РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Карлово , 26.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100373 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищцата - Д. В. ИВ. твърди, че на база изпълнителен лист, издаден на
26.08.2013г., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №
420/26.08.2013г. по ч.гр.д. № 1178/2013г. по описа на Районен съд – Карлово
била осъдена да заплати на ответницата следните суми: 2200.00 лева -
главница, представляваща дължима сума по запис на заповед, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2013 г. до пълното
изплащане на сумата; 44.00 лева - разноски по делото за държавна такса и
200.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение влязла в законна сила. За събиране на сумите по изпълнителния
лист, ответницата депозирала молба, въз основа на която било образувано
изп.дело № 2013****** по описа на ЧСИ С.Г., peг. № ***, с район на действие
Окръжен съд - Пловдив. По изпълнителното дело били извършени следните
действия:
- на 11.09.2013г. била изпратена покана за доброволно изпълнение;
- на 12.12.2013г. бил насрочен опис на недвижим имот на ищцата, който
1
не се е състоял;
- на 24.03.2015г. било издадено Разпореждане за присъединяване на
вземане на ответницата, както и били изпратени запорни съобщения до ***
АД, *** АД, **** ЕАД, както и насрочен отново опис, който също не бил
извършен;
- на 14.05.2015г. било извършено разпределение на постъпили суми;
- на 23.02.2017г. бил насрочен отново опис, който също не бил
извършен;
- на 10.11.2017г. било извършено разпределение на постъпили суми;
- на 20.10.2020г. било издадено Постановление за прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
След перимирането на изпълнително дело, получила Покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20205320400133 по описа на
ДСИ И.М. към PC Карлово. С поканата била уведомена, че дължи на
основание същия изпълнителен лист, издаден на 26.08.2013г., въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 420/26.08.2013г. по ч.гр.д. №
1178/2013г. по описа на КрлРС, сума в размер на 4 606.36 лева, от които 2
200.00 лева главница, 1648.11 лева лихви, 20.00 лева разноски по
изпълнителното дело, 358.25 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в
полза на КрлРС, както и други суми в общ размер на 380 лева (в т.ч. ДТ,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за ВЛ, за пазач и пр.).
Счита, че не дължи на ответницата посочените суми, тъй като същите
били погасени по давност още преди образуване на изпълнително дело №
20205320400133 по описа на ДСИ И.М. към КрлРС, като съображенията й за
това били следните:
В случая следва да се приложи общата 5-годишна давност по ЗЗД.
Изпълнителният процес представлява един динамичен фактически състав,
чиято цел е чрез прилагането на различни изпълнителни способи да бъде
удовлетворен взискателят, като най-често бъдат събрани неговите парични
вземания. За разлика от прокламирания в чл. 7 от ГПК принцип на
2
служебното начало, според който съдът извършва необходимите процесуални
действия по движението и приключването на делото, то в изпълнителния
процес двигателната сила е в ръцете на взискателя, който следва чрез своето
активно поведение да поддържа висящността на производството и
състоянието на притезание на своето субективно право. През тази призма
следва да се разглежда и въпросът за погасяването на задълженията на
длъжника по давност. Погасителната давност е правен институт, който при
наличието на определени законово установени и кумулативно налични
предпоставки води до отпадане на възможността на носителя на едно
субективно право да го реализира чрез публичноправната санкция на
държавата. По време на изпълнителния процес давността не се счита за
спряна, а само се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие, както е
посочено в Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК. Това е така, защото в изпълнителния процес взискателят
(кредиторът по материалното правоотношение) може да избере дали да
действа, като иска извършването на определени изпълнителни действия или
да бъде пасивен, като не иска извършването на нови, съответно повтарянето
на стари изпълнителни способи. В мотивите на т. 10 от Тълкувателното
решение ясно били описани случаите на прекъсване на давността, поради
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
3
Твърди, че след предприетите на 24.03.2015г. изпълнителни действия
(налагане на запори на банкови сметки), взискателят по изпълнително дело №
2013****** по описа на ЧСИ С.Г. не е искал и не са били извършвани по
инициатива на ЧСИ други изпълнителни действия, които могат да прекъснат
погасителната давност. Това водело до единствен правилен извод, че
петгодишната погасителна давност е изтекла на 24.03.2020г. Междувременно
изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Съгласно прокламираната в т.10 от Тълкувателното решение позиция
на върховните съдии, обобщаваща мнението на доктрината и съдебната
практика, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то това прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
В настоящия случай, последното валидно изпълнително действие по
изпълнително дело № 2013****** по описа на ЧСИ С.Г. било извършено на
24.03.2015г., от който момент започнала да тече нова петгодишна давност.
Следователно петгодишният давностен срок за процесното вземане изтекъл
на 24.03.2020г. и задълженията на ищцата се погасили по давност. На
основание чл. 119 от ЗЗД, били погасени и задълженията й за лихви и
разноски. Ето защо, изпълнителното производство се явявало материално
незаконосъобразно.
Сочи, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която
съдът следи служебно. С оглед заявените факти за претендирано спрямо
ищцата от страна на ответницата парично вземане, обективирано в посочения
изпълнителен лист, както и установените данни за образувано ново
изпълнително производство за събиране на претендираните суми, счита за
допустим предявения отрицателен установителен иск. Отделно от това, счита
предявения иск за допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след
приключването на заповедното производство, по което бил издаден
процесния изпълнителен лист, а именно изтекла погасителна давност.
4
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищцата не дължи сумата от 4 606.36 лева, за
която сума е издаден изпълнителен лист на 26.08.2013г., въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение № 420/26.08.2013г. по ч.гр.д. № 1178/2013 г. по
описа на КрлРС. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - Н. П. Ч. счита иска за допустим, но изцяло
неоснователен. На основание изпълнителен лист от 26.08.2013г., издаден въз
основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично
задължение № 420 от 26.08.2013г. по ч.гр.д.№1178/2013г. на КрлРС, същата
била осъдена да й заплати парични суми подробно посочени в изпълнителния
лист. Сумите по изпълнителния лист били в размер на: 2200 лева - главница,
44 лева - разноски за държавна такса и 200 лева - адвокатски хонорар по
заповедното производство. Въз основа на този изпълнителния лист
образувала изпълнително дело под № 556/2013г. по описа на ЧСИ С.Г.. След
образуване на изпълнителното дело, сумите дължими от длъжника се
завишили, с оглед нови такси, хонорари, разноски и лихви по изпълнителното
дело.
Посочените от ищцата в исковата молба действия по изп.дело
№556/2013г. на ЧСИ С.Г. били непълни, но и в същото време били
достатъчни, за да се направи обоснован извод, че погасителна давност за
вземанията й против същата по издадения изпълнителен лист не е настъпила.
Твърди, че на 29.11.2016г. в следствие на подадена от нея молба за
насрочване на опис на движими вещи на длъжника се предприели
изпълнителни действия от страна на ЧСИ Г. и той извършил изпълнително
действие по изп.д.№556/2013г. на дата 23.02.2017г., като насрочил опис на
движими вещи в дома на длъжника в гр.С., кв.С., бл.15 за дата 23.03.2017г.
Съобщението за това действие стигнало до длъжника лично на 07.03.2017г.
Същата в следствие на това е внесла сума в размер на 200 лева, която била
разпределена между взискателя и присъединени кредитори на 10.11.2017г.
След като ЧСИ Г. не предприел действия по прекратяване на изп.д.
№556/2013г., на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, подала молба и делото
било прекратено с постановление от 20.10.2020г. Изпълнителния лист й бил
върнат в оригинал и образувала изп.д. № 133/2020г. по описа на ДСИ при
КрлРС. Поканата за доброволно изпълнение била получена от длъжника на
5
18.01.2021г., като вместо изпълнение, същата образува настоящото дело с
претенция за настъпила погасителна давност на паричното й задължението
към нея.
Твърди, че погасяване на паричното задължение на ищцата към нея не е
настъпило, тъй като не е изминал срок от 5 години от последното
изпълнително действие извършено по изп.д.№ 556/2013г. на ЧСИ С.Г., тъй
като това било насрочения опис на движими вещи с дата 23.02.2017г., т.е.
петгодишната давност би настъпила след 23.02.2022г. в случай, че не
предприеме нови изпълнителни действия спрямо длъжника, каквото вече
била предприела по изп.д.№133/2020г. на ДСИ при КрлРС.
Твърди, че по време па изпълнителния процес давността не се счита за
спряна, а само се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие. Такова
изпълнително действие се явява в конкретния случай, насрочения опис на
движими вещи с дата 23.02.2017г. по изп.д.№556/2013г. на ЧСИ С.Г.. В този
смисъл било и Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г.
на ВКС, ОСГТК. В Тълкувателното решение, т.10 ясно били посочени
случаите, при които давността се прекъсвала при предприемането на
определени изпълнителни действия. Посочено било, че: „ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, 6. „а” ЗЗД.“. Такова
именно признаване направила длъжника Д. В. ИВ. по и.д.№556/2013г. на ЧСИ
С.Г., чрез внасяне на сума в размер на 200 лева, веднага след насрочения за
23.03.2017г. опис на движими вещи, която сума на 10.11.2017г. била
разпределена между взискателя и присъединените по делото институции.
В същото Тълкувателно решение било прието и следното: „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение“. Твърди, че такова действие било извършено
именно с насрочения опис на движими вещи с дата 23.02.2017г. за дата
6
23.03.2017г. по изп.д.№556/2013г. на ЧСИ С.Г., за което длъжникът бил
уведомен редовно на 07.03.2017г. Съгласно Тълкувателното решение, „без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.“. Такова представлявало насрочения опис на
движими вещи с дата 23.02.2017г. за дата 23.03.2017г. по и.д.№556/2013г. на
ЧСИ С.Г.. В този смисъл счита, че искането на ищцата за прилагане на
погасителна давност за паричното й вземане спрямо същата било
неоснователно и следва да не се уважава, защото този период от 5 години не е
настъпил. Твърди, че ищцата й дължи освен сумите посочени в
изпълнителния лист и сумите дължими по и.д.№556/2013г. на ЧСИ С.Г. и
сумите по и.д.№133/2020г. на ДСИ при КрлРС, както и лихвите за забава
върху главницата до момента.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли искането на
ищцата за установяване по отношение на ответницата, че не й дължи парична
сума от 4 606.36 лева, по изпълнителен лист от 26.08.2013г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№1178/2013г., включително и такси, разноски и лихви по изп.д. №556/2013г.
на ЧСИ С.Г. и сумите по и.д.№133/2020г. на ДСИ при КрлРС. Претендира за
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото за изискани и приложени копия от процесните изпълнителни
дела.
Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 2013****** по
описа на ЧСИ С.Г., peг. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив,
същото е образувано на 11.09.2013г. по молба на взискателя Н. П. Ч. против
длъжника - Д. В. ИВ. въз основа на изпълнителен лист издаден на 26.08.2013г.
по влязла в сила Заповед за изпълнение № 420/26.08.2013г. по ч.гр.д. №
1178/2013г. по описа на Районен съд – Карлово. Видно от приложения по
делото изпълнителен лист, съдът по ч.гр.д. № 1178/2013г. по описа на КрлРС
7
е разпоредил Д. В. ИВ. да заплати на Н. П. Ч. сумата от 2200.00 лева -
главница, представляваща дължима сума по запис на заповед от 10.07.2012г. с
падеж на плащане 30.06.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.08.2013 г. до пълното изплащане на сумата; 44.00 лева -
разноски по делото за държавна такса и 200.00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ С.Г., по същото в
хронологичен ред са извършени следните процесуални действия:
- с Постановление от 11.09.2013г. за образуване на изпълнителното
производство е разпоредено да се изпрати уведомление до НАП по реда на чл.
191, ал. 2 от ДОПК, да се извърши пълно имуществено проучване на
длъжника; да се изискат справки от НАП, НОИ, МДТ, ПП – КАТ, АВ, ГРАО,
както и да се изпрати Покана за доброволно изпълнение на длъжника - Д. В.
ИВ.;
- с Разпореждане от 01.11.2013г., на основание чл. 449 от ГПК, ЧСИ
С.Г. е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника;
- с Разпореждане от 24.03.2015г. на ЧСИ С.Г., на основание чл. 456 от
ГПК са присъединени на вземане на Н. П. Ч. спрямо длъжника - Д. В. ИВ.,
съгласно изпълнителен лист, издаден на 18.08.2014г. въз основа на Решение
№ 223/30.05.2014г., постановено по гр.д. № 1692/2013г. по описа на КрлРС;
- с друго Разпореждане от 24.03.2015г. на ЧСИ С.Г. е разпоредено, на
основание чл. 449 от ГПК насрочването на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, както и е наложен запор на всички настоящи и
бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в
трезори на длъжника, открити в *** АД, *** АД, **** ЕАД до размера на
дълга по делото;
- видно от лист 121 от изпълнителното дело, на 14.05.2015г. е
извършено разпределение на постъпили суми, а на 15.05.2015г. е изготвен
протокол за предявяване на разпределение;
- - с Разпореждане от 27.05.2015г., ЧСИ С.Г. е разпоредил превод на
суми по банкова сметка;
8
- с Разпореждане от 03.02.2017г., ЧСИ С.Г. е разпоредил превод на суми
по банкова сметка;
- с Разпореждане от 23.02.2017г., ЧСИ С.Г. е насрочил, на основание чл.
449 от ГПК, опис на движими вещи на длъжника по делото;
- с Разпореждане от 07.11.2017г., ЧСИ С.Г. е разпоредил превод на суми
по банкова сметка;
- видно от лист 200 и 201 от изпълнителното дело, на 07.11.2017г. е
извършено разпределение на постъпили суми, а на 10.11.2017г. е изготвен
протокол за предявяване на разпределение;
- с постановление за прекратяване от 20.10.2020г., ЧСИ С.Г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановил прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 2013******.
По изпълнителното дело няма данни за извършен опис на имуществото
на длъжника, съгласно разпорежданията на ЧСИ С.Г..
Видно от постъпилото копие на изпълнително дело № 20205320400133
по описа на ДСИ И.М. към Районен съд – Карлово същото е образувана по
депозирана на 11.12.2020г. молба от Н. П. Ч. срещу длъжника - Д. В. ИВ., въз
основа на издаден на 26.08.2013г. изпълнителен лист по влязла в сила Заповед
за изпълнение № 420/26.08.2013г., постановена по ч.гр.д. № 1178/2013г. по
описа на КрлРС, с който е разпоредено Д. В. ИВ. да заплати на Н. П. Ч. сумата
от 2200.00 лева - главница, представляваща дължима сума по запис на заповед
от 10.07.2012г. с падеж на плащане 30.06.2013г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.08.2013 г. до пълното изплащане на сумата;
44.00 лева - разноски по делото за държавна такса и 200.00 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение. Т.е. със същия изпълнителен лист е било
образувано и изпълнително дело № 2013****** по описа на ЧСИ С.Г.,
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с постановление за
прекратяване от 20.10.2020г. на ЧСИ С.Г..
С разпореждане на ДСИ И.М. от 04.01.2021г., на основание чл. 426 от
ГПК е образувано изп.д. № 133/2020г., като е разпоредено на длъжника - Д. В.
ИВ. да се връчи ПДИ, като видно от делото, на лист 24, такава й е връчена на
9
18.01.2021г. и в същата е посочено общото задължение към 08.01.2021г. в
размер на 4 606.36 лева.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.
439 от ГПК за установяване несъществуване на вземане в изпълнителното
производство, поради погасяването му по давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, по който
може да се позовава само на факти настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Един от тези факти е този, на който се позовава ищецът в настоящото
производство, а именно погасяване на вземането поради изтекла погасителна
давност.
Ищцата твърди, че вземането й се погасява с изтичане на петгодишна
погасителна давност, изтекла на 24.03.2020г. Съгласно ТР № 2/2013г. от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, действията прекъсващи давността са
разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е прието, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са:
насочване на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Т.е., с изтичане на
10
петгодишния давностен срок се погасява вземането на кредитора. В
настоящият случай, след запознаване с процесното изпълнително дело №
2013****** по описа на ЧСИ С.Г., peг. № ***, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, съдът приема, че по същото, след образуването му на
11.09.2013г., ЧСИ е извършил действия прекъсващи давността. След
направеното с ТР № 2/2013г. разграничение на изпълнителните действия,
прекъсващи давността и тези, които не я прекъсват, съдът счита, че по
изпълнителното дело са извършвани действия, с които не се прекъсва
давността – образуване на изпълнителното дело, изпращане на призовка за
доброволно изпълнение, извършване на справки по установяване на
имуществото на длъжника няколко пъти, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същевременно,
съдебният изпълнител е извършил действия, с които се прекъсва давността, а
именно – с Разпореждане от 24.03.2015г. на ЧСИ С.Г. е наложен запор на
всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори на длъжника, открити в *** АД, *** АД, **** ЕАД
до размера на дълга по делото. Това изпълнително действие прекъсва
давността, като 5-годишната давност изтича на 24.03.2020г.
В настоящия случай, видно от изложението на фактическата
обстановка, при която подробно в хронологичен ред е проследено развитието
на образуваното през 2013г. изпълнително дело, давността е прекъсната един
път, а именно на 24.03.2015г. с налагането на запор, което валидно действие е
довело до прекъсване на давността. След това действие, по изпълнителното
дело не са били предприемани никакви действия по принудително
изпълнение, които да доведат до прекъсване на давността. Нещо повече, по
изпълнителното дело не са предприети и изпълнителни действия от страна на
взискателя, като отчитайки всичко това съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК (л.206 от изп.д.).
Така давността е изтекла на 24.03.2020г. От данните по делото следва извода,
че образуването на новото изпълнително дело № 20205320400133 по описа на
ДСИ И.М. към Районен съд – Карлово на 11.12.2020г. е след изтичане на
давностия срок.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е
основателна и следва да се уважи, тъй като съдът преценя, че 5-годишната
11
погасителна давност по отношение на вземането на взискателя е настъпила.
При всички случаи изпълнителните действия, предприети след 24.03.2015г. са
изпълнителни действия, които не прекъсват давността, доколкото касаят -
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., извършване на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., съответно
образуването на ново изпълнително дело.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответната страна следва да бъдат
присъдени направените от ищцата разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, възлизащи общо в размер на 624.25 лева, съгласно представения
списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, във връзка
с чл. 439 от ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД, по отношение на Н. П. Ч. от гр.
Карлово, ул. „З.“ № 42 с ЕГН **********, че ищцата - Д. В. ИВ. от гр. С., ж.к.
С., бл. 15 с ЕГН **********, не дължи сумата от 4 606.36 лева по
изпълнително дело № 20205320400133 по описа на ДСИ И.М. към Районен
съд – Карлово, за която сума е издаден изпълнителен лист на 26.08.2013г., въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 420/26.08.2013г. по ч.гр.д.
№ 1178/2013 г. по описа на КрлРС, включващ и лихви и дължими разноски по
образуване на изпълнителното дело, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. П. Ч. от гр. Карлово,
ул. „З.“ № 42 с ЕГН **********, да заплати на Д. В. ИВ. от гр. С., ж.к. С., бл.
15 с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 624.25
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
12
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13