Решение по дело №230/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 190

гр. Видин,18.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Четиринадесети декември

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Б.

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

230

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.459 от Изборния кодекс /ИК/ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на С.С.М., кандидат за общински съветник от Коалиция „ПП-ДБ“ за ОбС Брегово против Решение с № 138 - МИ/ 30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Брегово, като се сочи нарушение на изборното законодателство,  с оглед приложението на методиката за разпределяне при различните видове избори, указана в Приложения №№1 до 5 и метода Хеър-Ниимайер.

С Определение №12084 от 06.12.23 година ВАС е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След уточнение от страна на жалбоподателя направено в съдебно заседание проведено на 14.12.23 година, то следва да се има предвид, че оспорването отправено до Съда е не на метода на Хеър –Ниимайер, а негово приложение. Счита, че е неправилно приложен метода. Освен това счита, че са нарушени основни принципи на Европейското право – в частност принципа за пропорционалност в изборите. Излага подробни съображения защо следва да се приложи метода на Хеър-Ниимайер в чистия му вид, без да се взема предвид ограничението наложено в чл.453, ал.3 от ИК. Моли да се постанови решение, в което разпределението да бъде изчислено по този начин, като така мандати от остатъка получават:  ПП “ГЕРБ“- 1, един за БЗНС и 1 за коалиция “ПП – ДБ“, и се възложи на ОИК-Брегово поименно да персонифицира мандатите съобразно получените резултати, а именно 8 мандата на ПП“ГЕРБ“, 1 мандат за БСП, 1 мандат за БЗНС, 1 мандат за Коалиция „ПП-ДБ“.

Ответникът ОИК - гр. Брегово,преставлявана от Председателя на ОИК – Брегово – Л.С. оспорва жалбата. Сочи се, че решението на ОИК Брегово е правилно и законосъобразно и постановено с изискванията на ИК. Искат от Съда да потвърди решението на ОИК Брегово.

Заинтересованата страна – В.В.Б., не е взел становище по жалбата.

Заинтересованата страна –  В.С.С., не е взел становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Г.Р.Ч., не е взел становище по жалбата.

  Заинтересованата страна – Д.З.С., не е взела становище по жалбата.

 Заинтересованата страна – Д.Д.Й., не е взела становище по жалбата.

Заинтересованата страна – И.В.Т., не е взел становище по жалбата.

 Заинтересованата страна – И.Г. Вълчов, не е взел становище по жалбата.

 Заинтересованата страна – К.Н.Б., не е взела становище по жалбата.

Заинтересованата страна – М.Ц.Б., не е взел становище по жалбата.

Заинтересованата страна – С.М.К., не е взела становище по жалбата.

 Заинтересованата страна – Ф.П.П., не е взел становище по жалбата.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомена за датата на с. з., не изпраща представител и по този начин не прави искане за встъпване като страна в процеса по реда на чл. 16 от АПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и съотнесе същите с приетите като неоспорени писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че на 29.10.2023г. е произведен избор за общински съветници на Община Брегово в 15 избирателни секции. Въз основа на данните от протоколите на секционната избирателни комисии /СИК/, ОИК – Брегово е съставила протокол за определяне на резултатите от гласуването за общински съветници на Община Брегово, според който броят на действителните гласове е 1924. С процесното Решение с № 138 - МИ/ 30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Брегово е определен изборния резултат от проведения избор за общински съветници на Община Брегово, като мандатите за общински съветници са разпределени по кандидатски листи на ПП и коалиции, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота /167 гласа, видно от решението/, както следва: БСП за България – 1 мандат, ПП ГЕРБ – 10 мандата. Избрани общински съветници независими кандидати няма. Решението е издадено въз основа на Протокол от 30.10.2023г. на ОИК- Видин – подписан от всички членове без възражения и особени мнения.

По делото са представени протокола на ОИК - Брегово, протоколите на 15-те СИК-ии, както Решение 37-МИ, с което е регистрирана кандидатската листа на Коалиция „ПП-ДБ“ в изборите за общински съветници на 29.10.23 година, предложението за протокол, което е предоставено на ОИК-Брегово от „Информационно обслужване“ АД.

В протокола на ОИК-Брегово, обобщил резултатите на всичките 15 секционни избирателни комисии в Община Брегово, е отразено, че броят на гласувалите избиратели според подписите в избирателните списъци възлиза на 2457 какъвто е и броя на намерените бюлетини за общински съветници в избирателните урни, от които 533 недействителни бюлетини. Съдържанието на протокола съответства на чл.450 от ИК. Протоколът е подписан от председателя и всички членове на ОИК, съобразно изискванията на чл.451, ал.1 от ИК, без възражения и особени мнения относно представените от СИК-ии протоколи и посочените в тях резултати. Жалбоподателя не оспорва нито броя на действителните гласове, нито общинската избирателна квота.

Жалбта се явява процесуално допустима /Определение №12084 от 06.12.23 година ВАС/: подадена в срока по чл.459, ал.1 от ИК, от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, изрично посочен в закона-чл.453, ал.5 във връзка с чл.459, ал.1 от ИК. По делото не е спорно удостоверяването на надлежната регистрация на жалбоподателя, така и на заинтересованите страни за участието им в изборите за общински съвет на Община Брегово.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

В производството по чл. 459 от ИК, в което се обжалват решенията на ОИК за определяне на изборните резултати, се осъществява контрол за законосъобразност на избора, изразяващ се в проверка за наличието на нарушения в изборния процес и преценка за тяхното влияние върху крайния резултат.

В настоящото съдебно производство Съдът следва да извърши преценка единствено на изложените в жалбите оплаквания, така, както са конкретизирани от оспорващия, тъй като в производството по чл.459 от ИК Съдът няма задължение да извърши цялостна ревизия на изборния процес, представляващ сложен фактически състав и обхващащ различни етапи, всеки едни от които с разписани определени действия и предпоставки, осъществявани в последователност, предвидена в закона и насочени към законосъобразен избор на орган на изпълнителната власт.

Предвид изложеното, Съдът служебно ще провери основанията за законосъобразност на оспореното Решение на ОИК – Брегово, но в рамките на заявените оплаквания, поради което в процеса са допустими само тези доказателства, които са в подкрепа на наведените с жалбата пороци на акта.

При проверка на всяко от посочените в чл.146 от АПК основания, Съдът намира, че Решение с № 138 - МИ/ 30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Брегово, с което е определен изборния резултат от проведения избор за общински съветници на Община Брегово, е взето от компетентен орган - Общинска избирателна комисия – Брегово, в съответствие с правомощията й по чл.87, ал.1, т.26 и чл.453, ал.5 от ИК. Решението е обективирано в предписаната от закона писмена форма по образец утвърден от ЦИК, в съответствие с целта на ИК, а именно да бъде избран орган на изпълнителната власт в Общината – Общински съвет, в съответствие с изразения вот на избирателите.

Възражението на жалбоподателя е по отношение на неправилното приложение на метода на Хеър –Ниимайер, което от своя страна води до нарушение на основни принципи на Европейското право – принципа за пропорционалност в изборите. Твърди, че съда, включително и настоящия съдебен състав следва да не прилага разпоредбата на чл.453, ал.3 от ИК, тъй като тя противоречи на чл.8 от Акта за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, а следва директно да приложи правото на ЕС.  Прилагането на две ограничения /квота на Хеър и общинска квота/ представлява нарушение на принципа на пропорционалност в изборния процес. Като жалбоподателя е приложил изготвени от него таблици, какъв следва да е действителния резултат от изборите при прилагане на метода на Хеър-Ниимайер към всички участвали партии в изборите, а не само към преминалите общинската избирателна квота. Твърди, че е налице вътрешно противоречие между ал.2 и ал.3 на чл.453 от ИК, тъй като в ал.2 се препотвърждава пропорционалност на системата, като тази пропорционалност се показва при определяне метода на Хеър-Ниимайер, а в същото време ал.3 точно това прави - изкривява тази пропорционалност. Във връзка с това, твърдение е представил три таблици, разработени от него, които в протокола от с.з. подробно е разяснил. Съдът в настоящия си състав не подлага на съмнение компетентността относно изготвените таблици и отразените в тях математически изчисления, най-малкото с оглед експертизата в тази сфера на жалб.М., но дължи правен анализ.  

Член 1 от Акта от 1976 г. предвижда следното: параграф 1: Във всяка държава членка членовете на Европейския парламент се избират въз основа на пропорционална избирателна система, като се използват листи или система с един прехвърляем глас. Параграф 3: Изборите се провеждат чрез всеобщо пряко, свободно и тайно гласуване.

Член 2: В съответствие с националните си особености държавите членки могат да определят избирателни райони за избиране на членове в Европейския парламент или да предвидят други избирателни подразделения, без като цяло да се засяга пропорционалният характер на избирателната система.

Член 3: Държавите членки могат да определят минимален праг за разпределяне на места. На национално равнище този праг не може да надвишава 5 % от подадените гласове.

Съгласно член 8 от Акта от 1976 г. параграф 1 - При спазване на разпоредбите на настоящия акт избирателната процедура във всяка една от държавите членки се урежда от разпоредбите на националното право. Параграф 2: Тези разпоредби на националното право, които може, ако е уместно, да отчитат особеностите в държавите членки, не трябва като цяло да засягат пропорционалния характер на избирателната система.

Национално право: 1. Чл. 42 от Конституцията на Република България има следното съдържание: „ (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. (2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.” 2. Тази уредба се съдържа в Изборния кодекс и има следното съдържание: „Чл. 396. (1) Право да избират членове на общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са ...“.

Съгласно чл. 453, ал. 1 от ИК, определянето на резултатите се извършва по методика съгласно приложение № 5 към ИК. Правилото на чл. 453, ал. 2 от ИК сочи, че резултатите от гласуването в изборите по пропорционалната система се определят по метода на Хеър-Ниимайер. Този метод е известен още като метод на най-големия остатък. Право за участие при разпределяне на мандатите имат партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота, която се формира по правилото на § 1, т. 14 от ДР на ИК, като броят на мандатите, подлежащи на разпределяне между получилите право за това, е равен на броя на членовете на ОбС, намален с броя на избраните независими кандидати /вж. чл. 453, ал. 3 и ал. 4 от ИК/. При метода на Хеър-Ниимайер броят на гласовете, получени за всяка партия се разделя на т. нар. квота на Хеър. Квотата на Хеър представлява частното от общия брой на гласовете на имащите право на участие при разпределянето на мандатите и броя на мандатите, които следва да се разпределят. Така, всеки участник в разпределението на мандатите получава предварителни мандати, колкото е полученото цяло число. При наличие на оставащи незаети мандати същите се разпределят между участниците с най-големите остатъци, като втори е участника със следващия по-голям остатък и така до заемане на всички неразпределени мандати. Дали даден участник в разпределението на мандатите ще получи допълнителен мандат зависи от разпределението само на остатъците. Методиката приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 от ИК е различна от метода на Хеър-Ниимайер, т. к. последният е част от нея и касае само определянето на броя на мандатите за всеки участник в разпределението. Методиката съдържа шест раздела, като методът е част от раздел IV, озаглавен "Разпределяне на мандати на партиите и коалициите". Съгласно раздел I и II от методиката мандатите се разпределят между кандидатски листи на партии и коалиции и независими кандидати; мандатите за листите се персонифицират чрез преференциално гласуване, като независим кандидат е избран, ако е получил брой гласове не по-малък от броя на действителните гласове в общината, с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7 от ИК /гласове, формирани от бюлетини по установения образец с отбелязан вот "не подкрепям никого", съдържащи два броя печати на съответната СИК/, разделен на броя на общинските съветници в ОбС. Съгласно раздел III от методиката, в разпределението на мандатите участват партиите и коалициите, получили гласове, не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по раздел II. Съгласно раздел IV от методиката, в разпределението на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независимия кандидат по раздел II. Следователно, в необходимият брой гласове за участие на партиите и коалициите не се включват гласовете по чл. 438, ал. 1, т. 7 от ИК. Между така формираните кандидатски листи се разпределят мандатите, намалени с брой на избраните по раздел II независими кандидати. Всяка кандидатска листа получава брой мандати, изчислени по метода на Хеър-Ниимайер. При изчислен брой мандати по метода, по-голям от броя на кандидатите в листата, тя получава толкова мандати, колкото са кандидатите в нея. Така получените мандати по метода се персонифицират чрез преференциалното гласуване, т. е. получените мандати се отнасят към съответните кандидати в листата. Самото отнасяне е предмет на раздел V от методиката и има връзка с получените валидни предпочитания /преференции/ и подреждането на кандидатите в листата.

Анализирайки визирания от жалб.М., Акт за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 1976 година, който той държи да се приложи, следва да го направим в неговата цялост и неразривна свързаност на цитираните по-горе норми. В чл.3 от Акта от 1976 година се казва, че на национално равнище този праг не може да надвишава 5 % от подадените гласове. Т.е. дори в самия Акт от 1976 година е предвидена възможност за определяне на допълнителен праг аналогичен в случая на общинската избирателна квота.

С оглед т. 14 от § 1 от ДР на Изборния кодекс, общинската избирателна квота е частното от делението на общия брой на действителните гласове, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет, като ако частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най – близкото по – голямо цяло число. Или в случая, при брой на действителните гласове от 1834, и брой на мандатите за общински съвет в община Брегово от 11, общинската избирателна квота е 167 /не се оспорва/. Нормата на чл. 453, ал. 3 от ИК указва, че право на участие при разпределянето на мандатите имат партиите, коалициите и независимите кандидати, получили гласове не по – малко от общинската избирателна квота. Следователно за получаване на един мандат за общински съветник са необходими 167 действителни гласове. В процесния случай жалб.М. иска да се направи разпределение между всички партии, а не само между тези преминали общинската избирателна квота. В процесното решение на ОИК Брегово това е направено съгласно ИК и то не противоречи на Акта от 1976 година, съгласно предвидената възможност в чл.8 на същия, и с възможното ограничение съгласно чл.3 на Акта.

От тук следва извода, че националното право на Р България не противоречи на европейското право и е спазен като цяло пропорционалния принцип, каквото е и изискването на Акта от 1976 година. Нормата на чл.453, ал.3 ИК не противоречи на принципа на пропорционалност и той е спазен. Още повече, че принципите нямат директен ефект, те не пораждат непосредствени права за позитивно действие от страна на държавните органи. Позоваването на тези принципи е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на актовете, които ги изпълняват.

Цитираното от жалб.М. решение на Голям състав на Съда на ЕС от 06.10.2015г. по дело № С-650/13, касае активното избирателно право на френски гражданин, който е лишен от свобода и не е приложимо за настоящия казус. Още повече, че в прараграф 49 от него е прието, че ограничение като разглежданото в главното производство е пропорционално, тъй като отчита естеството и тежестта на извършеното престъпление, както и срока на наказанието.

За пълнота на изложението следва да се има предвид, че статията изготвена от доц.д-р. Здравко Славов, проф.д-р. Дочо Дочев и ст.ас.Йордан Петков, представена от жалбоподателя в защита на неговата теза, разглежда ограничението – наличие на бариера за участие в разпределянето на мандатите, като „необходимото зло“. За постигане на целта – стабилен и работещ парламент, общински съвет /в случая/ въвеждането на ограничения наистина е коректив на равното избирателно право, но както и в статията е отразено, то е въведено в редица избирателни системи вкл. и на страни членки на ЕС. Ще си позволя да цитирам изречение от заключението на въпросната статия: “Няма избирателна система, която да удовлетворява всички изисквания на партиите и гражданите.“

При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Предвид всичко изложено до тук, то правилно и според разпоредбите на ИК Общинската избирателна комисия е извършила изчисленията по разпределяне на мандатите за общински съветници и не се налага отмяна на процесното решение.

Оспореното решение е съобразено с правилата на чл. 453, ал. 1 и ал. 2 ИК, според които определянето на резултатите от гласуването за общински съветници се извършва по методика съгласно приложение № 5, а резултатите от гласуването за общински съветници в изборите по пропорционалната система се определят по метода на Хеър-Ниимайер. Съобразно това сумата на действителните гласове е разделена на броя на мандатите, при което правилно е определена общинската избирателна квота от 167 гласа. Спазено е и изискването на чл. 453, ал. 3 ИК, според което право на участие при разпределяне на мандатите са имали партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота от 167 гласа, като броят на мандатите, които са се разпределили между партиите и коалициите, е равен на броя на членовете на общинския съвет, и не е имало независими кандидати. Правилно е определена квотата на Хеър, а действителните гласове на всяка партия и коалиция, която участва в разпределението на мандатите, са били разделени на квотата на Хеър, при което участниците в разпределението на мандатите получават толкова мандати, колкото е цялата част на така полученото частно. Получените остатъци формират неразпределените мандати, които правилно са получени от съответните партии/коалиции с най-голям остатък.

Останалите доводи на жалб.М., касаещи образуване на тълкувателно дело и отправяне на преюдициално запитване са отправени до ВАС /както и самият жалбоподател заяви/, и са извън компетенциите на настоящия състав. Относно възможността АС Видин да отправи преюдициално запитване до съда на ЕС, то настоящия състав счита, че въпросните разпоредби са ясни и няма пречка да се произнесе по делото без отправяне на преюдициално запитване.

Всичко това дава основание на съда да приеме, че оспореното Решение с № 138 - МИ/ 30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Брегово е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Оспореното решение на ОИК е съответно и с целта на закона по чл. 3, ал. 1 от ИК и принципите по чл. 7 и чл. 8 от АПК.

Разноски от ОИК не са искани.

Водим от горното и на осн. чл.459,ал.10 от ИК, Административният съд

                                   Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение с № 138 - МИ/ 30.10.2023г. на Общинска избирателна комисия Брегово, с което са обявени избраните общински съветници в Община Брегово в изборите за общински съветници и кметове проведени на 29.10.2023 год.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ :