О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…
гр. Горна Оряховица, 11.062019г.
Днес, 11.06.2019г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№729/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, след като се
запознах с исковата молба и
материалите към нея, както и депозирания отговор на исковата молба от страна на ЕТ‘’Шанс-М.Б.” с
ЕИК104040064, със седалище и адрес на управление: с.Поликраище ул.”Георги
Измирлиев”№15 Общ.Г.Оряховица, представляван от М. К.Б.(чрез адв.Ж.Д. от ХАК –съдебен адрес:***), против ЕТ‘’Шанс-М.Б.” с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: с.Поликраище ул.”Георги Измирлиев”№15 Общ.Г.Оряховица,
представляван от М. К.Б.(чрез адв.Ж. Д.Д. от ХАК –
съдебен адрес:***), против Х.П.А. с ЕГН**********,***
по предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл.203 ал.1 от КТ, чл.220 ал.1
от КТ, чл.84 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, считам, че са налице предпоставките на чл.118 ал.1 от ГПК.
Със заявения петитум в исковите
молби ищецът заявил претенции за: сумата 663.00лв., представляваща обезщетение за имуществените
вреди, причинени по време на трудовото правоотношение при изпълнение на трудови
задължения(докато е изпълнявал възложения му превоз на товари през
м.февруари.2015г. по определения му маршрут Р.България-Европа-Р.България с
товарен автомобил и ремарке), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 252.41лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
663.00лв. за периода: 13.07.2015г. (датата на получаване на писмото-покана) -
12.04.2019г.(датата на завеждане на исковата молба); сумата 460.00лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл.220 ал.1 от КТ за период от един месец в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 12.04.2019г. до окончателното и изплащане,
Легалната
дефиниция на понятието „трудов спор" се съдържа в нормата на чл.357 ал.1
от КТ - трудови са споровете между работника/служителя и неговия работодател
относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения. В рамките на трудовото правоотношение работникът/служителят
отговаря имуществено за вредата, причинена на работодателя по небрежност при
или по повод изпълнението на трудовите си задължения, като в общия случай(извън
отчетническата отговорност) тази отговорност е ограничена и касае единствено
претърпяната загуба, но не и пропуснатата
полза. В случая, изложеното в исковата молба, обуславя претенция, основаваща се на твърдения за умишлени
действия на ответника, при наличието на трудово правоотношение между
страните по спора към момента, като по време на
извършване на транспорта ответникът тръгнал не към адреса на разтоварване, а
към адреса на регистрация на фирмата, поради което товарният камион е закъсал
на пътя и това е наложило пътна помощ да го изтегли, което наложило заплащане
от работодателя на ремонта на пътя(получена покана от Служба пътища, мостове и
водоеми гр.Гент за плащане за сумата от 340€ или равностойността на 663.00лв., и която сума била
заплатена). Съгласно
чл.203 ал.1 от КТ, работникът/служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения. Това позоваване води до извод за приложимостта на цитираната разпоредба и приложение на специалните разпоредби
на КТ относно отговорността на работника/служителя по отношение на причинени
вреди на работодателя. Същите разпоредби следва да се приложат и по отношение на
другия иск – по чл.220 ал.1 от КТ за обезщетение за неспазен срок за
предизвестие.
В случая, при наличието на
възражение от страна на ответника за местна подсъдност(„съгласно чл.360 ал.1 от КТ, трудовите спорове се разглеждат
от съдилищата по реда на ГПК, а чл.105 от ГПК определя, че искът се предявява
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Тъй като Х.П.А. ***, това определяло и компетентният съд,
който следва да разглежда настоящият трудов спор - PC гр.Свищов“), по
предявената искова молба направено с отговора на исковата молба, настоящата
инстанция приема, че то е направено своевременно.
В чл.105 от ГПК е предвидена т.н.
„обща местна подсъдност”, според която искът се предявява пред съда, в района
на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От друга страна
обаче, е предвидена и т.н. ”изборна местна подсъдност” която да даде възможност
на ищеца да предявява искове по своя преценка при хипотеза на предявяване на
изрично посочени искове: иск за парични
вземания на договорно основание, искове
за издръжка, искове по трудови дела(от
страна на работника срещу работодателя),
искове на потребители, искове за
непозволено увреждане. Исковата претенция се основава на твърдения за възлагане
на работа на основание трудов договор,
неизпълнение на същата, като в резултат на това, ищец-работодател претърпял вреди. Така изложените
обстоятелства формират основанието на иск за ангажиране на договорната
отговорност на ответника за вреди. Макар претърпяването на загуби и
пропускането на ползи да е основание за търсене на отговорност и за непозволено
увреждане, при наличие на договорна връзка между страните, не може да се търси
отговорност на деликтно основание.
След служебна проверка(справка от
НБД”Население” по реда на Наредба№14/18.11.2009г.
от 11.06.2019г.), съдът
установи, че ответникът е с постоянен и
настоящ адрес:***. Като констатира, че
постоянният и настоящ адрес ***, съдът намира, че не са налице обстоятелства,
обосноваващи възможността на ищеца да се отклони от общата подсъдност на чл.105
от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.118
ал.2 от ГПК, когато съдът прецени, че
делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като в този случай
делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред
ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
Така производството по гр.дело№729/2019г.
следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен
съд гр.Свищов.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.121 ввр. чл.275 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
Прекратява производството по гр.дело№729/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд, поради родова неподсъдност на делото на този съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен
съд гр.Свищов.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищцовата
страна пред Великотърновския окръжен съд.
Препис от определението да се
изпрати на ищеца(чрез процесуалния му представител).
Районен съдия: