Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.02. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Ж.Н.,
разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА в.н.ч. дело № 4044 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Определение от 21.05.2015г.
по НОХД № 15711/2010г. по описа на СРС, НО, 94 състав е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл.289,ал.1 вр. чл.24,ал.1,т.5
от НПК водено срещу подсъдимия Б.А.Н..
Срещу Определението,
в установения от закона срок, е постъпил протест от прокурор при СРП с искане същото да бъде отменено като
неправилно.В протеста е посочено, че
съгласно назначената и приета съдебно-психиатрична експертиза
установяваща психическо състояние на подсъдимия Н., при него е налице и по време на инкриминираното
деяние и към момента на постановяване на атакуваното определението „продължително разстройство на съзнанието“,
изключващо вменяемостта. Според
прокурора въпросът за наличието на вменяемост у подсъдимия към момента на
извършване на деянието се решава с окончателния съдебен акт, в който се съдържа
отговор дали деянието представлява престъпление от субективна страна, предвид
което определението следва да бъде отменено.
В разпоредително заседание на 08.11.2016г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства.
Пред въззивния съд прокурора
поддържа протеста.
Защитата на подсъдимия И. счита, че безспорно установената липса на вменяемост е
основанието за прекратяване на делото. Според защитата действително хипотезата на чл.24, ал.1 т.5 от НПК урежда случаите , в които невменяемостта на
лицето е настъпила след извършване на деянието, но съобразявайки чл.33, ал.1 от НК по делото няма годен субект на наказателна
отговорност.
Защитата на
подсъдимия Н. поддържа становището на
защитника на подсъдимия И..
Подсъдимият Н. не
взема участие в производството .
Подсъдимият И. не
взема отношение по протеста.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста ‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакувания акт, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна.
В СРП е внесла в СРС
обвинителен акт срещу подсъдимите Н.В.И.
за престъпление по чл.195,ал.1 т.4 и т.7
вр. чл.192,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр. чл.28,ал.1 от НК и Б.А.Н.
за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 вр. чл.194,,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр.
ал.1 от НК.
С Разпореждане от
11.01.2011г. на съдия-докладчик нохд №
16711/2010г. е насрочено за разглеждане.
На 18.11.2014г. с
протоколно определение на състав при СРС, след представяне на медицинска
документация, отнасяща се до психичното състояние на подсъдимия Н., е назначена съдебно-психиатрична експертиза с
участието на три вещи лица.
Изготвената
експертиза е приета в съдебно заседание на 21.05.2015г.,след изслушване на
вещите лица в присъствието на страните. С протоколно определение от същата
дата съдебния състав на основание
чл.289,ал.1 вр. чл.24,ал.1,т.5 от НПК е прекратил наказателното производство
водено срещу подсъдимия Б.А.Н..
При така установените
факти по делото атакуваното определение на Съда от 21.05.2015г. е правилно и
законосъобразно. Установява се по безспорен начин от приетата по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, както и от направените от вещите лица в съдебно заседания разяснения,
че подсъдимият Н. страда от „Биполярно афективно разстройство – сегашен
епизод, маниен, с психотични симптоми. Симптоматична /посттравматична/ епилепсия, комплексни парциални припадъци с
вторична генерализация, психоорганичен синдром с когнитивен дефицит“.
Поставената диагноза се приравнява
към „ продължително разстройство
на съзнанието“ и нарушава годността му
да разбира и ръководи постъпките си, както и да участва в съдебната фаза на наказателно
производство. Съгласно заключението на експертите подсъдимия Н. не е бил в състояние и към инкриминираната
дата 12.10.2009г. да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, поради болестно деформирани психични функции.
В случая, при
наличието на коментираната експертиза установяваща в съдебна фаза, че
подсъдимият не може да участва в наказателното производство, поради наличието
на продължително разстройство на съзнанието ,изключващо вменяемостта, за съдът
не съществува никаква законова алтернативна да продължи разглеждането на делото
до приключването му с окончателен
съдебен акт т.е. в конкретния случай са налице основанията на чл.289,ал.1 вр.
чл.24,ал.1,т.5 от НПК. Постановяване на присъда , с която да бъде даден
отговор на въпроса деянието съставлява
ли престъпление от субективна страна, така се сочи в протеста срещу
Определението, би било възможно, в случай, че подсъдимият към момента на
деянието не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да
ръководи постъпките си и това обстоятелство се е изследвало и установила една
във фазата на съдебното производство / защото в фазата на досъдебното същото
предпоставя акт на прокурора по същество/, при условия, че състоянието на лицето позволява участието му в съдебната
фаза на конкретното наказателното производство. Фактът, че психическото
заболяване на подсъдимия Н., изключващо вменяемост, е било налице и към
момента на извършване на инкриминираното
в обвинителния акт деяние, не обосновава извод за неправилност на
протестираното определение, тъй като същият във фазата на съдебното
производство не може да вземе участие, поради същата тази невменяемост.
По посочените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334,т.6 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.05.2015г.. по НОХД №16711/2010г. на СРС,
НО, 94 състав за прекратяване на наказателното производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.