Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260119
гр.Бургас, 03.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1966 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
С.Р.М. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно
постановление №
Е-67/05.05.2020г.,
издадено от Весна Балтина – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по
чл. 3, т.10 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас (Наредбата) и на основание чл. 35,
ал.2, вр. с чл. 34, ал. 1 от Наредбата на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно. Застъпва се,
че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Счита се, че описаното нарушение не
съответства на цитираната правна норма, както и че в хода на производството са
допуснати множество нарушения. В тази връзка се твърди, че незаконосъобразно
АНО се е ползвал от свидетелски показания, които не са били представени на
жалбоподателя, както и на видеозаписи, които са били изготвени без негово
съгласие. Развиват се подробни съображения в тази насока, като се достига до
извод за нарушено право на защита. В допълнени се счита, че в АУАН липсват
задължителни реквизити, като не е уточнено точното място на твърдяното
нарушение, не са посочени местоработата и възрастта на нарушителя и други.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В.Х. – БАК,
която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като акцентира върху
нарушената административнонаказателна процедура. Отделно застъпва, че е
останало недоказано къде точно на общинския терен е било извършено твърдяното
нарушение. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Вълкова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – доказано, поради което и пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л.
10) НП е връчено на жалбоподателя на 12.05.2020г., а жалбата е подадена на 19.05.2020г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.03.2020г. в Община
Бургас постъпило писмено сведение (л. 13 гръб) от св. К.Д., в което се
твърдяло, че около 19.10 часа на
24.07.2019г. тя е станала свидетел на нерегламентирано изхвърляне на
растителни отпадъци в общински имот в кв. ***с идентификатор ***, който се
намира в близост до собствения й имот с адрес:
ул. „***“ № 16, от лицето – С.М. (неин съсед). Към сведението били
приложени и видеозаписи от охранителните камери на къщата на свидетелката,
които според нея били заснели деянието. Във връзка със сведението била
образувана проверка, като св. И.Ч. *** извършил проверка на място (около девет
месеца след извършването му) и действително констатирал, че там има изхвърлени
растителни отпадъци. Самият той не установил кога са изхвърлени или от кого. На
база на това и най-вече на сведението, подадено от св. Д., св. Ч. преценил,
че с поведението си жалбоподателят М. е
осъществил състава на нарушението по чл. 3, т. 10 от Наредбата, поради което и
на 15.04.2020г. му съставил АУАН с № 0096552, в който изрично посочил, че
деянието е извършено на 24.07.2019г. в
10.10 часа. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения
и получил препис от него. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били депозирани писмени
възражения (л.11 гръб), в които жалбоподателят заявил, че лицето посочено в
акта като непосредствен очевидец, е в трайна вражда с него, поради което и не
следва да се дава вяра на изложеното.
Въз основа на АУАН на 05.05.2020г. било
издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна
квалификация, като не се доверил на изложеното във възражението. Приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 3, т. 10 от Наредбата, поради което
и на основание чл. 35, ал.2, вр. с чл. 34, ал. 1 от Наредбата му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева. Изрично в НП било записано, че деянието
е извършено на 27.07.2019г. в 10.00 часа.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на Наредбата, а АУАН е
съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копия на Заповед № 356/10.02.2020г. и Заповед № 180/22.01.2020г. на Кмета на
Община Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е била
неправилно ангажирана, поради следните съображения.
На
първо място е допуснато особено съществено несъответствие между датата и часа
на твърдяното нарушение в процесуалните документи. Така в сведението от св. Д.
изрично е посочено, че деянието е извършено около 19.10 часа на 24.07.2019г. В АУАН, в
който изрично е записано, че е издаден на база свидетелските показания на св. Д.,
е отбелязано, че деянието е извършено на 24.07.2019г. в 10.10 часа, а в НП датата и часът вече са 27.07.2019г.
в 10.00 часа.
Производството
по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното
означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието
или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно
нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата
правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна
от посочената в АУАН, както и за различно деяние.
В
конкретния случай в АУАН е посочена дата 24.07.2019г., а с НП лицето е
санкционирано за деяние извършено на 27.07.2019г. – т.е. налице е пропуск,
който пречи на жалбоподателя и съда да разберат кога точно се твърди, че е
извършено нарушението – на 24 или на 27.07.2019г. Последното обосновава извода,
че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено нарушение
при издаване на наказателното постановление.
Горното
нарушение на административнопроизводствените правила не може да се приеме за
техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН, законодателят не е предвидил
въобще института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне
й. Несъответствието на посочената в наказателното постановление дата във връзка
с извършването на дадено нарушение с тази посочена в АУАН не следва да се
приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния
процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по
делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би
се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия
орган е наложил наказание. Несъответствието на посочената в НП дата тази,
посочена в АУАН, влече извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното
нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание.
Така
допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” и по силата на
разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната норма на първо място касае нарушение допуснато при съставяне на
АУАН, а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На
второ място чл. 53 ал. 2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение
в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия
акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по
реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между
описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената
като нарушена правна норма.
Горното е самостоятелно основание за
отмяна на НП и без да се налага да се обсъждат останалите доводи на
жалбоподателя. Въпреки това, с оглед прецизност, настоящият състав счита, че
нарушението е останало и недоказано.
Видно от материалите по преписката –
единствените данни, на които се базира съставения АУАН и издаденото НП, се
съдържат в твърденията на св. Д. и в предоставените от нея видеозаписи. В
съдебно заседание обаче св. Д. заяви, че не си спомня случая добре, както и че
не поддържа писмените си сведения. От друга страна от представените
видеозаписи, приобщени от съда посредством техния оглед в съдебно заседание,
също не се доказва нерегламентирана дейност от страна на жалбоподателя. На
първия запис действително се вижда, че лице от мъжки пол /вероятно М./
преминава покрай къщата на Д. и носи плик, от който се виждат растителни
отпадъци, както и че след малко се връща обратно и пликът видимо е празен. Не
се вижда обаче дали и къде той изхвърля растителните отпадъци, поради което и
твърдението, че това е станало по нерегламентиран начин на общински терен, се
явява само едно предположение, на което не може да се базира нито присъдата,
нито административнонаказателното обвинение. Вторият запис е аналогичен на
първия и за него се отнася всичко казано по-горе с това уточнение, че при него
въобще не се вижда какво носи лицето в торбата. Тук е мястото да се посочи, че
съдът не възприема възраженията на адв. Х. – БАК, относно изначалната липса на
доказателствена стойност на процесните
записи. Записите от охранителната камера от дома на св. Д.,
представляват веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй
като имат характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от
престъплението. В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид
доказателства - записи от технически средства са: „най-коректния и безпристрастен носител на доказателствена
информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са
повлияни от субективни емоции и нагласи” /Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на II н.о на ВКС/ и
именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не
следва да бъде омаловажавано от съда. Няма спор, че записите от видеокамерата
не са направени по реда на НПК и за целите на наказателното производство
(респективно административнонаказателното производство по силата на чл. 84 ЗАНН). Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем и последователна
съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в
производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти.
Константно е схващането, че направени снимки/записи от охранителни камери,
съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено доказателство
и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т.нар.
„случайни” - не са създадени с цел да обслужват наказателното производство или
да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния
закон, действия по разследването. Доколкото същите съдържат съществена за
изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена
чрез различни легални процесуални способи те не могат, а и не бива да бъдат
изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ
н.о., Решение 185/10.04.2012 година
на ВКС, ІІІ н.о. Решение №
384/22.12.2014 по дело №1103/2014 на ВКС, НК, I н.о., Решение № 602/20.02.2012
г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай,
записите са направени от охранителна камера, поставена преди инкриминираната
дата, с цел охраната на имот, като в част от заснетото попада и общественото
място - улицата пред дома. В такъв случай, по мнение на съда записът принципно може
да се ползва легално в производството, но в конкретния случай – самото му
съдържание не допринася за разкриване на обективната истина по делото.
Ето защо,
настоящата инстанция намира, че в случая са допуснати съществени нарушения на
административното производство, а отделно от това и вмененото нарушение е
останало недоказано, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. С оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждането им и е представил
доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар от триста лева (л.21). От
страна на АНО не е постъпило възражение за прекомерност, поради което и така
претендираната сума следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Е-67/05.05.2020г., издадено от Весна Балтина – зам. кмет на
Община Бургас, с което за нарушение по чл. 3, т.10 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на
Община Бургас и на основание чл. 35, ал.2, вр. с чл. 34, ал. 1 от Наредбата на С.Р.М.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на
С.Р.М. с ЕГН: **********
сума в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.