е. права с вещно-правен характер,
а от друга този договор не е вписан в службата по вписванията, поради което
същият няма действие по отношение на трети лица, в който смисъл е чл. 112, б.
„е” и чл. 113 от ЗС, във връзка с чл. 1 от Правилника за вписванията.
Договорите за
наем /заем за послужване/ са облигационни сделки с облигационен характер, не и
вещно-правен такъв, поради което отношенията между тези лица подлежат на разглеждане
по гражданския ред, а не и по реда и при условията на административното
производство, към което са ирелевантни.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 268 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М*** ” ООД, ЕИК *
, гр. Монтана срещу Решение за оставяне на жалба без разглеждане №
269/28.11.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: