Р Е Ш Е Н И Е
Номер 762 14.06.2016г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шести юни Година
2016
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар:К.В.
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №00453 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.200 КТ.
Предявени са обективно съединени искове от Л.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, пл.Ив.Рилски 1, с правно основание чл.200 КТ, с които се иска ответникът да бъде осъден да му заплати както следва:
-сумата от 23 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 13.02.2015г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 2000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени лекарства, планки и рехабилитационни процедури, в резултат на трудова злополука от 13.02.2015г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата
Ответникът “Мини открит въгледобив”ЕАД е подал отговор в законоустановения срок, с който е изразил становище, че исковете са недопустими. Алтернативно ответникът допустими, но е оспорил същите по основание и по размер, поради което и иска същите да бъде отхвърлени като неоснователни. Ответникът възразява, че претенциите са завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно ответникът е направил и възражения по чл.201, ал.2 КТ за проявена от работника груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, като иска намаляване на обезщетенията с процента на съпричиняване от ищеца.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът
намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “***” с месторабота в „***“ до 08.12.2015г., когото трудовото правоотношение е прекратено поради придобито право на пенсия.
На 13.02.2015г. около 8,40ч. по време на работа и изпълнявайки служебните си задължения като “***” ищцата Л.В.Г. се придвижвала от сградата на „***“ на ответното дружество към ***“*** за да извърши опис на ж.п. вагони, които следвало да бъдат изпратени за ТЕЦ“Бобов дол“. Ищцата носела в себе си и служебни документи, свързани с извършването на описа. Придвижвайки се по стръмна, заледена, необезопасена е непочистена пътека ищцата се подхлъзнала и паднала. В резултат на злополуката ищцата изпитала силна болка, както и невъзможност за самостоятелно придвижване. Поради това и същата се обадила на св.В.Б.С. за да потърси помощ. Свидетелят С., заедно с двама свои колеги, помогнала на ищцата да стане и я сложили да седне върху стол в непосредствена близост до сградата на ревизор- вагоните. Ищцата била в невъзможност да извърши опис на вагоните, поради което се обадила на св. В.Б.В. за да поеме работата. Впоследствие се обадила на съпруга си- св.А.Ц.Г., който я транспортирал с личния си автомобил до УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД- гр.София с помощта на св.Г. М.Г..
Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.М.М., неоспорено от страните, при процесната трудова злополука пострадалата Л.В.Г. се е подхлъзнала, като е извила навътре / супинация / десния си глезен. Това е довело до натоварване на връзките, поддържащи ставата над нормалното, при което се е получило счупване на външния - фибуларен малеол образуван от малкопищялната кост и разкъсване на лигаментарната връзка наречена ,,делтоидна", поддържаща ставата от вътрешната страна на глезена. Това е довело до частично изместване на ставата в страни, наречено ,, сублуксация ". При злополуката пострадалата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност за стъпване и движения . Образувал се е оток с дифузен подкожен хематом. Оперирана е по спешност, като счупването е наместено и фиксирано чрез плака и винтове, а разкъсания лигамент е зашит. Постоперативно по време на хоспитализацията е търпяла болки и страдания и е проведено антибиотично лечение с Цефуроксим. Изписана е с подобрение на 20.02.15 г. Поставена е гипсова имобилизация за 15 дни, като от това е търпяла неудобства за този период. Предписани са амбулаторно поставяне на антикоагулант 25 бр. Клексан от 0,4 мг. По думите на пострадалата започнала да усеща болки с изтръпване на десен горен крайник, заради което е прегледана от невролог и е поставена диагноза:,,***". При контролните прегледи —Епикриза №***. ,,на контролната снимка се отчита сублуксация на глезенната става. Постъпва за реоперация." На 26.03.15г. е оперирана в болница ,,Скин Системс" ЕООД, като са поставени два допълнителни спонгиозни винта за коригиране на вторичната сублуксация . Изписана е на 30.03.15г. с подобрение и без усложнения. Назначена е терапия с Клексан за 20 дни. На ищеца е предписан ,,***", подпомагащ пострадалата при обслужването и в битово и хигиенно отношение и „Проходилка" за по-лесно придвижване без стъпване на крайника . На 15.05.15 г. е постъпила за рехабилитация на глезенната става в санаториум в гр. Банкя. При постъпването е отчетено:,,походка затруднена, накуцваща отбременяваща ставата с две помощни средства- подмишнични патерици." По време на рехабилиацията отново е търпяла болки и страдания . Изписана е на 22.05.15 г. с подобрение без усложнения , като ЛФК- процедурите са продължени амбулаторно видно от Амб. лист № ***. В този период е имала болков синдром с ограничен обем на движенията в глезенната става съответно: от 10 градуса при повдигане на стъпалото и от 20 градуса при навеждане на стъпалото. На 22.07.15 г. постъпила отново в болница ,,Скин Системс" ЕООД, за ново оперативно лечение — отстраняване на двата супрасиндесмални винтове, като след операцията отново е търпяла по-силни болки и страдания . Изписана е на 25.07.15 г. с подобрение и без усложнения. Назначена терапия с Клексан от 0,4 мг. За 20 дни. Видно от медицинската документация пострадалата е претърпяла 3 / три / оперативни интервенции във връзка с трудовата злополука ,като след тях е търпяла силни болки и страдания. За около 4 месеца е ходила с патерици и проходилка, без да стъпва на десния долен крайник, като е търпяла неудобства и страдания от това. Дълго време е провеждала рехабилитация за раздвижване на глезенната става. Във връзка с процесната злополука на 26.03.15г. ищцата е оперирана повторно в болница ,,Скин Системс" ЕООД, като са поставени два допълнителни спонгиозни винта за коригиране на вторичната сублуксация. На 22.07.15г. ищцата е постъпила отново в болница ,,Скин Системс" ЕООД, за ново оперативно лечение — отстраняване на двата супрасиндесмални винтове, като след операцията отново е търпяла по-силни болки и страдания. Оздравителния процес е протекъл за 270 дни от 13.02.15 г. до 09.11.15 г. вкл. Понастоящем счупването е зараснало, а походката е възстановена . Налице са два постоперативни цикатрикса с дължини от 15 см. от външната страна и от 7 см. от вътрешната страна на глезена , които представляват лек козметичен дефект. Оплаква се от болки с отоци . Налице е лек едем от външната страна . Възможно е при натоварване на крайника да има оплаквания от болки, но без функционален дефицит. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че към настоящия момент остеосинтезния материал се намира в крака на ищцата, поради което ще се наложи и допълнителна оперативна интервенция за отстраняването и.
Видно от показанията на св.А.Ц.Г. /***/, след злополуката ищецът е изпитвал сериозни ограничения в движението си. Видно от същите показания ищецът е изпитвал и сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като е разчитал на близките си- съпруга си и свидетелите Г. М.Г. и Р.В.Г..
С декларация от 16.02.2015г. работодателят е декларирал злополуката като трудова. С разпореждане №* от 23.02.2015г. РУСО*** е признало злополуката за трудова такава.
По делото са приети като доказателства фактура и приемо- предавателен протокол за ,,***", от които е видно, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 403,00лв. за закупуването на същия.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д-р М.М., от показанията на свидетелите В.Б.С., В.Б.В., св.А.Ц.Г. /***/, Г. М.Г. и Р.В.Г., както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
В настоящия случай има влязло в сила Разпореждане №* от 23.02.2015г. ва РУСО***, с което злополуката, станала с ищеца на 13.02.2015г. е приета за трудова, като е установено, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилата смърт на увредения. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Ответникът
обаче е направил възражения за допусната от работника груба небрежност при
настъпване на трудовата злополука. Съгласно константната съдебна практика грубата
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ се изразява в субективното отношение
на пострадалия към неговите действия. Съгласно същата практика с груба
небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее
да предотврати неговото настъпване. Грубата небрежност по чл.210, ал.2 КТ съответства
на самонадеяността (съзнаваната небрежност), като форма на непредпазливата вина
по терминологията на наказателното право. Приема се че, груба небрежност при трудова злополука е
налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема
се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение,
че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един
обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова
поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил
длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради
факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да
бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото
повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо
следва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за допусната от ищеца небрежност. Основните причини за настъпване на трудовата злополука са факторите на работната среда и трудовия процес- видно от показанията на св. В.Б.В. /***/ при описване на вагоните се използват пътеки, които са нерегламентирани и необезопасени, като всеки служител сам избира откъде да мине. Същият свидетел твърди, че при извършване на трудовите си функции ищцата също е можела да избере между различни алтернативни пътеки, като е имало и по- хоризонтални и не така стръмни, колкото е била избраната от ищцата. Съдът обаче намира, че не може да се вмени във вина на ищцата липсата на регламентирана пътека, по която да осъществява безопасно трудовите си функции.
По размера
на обезщетенията:
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 13 000лв.
Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л.М.М. при трудовата злополука, както и в следващите часове ищецът е изпитал силни болки и страдания с невъзможност за стъпване и движения. По спешност е проведено оперативно лечение, като счупването е наместено и фиксирано чрез плака и винтове, а разкъсания лигамент е зашит. Постоперативно по време на хоспитализацията ищцата е търпяла болки и страдания и е проведено антибиотично лечение.Поставена е гипсова имобилизация за 15 дни, като от това ищцата е търпяла неудобства за този период. В резултат на процесната злополука за около четири месеца ищцата е ходила с патерици и проходилка, без да стъпва на десния долен крайник, като е търпяла неудобства и страдания от това. Във връзка с процесната злополука на 26.03.15г. ищцата е оперирана повторно в болница ,,Скин Системс" ЕООД, като са поставени два допълнителни спонгиозни винта за коригиране на вторичната сублуксация. На 22.07.15г. ищцата е постъпила отново в болница ,,Скин Системс" ЕООД, за ново оперативно лечение — отстраняване на двата супрасиндесмални винтове, като след операцията отново е търпяла по-силни болки и страдания. Оздравителния процес е протекъл за 270 дни от 13.02.15 г. до 09.11.15 г. вкл. Дълго време е провеждала рехабилитация за раздвижване на глезенната става. Оздравителния процес при ищцата е протекъл общо за 270 дни от 13.02.2015 г. до 09.11.2015г. вкл. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че към настоящия момент остеосинтезния материал се намира в крака на ищцата, поради което ще се наложи и допълнителна оперативна интервенция за отстраняването му.
При трите операции ищецът е търпял силни болки и страдания. Постоперативно ищецът е търпял отново по-силни болки и страдания, като се налага и четвърта операция за отстраняването на остеосинтезния материал. Видно от обясненията на вещото лице ищецът е имал функционален дефицит в продължение на около четири месеца, като е използвал и помощни средства. При използването на патериците ищцата е получила и обездвижване на дясната ръка от раменната става до върха на пръстите.
Видно от показанията на св.А.Ц.Г. /***/, след злополуката ищецът е изпитвал сериозни ограничения в движението си. Видно от същите показания ищецът е изпитвал и сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като е разчитал на близките си- съпруга си и свидетелите Г. М.Г. и Р.В.Г..
При определяне на размера на обезщетението съдът отчете и възрастта на ищеца, както и затрудненията, които ще търпи при евентуално натоварване на крайника занапред.
При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете обстоятелствата, че злополуката няма съществени трайни последици. Понастоящем счупването е зараснало, а походката е възстановена. Налице са два постоперативни цикатрикса с дължини от 15 см. от външната страна и от 7 см. от вътрешната страна на глезена , които представляват лек козметичен дефект. Възможно е при натоварване на крайника да има оплаквания от болки, но без функционален дефицит.
Предвид гореизложеното съдът намира, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 13 000лв., представляваща обезщетение за причинените с трудовата злополука неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 23000лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на увреждането- 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид константната съдебна практика на обезвреда по реда на чл.200 КТ подлежат всички имуществени вреди. Ищецът претендира заплащане и на сумата от 2000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени лекарства, планки и рехабилитационни процедури, в резултат на трудова злополука. С доклада по чл.146 ГПК в с.з. на ПРС съдът е указал на ищеца, че същият не сочи доказателства за претърпените имуществени вреди. По делото са приети като доказателства фактура и приемо- предавателен протокол за ,,***", от които е видно, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 403,00лв. за закупуването на същия стол. Това е и единственото доказателство за направени разходи с процесната трудова злополука. По делото няма ангажирани доказателства за направени други разходи за лекарства, планки и рехабилитационни процедури.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да присъди на ищеца сумата от 403,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени помощни средства в резултат на трудова злополука, като отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния претендиран размер от 2000,00лв.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на увреждането- 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски.Ищецът е доказал разноски в размер на 2000,00лв. за адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от исковете му се следва сумата от 1072,24лв. Ответникът е доказал разноски в размер на 1000,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете му се следва сумата от 463,88лв., която и следва да му бъде присъдена.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 563,12лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 180,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, пл.Ив.Рилски 1, да заплати на Л.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 13 000,00лв. /тринадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 13.02.2015г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния предявен размер от 23 000лв.
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, пл.Ив.Рилски 1, да заплати на Л.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 403,00лв. /четиристотин и три лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 13.02.2015г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния предявен размер от 2000,00лв.
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, пл.Ив.Рилски 1, да заплати на Л.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1072,24лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, пл.Ив.Рилски 1, сумата от 463,88лв., представляваща направени п делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, пл.Ив.Рилски 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 563,12лв. за държавна такса и 180,00лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 14.06.2016г.
Съд. деловодител: