№ 26235
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110136761 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу Р. АНГ. М. ЕГН: ********** за сумата от
2631,60 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/20.03.2017 г. ведно със законна лихва от 24.06.2021г. г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 146,78 лева – обезщетение за забава плащането на главницата
за периода от 21.04.2017г. до 28.08.2019 г., сума в размер на 396,19 лева - обезщетение за
забава плащането на главницата за периода от 28.08.2019 г. до 23.06.2021 г., сума в размер
на 1348,58 лева - договорно възнаграждение за периода от 20.04.2018 г. до 28.08.2019 г.,
сума в размер на 75,22 лева – обезщетение за забава плащането на договорното
възнаграждение за периода от 21.04.2017г. до 28.08.2019 г., сума в размер на 203,03 лева -
обезщетение за забава плащането на договорното възнаграждение за периода от 28.08.2019
г. до 23.06.2021 г., сума в размер на 2904,28 лева - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, сума в размер на 161,98 лева обезщетение за забава плащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 21.04.2017г. до
28.08.2019 г. и сума в размер на 437,23 лева - обезщетение за забава плащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 28.08.2019 г. до
23.06.2021 г., както и разноски по делото, а именно: 166,10 лв. държавна такса и 150 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за допълнителни
възнаграждения и такси, както и частично за разноски следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между страните породени
от него, се регулират от правилата на специалния закон.
1
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, които претенции са в противоречие с
изричните разпоредби на ЗПК.
По отношение възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, заявителят
посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на искането му за
потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил възможността
да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда,
че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в полза на
кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за
управлението му. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето
на възнаграждение в размер, близък до размера на главницата по кредита за посочените
„услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на
насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение
за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че
уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи на чл. 10а ЗПК е в
противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание. В
допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора за
потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е 37,06 % и добавянето
на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези
съображения и на това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а
предвиденото парично задължение – недължимо.
С оглед изводите на съда за недължимост на възнаграждението за допълнителни услуги, то в
полза на заявителя не следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК и за претендираните обезщетения за забава плащането на това възнаграждение.
С оглед отхвърляне на заявлението за част от претенциите, то на заявителя не се дължат
разноски, съответно на тези част и искането му за съответните разноски следва да бъде
отхвърлено.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 36761/2021 г. на „ПКБ“ ЕООД на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. АНГ. М. ЕГН: ********** за
сумата от 2904,28 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги ведно със
законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането и за обезщетения за забава
плащането на възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 161,98 лева за периода
от 21.04.2017г. до 28.08.2019 г. и в размер 437,23 лева - за периода от 28.08.2019 г. до
23.06.2021 г., които вземания се претендират по договор за потребителски кредит №
**********/20.03.2017 г., както и за разноски за разликата над 96,03 лева до пълния
претендиран размер от 166,10 лева за държавна такса и над 28,91 лева до пълния
претендиран размер от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3