Р Е Ш Е Н И Е
№206/23.1.2020г.
Град Пловдив, 23.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3741 по
описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Л.С. *** против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 19-4332-006740 от 24.09.2019 г. на
полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”а” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателката оспорената заповед е неправилна, издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона,
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се
отмяна на оспорената заповед и присъждане на съдебните разноски.
Ответникът не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на
31.10.2019 г., лично, срещу подпис на жалбоподателката, поради което жалбата е
допустима, но разгледана по същество, тя е основателна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е
собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел МЛ400ЦДИ, с рег.№ *******,
и на 23.09.2019 г. около 22,24 часа в град София, бул. „Ботевградско шосе“, с
посока на движение от град София към АМ „Хемус“ и до Околовръстен път, автомобилът
е бил управляван от К.М.К., който е бил неправоспособен – лишен от право да управлява
МПС, с отнето СУМПС по административен ред, за което на жалбоподателката е
издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с
която й е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение, съставен на
К.К., е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален
документ, който по безспорен начин установява извършеното административно
нарушение.
По делото е представена справка за нарушител/водач на К.К., лицето,
управлявало автомобила, собственост на жалбоподателката, от която се доказва,
че същият е неправоспособен.
В хода на съдебното производство от ответника е представена справка, от която е видно, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. № РВ5495КС, т.е., жалбоподателката не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената заповед.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай не е доказано жалбоподателката да е собственик на МПС, чиято
регистрация се прекратена. В административната преписка липсват данни чия
собственост е МПС. В изпълнение на задължението си по чл.170, ал.3 АПК съдът
изрично е указал на ответника, че следва да представи доказателства, че
жалбоподателката е собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена, но отново
не са представени такива доказателства. Т.е., в настоящия случай не е налице
една от основните предпоставки на хипотезата на чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП,
поради което за административния орган не е съществувала възможност да издаде
оспорената заповед.
Предвид
всичко изложено оспорената заповед, макар че е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 г. на директора на СДВР
и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
целта на закона, се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на
съдебните разноски същото като основателно и доказано в размер на 410 лева (10
лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение) следва да се
уважи и да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на жалбоподателката тази
сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Л.С., ЕГН **********,***, заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 19-4332-006740 от 24.09.2019 г. на
полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н.Л.С., ЕГН **********,***
(четиристотин и десет) лева, съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: