Р Е Ш Е Н И
Е
№………
гр. София, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т.д.
№ 2037 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
търговско дружество - „С.1.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
С.Б.Т., сграда „А“, ет. 12, представлявано от управителя-В.Х.В.К.срещу постановен
Отказ № 20190531102548-3/26.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелство относно
действителен собственик на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му.
Жалбоподателят счита постановения от АВ – ТР отказ за
незаконосъобразен, защото е последица от неправилно тълкуване и прилагане на
разпоредбите на чл.63, ал. 1 и ал, 4 от ЗМИП, във връзка с §2, ал.1, т.1 и ал.5
от ДР на ЗМИП от длъжностното лице по регистрация, на което охранителното
производство е било поверено за произнасяне. Определя охранителния акт и като
необоснован, несъдържащ подробни мотиви, защо в поле 550 следва да се запишат
данни само на физическо лице. Моли същият да бъде отменен от съда. Изяснява, че
„С.1.“ ЕООД е юридическо лице, 100% собственост на публичното дружество „С.Т.“
АД, което обстоятелство е вписано и е видно от общия статус на дружеството. „С.Т.“
АД е дружество, чийто акции се търгуват на регулирания пазар и се подчинява на
изискванията за оповестяване съобразно европейското право и международните
стандарти, осигуряващи в еднаква степен прозрачност както за него, така и за
дъщерните му дружества, като в случая законодателят е предвидил изключение за
деклариране на действителен собственик в §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Сочи,
че дяловото участие в българските публични дружества се разкрива по реда на
Закона за публично предлагане на ценни книжа, пред КФН, регулирания пазар и
обществеността. Акцентира над това, че в мотивите на отказа е записано, че поле
550 може да съдържа само информация за действителен собственик физическо лице с
индивидуализиращите го данни. Жалбоподателят е несъгласен с тази интерпретация
на законовото изискване за идентификацията на субектите, които могат да бъдат
вписвани, като действителни собственици. В този смисъл се цитира приложено
становище на Заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, в което се съдържат разсъждения, че изискванията за
деклариране на действителен собственик, физическо лице не се прилагат за
публичните дружества, те не следва и да подават декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП. По аналогичен начин
според жалбоподателя следвало да се процедира в хипотезата, която се касае до
дъщерно дружество, чиито капитал се притежава от публично такова. Пак в тази
насока били ориентирани указания изготвени от Държавна агенция за национална
сигурност, а и вече установената практика на ДЛР при ТРРЮЛНЦ. Отбелязва се, че
вече е налице извършено вписване по партидата на друго дъщерно на „С.Т.“ АД
дружество в смисъл, че действителен негов собственик по смисъла на чл. 63, ал.
4 ЗМИП е именно публичното такова. В тази връзка ако се допуснел различен
подход, то това ще доведе до юридически недопустима ситуация, защото две
дъщерни дружества на едно и също публично дружество биха се идентифицирали с
различни действителни собственици. В заключение сочи, че при разглеждане на
депозираното заявление по Образец Б 7 ДЛР е трябвало да вземе впредвид
Методическите указания на длъжностните лица по регистрация към АВ, както и
мотивите за разработване на Инструкция за осъществяване на дейността им, които
имат за задача да създадат единна практика и критерии при разглеждане и
произнасяне по заявления за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване
на актове в ТРРЮЛНЦ. „С.1.“ ЕООД се позовава на това, че ако се възприеме
изказаното мнение в отказа, че е необходимо за действителен собственик на
дружеството да се заяви физическо лице, то това би представлявало деклариране
на неверни данни. В обобщение се настоява за отмяна на отказ № 20190531102548-3/26.09.2019
г. на ДЛР при АВ и даване задължителни
указания за вписване на заявеното от „С.1.“ ЕООД, обстоятелство относно действителния
му собственик.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление по образец Б7 с входящ № 20190531102548/31.05.2019
г. от В.Х.В.К.в качеството й на законен
представител на търговско дружество - „С.1.“ ЕООД е поискано вписване на
основание чл. 63, ал. 1 и 4 от ЗМИП на действителен собственик в лицето на „С.Т.“
АД, което има качеството публично дружество по смисъла на ЗППЦК и е едноличен
собственик на капитала на заявителя. Към заявлението е приложена и нотариално
заверена декларация по чл.63, ал. 4 от ЗМИП, изходяща от законния представител
на „С.1.“ ЕООД. В нея за действителен собственик е посочено юридическото
лице – „С.Т.“ АД, ЕИК *********, като е пояснено, че „С.1.“ ЕООД е дъщерно
дружество на публичното дружество „С.Т.“ АД.
С отказ № 20190531102548-3/26.09.2019г. е било
отказано обявяване на акта, с мотива, че в заявлението по образец Б7 с входящ №
входящ №20190531102548/31.05.2019 г. не са заявени за вписване физически лица с
индивидуализиращите ги данни за такива-действителни собственици, определени по
критериите на §2 от ЗМИП. Посочено е, че съгласно разпоредбите на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, след
като са изчерпани всички възможности да се установи действителен собственик, за
такъв се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен
служител.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която
е сезиран е подадена в законово-установения седмодневен срок и от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
При подаване на заявление за вписване на определени
обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да
извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на
редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е
изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за
вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от
представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване
обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че не
противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат
и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална
информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици,
включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал.
1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица,
действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания в
търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелството,
което е заявено за вписване със заявлението, по което е постановен обжалвания
отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския регистър.
Съгласно § 2, ал. 1 -
"Действителен собственик" е физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1./ По отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е
налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие
най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация
за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или
дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на
юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и
също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или
правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също
физическо лице/лица; 2./ По отношение на доверителната собственост, включително
тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания,
учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива
форми на доверителна собственост, действителният собственик е: а) учредителят;
б) доверителният собственик; в) пазителят, ако има такъв; г) бенефициерът или
класът бенефициери, или д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се
управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се
облагодетелства от нея, предстои да бъде определено; е) всяко друго физическо
лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост
посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства; 3./ По
отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост -
физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с
посочените в т. 2. Съобразно ал. 5, на § 2 когато, след като са изчерпани всички възможни средства
и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за
"действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител.
Справката по
електронната партида на заявителя – „С.1.“ ЕООД в ТР при АВ показва, че
капиталът на цитираното дружество се притежава еднолично от „С.Т.“ АД. При друга
справка този път в регистъра на публичните дружества създаден и поддържан при
КФН се констатира, че „С.Т.“ АД има качеството на публично дружество по смисъла
на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, предвид което акциите му са допуснати до търговия
на регулирания пазар.
Видно е, че целта на
закона е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които "в крайна
сметка" (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета
за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането
на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират дружеството или в
полза на които се осъществява дейността. Тази цел ще бъде постигната както
когато се впишат идентификационните данни на физическите лица, така и когато
обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг ред. Ето защо в §
2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено изключение за случаите, в които се касае до
дружество с акции, търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на
изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или
на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква
обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното
обявяване е предвиден друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този
случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по
реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Впрочем тази уредба е частен случай на общия принцип на закона, че вписване не
се изисква тогава, когато данните вече са вписани в търговския или друг
регистър (чл. 65, ал. 3, т. 1 ЗМИП). Така след като за публичното дружество не
се поставя изискване за обявяване на действителния собственик по реда на ЗМИП,
то не е налице и изискване за посочване на физическите лица-акционери в
публичното дружество, когато то е посочено като дружество, чрез което се
осъществява контрол върху заявителя /негово дъщерно дружество/. Следователно,
когато заявителят е посочил, че се контролира пряко от публично дружество,
какъвто характер има „С.Т.“ АД, той не дължи да посочва по реда на ЗМИП
идентификационни данни на конкретни физически лица - те се обявяват по друг
ред. Още по-малко може да иска вписването, като действителен собственик на
публичното дружество, което се явява едноличен акционер на неговия
капитал. Нормата на параграф 2, ал. 1,
както по отношение на правните образувания по т. 1, така и по отношение на
категориите, визирани от т. 2 и т. 3, изисква като краен резултат данни и
информация за физическо лице/лица. Тоест по реда на ЗМИП не могат да се
оповестяват, като действителни собственици правни субекти различни от физически
лица, защото така не би се постигнала целта преследвана с тази нормативна уредба.
В този смисъл е и изградената актуална съдебна практика – Решение №
2231/11.10.2019 г. постановено по т.д. № 4597 по описа за 2019 г. на АС-София,
ТО, 11 с-в.
Приведената от
жалбоподателя аргументация, че в рамките на редица други регистърни производства
от длъжностите лица в рамките на произнасянията им са допуснати вписвания по
партидите на други дружества на юридически лица като действителни собственици са
факти нямащи правно значение към настоящото производство, защото произнасянето
по всяко заявление за вписване е самостоятелно, а така също е самостоятелен и
контрола върху неговата законосъобразност. Формирането на определена практика
при отделни ДЛР и съдебни състави в смисъл на обратния, възприет от настоящата
инстанция не може да има обвързващ характер.
Разбира се ако
притежанието на дяловете в „С.1.“ ЕООД се промени, чрез промяна на техния
собственик, като същите бъдат придобити от субект нямащ характеристиката на
публично дружество регулирано от правилата на ЗППЦК, то тогава за заявителя на
общо основание ще възникне задължението да оповести действителен собственик по
правилата въведени в ЗМИП.
Поради изложеното
генералният извод е, че заявителят е изпълнил задължението си за обявяване на
лицето, чрез което се упражнява контрол, а от вписания в Търговския регистър
характер на това дружество като публично следва - без допълнително обявяване -
че неговите действителни собственици се идентифицират по реда на друг закон.
Ето защо жалбата следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „С.1.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, С.Б.Т.,
сграда „А“, ет. 12, представлявано от управителя-В.Х.В.К.срещу постановен Отказ
№ 20190531102548-3/26.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелство относно
действителен собственик на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от ЗМИП, обективирано в подадена от него декларация и заявление обр. Б7.
Решението може да се
обжалва пред САС в седемдневен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: