Решение по дело №803/2023 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 136
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20234330100803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Тетевен, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100803 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от “Й.Б.“ЕАД против Х. Т. Л. от с. Б. Извор с правно
основание чл.415 ал.1 т.2 вр. с чл.422 от ГПК .
В иска се твърди ,че Х. Т. Л. е сключила с Й.Б. ЕАД (предходно наименование Т.Б.
ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г., като с
посочения договор закупува М. на преференциална цена, договор за лизинг от 2.4.2021 г. за
Базови аксесоари и застрахователна полица № 10215718 „Смартфон протект“ от 2.4.2021
г.Също така ответницата е сключилА с Й.Б. ЕАД (предходно наименование Т.Б. ЕАД)
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
ххххххххххх от 2.4.2021 г
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те
били прекратени едностранно от Й.Б. ЕАД (предходно наименование Т.Б. ЕАД) на
09.08.2021 г. (за договора за лизинг -чл.11,ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за
договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).
Предвид това, към 15.08.2021 година длъжникът е имал задължения за преходни
периоди в размер на 242,24 лв., както и дължими лизингови вноски за периода 15.07.2021-
14.08.2021 г. в размер на 41,40 лв. по договор за лизинг от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 426,31 лв., формирани както следва:
Твърди се ,че клаузите за неустойка били обективирани в т. 11 от договорите за
мобилни услуги и Раздел IV, т.2 от допълнителните споразумения. Те предвиждали, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение,
потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
1
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Пояснява ,че сумите за неустойка се формирала чрез кумулиране на две
самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора- по
договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна
услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено
устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване
на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирани двете
неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което са действителни, и са породили действие и обвързват страните.
В системата на Т.Б. ЕАД длъжникът Х. Т. Л. е с клиентски номер ХХХХХХХ.
Всички непогасени и изискуеми задължения на Х. Т. Л. в размер на 709,95 лева били
обединени във Фактура № **********/15.08.2021г. за клиентски номер ХХХХХХХ, със
срок на плащане 15 дни от дата на издаването и. Твърди се ,че посочената сума не е
заплатена от длъжника.
Ищецът моли съдът да постанови решение с което да признае за установено, че Х. Т. Л.,
с ЕГН ********** дължи на Й.Б. ЕАД( предходно наименование Т.Б. ЕАД), ЕИК
ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от: М. С. и Д. К. К.:
сумата от 709,95 лева (седемстотин и девет лева и деветдесет и пет стотинки), от които:-
102,38 лв., дължими за период 15.03.2021г.-14.04.2021 г., от които: По договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 30,79 лева,
представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 2,07 лв.
вноска по договор за лизинг от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
ххххххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 69,52 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
- 76,82 лв., дължими за период 15/04/2021-14/05/2021 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г. сума в
размер на 34,47 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 2,07 лв. вноска по договор за лизинг
от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 4,99 лв. за Застраховки.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
ххххххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 35,29 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
- 63,04 лв., дължими за период 15/05/2021-14/06/2021 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г. сума в
размер на 23,99 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 2,07 лв. вноска по договор за лизинг
от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 4,99 лв. за Застраховки.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
ххххххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 31,99 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
- 41,40 лв., дължими лизингови вноски за периода 15/07/2021-14/08/2021 г. по договор за
лизинг от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари.
- 426,31 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги формирани както следва:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на
322,65 лева, от които сума в размер на 112,17 лв., представляваща три месечни такси и сума
2
в размер на 210,48 лв. за М., представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройство на преференциална цена. По допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 103,66 лв.
представляваща три месечни такси.
Претендира законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането, както и разноски .
В законово установеният срок е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител , който оспорва иска и излага мотиви в защита на тезата си . Позовава се на
договорите за предоставяне на мобилни услуги и лизинг и конкретно в договора за лизинг, в
графа „СРОК НА ДОГОВОРА" - Разваляне на договора – чл10, ал,2 е посочено следното:
„Всяка от страните има право да иска развалянето на договора по съдебен ред, в случай, че в
10 дневен срок от получаването на писменото предизвестие за неизпълнението,
неизправната страна не го е отстранила".
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Х. Т. Л. е сключила с „Й.Б.4 ЕАД (предходно наименование Т.Б. ЕАД) договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г., като с посочения договор
закупува М. на преференциална цена, договор за лизинг от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари и
застрахователна полица № 10215718 „Смартфон протект“ от 2.4.2021 г.Също така
ответницата е сключила с Й.Б. ЕАД (предходно наименование Т.Б. ЕАД) допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххххххх от 2.4.2021
г.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те
били прекратени едностранно от Й.Б. ЕАД, тъй като действително по настоящото дело и по
ч.гр.д. №460 /2023г на ТРС е приложена покана за плащане , но видно от удостоверение на
„Български пощи“ЕАД се твърди ,че пратката не е препоръчена и е доставена съгласно
договора , от което по -никакъв начин не може да се докаже ,че уведомителното писмо по
чл.87 от ЗЗД е връчено .
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххх е сключен на 02.04.2021 г. и
е със двугодишен срок , който е изтекъл на дата 02.04.2023г ,. договор закупува М. на
преференциална цена, договор за лизинг от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари е със срок 23
месеца и е изтекъл на 02.03.2023г , допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ххххххххххх от 2.4.2021 г.е със срок две години и е изтекъл на
02.04.2023г., тоест срокът на всичките договори е изтекъл след подаване на иска , поради
което връчването на поканата с исковата молба в случая на особенния представител на
ответницата е след изтичане на сроковете по договорите .
Предвид горното по отношение претендираното вземане за неустойка в размер на
426.31 лева ,съдът приема, че в конкретния казу няма данни, а и такива не се доказват от
ищеца , че длъжникът е бил уведомен от кредитора, че последният прекратява предсрочно
действието на договорите . Поканата за предсрочна изискуемост е връчена на особенния
представител , но както е прието по-горе след изтичане на срока на договорите .
Това е така , тъй като предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки-обективния факт на неплащането,
респ. неизпълнението на задълженията по договора от страна на длъжника и упражненото
от кредитора право да обяви договора за предсрочно изискуем по отношение на оставащите
задължения с настъпил падеж. В случая се претендира неустойка вследствие на предсрочно
прекратяване на договор. Съдът намира, че не е доказано от страна на заявителя, че
договорът е прекратен предсрочно, както и че длъжника е бил уведомен затова. Няма данни
длъжникът изобщо да е узнал за предсрочното прекратяване на договора, а оттам и за
задължението си към кредитора за неустойка. Договорите са прекратени съобразно чл.19б
3
от Общите условия т.е , че при неплащане на задълженията договорът става предсрочно
изискуем, включително и се дължи неустойката, не поражда действие, ако волеизявлението
не е достигнало до длъжника. Съдът намира също така, че неустойката както е описана в
иска , уреждаща задължение за заплащане на неустойки при предсрочно прекратяване е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за длъжника,
поради което исковата претенция в тази част следва да бъде отхвърлена. Липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е отстраните или на една определена от
тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент-т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни п услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д.
№ 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи
предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този
смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229
от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
С оглед изводите за нищожност на уговорката за неустойки за неизпълнение поради
противоречие със закона и добрите нрави /чл.26 ал.1 ЗЗД/, съдът намира,че претенцията за
неустойка в размер на 426,31лв следва да се отхвърли .Видно е и от материалите по ч. гр.д.
№460/2023г на Р.С.Тетевен с разпореждане №1552/31.07.2023г е отхвърлено заявлението на
„Й.Б.“ЕАД, касаещо неустойката .
По отношение на представената Спогодба от 2018г между КЗП и „Т.Б.“ЕАД съдът не я
споделя предвид факта ,че уговорката за неустойка противоречи на закона и добрите нрави и
са изложени подробни мотиви в тази насока в настоящото съдебно решение .
Тоест задълженията на ответницата са както следва по Фактура №
**********/15.04.2021г., Фактура № **********/15.05.2021 г. и Фактура №
**********/15.06.2021 г.,общата стойност на задължението по фактурите е сумата от 253,83
лв., като от тази сума е приспадната сума в размер на 11,59 лв., която е призната от ищеца ,
която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в
предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на
което длъжникът има задължение в размер на 242,24 лв., формирано както следва:
4
По Фактура № **********/15.04.2021г./л.47 от ч. гр.д. № 460/2023г на ТРС / -102,38
лв., дължими за период 15.03.2021-14.04.2021 г., от които:По договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ххххххх от 02.04.2021 г. сума в размер на 30,79 лева, представляващи
частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 2,07 лв. вноска по договор за
лизинг от 2.4.2021 г. за Базови аксесоари. По допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 69,52 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги.
Общо дължимата сума по фактурата е в размер на 113,97 лв. от тази сума е
приспадната сума в размер на 11,59 лв., която сума е предплатена от длъжника при
подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след
издаване на фактурите.
По Фактура № **********/15.05.2021 г. /л.50 от ч. гр.д. № 460/2023г на ТРС / -
76,82 лв,, дължими за период 15.04.2021-14.05.2021 г., от които: По договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 34,47 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги, сума в размер на 2,07 лв. вноска по договор за лизинг от 2.4.2021 г. за
Базови аксесоари и сума в размер на 4,99 лв. за Застраховки. По допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххххххх от 2.4.2021
г. сума в размер на 35,29 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
По Фактура № **********/15.06.2021 г. /л.53 от ч. гр.д. № 460/2023г на ТРС / -
63,04 лв., дължими за период 15.05.2021г.-14.06.2021 г., от които:По договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ххххххх от 2.4.2021 г. сума в размер на 23,99 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги, сума в размер на 2,07 лв. вноска по договор за лизинг от 2.4.2021 г. за
Базови аксесоари и сума в размер на 4,99 лв. за Застраховки. По допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ххххххххххх от 2.4.2021
г. сума в размер на 31,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
Дължи се и сумата от 41,40 лева дължими лизингови вноски за периода 15.07.2021г до
14.08.2021г по договор за лизинг от 02.04.2021г по фактура № ********** /15.08.2021г/л.55
от ч. гр.д. № 460/2023г на ТРС /
В настоящия случай безспорно се доказва ,че ответницата дължи сумата в общ размер
от 283.64 лева за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени
суми за устройство по договори за продажба на изплащане,законната лихва върху общата
сума,начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда ,а именно от 20.06.2023г
По разноските следва да бъде осъдена ответницата да заплати разноски съобразно
уважената част от иска:Ищецът е заплатил 25лв за ДТ ,400лв за особен представител и 480
лв за адвокатско възнаграждение или общо 905 лева , като съобразно уважнената част от
иска се дължат 361,56 лева , както и разноските от заповедното производство 485 лева .
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.422 от
ГПК ,вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД по отношение на ответника Х. Т. Л. с ЕГН ********** от
Б.И.,че същия ДЪЛЖИ на „Й.Б.“ ЕАД (предходно наименование Т.Б. ЕАД), ЕИК
ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от: М. С. и Д. К. К.
сумата от 283,64 лв. в едно със законната лихва начиная от 20.06.2023г. , като до пълния
5
претендиран размер от 709,95лв отхвърля ,а именно за 426,31лв .
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Х. Т. Л. с ЕГН ********** от Б.И. да
заплати на „Й.Б.“ ЕАД (предходно наименование Т.Б. ЕАД), ЕИК ххххххххх, със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявано от: М. С. и Д. К. К.- сумата в общ размер на
361,56 лв.разноски в настоящото производство , както и направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 485лв ч.гр.д. № 460/2023г на ТРС .

Решението е подлежи на обжалване с въззивна жалба пред О.С.-Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6