Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен
09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание
на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Петър П. като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. №
1015 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №1757 от 24.09.2019 г. по
гр.д. №3303/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ Главна дирекция “***“ в МВР-София ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.М., с ЕГН: **********
на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР сумата от
1 617.29 лв. – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
22.05.2016 г. – 31.03.2019 г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на ИМ – 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата до претендираните 2 010 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ Главна дирекция “***“ в МВР-София, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.М., с ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, сумата 318.59 лв., представляващи направени
деловодни разноски по компенсация.
ОСЪДИЛ Главна дирекция “***“ в МВР- София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Плевенски
Районен съд, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 64.69 лв., дължимата държавна такса
върху уважената претенция.
Недоволен от решението е останал ответникът Главна
дирекция “***“ в МВР и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде
отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции.
Претендират се разноски за юриск. възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е връчен на
25.10.2019 г. на Т.Б.М.. Преди това – на 18.10.2019 г. е подаден отговор с
искане да бъде потвърдено обжалваното решение.
С определение №1634 от 25.11.2019 г.
въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.
за разглеждането и.
В о.с.з. на 12.12.2019 г. въззивникът е
представил счетоводни изчисления. Процесуалният му представител – юриск. Н. е
пледирала за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение за
отхвърляне изцяло на предявените искове, тъй като Т.Б.М. не е доказал, че е
положил извънреден труд. Претендират се разноските в двете инстанции.
Процесуалният представител на Т.Б.М. – адв. Д.П. е представил подробна писмена защита
с аргументи за потвърждаване на първоинстанционното решение и с претенция за
присъждане на разноските, направени във връзка с въззивното обжалване, както и
списък по чл.80 от ГПК
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно, че през периода от 22.05.2016 г. до 31.03.2019 г. Т.Б.М. е бил „водач на
специален автомобил“ в Районна служба “***“ – Плевен при Областна дирекция “***“ –
Плевен,
работещ на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в Областна дирекция “***“ – Плевен е установено сумирано изчисляване на работното
време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 22.05.2016 г. до 31.03.2019
г. Т.Б.М. е
положил общо 1 751 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително
заплащане в размер на 2 010 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от завеждане на делото.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща,
че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“. След
преизчисление с този коефициент процесните 1 751 часа стават 2 001.393
часа.
Според ищеца, разликата от 250 часа /2 001 – 1 751/ се явява извънреден
труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 8.04 лв.
Видно от заключението на ВЛ Теодора Илиева, положеният нощен труд е 1 711
часа, т.е. с 40 часа по-малко, а часовата ставка, изчислена на база основните работни
заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 6.61
лв., а не 8.04 лв.
Така за 244.673 часа /1 955.673 – 1 711/ при часова ставка 6.61 лв. се
получават 1 617.29 лв., които Плевенски Районен съд е присъдил с
обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите
през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е
прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му
като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал
спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният
от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това
положение погрешната правна квалификация на спора обуславя правилността на
решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната
правна квалификация и да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба
релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба Т.Б.М. не сочи каква е нормата
за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил
извънредно.
Т.Б.М. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен
труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били
смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да
извлече извод за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване
на нормата и за полагане на извънреден
труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и
претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава
повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане
с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е
приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за
извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът не е обвързан от посочения от ищеца
алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната
инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение
като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи
увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението
/защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като
дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин –
преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за заплащане на
допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага,
защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за
това нощния труд се превръща в дневен и разликата между преизчислените дневни и
действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение, се възмездява
чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се
получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата в
специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага прилагането на
общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В потвърждение на този извод,
според Плевенски Окръжен съд, е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се
ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила е
закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази
нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва при определяне на
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от представените във въззивното производство счетоводни изчисления,
не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период – 1 711. Не е
спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 1 955.673.
Часовата ставка без увеличение с 50 % е 4.41 лв., което означава, че се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 1 079.01 лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и
разликата от 244.673 часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан
предявения иск.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “***“ в
МВР-София следва
да заплати в полза на Плевенски Районен съд ДТ в размер на 50 лв.
Главна дирекция “***“ в МВР-София следва да заплати в полза на Т.Б.М. сумата от 198.22
лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата инстанция. При определяне на тази
сума, съдът е редуцирал на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на ищеца за
адв. възнаграждение до 305.53 лв. и е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение за юриск. Н. в размер на 100 лв.
Главна дирекция “***“ в МВР-София следва да заплати в полза на Т.Б.М. сумата от 89.38
лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в настоящата инстанция. При определяне на тази
сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за
юриск. Н. в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №1757 от
24.09.2019 г. по гр.д. №3303/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта
му, с която Главна
дирекция “***“ в МВР-София е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.М., с ЕГН: **********
на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1
617.29 лв. – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
22.05.2016 г. – 31.03.2019 г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано
от датата на ИМ – 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта му, с която Главна дирекция “***“ в МВР-София, е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Б.М., с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, сумата 318.59
лв., явяваща се направени деловодни разноски по компенсация, както и в частта му, с която Главна дирекция “***“ в МВР-София, е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски Районен съд, чл.78, ал.6 от ГПК
сумата 64.69 лв., явяваща се дължимата държавна такса върху уважената
претенция и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1,
предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2
от НОСРЗ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В МВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Т.Б.М. от с. ***, с ЕГН: **********
сумата от
1 079.01 лв., явяваща се неизплатено допълнително възнаграждение за 1 711 часа нощен
труд, положен в периода 22.05.2016 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото – 22.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, а
иска за разликата до претендираните 1 617.29
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В МВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДТ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В МВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Т.Б.М. от с. ***, с ЕГН: **********
сумата от
198.22 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в
първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***“ В МВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Т.Б.М. от с. ***, с ЕГН: **********
сумата от
89.38 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: