№ 140
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
Членове:Пламен Д. С.ов
ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С.ов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20242200600352 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда на РС- С..
С присъда № 32/12.02.24 г. постановена по НОХД № 458/2023г. на
Районен съд гр. С. съдът е оневинил изцяло подсъдимия Р. К. Г. род. ***г. в гр.
ВТ., жител и живущ в с. С., общ. К., българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, като го е
признал за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 04.07.2018г. до 05.07.2018г.
от бензиностанция „З.“, находяща се на главен път І-6, южно от село О., общ.
Т., в условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на имот – входна врата, чрез използване на
моторно превозно средство – марка „Форд“, модел“Транзит“ с рег. № *** и
чрез използване на технически средства - клещи, отверки и гидория, отнел
чужди движими вещи – 2 бр. климатици „Осака“14-ки; кафемашина
италианска; кафемелачка италианска; хладилна витрина хоризонтална за
сладкарски изделия с агрегат; фризер ракла „Зануси“; хладилна витрина
вертикална за безалкохолни напитки; 6 броя комплекти баварски маси с две
пейки; 3 броя моноблок с арматура за порцеланово казанче; ел. бойлер
„Елдом“ 80л.;бойлер ел. проточен“Елдом“10л.; 5 броя врати от алуминиева
дограма с орнаментно стъкло и каси; шкаф с мивка и смесител за баня; тента с
размери 6х1,80м.; компютърна конфигурация; маркуч с пистолет за зареждане
с автомобилна газ и пистолет за зареждане на газови бутилки, всичко на обща
стойност 5227 лева, собственост на ЕТ „Зуки-Бьове – К. З., представлявано от
1
К. З. от гр. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и
т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен и искът за непозволено увреждане – за
имуществени вреди в размер на 2265лв., в едно със законната лихва, считано
от датата на деянието.
Против постановената присъда е постъпил протест и допълнение към
него, в които държавното обвинение излага аргументи за незаконосъобразност
на присъдата. Извеждат се съображения за ненадлежен доказателствен анализ,
извършен от районния съд. Предлага се въззивната инстанция да отмени
присъдата и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да
постанови нова, с която да признае подс. Р. К. Г. за виновен за престъплението,
за което е предаден на съд, съответно по чл.195, ал.1, т.3и т.4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В допълнителния протест се твърди, че съдът е
направил превратен анализ на доказателствените материали и в резултат на
това е достигнал до неправилни изводи за липса на безспорни и категорични
доказателства за наличието на субективна съставомерност на деянието.
Претендира се, че доколкото в мотивите е направено някакво тълкуване на
доказателствата, същото е направено произволно и превратно, като им е
придаден смисъл и съдържание, което нямат. Позоваването на
доказателствата е осъществено съвсем избирателно и тенденциозно, като, без
да бъдат подложени на анализ, са преекспонирани доказателствата,
обосноваващи защитната теза. Заявява се, че фактическите и правни изводи,
изложени от съда не само страдат от липса на доказателствена обоснованост,
но и са напълно лишени от логика особено на изяснената и приета от съда
фактическа обстановка.
В съответствие с оплакванията и доводите, представителят на РП С.,
изготвил протеста, отправя искане за отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд и постановяване на друга, с която подсъдимият Р. К.
Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде
наложено наказание една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от гражданския ищец
ЕТ „Зуки-Бьове – К. З., представлявано от К. З. от гр. Т., чрез пълномощника й
адв. Х. М. от АК-С.З., с която се оспорва присъдата и също се прави анализ на
свидетелските показания. След изготвянето на мотивите към присъдата не е
направено допълнение към жалбата.
В съдебно заседание представителят на ОП – С. изцяло поддържа
протеста, ведно със съдържащите се в него оплаквания и доводите, които ги
обосновават. Моли последната да бъде отменена, като вместо това
подсъдимият бъде осъден по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подс. Р. К. Г. - адв.С. М. от АК-С.З. оспорва протеста и
становището на ОП – С.. В пледоарията си по същество на делото застъпва
2
становище, че правилният прочит на доказателствата обосновава правния
извод за липса на престъпно деяние, осъществено от подсъдимия. Моли съда
да не постановява отмяна на постановената присъда и връщане на делото за
ново разглеждане, поради липса на мотиви.
Гражданският ищец ЕТ „З.Б. – К. З., представлявано от К. З. от гр. Т.
чрез повереника си адв. Х. Р. М. от АК-С.З. заявява, че поддържа въззивната
жалба и протеста и желае подсъдимият да бъде осъден и предявеният от тях
граждански иск уважен.
В лична защита по същество на делото подсъдимият заявява, че се
присъединява и изцяло подкрепя изявленията на защитника си.
В последната си дума подсъдимият подкрепя искането на защитника си
за потвърждаване на оправдателната присъда.
Окръжен съд - С., след запознаване с доводите и възраженията на
страните, с материалите по делото и проверявания съдебен акт, в рамките на
визираните му от чл. 313 и сл. НПК процесуални правомощия, намери
постановената присъда за незаконосъобразна, като постановена при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила – липса на мотиви - липса на
надлежно обсъждане на всички доказателства, както и на обосновани правни
съображения за постановяването на оправдателната присъда. Всичко това
обуславя неяснота във волята на съда и формира абсолютното отменително
основание на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 предл. І-во НПК – допуснато съществено
процесуално нарушение в атакуваната присъда, която няма мотиви и това е
довело до ограничаване процесуалните права на страните.
Съображенията за това са следните:
Районният съд във фактическата си обстановка е приел за установено, че
бензиностанция „З.“, находяща се на главен път I-6, южно от с. О., общ. Т.,
собственост на ЕТ „З.Б. - К. З.“ със собственик и представляващ св. К. С. З.
към м. юни 2018 г. не функционирала, като не бил монтиран СОТ и нямало
назначена физическа охрана. Св. З.З. ходел да наглежда периодично обекта.
Към инкриминираната дата подсъдимият работел в автосервиз,
собственост на св. Николай Койчев в гр. К.. Често сервизът се посещавал от
лице, което както подсъдимият, така и останалите работещи там, наричали
Г.С., заради марката на бусовете, които управлявал. Г.С. посещавал сервиза за
смяна на масла и гуми. На подсъдимия и на колегите му било известно, че
същият се занимава с продажба на стоки втора употреба, които внася от
чужбина. В разговор между това лице и подсъдимия станало въпрос, че Г.С.
може да му предложи да закупи вещи от бензиностанция, която ще се продава
и трябва всички вещи отвътре да бъдат изнесени. Г.С. обяснил, че може да
продаде на подсъдимия маси и пейки от бензиностанцията и тъй като на
последния му били необходими се съгласил да ги закупи. Едновременно с това
подсъдимият предложил и на собственика на сервиза да закупи вещи от
бензиностанцията. Г.С. завел подсъдимия до бензиностанцията, показал му
къде се намира, отворил плъзгащата врата и двамата огледали какво има вътре
като двамата. След това подсъдимият и Г.С. показали снимки на тези вещи и
3
свидетеля Н.П. - собственик на сервиза, решил да закупи хладилна витрина,
фризери, тента и други вещи, като и двамата с подсъдимия заплатили на Г.С.
сумата от по 150-200 лева.
Тъй като вещите били обемисти подсъдимият имал нужда от бус, с който
да ги транспортира, като за целта помолил свидетеля П.С. да му предостави
буса си, за да го използва при пренасянето на вещите. Самият подсъдим знаел,
че П.С. има такъв бус, тъй като последният бил приятел с шефа му и често
както шефът му, както и самият той ползвали този бус. За да помагат в
товаренето на вещите свидетеля П.С. изпратил и трима от неговите
работници.
Така на 04.07.2018 г. около 17.00 ч. подс. Р. К. Г. взел буса „Форд
Транзит“ с рег. № ***, бял на цвят и заедно със свидетелите С. М. и Б.Д.
отишли до бензиностанция „З.“. Подс. Р. Г. спрял автомобила пред входната
врата на бензиностанцията, като я отворил с брадвичка, чието острие
прокарал между двете половини на плъзгащата врата. След като по този начин
направил малък отвор между двете крила с ръце и с помощта на двамата
свидетели отворили вратата. Свидетелите С. М. и Б.Д. го попитали защо
отваря вратата по този начин, а подсъдимият им обяснил, че в обекта няма ел.
захранване и няма как да я отвори. Тримата влезли вътре и изнесли няколко
дървени маси и пейки, които натоварили в буса. След това си тръгнали. В гр.
К. ги оставили в дома на подс. Р. Г..
На следващия ден - 05.07.2018 г. със същия автомобил подс. Р. Г. и
свидетелите С. М., Б.Д. и С.О. М. отишли отново до бензиностанцията „З.“.
Използвайки различни инструменти - клещи, отвертки, гидория, подс. Р. Г.
демонтирал част от вещите в обекта. Тримата свидетели ги изнасяли и
товарели в автомобила. Св. Б.Д. свалил вратите от алуминиева дограма заедно
с касите. Изнесли още фризер, хладилна витрина, кафемашина, кафемелачка,
климатици, тоалетни гърнета (моноблок). Свидетелите С. М. и С. М.
демонтирали тентата, използвайки стълба, която намерили захвърлена в
градинката. След като натоварили множество вещи в автомобила, те тръгнали
от там. Занесли ги в автосервиз „Радо“ в с. Енина, общ. К., който се
стопанисвал от собственика на буса П.С..
Общо от бензиностанция „З.“ подс. Р. Г. взел следните вещи -
кафемашина, кафемелачка, хоризонтална хладилна витрина, фризер ракла
„Зануси“, вертикална хладилна витрина, 3 бр. маси и 4 пейки, 2 бр. моноблок,
бойлер ел. „Елдом“ 80л.; 3 бр. врати от алуминиева дограма и каси, шкаф с
мивка и смесител за баня и 1 бр. тента
На 06.07.2018 г. около 06.00 ч. св. З.З. отишъл да нагледа
бензиностанцията. Тогава установил извършената кражба и сигнализирал в
РУ - Т.. За последно той посетил обекта на 30.06.2018 г. След като огледал
обстойно установил липсващите вещи, които заявил подробно в протокола си
за разпит.
Бил извършен оглед на местопроизшествие - на бензиностанция „З.“, при
който били намерени и иззети дактилоскопни следи. Видно от заключението
4
на изготвената дактилоскопна експертиза, отразено в Протокол №
38/15.02.2019 г. на НТЛ при ОДМВР - С., една от следите съвпадала с
отпечатъка на първи пръст на св. С. М..
С протоколи за доброволно предаване подс. Р. Г. предал следните вещи,
взети от бензиностация „З.“: шкаф с мивка и смесител за баня, 2 бр. моноблок,
кафемашина, кафемелачка, 3 бр. маси, 4 бр. пейки, 3 бр. врати от алуминиева
дограма и каси, фризер ракла „Зануси“, хоризонтална хладилна витрина,
бойлер ел. „Елдом“ 80л., вертикална хладилна витрина, тента. С разписка
вещите били върнати на св. З.З..
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, видно от
заключението на която общата стойност на отнетите движими вещи от
бензиностанция „З.“, собственост на ЕТ „З.Б. - К. З.“ по справедлива пазарна
цена към процесния период възлиза на 5227 лева.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът безрезервно е
кредитирал изцяло обясненията на подс. Г., свидетелите Н.П., С. Р. и Н.К.
досежно уговорките с така наречения „Г.С.“, като базирайки се на тях е приел,
че „лицето Г.С. е предложило на подсъдимия да закупи посочените вещи, т. е.
последният действал със съзнанието, че заплащайки по-рано за тях на Г.С. ги е
закупил от него или съответно от лицето, на което Г.С. ще предаде сумата“.
При внимателно запознаване с доказателствата по делото въззивният съд
установи, че районният съд не е съпоставил обясненията на подсъдимия и тези
свидетели и анализирал противоречията им със свидетелските показания на
свидетеля С.О. М., както пред съда в хода на съдебното следствие /л.48/, така
и приобщените, чрез прочитане от досъдебното производство /на л.44/. От
тези показания, както и от показанията на свидетелите С. О. М., както пред
съда в хода на съдебното следствие /л.47гърба/, така и приобщените, чрез
прочитане от досъдебното производство /на л.50/, както и от показанията на
свидетелите Б.З.Д., както пред съда в хода на съдебното следствие /л.48
гърба/, на които няма основание да не им бъде дадена вяра, става ясно, че
именно подсъдимият е организирал извършеното на бензиностанцията, а
свидетелят П. И. С. е осигурил свидетелите С.О. М., С. О. М. и Б.З.Д. и
транспорта, заплатил е на свидетелите за извършеното и вещите са били
разтоварени както у подсъдимия и в сервиза на свидетеля С.. Логично е
подсъдимият да изгради своя защитна теза и така наречения „Г.С.“ е именно
тази защитна теза, която се появява като защитна теза при доброволното
предаване на вещите от подсъдимия със съответните протоколи на
16.08.2018г. Тезата за „Г.С.“ се подкрепя от показанията на свидетелите
Н.К.П., Н. С. К. и С. В. Р., които са били поискани, допуснати от съда,
доведени от защитата на подсъдимия и разпитани в съдебното заседание,
проведено едва на 25.09.2023г. Настоящият състав, счита че необосновано
районният съд е кредитирал безрезервно показанията на тези свидетели. Явно
показанията на свидетелите Н.К.П., Н. С. К. и С. В. Р. приятели на подсъдимия
целят оневиняването му. При изготвянето на мотивите, на районния съд е
убегнал фактът, че по досъдебното производство е налично писмено
5
доказателство – справка от Началник група „Криминална полиция“ при РУ на
МВР гр. Т./л.87 от ДП/, от която е видно, че не се установява на територията та
РУ на МВР-Т. и РУ на МВР- К. лице с такъв прякор, и че „ Св.Г. не посочва
други техни общи познати, които да познават „Георги Спринтера“, или да
знаят нещо за него“. В тази връзка районния съд не излага съображения защо
дава вяра на показанията на свидетелите Н.К.П., Н. С. К. и С. В. Р., които
безспорно са заинтересовани и пристрастни. На следващо място, липсва
съпоставката на техните показания с изложеното в справката, която би била
подкрепена и с евентуален разпит в качеството на свидетел на Началник група
„Криминална полиция“ при РУ на МВР гр. Т. – П. Н..
В мотивите си районният съд e приел, че подсъдимият “не е усещал, че
извършва кражба“. Този свой извод районният съд отново е мотивирал
приемайки, че вещите са купени от подсъдимия, лековерно давайки абсолютна
вяра на неговите обяснения и показанията на неговите приятели свидетелите
Н.К.П., Н. С. К. и С. В. Р. за съществуването на личност с прякор „Г.С.“, от
която подсъдимият е купил вещите. Тези свидетели в показанията си никак не
са конкретни относно това лице „Г.С.“, което наред със справката на Началник
група „Криминална полиция“ при РУ на МВР гр. Т. и при липсата на
съответни мотиви, не дава възможност на въззивния съд да разбере как е
формирана волята на контролираната инстанция.
В проверяваната присъда прави впечатление, че изобщо липсва
обсъждане и доказателствен анализ на показанията на свидетелите очевидци
С.О. М., С. О. М. и Б.З.Д. и съпоставянето им с обясненията на подсъдимия,
както и съпоставянето им със свидетелските показания на К. З., З. Н. З.ев и П.
И. С.. Свидетелите очевидци С.О. М., С. О. М. и Б.З.Д. описват, че
подсъдимият им е обяснил, че ще помагат при вземането на маси и пейки от
бензиностанция до гр. М., а ги е завел на около 40 км източно до въпросната
бензиностанция, т.е. той е укрил от тях точното място къде отиват. На
следващо място, съдът не е отчел, че подсъдимият е проникнал в
бензиностанцията, използвайки брадва и отваряйки с нея официалния вход на
бензиностанцията, като с острата част на брадвата е раздалечил вратите, а в
същото време бензиностанцията разполага и с друга врата за служебно
ползване, която е била заключена и ако действително е ставало въпрос за
покупко-продажба на вещи от въпросната бензиностанция би следвало да му е
бил предоставен ключ и достъп до закупените вещи. На следващо място, тези
свидетели сочат, че са запитали подсъдимия защо отваря вратата по този
начин и отговорът му е бил, че в обекта няма ел. захранване и няма как по
друг начин да я отвори. Това обстоятелство районният съд е приел в мотивите
си без да цени показанията на свидетелката З. – собственик и стопанисващ
бензиностанцията, която категорично твърди, че в обекта е имало
електричество. Отделно съдът е могъл да събере доказателства за този факт,
чрез съответните справки от „ЕВН“. За да приеме защитната версия на
подсъдимия, районният съд в мотивите си въобще не е анализирал и
съпоставил заявеното от св. Демирев, че на въпроса защо така отваря вратите
6
подсъдимият му е обяснил, че собственикът е в чужбина и е познат на св. П.
И. С., което този свидетел в показанията си не потвърждава. Ако районният
съд беше констатирал това противоречие, вероятно би стигнал до друг извод
относно приетото от него липса у подсъдимия на усещане за извършване на
кражба. На последно място, съдът не е коментирал показанията на свидетеля
П.С. на л. 49 от съдебното производство, които не сочат за наличие на лице с
прякор „Г.С.“, т. е. този свидетел въпреки, че работи в сервиза не знае за
разлика от свидетелите Н.К.П., Н. С. К. и С. В. Р. някога такова лице да е
идвало в сервиза за обслужване, както последните твърдят. Доколкото този
свидетел е заявил, че предвид изминалото време няма спомен, съдът е
пропуснал да прочете неговите показания от досъдебното производство на
л.54, които безспорно уличават подсъдимия.
На последно място в мотивите липсват каквито и да било съображения и
по отношение на отхвърления граждански иск за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК в мотивите си съдът следва
да посочи установените обстоятелства, въз основа на които доказателствени
материали са установени те и какви са правните съображения за взетото
решение, още повече, че при противоречие на доказателствените материали,
съдът е задължен да изложи съображения защо един от тях се приемат, а
други се отхвърлят. Константната съдебна практика е в насока, че когато съдът
не е изложил съображения за наличието на противоречия между различните
източници на доказателства, той винаги допуска процесуално нарушение,
което е толкова съществено, че води до липса на мотиви, а като последица от
което е необоснованост на акта. В практиката е прието, че съществено
нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и
на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които следва
да се даде отговор с присъдата, а безспорно в настоящия казус това са
въпросите, свързани с фактическата обстановка и умисъла у подсъдимия. Тъй
като мотивите на проверяваната присъда не съдържат необходимия анализ на
доказателствения материал, не може да бъде проверена правилността на
правните изводи, които са довели до оправдаване на подсъдимия Г..
Въззивният съд констатира и съществено процесуално нарушение
допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата. В
съдебния протокол не отразено оттеглянето на съда на тайно съвещание преди
произнасяне на присъдата, като е записано че заседанието е закрито в 15 и 10
часа. Същевременно от посочения час на подписване електронно на присъдата
се установява, че същата е подписана в 15,18 часа от председателя на състава
и единия съдебен заседател и в 15,20 часа от втория съдебен заседател, което
действително може да доведе до извод, че тайно съвещание не е имало.
Гореизложеното е основание за отмяна на присъдата на основание чл.
335, ал.2 от НПК във вр. с чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. По силата на чл. 335,
ал.2 от НПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, тъй като посочените нарушения на процесуалните
правила, освен че са съществени, са неотстраними от настоящата инстанция.
7
За прецизност следва да се отбележи, че представителят на държавното
обвинение в диспозитива на внесения в районния съд обвинителен акт не е
посочил, че деянието подс. Г. е извършил сам и с посредственото
извършителство на свидетелите С.О. М., С. О. М. и Б.З.Д., но този факт в
достатъчна степен е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поради което настоящия съдебен състав приема обвинението за напълно ясно.
Водим от горното и на основание чл. 334, т.1, пр.2 от НПК и чл. 335, ал.2
от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 32/12.02.2024 г., постановена по НОХД
№ 458/2023 г. по описа на Районен съд - С. и връща делото на същия съд за
ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8