РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Перник, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Росица Недялкова Ранкова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600221 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 13 от 16.04.2021 г. по н.о.х.д. № 7/2021 г., Трънският районен съд е
признал подсъдимия А. И. Б. за невиновен в това, на *** г. около 12:25 часа в
землището на ***, на около 6000 (шест хиляди) метра източно от ***, на около 7000
(седем хиляди) метра югоизточно от *** и на около 350 (триста и петдесет) метра от
кметството на ***, с цел да набави за себе си имотна облага сума в размер на 200
(двеста) евро, противозаконно да е подпомогнал, като е превозвал 4 (четири) лица
чужди граждани от *** произход 1.S. S./С. С., роден на *** г. в ***, гражданин на ***;
2.M. N. H./М. Н. Х./, роден на ***г. в ***, гражданин на ***; 3.Q. K./К. Х., роден на
***г. в ***, гражданин на ***, 4.H. S./Х. С., роден на ***г. в ***, гражданин на ***, да
преминават в страната в нарушение на закона, а именно на: чл.8, ал.1 от Закон за
чужденците в Република България – „чужденец може да влезе в Р. България, ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава се изисква'" и чл.19, ал.1, т. 1 от Закон за чужденците в
Република България: „чужденец, който влиза в Република България или преминава
1
през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава
редовен документ за задграничното пътуване или друг заместващ го документ, както и
виза, когато такава е необходима", като деянието е извършено чрез използване на
моторно превозно средство лек таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан",
с регистрационен номер № ***, собственост на А. И. Б. и по отношение на повече от
едно лице, а именно 4 (четири) лица *** граждани, поради което и на основание чл.304
НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда на основание чл.309, ал.5 от НПК вр. чл. 53, ал.2, б.“Б“,
изр.1-во от НК в полза на Държавата са отнети веществените доказателства по делото
- един брой банкнота с номинал от 100 евро със сериен № *** предадена с приемо-
предавателен протокол и една банкнота с номинал от 100 евро със сериен № ***,
предадена с приемо-предавателен протокол, а на осн. чл. 306, ал.1, т.4 от НК са
върнати на подсъдимия А. И. Б. или упълномощен от него представител следните
веществени доказателства: лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с
регистрационен номер № ***, намиращ се в ГПУ-Т., ведно с документите за същия –
един брой ключ за лек таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт
цвят с регистрационен номер № *** предаден с приемо – предавателен протокол за
съхранение и отговорно пазене в ГПУ Т., един брой свидетелство за регистрация, част
1-ва, № ***, за автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят, с регистрационен
номер № ***, намиращ се съгласно описа по делото на лист 87, един брой пътна
книжка серия *, № *** за автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с
регистрационен номер № *** намиращ се съгласно описа по делото на лист 87. На осн.
чл. 190, ал. 1 от НПК направените в ход на наказателното производство разноски е
постановено, че остават за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от Районна
прокуратура-П., допълнен с допълнителен протест с вх. № 260505/17.05.2021 г. Според
прокурора от събраните по делото гласни доказателства се налага изводът, че
подсъдимият е съзнавал, че превозва чужди граждани, които са искали да преминат
нелегално през границата на страната към ***. Поради изложените съображения се
иска отмяна на присъдата и постановяване на нова с осъдителен диспозитив, както и
отнемане в полза на държавата на основание чл. 281, ал. 4 НК на веществени
доказателства: лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с
регистрационен номер № ***, намиращ се в ГПУ-Т., ведно с документите за същия –
един брой ключ за лек таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт
цвят с регистрационен номер № *** предаден с приемо – предавателен протокол за
съхранение и отговорно пазене в ГПУ Т.. Не се иска събиране на нови доказателства.
Подсъдимият А. И. Б. и неговият защитник адв. Н.Н. не са подали писмено
възражение по реда на чл. 322 НПК срещу протеста.
В съдебните прения прокурорът от ОП-Перник поддържа подадения протест и
изложените в него оплаквания. Намира, че напълно обосновано районният съд е приел
осъществяване на престъплението от обективна страна, но напълно неправилно не е
приел наличие на субективния елемент, давайки вяра само и единствено на
обясненията на подсъдимия, които се явяват една защитна негова теза. Твърди, че
именно неосъществяването на действителен таксиметров превоз, какъвто е било редно
да бъде извършен, показва това, че той е знаел, че върши нещо нередно. Счита за
общоизвестно гражданите от определена държава как се придвижват из Европа, поради
това намира за нелогично обяснението на подсъдимия, че не е знаел кой какъв е от
2
лицата, които вози. На следващо място, сочи, че районният съд обосновава изводите си
с това, че дейността на подсъдимия не била организирана и не била свързана с групи и
каналджии. Твърди, че такова обвинение не е повдигано от Районна прокуратура-П..
По тези съображения представителят на държавното обвинение намира обвинението за
доказано по несъмнен начин и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и
да бъде постановена нова с осъдителен диспозитив, като на подсъдимия бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м., кумулативно с предвиденото
наказание глоба в среден размер. Предвид чистото му съдебно минало предлагаме
счита, че наказанието следва да бъде наложено условно, а веществените доказателства
да бъдат отнети в полза на държавата.
Защитникът на подс. Б. - адв. Н., пледира за потвърждаване на присъдата, която
намира за обоснована и законосъобразна. Сочи, че районният съд правилно е приел, че
подсъдимият от обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението на повдигнатото му обвинение, именно по чл. 181 НК, чрез
превозването на чужди граждани от местонахождението им към ***, съдействайки им
да преминат през територията на Република България, като за целта е използвал МПС.
Излага подробни съображения относно липсата на субективна страна на деянието по
така повдигнатото обвинение, като поддържа, че подсъдимият не е осъзнавал, че
превозваните от него лица не са имали разрешение да преминат през границата, че са
преминали не през определените за целта гранични пунктове, не са имали разрешение
да бъдат в Република България и въпреки това ги е подпомогнал да пребивават в
Република България, както и, че подсъдимият не е бил наясно с това, че чуждите
граждани нямат разрешение да преминат през страната ни. Твърди, че подсъдимият ги
е възприел единствено и само като редовни клиенти, които искат да бъдат превозвани
от автогара ***, първоначално до ***, а след това до ***, срещу заплащане. Посочва,
че той няма право да задава въпроси на пътниците си защо, къде, какво ще правите и
къде сте тръгнали. Акцентира върху обстоятелството, че чуждите граждани са
говорили с него на турски език, като срещата им е била в смесен район. Позовава се на
показанията на превозваните от подсъдимия лица, поддържайки, че същите не са
имали предварителна уговорка с него. Затова защитникът счита, че подсъдимият
правилно е оправдан от първоинстанционния съд.
Подсъдимият поддържа казаното от негония защитник. Поддържа, че на тези
години да направя такова нещо е било немислимо, не е знаел. Сочи, че е баща на три
деца, не обичам рисковете и сега не е добре със психиката, чувства се провален от
всякъде.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за
потвърждаване на присъдата, твърди, че не е виновен, психически не е добре и е готов
за лудницата.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по
делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери
служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена
преценка на събраните доказателства и доказателствени средства от първата
инстанция, намери за установено следното:
Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа
на събрания доказателствен материал. Всички доказателствени източници са били
подложени на задълбочен и внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени
са както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на
3
формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е
подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма.
Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни доказателствени
източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал.
3 НПК. Там, където съдът е констатирал наличието на противоречия в някои от
доказателствените източници, те са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне с
останалата доказателствена маса, като контролираната инстанция е изложила
подробни и убедителни аргументи на кои от доказателствата дава вяра и по каква
причина и кои игнорира като недостоверни или счита за недостатъчно информативни
от гледна точка на предмета на делото.
Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници,
събрани от първата инстанция- гласни - обясненията на подсъдимия А. И. Б.,
показанията, дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр ал. 1, т. 4 от НПК,
на свидетелите чужди граждани Х. С. (H. S. ), С. С. (S. S.), М. Н. Х. (M. N. H.) и К. Х.
(Q. K.), показанията на свидетелите В. Я. Г. и М. С. Т., писмени, включително
приобщените по реда на чл. 283 НПК от досъдебното производство, които
кореспондират помежду си и в съвкупност с кредитираните гласни доказателства
допринасят за установяване на обективната истина, а именно – обстоятелствен
протокол от *** г. за нарушение на държавната граница, протоколи за личен обиск на
лица от *** г. и регистрация на чужденци, дактилоскопни карти, разрешително за
таксиметров превоз № ***г., протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни
средства от ***г., протокол за доброволно предаване от ***г., пътна книжка, голям
талон за регистрация на лек автомобил, протокол за оглед на веществени доказателства
и албум с фотоснимки, писмо с вх. № *** г. от директора на РД “Автомобилна
администрация“- С. З. заедно със справка към него, писмо с вх. № *** г. от Началника
на ОСИН-С., писмо с вх. № *** г. от Началника на ГПУ-Т., заедно с приложени към
него 4 бр. заповеди за принудително настаняване на чужденци в звено за краткосрочно
настаняване при СДВНЧ към дирекция „Миграция“, писмо с вх. № *** г. от Директора
на ОДМВР-П., писмо с вх. № *** г. от Началника на сектор „Режимна дейност“ към
ГДИН, писмо с вх. № *** г. от Директора на дирекция „Миграция“-МВР, писмо с вх.
№ *** г. от Началника отдел „ПМЗ-Военна рампа“, РПЦ С., ДАБ при МС, справки за
актуално състояние на трудовите договори и за съдимост на подсъдимия, както и
веществените доказателства по делото - един брой банкнота с номинал от 100 евро
със сериен № *** предадена с приемо-предавателен протокол и една банкнота с
номинал от 100 евро със сериен № ***, предадена с приемо-предавателен протокол,
лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер №
***, намиращ се в ГПУ-Т., ведно с документите за същия – един брой ключ за лек
таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен
номер № ***, предаден с приемо – предавателен протокол за съхранение и отговорно
пазене в ГПУ Т., един брой свидетелство за регистрация, част 1-ва, № ***, за
автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят, с регистрационен номер № ***,
намиращ се съгласно описа по делото на лист 87, един брой пътна книжка серия *, №
*** за автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер №
***, намиращ се съгласно описа по делото на лист 87, настоящата инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. И. Б. на ** години, роден на *** г. в ***, българин, български
гражданин, с *** образование, женен, неосъждан, безработен, живущ в ***, с ЕГН
**********.
4
На *** г. св. Х. С. (H. S. ), роден на *** г. в ***, св. С. С. (S. S.), роден на *** г.
в ***, св. М. Н. Х. (M. N. H.), роден на *** г. и св. К. Х. (Q. K. ), роден на *** г. в ***,
заедно с още четирима имигранти, един водач и един носач на багаж тръгнали от
Република *** в посока към ***. От *** до *** отишли с два таксиметрови
автомобила. След това минали реката с плуване и водачът им съобщил, че вече са в
Република ***. Почивали два дни и през нощта пътували. След това водачът им казал,
че вече са в Република България. В района на границата тяхната група била нападната
от някакви мъже /с неустановена самоличност по делото/ и те се разделили на две по-
малки групи. Четиримата свидетели останали в една група и вървели около пет дни
обикновено по тъмно. През тези дни не са ги спирали полицаи, само питали местни
жители накъде да вървят и понеже св. С. С. знаел *** език така се разбирали. На *** г.
нощували в гора в околностите на неустановено населено място. Сутринта на *** г.
влезли в селището и отишли до автогара, където се качили на един микробус и така
стигнали до ***. По този начин отишли до автогарата в града и опитали да си купят
билети за автобус до ***. Билетните гишета били затворени и св. С. попитал местни
хора откъде могат да си наемат таксиметров автомобил и те ги напътили към една
улица, където имало стоянка на таксита в близост до автогарата.
На стоянката в таксиметровия си автомобил „Дачия", модел „Логан", с
регистрационен номер № *** се намирал подс. А.Б.. Той работил като *** във фирма
ЕТ „Р.-63-М. Н.“. Св. С. С. заговорил подс. А.Б. на *** език, като го попитал може ли
да ги закара четиримата до ***. Подсъдимият помислил, че са *** изселници, тъй като
се намирал в район, в който през нощта пристигали много автобуси от ***, поради
което им отговорил, че ще ги закара за 100 евро. Четиримата свидетели С., С., Х. и Х.
се съгласили, дали му една банкнота от 100 евро и се качили в таксиметровия
автомобил. Пътували около четири и половина часа. По време на пътя с подсъдимия
разговарял само св. С. на *** език, който при наближаване на *** му съобщил, че
искат да отидат до някоя граница, уточнили се за границата със ***, за да продължат
пътя си. Подсъдимият се съгласил да ги закара, но поискал още 85 евро. Пътниците му
дали още една банкнота от сто евро, а той им върнал 20 лева. И четиримата свидетели
чужди граждани не са познавали подсъдимия Б., нито са имали предварителна
уговорка да ги превози, както и не са му казали откъде пътуват, нито каква е тяхната
националност. Наели го, защото се намирал в автомобил, обозначен като таксиметров,
а св. С. прочел и таксиметровата карта на подсъдимия, която била залепена на
предното стъкло. По време на пътя в колата св. Х. С. спял на задната седалка, защото
бил много уморен от пътуването през предходните дни. На задната седалка се возели и
другите двама свидетели- М. Н. Х. и К. Х., които също не разговаряли с подс. Б.. По
пътя спрели до някакъв пазар по молба на св. С., защото били гладни. След това
спирали на още две или три места, за да пита подсъдимият за посоката на движение.
Към 12.25 ч. на *** г. на един завой от по главен път *** в района на ***
подсъдимият и четиримата пътници видели спрял полицейски автомобил, в който били
свидетелите В. Я. Г.- старши полицай при ГПУ-гр. Т. и св. М. Т.- младши инспектор.
Св. Г. и св. Т. били по това време заедно на работа в участъка за охрана на граничния
сектор, за който отговаря ГПУ-Т., като смяната им била от 08.30 ч. до 20.30 ч. Щом св.
Г. и св. Т. забелязали таксиметровия автомобил, пътуващ от *** към ***, незабавно го
последвали и спрели за проверка, като подали съответните светлинен и звукови
сигнали. Автомобилът веднага отбил и спрял. Полицейските служители установили, че
спряното МПС е „Дачия Логан“ с рег.№ *** и се е управлявало от подс. А.Б.. В
автомобила имало чужди граждани с профил на „нелегален имигрант“. Св. Г. задал
въпрос откъде са те и те му отговорили, че са от *** и че нямат документи. Не
представили документи за самоличност. Таксиметровият автомобил бил без включен
5
касов апарат и табелата на покрива, означаваща го като таксиметров, била закрита с
калъф. Св. Г. поискал пътната книжка на водача и установил, че тя не е попълнена.
Подсъдимият Б. обяснил, че е взел четиримата пътници от гарата в ***, не ги познава,
и първоначално ги превозил до ***, но по пътя те поискали да ги откара до ***. Повече
не е разговарял с подсъдимия и нелегалните имигранти, защото не знаел чужд език.
Посредник при разговора с гражданите от *** бил самият подсъдим, който говорел ***
и така се разбирал с тях. Св. Г. поискал съдействие от колегите си в ГПУ Т., те дошли и
транспортирали всички в участъка, където ги предали на съответните служители за
снемане на обяснения и регистрация. Установили самоличността на четиримата
пътници- свидетелите Х. С. (H. S. ), роден на ***г. в ***, св.С. С. (S. S.) роден на ***г.
в ***, св.М. Н. Х. (M. N. H.) роден на ***г. и св.К. Х. (Q. K.).
От справката за съдимост се установява, че подсъдимият А. И. Б. не е осъждан.
Възприетата от този състав фактическа обстановка, основана на съвкупно
обсъждане на цитираните доказателствени източници, не се отличава съществено от
установените от първата инстанция факти.
Фактическите констатации относно деня и времето, в които подсъдимият Б. е
превозил с моторно превозно средство 4 (четири) лица чужди граждани от ***
произход 1.S. S./С. С., роден на *** г. в ***, гражданин на ***; 2.M. N. H./М. Н. Х./,
роден на ***г. в ***, гражданин на ***; 3.Q. K./К. Х., роден на ***г. в ***, гражданин
на ***, 4.H. S./Х. С., роден на ***г. в ***, гражданин на ***, като по този начин им е
помогнал да преминават през страната в нарушение на закона, тъй като не са
притежавали редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава се изисква, се извеждат по несъмнен начин от
всички налични по делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които
са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото производство,
доказателственият материал е непротиворечив.
Спорът по делото е концентриран около субективната страна на деянието и по-
конкретно дали подсъдимият е съзнавал, че превозваните от него лица- чужди
граждани не са притежавали редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. От анализа на
горепосочените доказателства по безспорен начин се установи, че в съзнанието на
подсъдимия не са били отразени тези обстоятелства. В тази им част обясненията на
подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетелите чужди граждани Х. С. (H. S.),
С. С. (S. S.), М. Н. Х. (M. N. H.) и К. Х. (Q. K.), които категорично заявяват, че не са
познавали подсъдимия, преди да го наемат да ги превози с таксито си, нито са му
споделили какъв е техният произход или, че нямат редовни документи. Поради това
деянието се явява несъставомерно по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 НК, тъй като не е
налице субективната страна на същото.
При правилно установена фактическа обстановка ПРС е направил и верен извод,
че възприетата за установена фактическа обстановка налага от правна страна извода, че
подсъдимият А. И. Б. не е извършил престъплението, за което срещу него е внесен
обвинителен акт в съда и първоинстанционният съд правилно го е признал за
невиновен на основание чл. 304 НПК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 НК.
Присъдата е законосъобразна и в частта, с която на основание чл.309, ал.5 НПК
вр. чл. 53, ал.2, б.“Б“, изр.1-во НК е постановено в полза на Държавата са отнети
6
веществените доказателства по делото - един брой банкнота с номинал от 100 евро със
сериен № *** предадена с приемо-предавателен протокол и една банкнота с номинал
от 100 евро със сериен № ***, предадена с приемо-предавателен протокол.
С оглед оправдателния диспозитив правилно на основание чл. 301, ал. 1, т. 11
НПК е постановено да бъдат върнати на подсъдимия А. И. Б. или упълномощен от него
представител следните веществени доказателства: лек автомобил марка „Дачия",
модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № ***, намиращ се в ГПУ-Т., ведно
с документите за същия – един брой ключ за лек таксиметров автомобил марка
„Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № *** предаден с приемо
– предавателен протокол за съхранение и отговорно пазене в ГПУ Т., един брой
свидетелство за регистрация, част 1-ва, № ***, за автомобил марка „Дачия", модел
„Логан", жълт цвят, с регистрационен номер № ***, намиращ се съгласно описа по
делото на лист 87, един брой пътна книжка серия *, № *** за автомобил марка
„Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № ***, намиращ се
съгласно описа по делото на лист 87.
Предвид признаването на подсъдимия за невиновен на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК
правилно е постановено и направените в хода на наказателното производство разноски
да останат за сметка на държавата.
При внимателния преглед на атакуваната присъда не се установяват основания
за нейното изменение или отмяна, поради допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13 от 16.04.2021 г. по н.о.х.д. № 7/2021 г. на
Трънския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7