РЕШЕНИЕ № 1052
гр. Русе, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №6325 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД,
представляван от изп. директор С.Ж.Ж. чрез процесуалния си представител твърди,
че ответникът Ж.Н.Д. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в
имот в ********* – Бизнес клуб, с абонатен №04001510180, като по 6 бр. фактури
за периода от 25.08.2018г. до 25.03.2019г. му дължи общо сумата 253.02 лв.
Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който
е 45 дни след периода на доставката до 27.05.2019г. в размер на 5.25 лв. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3317/2019г. на Русенски
районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение
на Ж.Н.Д., че му дължи сумите 253.02 лв за доставена и разпределена топлинна
енергия по 6 бр. фактури за периода от 25.08.2018г. до 25.03.2019г., заедно със
законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното изплащане и 5.25 лв лихва за
забава. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и
разноските по настоящото дело.
Ответникът Ж.Н.Д. чрез назначения й
особен представител е подал писмен отговор на исковата молба, в който взема
становище за неоснователност на иска. Възразява, че липсват доказателства, че
искът е подаден срещу надлежна страна, тъй като съгласно нотариален акт №40,
том IV, рег. №5313, дело №210/10.12.2001г. на русенския нотариус К.П.,
собственици на топлоснабдявания имот са Н.Б.Д. и Ж.Н.Д.. Оспорва съдържанието
на приложените шест фактури, както и твърдението в исковата молба, че през
процесния период на ответницата е била доставена и разпределена ТЕ на обща
стойност 253.02 лв. Липсват доказателства за уведомяването й за това парично
задължение, което изключва отговорността й за забава и обуславя неоснователност
и на иска за мораторна лихва. Излага подробни съображения.
В съдебно заседание на 30.06.2020г. особеният представител
на ответника моли предявеният иск да бъде отхвърлен, поради това, че през
исковия период отопляемото жилище не е било индивидуална собственост само и
единствено на Ж.Н.Д.. Не поддържа останалите възражения в писмения отговор.
По делото са представени писмени доказателства, прието е
заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №3317/2019г. на
Районен съд Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от ч. гр. дело №3317/2019г., че
в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу Ж.Н.Д. за сумите 253.02 лв главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 25.08.2018г. до 25.03.2019г. по 6
бр. фактури в имот на длъжника в гр. ********* – Бизнес клуб, аб. №04001510180,
заедно със законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното изплащане, 5.25 лв лихва
за забава от падежа на всяка фактура до 27.05.2019г. и за 77 лв разноски. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия
за периодите 25.08.2018г.-25.09.2018г., 26.10.2018г.-23.11.2018г., 24.11.2018г.-21.12.2018г.,
22.12.2018г.-21.01.2019г., 22.01-2019г.-21.02.2019г., 22.02.2019г.-25.03.2019г,
както и от приложената на л.13 счетоводна
справка за дължими суми към 10.05.2019г. от Ж.Н.Д., аб. №04001510180, се вижда, че ответницата
дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр. ******** – Бизнес
клуб, за исковите периоди общо сумата 253.02 лв.
Установено е
по делото, че Ж.Н.Д. е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. ****** и
представляващ Бизнес клуб, разположен в сутерена на пететажна жилищна сграда по
ул. ******* (нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №2/09.02.1996г.,
т.III, дело №880/96 и нот. акт за договорна ипотека №40/10.12.2001г., том IV,
рег. №5313, дело №210/2001г.-л.27-30). Със заявление от 19.01.1996г. ЕТ “Ж.Д.”
е поискал да й се открие партида за плащане на топлоенергия. С молба рег. №659/10.05.2011г.
Ж.Н.Д. е поискала да й се закрие партидата към “Топлофикация Русе” ЕАД поради
преместване адреса на управление на фирмата.
С писмо изх. №ТТЕ-726/02.10.2012г., получено лично от
ответницата на 09.10.2012г., ищецът я е уведомил, че е прехвърлил партидата на
нейно име, тъй като няма промяна в собствеността на имота.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно
от вещото лице инж. М.Т.Д. в съдебно заседание на 30.06.2020г., се установява, че
имотът с административен адрес гр. ******** – Бизнес клуб е присъединен чрез
сградната инсталация към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” ЕАД под абонатен
№04001510180, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено
дялово разпределение на топлоенергията, което през исковия период е извършвано
от ”Топлоснабдяване“ АД – Шумен. В обекта не се водят под отчет отоплителни
тела, не се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система, не се
водят на отчет и уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Периодът,
посочен в исковата молба, а именно 25.08.2018г.-25.03.2019г., включва два неотоплителни
периода от 2018г. и пет отчетни периода от отоплителен сезон 2018/2019г. В имота
не са начислявани суми за отопление на общи части на сградата. Начислявана е
топлинна енергия за дял отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. При
спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката и
действащата Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването, за имота за
исковия период 25.08.2018г.-25.03.2019г следва да се разпредели общо 2.5615 MWh
топлинна енергия на стойност 253.02 лв с ДДС. Вещото лице инж. Д. е извършил и
самостоятелни (контролни) изчисления за подлежащата на разпределение топлинна
енергия за имота, в резултат на което заключава, че изчисленията, направени от
ищеца за доставена топлоенергия са точни. В т.см. е и устното заключение,
депозирано в с.з. на 30.06.2020г.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила
задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за
исковите периоди, поради което дължи лихви за забава на плащанията. От цит.
по-горе счетоводна справка за дължими суми към 25.05.2019г. от Ж.Н.Д., аб. №04001510180, се вижда, че размерът на
лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 27.05.2019г. възлиза на 5.25
лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено значение за отразените
в него факти.
Направеното от особения представител възражение, че ответницата
не дължи суми на ищеца за топлоенергия, тъй като през процесния период отопляемото
жилище не е било индивидуална собственост само и единствено на Ж.Н.Д., е неоснователно.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36 ЗЕ. Следователно облигационната връзка между страните е
възникнала на основание самия закон с оглед нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ, според
която продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (вж.
приложените на л.11-12 ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители от
системата на “Топлофикация Русе” ЕАД, одобрени с Решение №0У-05/2012г. на
ДКЕВР).
Ответницата
не е изпълнила задължението си по чл.73 от ОУ при промяна или закриване на
партидата да представи копия от документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на вещно право на ползване на
имота. Съгласно чл.76 от ОУ, при неуреждане на взаимоотношенията
между предишния собственик или ползвател и новия собственик или ползвател
съгласно чл.73, ал.1 и ал.2 продавачът събира дължимите суми от стария
собственик до датата на промяна на партидата.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва
да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
за сумите 253.02 лв стойност на доставена топлинна енергия за периода от 25.08.2018г.
до 25.03.2019г., заедно със законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното
изплащане и 5.25 лв лихва за забава за периода до 27.05.2019г. Ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №3317/2019г.
на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на
ищеца 525 лв разноски по настоящото дело, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, от които 75 лв за държавна такса, 200 лв за експертиза, 150 лв за особен
представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.
директор С.Ж.Ж.., ЕИК *********, към Ж.Н.Д.
***, ЕГН **********, за сумите 253.02 лв стойност на доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 25.08.2018г. до 25.03.2019г., заедно със
законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното изплащане и 5.25 лв лихва за
забава до 27.05.2019г.
ОСЪЖДА Ж.Н.Д.
да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №3317/2019г.
на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Н.Д. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 525
лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: