РЕШЕНИЕ
№ 4415
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110207675 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 6910534, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. П. П., с ЕГН **********, в качеството му на
представител на собственика на МПС – „Ванекс“ ЕООД, с ЕИК , е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Недоволен от ЕФ е останал П., който го обжалва в срок пред СРС. Твърди
се, че ЕФ бил незаконосъобразен, защото нарушението не било осъществено
от него, тъй като автомобилът бил предоставен от негов служител на трето
лице, без негово знание и позволение. В жалбата сочи, че тези обстоятелства
били установени след като му бил връчен процесния фиш и след като
осъществил проверка в дружеството.
На следващо място, в жалбата се навеждат твърдения, че издаденият ЕФ
страда от липса на реквизити, както и че на жалбоподателя не била
предоставена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с което било нарушено
правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. П., надлежно оправомощен. Последният иска от съда
да отмени издадения ЕФ като незаконосъобразен, като преповтаря
аргументите, посочени в жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище се иска
потвърждаване на процесния ЕФ, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на СДВР.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.01.2023 г. в 19:06 ч., лицето Лазар П. е управлявало лек автомобил
„Нисан“, с рег. № и се движил в гр. София, по околовръстния път на града, с
посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Стар Лозенски път“. В
района на № 324, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, важащо за
конкретното място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с
115 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка
при измерване на скорост и същата се зачита като 111 км/ч. Нарушението е
установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
АТСС Cordon M2, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен
номер.
След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било
установено, че същият е собственост на „Ванекс“ ЕООД, както и че
жалбоподателят, в лицето на М. П., е управител на посоченото юридическо
лице.
След установяване на горните факти, на М. П., в качеството му на
управител на „Ванекс“, с ЕИК , е издаден електронен фиш с № 6910534,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено
наказание „глоба” в размер на 300 лева.
След извършване на проверка в дружеството, П. установил кое е лицето,
което е управлявало процесното МПС, като установил, че автомобилът бил
предоставен без негово знание и съгласие от един от служителите на фирмата
на лицето Лазар П.. М.в обаче не се възползвал от възможността да уведоми
органите на ОПП СДВР за установените обстоятелства в 14-дневен срок,
съгласно нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: разпита на свидетеля П., снимков материал, включително на
поставеното в автомобила АТСС, протокол за използване на АТСС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, доказателства за обучение на служителя Д Ч, както и от
2
останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
Следва да се отбележи, че фактите по делото не са спорни между
страните, а единственият спор е кой следва да носи
административнонаказателната отговорност, която се следва за извършеното
нарушение на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Ето защо, той съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а
възраженията в жалбата в този смисъл са изцяло лишени от основание.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
19.01.2023 г. в 19:06 ч., лицето Л П. е управлявало лек автомобил „Нисан“, с
рег. № и се движил в гр. София, по околовръстния път на града, с посока на
движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Стар Лозенски път“. В района на
№ 324, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, важащо за конкретното
място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 115 км/ч, като е
приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на
3
скорост и същата се зачита като 111 км/ч.
Ясно е посочено мястото на нарушението, както и че самото нарушение е
описано по достатъчен начин. Съдът намира, че от съдържанието на ЕФ се
установява, че нарушението е извършено на околовръстния път, до № 324,
като това описание е напълно достатъчно за да може лицето да разбере къде е
извършено нарушението, което му е вменено. Същото важи и по отношение
на посоката на движение на автомобила, която е категорично ясно посочена в
самия ЕФ.
На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства аз това, че
процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно
състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице
изрични писмени доказателства.
По отношение на протокола за използване на АТСС, съдът намира, че той
отговаря на всички изисквания на закона за съдържание, освен това, по
делото е налице снимков материал от начина на поставяне на АТСС, който
напълно отговаря на законовите изисквания за това.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство – Деян Чорбаджиев, е обучен да работи с
него, поради което няма съмнения в техническата компетентност на лицето,
работило с АТСС в процесния ден.
Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесния фиш, не се е
възползвал от възможността, предвидена в закона (чл. 189, ал. 5 ЗДвП), да
посочи друго лице, което е управлявало въпросния автомобил в посочените
дата и час, поради което правилно АНО е наказал именно него за
осъщественото нарушение, тъй като е установено, че дружеството, което той
представлява като управител, е собственик на автомобила.
Тук е моментът да се посочи, че административнонаказващият орган
няма задължение да предоставя декларация на наказания управител.
Напротив, самият управител следва да установи кое е отговорното лице, след
4
което сам да предостави на АНО данните за лицето, което е управлявало
МПС в процесните ден и час. Законът е поставил срок за това от 14 дни от
връчването на ЕФ на управителя. В случай, че последният не прояви
самоинициативност и не уведоми териториалната структура на МВР за това,
че друго лице е отговорно за осъщественото нарушение, отговорността се
понася от него по силата на закона. А точно това се е случило в процесния
случай.
Ето защо, съдът намира, че при неподаване в срок на нужната
информация, то жалбоподателят е отговорен за осъщественото нарушение,
независимо от установеното впоследствие, че друго лице е управлявало
процесния автомобил. Тук е моментът да се посочи и че е без всякакво
значение дали управителят е знаел за предоставянето на автомобила на трето
лице. В крайна сметка, именно от него зависи организацията на работата н
дружеството и разпореждането с имуществото на последното, след което
попада и процесният автомобил. Все пак, за този автомобил се води пътна
книжка, знае се кой го управлява и е въпрос на елементарна проверка
установяването на тези факти. Причините, поради което това не е сторено
навреме нямат никакво значение, защото в закона има преклузивен срок за
деклариране на обстоятелствата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съдът счита, че в този случай управителят на дружеството собственик на
автомобила носи обективна отговорност, поради което не се налага
обсъждането на субективната страна на деянието.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР),
което да е в размер на 80 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 6910534, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. П. П., с ЕГН **********,
в качеството му на представител на собственика на МПС – „Ванекс“ ЕООД, с
ЕИК , е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА М. П. П., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6