Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.10.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3178 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3178/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на К.А.М. ЕГН ********** *** срещу решение
№14039 от 16.01.2020 г по гр.д.№40537/19 г на СРС , 169 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на РБ да
му заплати разликата над 1000 лева до размера от 4000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение,
по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№9629/18 г на СРС , НО ,
104-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 15.07.2019 г до окончателното заплащане на
сумата .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част / , тъй като определеното
обезщетение е занижено . Не са взети предвид наличните доказателства за
претърпени големи болки и страдания – притеснение , емоционална нестабилност ,
разрив в отношенията с близки хора през продължило година и половина обвинение.
Въззиваемата страна П.на РБ не е подала писмен
отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 21.01.2020 г и е обжалвано в срок на 24.01.2020 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена
фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение
, като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1
от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В
случая решението на СРС е влязло в сила в частта , в която на въззивника
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева , както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1400 лева . Пред настоящата инстанция се спори само за размера на обезщетението
за неимуществени вреди , като
въззивникът счита , че искът му следва да бъде уважен за част от първоначално
предявения размер от 10 000 лева , а именно за 4000 лева.
Решението на СРС е частично
неправилно в обжалваната част . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по
чл.52 ЗЗД трябва
да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от
общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една
или повече инстанции ;
-
продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
-
видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент
на задържането ;
-
има ли разгласяване чрез медиите ;
-
има ли влошаване на здравословното състояние ;
-
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
-
други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение
№3 от 29.01.2014 г по
гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В
случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – не е за тежко
престъпление ; ищецът не е бил застрашен от ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно
преследване – общо около 1 години и 5 месеца общо в досъдебна и съдебна фаза ;
- наложена мярка за неотклонение – не е засегнала
съществено интересите на ищеца ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищеца ;
- влошаване на здравословното състояние – не се
твърди директно от ищеца ;
- наложено наказание – ищецът е оправдан от СРС ,
като присъдата не е обжалвана от ответника ;
- интензитет и продължителност на душевните болки ,
страдания и неудобства в личния живот – твърди се , че са били в значителен размер ;
- затруднения в работата – не се твърдят от ищеца
Като
цяло ищецът е претърпял болки и страдания , които обосновават по-висок размер на обезщетението от този присъден от
СРС - основно поради продължителността на наказателното преследване от около
1 година и половина , развило се както в досъдебна , така и в съдебна фаза .
От
друга страна обвинението не е било за
тежко престъпление и не са доказани тежки последици за живота на ищеца .
Само частично трябва да се кридитират – поради вероятна заинтересованост –
показанията на св.Лидия Лилова , която живее на семейно начала с ищеца . Не са
било налице обективни основания ищецът /по твърдения на свидетелката/ „тотално
да се съсипе“ и да се отчужди дори от родителите си . Ищецът е ползвал
адвокатска защита и трябвало да е наясно , че няма да бъде осъден на ефективно
лишаване от свобода .
Според
настоящия съд на ищеца трябва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева т.е. след
частична отмяна на решението на СРС да му се присъдят допълнително още 1000
лева обезщетение . В останалата обжалвана част решението на СРС трябва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл.10 ал.3
изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са допълнителни деловодни разноски на
ищеца от 5,79 лева пред СРС и 5 лева държавна такса пред СГС . При частично
уважаване на иска или въззивната жалба държавната такса се дължи от ответника в
пълен размер . Неправилно СРС е присъдил тези разноски съразмерно на уважената част от иска - правилото
на чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ е специално спрямо чл.78 ал.1 ГПК. Надвнесената
държавна такса пред СРС и СГС / съответно над 10 лева и над 5 лева/ подлежи на
възстановяване от съответния съд .
На адвоката на ищеца следва да се присъдят
допълнителни адвокатски възнаграждения от 16,63 лева пред СРС и 146,67
лева пред СГС , съобразно уважената част от исковете – чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №14039 от 16.01.2020 г по
гр.д.№40537/19 г на СРС , 169 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на К.А.М.
ЕГН ********** *** с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на
РБ да му заплати разликата над 1000 лева до размера от 2000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение,
по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№9629/18 г на СРС , НО ,
104-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 15.07.2019 г до окончателното заплащане на
сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на К.А.М. ЕГН ********** ***
на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 1000 лева до
размера от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с
влязла в сила присъда по н.о.х.д.№9629/18 г на СРС , НО , 104-ти състав ; ведно
със законната лихва считано от 15.07.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
допълнително сумата от 5,79 лева разноски пред СРС ; и сумата от 5
лева разноски пред СГС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение
на СРС в останалата обжалвана част , в която искът е отхвърлен за
разликата над 2000 лева до размера от 4000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по
което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№9629/18 г на СРС , НО ,
104-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 15.07.2019 г до окончателното заплащане на
сумата .
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на адвокат М.А.А. *** на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗА
допълнително сумите от 16,63 лева
адвокатско възнаграждение пред СРС и 146,67 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.