№ 1310
гр. Плевен, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430103542 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.50 във вр.
с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. П. Г.
против О.П., в която се твърди, на ***г. между *** и *** в района между ***
и ОУ“К.О.“ на ж.к.“Д.“ гр.П. е била нападната безпричинно от глутница
кучета.Твърди, че е била с бебето си в ергономична раница и е ходела
спокойно, когато изведнъж са изскочили 4-5 кучета към тях с лай озлобени,
озъбени и я нападнали.Заявява, че отначало се е опитала да запази
самообладание , но те продължили да тичат след нея и едното скочило върху
нея. В паниката започнала да бяха и вика за помощ, което още повече
озлобило кучетата.Излязла на шосето, видял в далечината кола и започнала да
маха.От колата слязъл мъж, който разгонил кучетата.После видяла , че има
рана на крака, обадила се на б. си, взели от аптеката ваксина против тетанус,
която й била сложена та майка й- която е мед. лице.Заявява, че се обадила на
личния лекар, посетила инфекциозно отделение при УМБАЛ“Г.С.“ –П. и се
наложило да й бъдат поставяни пет бр. ваксини против бяс в продължение на
месец, по схема.Обадили са се на горещия телефон в О.П. и после в *** и към
настоящия момент няма отговор и глутницата кучета продължава да напада
пешеходци. Посочва, че е претърпяла физически от раната и обработката и
псхически травми.Изпитва непрекъснато страх и стрес от кучата и да излиза
навън, посетила е психиатър и са й изписани лекарства. В заключение, моли
съда да постанови решение, с което да осъди О.П. да й заплати обезщетение
за претърпени неимуществени в размер на *** лева, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането -***г.Претендира разноски.
1
За О.П., процесуалния представител е оспорил предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона,
намира за установено следното :
Спорни по делото са въпросите настъпили ли са вреди за ищцата, в
резултат от ухапване на бездомни кучета и какъв е размера на вредите.
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва
да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място
трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което
да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е
свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага
до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да
доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност.
Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на
чл.11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен
елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена
и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване
само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те
се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и
когато животното е избягало или се е изгубило.
С оглед на спорните въпроси са събрани писмени и гласни
доказателства.
От показанията на свид. П., се установява, че се е връщал от нощна
смяна видял е момичето в завоя към представителството на „***“ на „Д.“ и че
е нападнато от над 6 кучата улични, които били проскубани и си личало , че
са бездомни.Твърди, че е слязъл и й ги е разгонил, че момичето било много
уплашено с дете и е имало разкъсани панталони и малко кръв на
крака.посочва, че не познава момичето, впоследствие са се запознали, тъй
като момичето сложило пост в социалната група „З. в П.“.Посочва, че после
са се виждали и му е показала пак раната.
Свид. Д., б. на ищцата, посочва, че на посочения ден дъщеря му се е
обадила, била е уплашена и е споделила, какво се е случило, че детето е било
разстроено и че този стрес и страх продължават и към настоящия
момент.Същият е разказва за лечението и за това, че са се обаждали до
Общината и към настоящия момент няма действие по въпроса
Относно посещението в инфекциозно отделение и психиатър и
назначените лечения, са представени писмени доказателства.
С оглед така събраните по делото доказателства, съдът приема следното
от правна страна :
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва
да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място
трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което
да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е
свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага
2
до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да
доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност.
Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на
чл.11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен
елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена
и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване
само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
Както бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице,
респективно за да бъде ангажирана деликатната отговорност на причинителя
/причинителите/, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму, е необходимо едновременно да са налице
следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или
бездействие.
Съдът приема, с оглед на обсъдените по-горе доказателства, че този
елемент от ФС е налице - под формата на бездействие. Съгласно Закона за
защита на животните и Закона за ветиринарномедицинската дейност,
ответника е задължен да контролира, ограничава и овладява популацията на
бездомните кучета на територията на Общината. Въпреки разпределената
доказателствена тежест с определението по чл.140 от ГПК, ответника не е
оборил твърдението на ищеца, че кучето е безстопанствено, като не е
ангажирал доказателства за надлежна регистрация на кучето, съгласно чл.37
от Закона за защита на животните и Глава 7, Раздел VI от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Тук следва да се отбележи, че доводите
на процесуалния представител на ответника в последното съдебно заседание,
че ищеца не е доказал ухапването да е причинено от бездомно куче, са
неоснователни, доколкото именно в тежест на ответника е било да установи,
че кучето има регистрация, респективно собственик.
Съгласно чл.40 и сл. от Закона за защита на животните, предвидено е
приемане на програми от общинските съвети за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и предвиждане на средства за изпълнението им;
изграждане от органите на местната власт на приюти за безстопанствени
животни и т.н. Въпреки че не е представена по делото, на съда е служебно
известно, че в О.П. има приета Общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на О.П.. Случилият се
с ищеца инцидент обаче сочи на неизпълнение на задълженията на Общината
за осъществяване на адекватен надзор върху безстопанствените кучета на
нейната територия.
Вторият елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е
противоправност на деянието, тоест изискването е със същото да е нарушен
закона, без да е необходимо да е извършено престъпление. Неизпълнението
на задълженията на Общината, свързани с надзора на безстопанствени кучета
на нейна територия безспорно е противоправно, тъй като не са изпълнени
задълженията, вменени с цитираните по-горе Програма за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета и ЗЗЖ.
Вината, като елемент от ФС, както бе посочено по-горе, се предполага
до доказване на противното - тоест причинителят /причинителите/ на
3
увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от
отговорност, каквито доводи не са наведени в конкретния случай.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
съдът счита, че е безспорно установено тяхното настъпване, както и пряката
причинно-следствена връзка с бездействието на ответника.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определено по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване
на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на
увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно
дадените задължителни указания с ППВС №4/1968 г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките - по-ниско. При формиране на изводите си
досежно справедливото обезщетение съдът съобрази, че безспорно ищецът е
претърпял физическа болка от самото ухапване - този извод е логичен при
установеното накърняване физическата цялост на тялото. Нападението от
животни, движещи се на глутница, и последвалото захапване дори от едно от
тях, е от естество да предизвика силна уплаха у всеки. Установява се, че
ищцата е развила и посттравматично стресово разстройство, приемала е
успокоителни медикаменти. За съда е безспорно, че случилото се е
предизвикало негативни емоционални и психически изживявания за ищцата,
които са я поставили в състояние на стрес.
Съобразявайки в тяхната взаимовръзка всички събрани доказателства,
съдът намира, че по делото е установено, че ищцата е търпяла физически
болки с продължителност поне около един месец - период, през който раната
е зараствала, посттравматично стресово разстройство, което пръдължава и
рефлектирали негативно върху начина й на живот. С оглед на изложените
съображения, като взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като прецени
конкретно продължителността и интензитета на претърпените болки,
страдания, физически и психически неудобства, съдът намира, че следва да се
уважи предявяният иск изцяло за репарираране причинените на пострадалата
неимуществени вреди.
Доколкото претърпените неимуществени вреди произтичат от
непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от
ЗЗД, ответника дължи и заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането-***г.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата, направените деловодни разноски в размер на *** лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.52 вр.чл.50 от ЗЗД О.П., ЕИК ***, пл.“В.“
***, представлявана от к. Г. С., ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Г., ЕГН**********,
4
сумата от ***лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ухапванията на
бездомни кучета на ***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането ***г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.П., ЕИК ***, пл.“В.“ ***,
ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Г., ЕГН**********, направените по делото разноски в
размер ***лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5